Мила Гери, ето че дойде ред и за твоята втора бебешка темичка  



Сякаш беше вчера трепетното очакване да видиш положителното тестче, а ето те днес на финалната права в трепетно очакване да видиш втория си малък принц.  

Пожелавам ти вълнуващи последни седмици, едно прекрасно, бързо и леко раждане и на края един хубав ,здрав, пухкав бебок  
Да напълниш темичката с много снимки и разказчета около подготовката за голямото събитие. Разкажи ни всичко, което те вълнува и което се случва с вас. Зарази ни с твоето слънчево и позитивно настроение  

Честита темичка!Чакаме подробни разкази,снимков материал и само положителни новини и емоции!

Честита темичка! Леле, отчетната ще опустее оставаме само аз и Рубин!

Пожелавам ти да я изпълниш с много позитивни постове и емоции! Водя се след теб понеже сме в същото състояние! Стискам палци да прескочите и 36та гс и и да си родиш едно прекрасно износено момче!

Чакаме те с раскази!

Момичетааа, ама ме трогнахте 
Бера, благодаря ти за прекрасната тема! Тайничко си мечтаех за нея, а и с тези емоции покрай това дали ще се задържим 2 в 1 достатъчно дълго...Силно прегръщам всяка от вас, и благодаря за вниманието, подкрепата, усмивките - за ВСИЧКО!!!!
Моят разказ ( оо, да, ще бъде дълъг  ) ще започне с една снимка. Ето тази...
http://prikachi.com/images.php?images/178/7883178v.jpg
Както виждате, това е снимка на бебешко суичерче.  Но нашата втора бебешка история започва именно с него. Преди вече две години, когато направих и втория спонтанен аборт, се бях отказала от идеята за второ бебе. Някакси паднах духом за няколко месеца и не давах дума да стане за бебе, нищо, че дори реклама на мокри кърпи ме разреваваше неудържимо. Моят съпруг - да ми е жив и здрав, изтърпя драмите ми героично, като само се стараеше да ме успокои и казваше "Изобщо не вярвам, че си се отказала. И двамата го искаме твърде много. Просто ти трябва време". Е, оказа се прав. Когато най-сетне успя да ме успокои и ми помогна да възприема идеята, че този път всичко ще е наред ( вече бяхме открили проблема за абортите и се бях лекувала и влязла в норми), някак започнах да се престрашавам да му вярвам. Един ден бяхме излезли по магазините да купим дрешки на Митко. И тогава видяхме това суичерче. Просто се заковах пред него и не успях да изляза от магазина без него!!! С Жоро решихме, че ще го купим, нищо, че все още не съм бременна. Тогава дори не бяхме спрели да се пазим все още. Но този суичер беше нашето обещание, че вече съм готова да мисля ведро над идеята за второ детенце, че съм позитивна и един ден ще го облека на бебето ни. Дори не обръщах внимание, че е размер за новородено, а е подходящо за зимата, и ако родя лятно бебе, например, изобщо няма да мога да му го облека...Шесто чувство, явно 
И така, след още малко изследвания и прегледи, един прекрасен ден просто спряхме да се пазим.
Тук е мястото да спомена, че няколко месеца нищо не стана и аз започнах да се чудя защо, при положение, че предишните ми бременности се случваха още на първите месец-два опити. И тогава си поговорих с една много скъпа за мен приятелка - Бера, с която от дума на дума открихме, че лубриканта, който използваме ( защото аз имам известни проблеми с овлажняването след раждането на Митко и с Жоро ползвахме лубрикант), не създава вероятно добра среда за плувците и това възпрепядства забременяването ми. Потърсих информация и в един друг форум, поразпитах и още една приятелка - Герганчето, и - с безкрайната ми благодарност и към двете ми феи, и техните безценни съвети...Една сутрин в 4 сутринта се събудих с идеята, че е много важно да си направя тест 
И резултатът беше....
http://prikachi.com/images.php?images/202/7883202B.jpg

Даа, чертичката беше тооолкова бледа, че се виждаше само на определена светлина 
Едва издържах до към 5 сутринта, за да събудя Жоро 
Събуждам го и го питам "Много ли ти се спи?"
А той, сънен милия...навън тъмно... пита "Защо?"
И аз обявявам "Бременна съм!!!"
Не знам дали мога да ви опиша колко бързо седна в леглото и се ококори  Беше най-смешната гледка, която съм виждала!
Естествено, последва едно ненормално тестоправене - http://prikachi.com/images.php?images/206/7883206A.jpg
И казвам "ненормално", защото си беше точно такова. Полудях. Колкото и да се опитвах да съм спокойна, никак не ми се получи...и съм благодарна на Жоро, че ме изтърпя и в това ми състояние. Между временно получих няколкодневно кафеникаво зацапване, успях да отпиша бременността около 15 пъти за 3 дни, докато моята лекарка не ме светна, че си получавам нормално за бремеността зацапване около датата на цикъла и което се случи още два пъти в следващите месеци, точно на датата, на която щях да съм в цикъл, ако не чакахме бебе. Е, както се казва - нищо човешко не ми е чуждо 
В следващите месеци вече се поуспокоих. Бременността си вървеше нормално, макар и доста по-тежко от първия път - доста повръщане, чак до 6тия месец, че и до сега чат пат ми се случва. Неистово целодневно гадене от всичко. А Митко беше в лятна ваканция, правехме ремонт вечер, през деня бях сама с едно палаво дете....Слава Богу, през септември се прибраха моите родители и от тогава съм безкрайно благодарна на помощта и подкрепата им. Както си спомняте, в 7мия месец се наложи да полежа в болница заради разкритие и контракции, та от тогава започнаха вече истинските тревоги и треперене.
Но се надявам, че ще успеем да издържим до заветната 37ма седмица, за която си мечтая, за да се роди едно здраво доносено бебе.
И докато треперехме, молехме се, радвахме се и изобщо, минавахме през всевъзможни емоции....Се подготвяхме за нашето второ малко чудо....
http://prikachi.com/images.php?images/210/7883210T.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/214/7883214j.jpg
.jpg">http://prikachi.com/images.php?images/218/788321.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/220/7883220Z.jpg
И още едно цяло крило на гардероба, отделено специално за бебешките неща  Ще ви пусна и още малко снимки после, на разни любими дрешки. Истината е, че докато можех да ходя, се поулях с пазара и купих мнооого дрешки. Но пък гъдела беше пълен 
Ставам сега да приготвя Митко за обяд! Приятно четене ....и извинете за дължината.... Дано да ви е интересно!

Честита втора бебшка тема Бебче
Прочетох разказа ти и ми беше много интересен, нещата за бебо са прекрасни, но искам и още снимки. Видях, че кошарката и детското легло на Митето са едно до друго, заедно ли ще спят, а вашата спалня къде е?! Питам защото съм в размисли, ако един ден живот и здраве се решим за второ детенце, как да разделя Цецко и бебето. Варианта с отделна детска стая при нас го има, но Цецко е много привързан към мен и "не ме линчуваите" още се приспиваме на неговото легло вечер
Другото което ми е интересно да те питам, Митето как възприе идеята за бебето, радва ли се, име измислил ли е?, разкажи ни малко повече и за него (имаше някакви “проблеми” около втората бебешка тема на Митко, ако помня правилно и спря да пишеш), той ходи ли на ДГ?
И последно, пожелавам ти леко раждане и сладко пухкаво бебенце на финала.... много се радвам за вас

Боги  Благодаря ти за милите думи. Сега ще отговоря и на въпросите ти 
Нашата спалня (леглото имам предвид) е в същата стая, снимката с двете креватчета я направих именно седнала на леглото ни. Да, тримата ще сме в една стая. Смятаме, че така Митко ще свикне много по-спокойно и бързо с новия член на семейството, без да се създава излишна ревност ( един вид, "роди се бебето и мен ме изхвърлиха от стаята"). Освен това Митко спи много динамично още от бебе, става, бълнува, идва да се гушка, разбужда се за вода или тоалетна, и ако не сме в една стая, ще трябва да следя непрекръснато дали се чува от неговата стая шум, за да стана, да проверя и да му помогна. Така никой от нас няма да спи пълноценно, а това е важно, в крайна сметка. Няма за какво да те линчуваме за приспиването, Митко също още търси компания, макар да заспива сам в леглото си. Надявам се, че когато бебето се роди и вече не е сам в стаята ще се чувства достатъчно спокоен да заспи, без да ни разиграва един час след лягане, че в стаята има призраци, сенки, някой хлопа и тн. 
Митко отдавна ни говореше, че иска братче или сестричка, в неговата група доста деца имат по-малки братя или сестри, така че когато му казахме, че ще имаме бебе, беше на върха на щастието. И до ден днешен е така. Името за нас е нещо специално - аз след първия аборт имах сън, в който видях, че имаме бебе-момченце, и през целия сън ми се набиваше колко е важно бебето да се казва по този начин. Така че, когато забременях миналата година, някак вътрешно бях сигурна, че ще имаме момченце и си бяхме казали с Жоро, че ако съм права, ще го кръстим както беше важно в съня. Не сме го коментирали пред Митко, но един ден той ни погледна и изтърси, че бебето ще се казва именно въпросното име, което ни втрещи  И вече нямаше съмнение, че ще е така. Имайте предвид, че името изобщо не е разпространено и Митко не познава никой, който да се казва така, та изключвам възможността да е предложил име на приятелче. Възприемам го като Божа работа. Но ще ви кажа как е, когато бебо се роди.. живи и здрави. Моля да извините това ми е суеверие, но не мога да се пречупя да го кажа предварително.
Да, в миналата бебешка тема имаше малко недоразумения....Грешки на възрастта, голяма емоционалност - от моя страна поне доста неща натежаха и реагирах. Надявам се, че съм пораснала достатъчно, за да не допускам отново подобни грешки.
Митака ходи на детска градина вече трета година. Сега ще го спрем за поне месец покрай раждането на бебо, защото педиатъра ни посъветва така - да не носи вируси при новороденото. Иначе обича да ходи и от първия ден си остана за цял ден там, спа, яде...Не съм имала проблеми в това отношение.
Много ти благодаря за вниманието, надявам се отговорите ми да са ти полезни с нещо  А снимки ще кача още при първа възможност.

Гери,честита бебешка темичка!
Както сме си писали много се радвам за вас и ти желая леко да минават дни до заветната 37ма седмица и раждането ти да бъде бързо и безпроблемно.
Изчетох разказът ти на един дъх и много се развълнувах и едновременно радвах.Покупките са много сладурски и хубави с много здраве да си ги носи и ползва малкото юначе!
А Митето казва ли ти,че ще ти помага с гледането на бебето?Питам те,понеже Дени като го питаш,ако има братче или сестриче дали ще сменя памперсите,дали ще го храни и разхожда все отговаря "дааааа" и то много въодушевено.
Ще чакам и аз с нетърпение следващите снимки,както и на теб самата,ако имаш желание!

Гери честита тема  Малко остана, но колкото повече толкова повече в твоя случай 


Радвам се за всичко което си писала, няма да пиша потделно за нещата, защото сме ги коментирали на лични. Искам и тук да ти пожелая всичко да мине чудесно, раждането да е каквото си го представяш, адаптацията вкъщи бърза и безпроблемна 
Не съм съгласна единствено със спирането на Митко от градина, но ти си преценяваш най добре нещата. Той сега втора група ли е?

Милата ми Гери...колкото и да те чета, все ме развълнува разказчето ти. И аз много си те обичам и се радвам ,че се случи да си бременеем заедно 
Всички неща за бебко са прекрасни и толкова мераклийски. 
Митака ще бъде страхотен батко  и ще помага много на мама.

Като заговорихте с Боги за отделянето или не на баткото в друга стая, наще кумове като разбраха ,че кумата е бременна с второто първо започнаха да подготвят баткото да го отделят в самостоятелна стая, защото вече е голям и може да бъде самостоятелен и ала бала. Така не се почувства изместен от бебето, а горд ,че ще си има негово пространство и че го имат за пораснало момче. Стегнаха на бързо стаята му и като го отделиха му казаха новината за бебето. И той много искаше да си има сестричка ( и сестричка си има ) с течение на времето пък го подготвиха, че сестричката ще спи до мама и тати в неговата кошара от бебе, защото ще е много малка и няма да може да спи сама и ала бала. Много ми хареса начина по който го направиха, както и реакцията и отношението на майка му и баща му в други ситуации.
Не е важно според мен дали се приспивате заедно, дали ще спи при вас в стаята или в отделна, важното е да се чувствате добре вие и детето и да следвате сърцето си, а не всеобщи "правила" и хорско мнение 

Бебче, хайде мила, чакам още страхотни разказчета и снимки 

Честита темичка, мила! Толкова се зарадвах като видях, че чакате бебе.....ето, мечтите се сбъдват!

Пожелавам ти много щастливи последни дни като бременна, наслаждавай им се
Всичко което се подготвили е прекрасно, покажи ни ощее

Роси, Гери, Snow_White - благодаря ви за милите думи  Вълнувам се за всеки пост в моята темичка и ми е страшно мило, когато видя, че някой се интересува от нас и ми е писал.
Роси, Митко много се вълнува, че ще става батко и не спира да обяснява как ще си играят с братчето, къде ще спи, как ще го храни, ще ходят на разходка и тн. Ще го видим като се роди бебето, хихихи...А мои снимки...ще трябва да се снимам специално, че до сега само на коремчето правя и така следя колко е пораснало. Аз до момента съм качила почти 7кг, като над 1кг качих последните три седмици - моята лекарка каза, че било нормално. Та раста само на корем, даже в дупето и бедрата съм отслабнала. Което мен пък ме радва, хахахаха!
Герче, с теб се чухме, ама аз да кажа и тук - за детската градина педиатъра ни предупреди, че идва голяма грипна вълна в София, очаква се да обявят епидемия, изобщо - нещата не звучат добре, като се има предвид, че чакаме да родя в идните седмици. Така че за сега за месец ще си е в къщи Митака, по-добре да е здрав, и заради него, и заради бебето, че и заради мен.
Мила Сноу, благодаря ти, че си намерила време да пишеш в темичката ни  С удоволствие ще кача още снимки по-късно днес, снимала съм малко от любимите ми гащеризончета.
Сега обмисляме да купим един скрин, който да сложим между двете кошари, и да подредя там памперсите, бодита и гащеризончета за сън, спалното бельо на малкия - да са под ръка при смяната на пампите. Какво мислите? Дали ще стои добре и ще е функционално, като гледате снимките? Аз първо се бях засилила към една маса за преповиване от Икеа, ама напоследък идеята за скрин май повече ми харесва.
Аз в понеделник съм на тонове и да видя какво ще каже лекарката, при която ще раждам, че тя пък излиза в отпуска за една седмица баш от 5.02. Предвид, че и тя, и моята АГ, дето ходя на ЖК, смятат, че е твърде вероятно да родя в този период ( дай Боже да удържим и следващата седмица), хич не ми е спокойно. Искам да я питам какво правим, ако случайно не удържа докато се върне от отпуска. Освен това ще ме и прегледа, та да преценим какво е положението и вече да поговорим в подробности как виждам раждането и изобщо да го обсъдим. Аз си мисля, че нещата вече си вървят към раждане, ама да видим кога ще ни изненада бебока. От два дни корема ми е паднал с поне 2-3см по-надолу и вече е видимо. От друга страна нямам контракции или поне не са такива, че да ги усещам осезаемо. Само лежа, гледам да е повече на ляво, и мисля, че бебо добре наддава, щом съм калича този 1кг още, корема ми видимо се е опънал напред, а другаде не съм качила. Не ми се яде нищо, само сутрин съм гладна, снощи ми стана супер тежко от половин кофичка кисело мляко 
Иначе - сака вече официално ми е готов. Даже съм си сложила гримове, сешоар и разни други глезотии, които така и не се бях сетила да взема с мен при първото раждане  Помолих мама за определени храни, след като родя, които четох, че засилват лактацията и се надявам да ми помогнат със слизането на млякото и кърменето. Дай Боже този път да няма кувиози - вече ви споделих, че ужасно ме е страх от такъв момент, но в крайна сметка - само да сме живи и здрави. Страшно съм амбицирана да кърмя успешно този път, имам приготвена помпа, консултант на разположение, списъци от храни и режими и огромно желание. Ако е рекъл Господ всичко да е наред, надявам се да се получи.
Много се разписах  Ставам сега и после ще седна да кача снимките, които обещах

Гериии,колко хибаво звучи всичко! Хайде мила не остана.
Аз също смятам да спра малката,даже предварително ,че да е здрава.Какво правим ,ако е ей така както в последните три дни да не спира да киха ,а сополите реки?Нямам на кой да я дам да ми я гледа дори и за час.Винаги ще е в контакт с мен и бебето.Моето дете е от тези дето като им кихне някой тя се разкашля.Не знам дали е правилно,но аз самата го усещам като такова затова така смятам.Една приятелка пък не спря нейния син и като ги изписаха с второто,след една седмица това бебе се давеше от секрети,беше хванало нещо и тя милата се побъркваше.Не е гаранция че ще си го спестим това,но по добре малко предпазни мерки.Пак казвам моето дете е така .Едва сега беше здрава от средата на делември до вчера.Никога не е билобтака,даже се очудих.
За скрина те подкрепям също!Аз не бях купила предния път,но на петия месец си взех и няма такова облекчение и удобство.Щом имаш място взимай.Моя е от серията с кошарата на българска фирма и има удължител за да служи по времето на повиване и си е един голям и широк повивалник.А след като спряхме да го ползваме като такъв на около 2 годинки чак,се маха този удължител и си остава отново широк скрин,които сега го ползвам както за бельо,така и отгоре има и телевизор и играчки.А бе страшно е удобно!Само съжалявам че не го взехме още в началото.
Аааа и сака ти е готов,браво!И на мен сега ми идват разни неща на ум,които с първото не се бях сетила.А ти един сак ли ще имаш?Питам,че аз с първата бременност се чудих дали да разделя нещата на две като по нужните да ги нося аз ,а другите мъжо.И да ти кажа хем бях отсяла и пак ми беше мкого тежък сака ,докато го пренасях.Сега съм решила сааамо най-нужното,а другите-гримове,сешоари,дрехи за изписване в друг който ще ми го донесе мъжо с малката.

Гери,Митето определено ще е грижовен батко...убедена съм.
Аз лично,понякога като се замисля и ме хваща страх от ревността на по-голямото дете като ми заговорят приятелки около мен с две дечица.Дори наскоро роди моя приятелка и голямото детенце е колкото Дени (на 3г).Та отначалото нарочно вдигало шум,за да събуди бебето,вземало му биберона от устата и разни ей такива...всичко на пук.Но разбира се нали всичко с времето си.Пожелавам ти при вас да го няма това,както и съм убедена,че ще бъде.
Комплименти за качените кг,аз като знам колко много бяха качила.хаха
За скрина си мисля,че е по-добрия вариант от масата и ще стои добре между кошарите.Според мен скрина ще ти е по-удобен.
Стига съм дрънкала,а да зачезвам и да си чакам кротко обещания снимков мат'риал.

Съкровищааа  Специално хванах и снимах за вас малко от дрешките. Хем и аз им се порадвах отново. Някои ще искат ново гладене, като гледам, ама..живи и здрави, ще се гласим като заизлизаме 
Хайде - топли, топли...още парят 
http://prikachi.com/images.php?images/818/7891818g.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/824/7891824F.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/827/7891827N.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/831/7891831b.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/835/7891835j.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/842/7891842J.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/846/7891846Y.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/850/7891850G.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/858/7891858N.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/865/7891865b.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/867/7891867C.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/870/7891870n.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/875/7891875C.jpg

Обещах ли ви снимки, хихихи...Дано да ви е интересно. Аз вече си представям малкия човек, облечен и нагласен за разходка.
Тези дни се опитвам да не мисля за друго, освен за това как всичко ще се развие по най-добрия за нас начин и скоро ще можем да излизаме с количката навън. Не успявам съвсем да съм спокойна, но поне намалява излишното напрежение, което усещам, че започва да ми се насъбира. Всяка вечер благодаря на Бога за поредния изминал ден, в който не съм родила, и се моля за следващия..да мине и той. Утре - както вече споменах милион път, съм на тонове и среща с лекарката, при която ще раждам, живот и здраве, да видим какво ще каже. Аз усещам някакви леки контракции, малко ме притеснява това смъкване на корема, но все пак моето мнение е доста субективно. Чакам с нетърпение да видя лекарката утре какво ще ми каже като ме види.
Аз онзи ден обясних на Митачето, че скоро ще трябва да отида в родилния дом, за да се роди там братчето му, което значи, че няколко дни няма да ме има в къщи. Опитах се максимално да не подчертавам отсъствието си, а по-скоро да го оставя с впечатление, че няма да разбере, че ме няма, защото ще е заобиколен от тати, баба и дядо, ще подготвят стаята за бебчето и ще му пращам снимки, както сме пращали на баба и дядо, докато бяха в чужбина. Той доста се ентусиазира, че ще си пращаме снимки и ще ни чака с бебето, надявам се този път отсъствието ми да не му донесе толкова много тъга, както като лежах декември в отделението. Някак ми се свива душата, че предстои да не е до мен няколко дни, макар да съм абсолютно спокойна, че ще е обгрижен повече от идеално.
Та ей такива неща ме занимават тези дни.  А, да ви кажа да се посмеете - седнали сме оня ден вечерта пред телевизора с Жоро и с моите родители. Дояде ни се нещо сладко и си взехме кутия бисквити - аз, в ролята на привилигирования член на семейството, съм се курдисала по средата на дивана и съм сложила кутията бисквити на корема си, че се задържат идеално там и ръцете ми остават свободни. Че бебока като се разрита!!! Аз сложа кутията отгоре - той прави шуууут и кутията се килва да пада. Пак я слагам - вече ни беше интересно просто, той пак - шуууут, и кутията пак пада  Мнооого се смяхме! По едно време ми врътна дупе и като ми изтумби корема - все едно целия се събра в една буца и си имах корем...и планина отгоре  А най-много ме зарадва, като реши да ми вкарва дузпи с главичка, и докато изляза от тоалетната, пак се оказвах там...за спешно пиш 
Хайде, пак много се разписах....Приятно четене и разглеждане