Миличка, много се радвам за прекрасната новина. Радвам се, че всичко мина нормално и приключи благополучно и радостно за всички.

Прегръщам ви силно всички!!!

Честитооо и от мен, малко на патерици Да ви е живо и здраво малкото човече и много много да ви радва 

Гери, честит празник маме! Бъди обичана от твоите момчета Как сте в къщи?

Гери появявай се да разкажеш как сте вкъщи? Как е Митко? 

Здравейте сладурки! Първо - благодарим на всички за подкрепата, която имахме, през цялата бременност, както и за стиснатите палци и положителни мисли за раждането...Благодарим и за милите думи и пожелания към нас с бебчо Камен  Благодарим, че ви има 
С бебчо сме добре, не ми остава време за писане, но ще се опитам да ви разкажа на кратичко какво и как 
На 2ри целия ден бях по разходки, вече леко напрегната, че термина ми почти е дошъл, а освен едни мъчителни болезнени подготвителни контракции, нищо друго не се случваше. Тия контракции ме мъчеха от седмица и отгоре, все нощно време, колкото да не спя и да засичам...Към 4 сутринта все се разминаваха и спираха и така до следващата нощ. Беше ми писнало в пълния смисъл на думата, защото всеки ме питаше - Ти няма ли да раждаш, аз се мъчех с тия контракции, на всеки преглед ми казваха, че раждането може да започне всеки момент, а то изобщо не започваше. И така, на 2ри си направих един пълен с разходки ден, вечерта си легнах каталясала и с НИКАКВО настроение за раждане  Към 12ч през нощта ме започнаха "обичайните" контракции, и аз даже се ядосах и изобщо не ги засичах. Викам си "Аман вече, да изтичат тия води и да ходя да раждам, какво се въртя тука като грешен дявол всяка нощ". Към 00:30ч контракциите взеха да стават по-болезнени и реших да ги засичам. Две през 8мин, следващата след 6мин и изведнъж станаха на 3мин. Аз все още стоя и си мисля, че са подготвителни и изобщо не взимам мерки. Към 1ч станаха на под 3мин, към 1:30 вече бяха по около минута и на 2-1 мин. Чак тогава, и то след като Жоро ме притисна, че ще раждам, отидох да събудя моите родители. Почуках им на вратата и им викам " На някой да му се ходи на разходка?"
Междувременно се обадих на моя доктор, с който се бях разбрала да раждам, и то супер извинително, защото продължавах да си мисля, че всичко ще се окаже фалшива тревога и накрая ще умра от срам, че съм разходила сума народ в 2 сутринта  Като му казах на колко време са ми контракциите, той само каза супер сериозно "До 40 мин съм в родилното, тръгвай веднага" и ми затвори. И аз седнах и им казвам на моите хора, че доктора нещо явно съм го събудила и пак не го взех сериозно. Отидохме в родилното, звъня аз и като ми отвориха, ме питат за какво идвам. И аз "Мии, нямах планове за 3ти март и реших да раждам"  От там луд смях и си влизам аз по коридора, боли ме, ама аз с никаква нагласа за раждане. Питам дежурната акушерка да си слагам ли нощницата, тя ми вика "Като те гледам, едва ли ще раждаш сега, тъй че дай да запишем едни тонове и ще видим". И ме сложи на апарата. Отиде да си върши нейна работа и се върна след малко, погледна записа и контракциите и пребледня. Само ми вика "Твоя доктор кога каза, че ще дойде? Аха...Аз ще събудя за всеки случай дежурната лекарка". Едва тогава започна да ми светва, че май не е съвсем фалшива тревога. Беше към 2:20 сутринта. Моя лекар дойде, аз се оказах с 6см разкритие и ме почнаха свирепи болки. Опитаха се да ми направят клизма, обаче резултата беше крайно нелицеприятен и срамен за мен, а моя доктор само ми каза "Спокойно, нищо не е станало. Случва се!". Беше страшно спокоен и мил, и внимателен, с бащинско отношение. Вдигна ме и каза - Давай бързо към родилното. Докато се кача, ме започнаха страхотни напъни, един след друг, не можех дори въздух да си поема. Изведнъж всички се събраха около мен, само повтаряха - Поеми си въздух, дишай и поеми въздух, поне веднъж! - обаче аз изобщо не можех, напъните бяха много, много силни, болезнени и веднага един след друг. Докато ми сложта системата, водите ми се пукнаха и изпискаха насреща лекаря, той се развика на акушерката да идва ВЕДНАГА, на следващия напът главичката излезе, на третия Камен буквално излетя в ръцете на акушерката.  В 2:10ч позвъних на вратата на отделението, в 2:55ч Камен изрева с всичка сила. Плака, докато не ми го дадоха да го гушна, хихихи. Оформен и беличък, излязъл с главата и лявата ръка напред - шегувахме се, че е излязъл в поза Супермен. Аз имам само три вътрешни шевчета и то заради ръчичката.
Сутринта ми го донесоха и от тогава сме си заедно. Не съм го оставяла и за миг, сложих от самото начало на гърда и той си засука веднага. Само на кърма е към момента, като не го натискам за режим и давам на поискване, но той от два дни сам си прави паузи от по 2-3 часа.
Имам още за разказване, обаче ми дават зор за манджа  Ще се опитам да довърша разказа по-късно.

Браво! Ей на това му се казва  раждане, то не бива и трудна бременност и трудно раждане! Хайде гледайте се гушкайте се  и чакаме снимчици и още раскази.

Ааа,пу и за мен такова раждане!Дано втория път ми се получи
И то не толкова заради малкото време с болки,а това че нещата се случват бързо и не те изцеждат както физически,така и психически.Че ако е едно продължително раждане имаш чувството,че никога няма да свърши!
Браво на бебе Камен,послушно детенце!Изчака си геройски приличните седмички,не те мъчинс излизането си,че и на хубав ден се появи.Пу пу,да ви е жив и здрав и той и батко му!

Браво на вас!

Ех че хубаво е минало всичкооо...Много се смях на разходката, като си стропала на ваще и на нямането ти на планове за 3ти 
Дай Боже всеки му такова раждане като твоето...бързо и леко  и малкия вече е влязъл в ритъм с режим и всичко 
Сега много да се гушкате и цункате и да разкажеш бате Митко как се чувства като батко и помага ли за бебче. Със сигурност помага и е много интересен 

Много поздрави и целувки от нас  закаме продължение 

Привет хубавици!
Опитвам се от седмица да седна да си довърша разказа, ама неуспешно  Сега си откраднах няколко минути и бързам да седна.
Та, най-напред да довърша за болницата. Изключително съм доволна от избрания лекар - д-р Димитър Манев! Невероятно отношение, внимание, грижа - държа се като баща с мен. Много внимателен, много грижовен, в дните, в които не беше на смяна, се чувахме по телефона, за да разбере как съм и имам ли нужда от нещо, както и да пита за бебето! - представете си, а в дните, в които беше на работа, минаваше по 5-6 пъти да ни проверява. Като родих, ме прегърна и каза :"Държа се като герой, браво на теб, мамче! Честито" и после каза толкова хубави пожелания, че се разплаках, а той разпореди в коя стая да ме настанят и да пускат близките ми по всяко време. Факт, не съм имала проблеми нито с посещения, нито с нищо. Само една крива санитарка и една много неприятна неонатоложка ни създадоха мъничък дискомфорт, ама изобщо няма да задълбавам - мина!
За кърменето - страшно съм благодарна за подкрепата на Герганчето, на Рени, на една близка приятелка, без които едва ли щях да съм толкова уверена и спокойна. Когато раждах Митко, в къщи имах подготвени шишета, биберони, залъгалки, че и мляко купихме, като излязох от болницата. Сега купих едно единствено малко шише и две залъгалки, за всеки случай. Влязох да раждам с абсолютната увереност, че аз МОГА да кърмя и това ще се случи. Сложих малкия Камен на гърда в момента, в който ми го донесоха в стаята и не съм спирала да кърмя, без да гледам часовник, график, и кантар. Теглила съм го два пъти, от както сме се прибрали, просто за мое спокойствие, до някъде и за спокойствие на майка ми, която в началото доста се притесняваше имам ли достатъчно кърма и дали е хранителна...Не коментирам последното, просто едно време са им обяснявали съвсем различни неща, сега й дадох да прочете една книжка, която на мен ми даде една приятелка, преди да родя - Азбука на кърменето, и мисля, че решихме въпросите. С мама просто се разбрахме, че от едно време до сега са минали доста години, има направени доволно изследвания и проучвания и заблудите от едно време вече не важат. Толкова. Спазвам някои ограничения в храненето, по препоръка на педиатъра ни, от който също за сега съм страшно доволна - и за Камен, и за Митко.
За баткото - нямам оплаквания. Минава си през периода на осъзнаване какво се е случило, но сърденето му е насочено към нас с татко му, че не сме му обърнали веднага или повече внимание, към бебето е любвеобилен, грижовен и внимателен. Не сме имали проблеми с това до сега, ще видим как ще е, когато Камен порасне, но се надявам, че тази любов и привързаност няма да се променят...До колкото зависи от нас с Жоро като родители, правим всичко възможно да няма среда и условия за лошо отношение между братята.
Иначе, Камен е спокойно и кротко бебе, яде и заспива. От седмица го мъчат ужасни колики, но се стремя да го слагам на гърда винаги, когато е неспокоен, това го успокоява, колко суче, колко ме ползва просто за топлина и сигурност - в мен е. Другите също го гушкат, но когато е спокоен, гледам да го слагам в кошарата или на шезлонга, за да не свиква само на ръце.
През нощта за сега спи основно при нас на леглото, защото вечер коликите са му в пик и само като е гушнат и затоплен се успокоява. Така ми е и по-лесно да кърмя, без да се разбуждаме, и успявам да поспя, което ми дава възможност през деня да съм мобилизирана и в кондиция. Ако успея, лягам за час-два и на обяд с децата. Да са живи и здрави моите родители, много ми помагат. Дават ми възможност да отпочивам, до колкото мога, но ме отменят с чистене, готвене, простиране, пазар. Правя каквото мога с домакинстването, но не съм натоварена или преуморена, защото мога да разчитам на помощ. Слава Богу, наистина е златна работа.
Аз самата много бързо се възстановявам, корема ми почти нацяло е прибран, вече съм под кг-мите, на които забременях и продължавам по малко да свалям и прибирам.
Сега трябва да ви оставям, но пак ще мина да пиша скоро. Целувки и прегръдки от нас с Камчо!

Звучиш прекрасно.Радвам се че сте добре.

Браво на дпктора!Всяка бременна заслужава такова отношение,жалко че в днешно време е цяло чудо да попаднеш на такъв!
Браво и на баткото!Все така да е и много да се обичкат братята!
И на вас браво,че така добре се справяте!Ще даваш съввети скоро за справянето с двете деца маи
Целувки и на Камчо и на батко му 

Браво Гери, радвам се, че всичко е минало и си доволна. Браво и за адаптацията в къщи, хубава е, че има кой да ти помага и няма недоволни, и мрънкащи баби и дядовци. Пиши когато можеш, много прегръдки от нас

Привет, тъкмо се прибираме от първата консултация! Да дам бърз отчет 
Изписаха ни на 6ти с тегло 2980гр. и 51см. Днес е 53см и тегло 3400гр. Доктора каза, че за изцяло кърмено бебе е чудесно. Вие как мислите? Митко качваше по доста повече, но беше само на АМ. Камен се храни през 1-2 часа, през нощта прави по-голяма пауза, яде към 12 и после чак към 4. Ака на два дни веднъж, пълен памперс, иначе напишканите са редовни. И се чудя добре ли е...Макар че педиатъра беше много доволен. Изписа ни витамин Д, като каза да преценя дали да купя Вигантол или витамин Д на Джеймисън, който бил естествено добит, а не направен по химичен път. Значи, Вигатнола е около 3лв, Джеймисъна е почти 16, обаче стига за 360 дни. И предвид, че имам доста неприятен спомен с Вигантола, купих Джеймисън. Някой ползвал ли го е?
Айде, ревнахме за сукане, ставам!

Аз смятам ,че върви чудесно при вас.
Знам ,че кърмените бебета усвояват кърмата нацяло и затова е възможно да ака по рядко.
Ние сме пили Вигантол,но знам че Джеймисъна  е доста по добър.