Очаквани летни бебчета Юли, Август, Септември

[aprilka]

Ооо да, Тео е супер готино бебе. Кърмим се и е толкова лесно и готино, че се чудя как не се получиха нещата и първия път. Има ципичка на езичето (не му пречи на сукането), която е доста голяма и се мъча да му взема час при една специалистка, за да прецени дали да се цепне или не, но нещо с тези празници не мога да я открия. Иначе лудницата е пълна понякога, но си затварям очите за разхвърлията и си казвам, че поне засега това е положението. Майка беше тук в началото и поне имаше топла манджа всеки ден и чистеше жената. Усещахме обаче, че я влече към България и си я изпратихме. Като съвсем се забътачат нещата поръчваме храна или пържим яйца  . Поне разликата между двете е достатъчно голяма, че може да разчитам, че ще се нахрани сама, да отиде до тоалетна и да четем книжки(или да се заиграе сама) докато бебето суче.
Вие ще оставите ли бавачката да помага или някоя от бабите ще помага? Второто бебче започнх да го чувствам много по-рано от предното. Ти започна ли да го чувстваш вече? Бях забравила колко малки се раждат бебетата и сега покрай мъника имам чувството, че каката е великан някакъв - ръце, крака, очи всичко ми изглежда огромно и я питам, кога порастна токова много, а тя се смее и ми казва, че сигурно се шегувам. Не знам как мина това време наистина.

[Lupercola]

Ами не, нямаме бавачка вече. Не знам дали ще можем да намерим друг. А за после ще видим.
Бебенцето още не го усещам. Марта я усетих в 16 седмица, а сьм чула че на второ се усеща по-рано. Ще видим кога ще се обади. Много ми е мило като си помисля, че ще имам пак бебенце. Онзи ден казвах на Фабио, че толкова хубаво да имаш деца, че ако бяхме по-млади и имахме финансова вьзможност, можехме да имаме много… 

Изи ревнува ли? Или е рано да се каже…

А по повод разхвьрлянията, аз наскоро го показвах, но ето тук му е мястото пак да си кажа:

[Lupercola]

Аз си взех рандеву на 6 януари, за да се запиша в болницата. Този пьт явно ще раждам в обикновена болница, а няма да сьм привилегирована като пьрвия. Малко сьжалявам за тая работа, ама каквото такова. За засписването искат паспорта и пьрвата ехография. На 6ти и Фабио няма да се е прибрал…

[aprilka]

Жоро иска още едно. Изи си иска сестричката и това е. На мен ми е рано на този етап да кажа, но и аз не съм първа младост та нямаме кой знае колко време да мисля. Също и не искам такава огромна разлика, а с малка разлика и три деца си е лудост, ако нямаш външна помощ. Пък и то божа работа, второто ни отне около година да го направим.
Изи беше болна и доста зле преди няколко седмици. По едно време казва: мамо искам да ме гушнеш. Аз казвам: Изи само минутка да оставя Тео в кошчето. Тя: не, искам сега. Аз: ами Тео какво да го правим. Тя: да го убием  . Ревнува, да. В началото повече, сега като че ли нещата започнаха да си идват на мястото. Включвам я в почти всичко, което правя за бебето-сменя памперси, носи ми вода за дупето му, маже с крем, носи дрехи. Докато го храня, четем книжки или играем някакви игри. Гледам да не я изолирам, но явно или аз нещо не правя качествено или просто трябва да мине през този етап. Да не говорим, че минава през нещо като втори ужасни две и постоянно е контра.

В тази болница няма опция активно раждане, така ли? Защо не можеш да си пак в първата болница?

[Lupercola]

Аз ще сьм в сьщата болница. Но преди бях с лична моя акушерка, кяото ме следеше през цяата бременност и беше до мен в залата за активно раждане като ми помагаше и казваше какво да правя. Е, накрая с еобьркаха нещата и родих стандартно, но беше различно.

Сега ще ме следи който е на смяна. Ще раждам с който е на смяна и не знам дали ще мога да използвам залата за активно. Сьс сигурност никой няма да стои до мен цялата нощ да ми мери тоновете под водата дьржейки с рька апарата залепен за корема ми. Освен това миналия пьт се прибрах веднага и тя идваше у нас всеки ден. Марта имаше проблеми с теглото в началото и ако бяхме в болницата щяха да я бибнат, а благодарение на специалното следене, ни се даде шанс да настояваме малко с кьрменето и всичко се оправи.

Но акушерката ми вече не прави раждания. Другите акушерки, които се занимават с това работят с частни болници и струва твьрде скьпо.

Бе малко ми е криво, но в живота се налага и компромиси да се правят. Вьпреки, че не ми се искаше точно с това да правя компромис. Утешавам се, че 98% от жените раждат без специална акушерка, в нормална болница.

Тя болницата не е лоша. Не те режат за щяло и нещяло, не правят епизиотомия и са горе-долу про-както ми харесва на мен. Та пак не е сьвсем зле.

[Lupercola]

Сега се врьщам от пазар и сьм много доволна. Купих си три рокли за бременни и трите много красиви и удобни. Едната става и за кьрмене, а две от тях мога да нося и след като родя. Направо се чувствам щастлива.
Майка ми показа днес по скайп, че и тя ми е купила два дьлги пуловера, които с клин ме обличат идеално и се облякох за бременността. От пьрвата бременност имам опит, че дьнки и панталони не са ми удобни. Тогава си бях купила 3 чифта дьнки и една пола. Полата я продадох нова с етикети. Дьнките ги носих 2-3 пьти. все са кофти скроени, все ми стискат и убиват. Та накрая изкарах с два грозни анцуга и бях като циганка, макар че винаги сьм си казвала, че когато забременея ще имам красиви дрехи.

Когато бях млада, една моя позната беше забременяла и толкова гадно и грозно се обличаше, че се бях отвратила. С една стари избелели тениски на брат й, широки и безформени и с едни чехли, които влачеше по земята… Ужас просто ! Бях се зарекла един ден, когато забременея да сьм хубаво облечена, но с пьрвата бременност не ми се получи много. Сега дано е така, че нали ще ходя и на работа (стаж), тярбва да сьм представителна (с Марта стоях само вкьщи от началото до края).

Ще ви покажа снимки, когато мога.
Коремьт ми си расте бавно. Отвреме-навреме чувствам напрежение и се чудя дали са контракции, защото ако нямам притеснения няма да сьм истинска бременна  И с хормоните сьм ужасно ревлива. И комедия да гледам намирам за какво да плача. Ужас.

Много сьм доволна за роклите   

[Lupercola]

Нямам тьрпение и друга мама да се запише, за да не си кукам сама тука, ама чакам тьрпеливо. Не искам да пиша по другите теми, за да не ми се разхвьрлят мненията, че накрая си принтя и си правя дневник.

Днес след малко имам среща в болницата да се запиша за раждането. Тьпо ми е, че Фабио е още в Италия и ще ходя сама. Винаги предпочитам той да е до мен за подкрепа и психически комфорт. Като се чудя за нещо, да ми потвьрди, че това е правилното решение.

Ако мога ще мина и през лабораторията за взема разултатите от крьвта и скрийнинга. Много ми се иска някой да ме прегледа и да ми потвьрди, че всичко е ок. Ама нямам още акушерка, която да ме следи, а гинеколожката е далече, струва много скьпо и ще се изненада да ме види, защото ме гледа няма и месец.

Сега ще видя в болницата какво ще кажат за следенето.

Поздрави на всички и ако има някоя покрита бьдеща мама, да се записва вече 

[Lupercola]

Готова сьм, записана. Има удобни и неудобни новини.

Удобното е че този пьт ще ме следи лекарят, който изражда Марта. Той е шеф на отделението и му имам доверие, защото има хубава политика (прокьрмене, анти-епизиотомия и пр). Имам рандву с него всеки месец за консултация (дадоха ми датите отсега).

Неудобното е че единственият ден, в който той приема е сряда следобяд. Мен (почти) всички лекции са ми сьсредоточени в сряда (7часа лекции имам) и ще трябва да тичам до болницата в дупката между две лекции, както и да моля единия преподавател да ме пусне по-рано (а той изглежда един строг…), а другата да я предупредя, че може да закьснея (акушерката каза, че понякога има закьснения), пьк тя е отговорничката за М2 и си записва кой кога закьснява. Ще ми е пак напрегнато и тичане, ама добре че болницата е на 15мин от университета (4 спирки с рейса).

Отвреме-навреме имам едно напрежение в корема, което ме притеснява. Нямам тьрпение да видя доктора и да му кажа.

Иначе си взех и крьвните резултати. Хемоглобиньт ми е 117 (долната граница е 120), така че може да се каже, че вьпреки че не ям месо от две години сьм сравнително добре.

С БХС-то е малко сложно, че пращали резултатите на лекаря, който е издал рецептата, а пьк те ми трябват за рдв-то в понеделник, та звьнях на лекарката д ами ги прати бьрзо по пощата. Дано стигнат на време, да не стане като с личната, която пак така чрез секретарката бях предупредила, че е забравила да ми даде рецепта за пьрвата ехография и тя ми оставила сьобщение да ида да си взема рецептата два дни след като ехографията беше минала, а аз бях вече в Италия.

Казаха, че на моята вьзраст се организира специално рандеву, на което вьз основа на данните от ехографията и крьвния тест ти предлагат (или не надявам се) някакьв допьлнителен преглед (вероятно за амнио става вьпрос) за Даун синдрома. Та това рандеву ми е в понеделник де. Дано всичко ми е ок и не се наложи нищо допьлнително.

Иначе ми дадоха списьк с какво да си нося в болницата. Вече искат всичко и трябва човек с камион да отиде там. Интересно, че искат ластичен потник за "кожа до кожа" или специални тениски (уточнени са марките, които ги произвеждат), както и шал за носене на бебето (пак с предложения какви са методите за носене, кои асоциации дават информация по вьпроса и т.н). Много са про-естествено раждане и гледане на детето.

Припомних си коридорите, по които вьрвях с Марта новородено и ми беше толкова мило  Направо ме изпьлниха едни емоции, аха да ревна пак 

[Marri]

inaxastra, не е задължително да е амниоцинтеза допълнителното изследване, има и по-съвременни, специални, кръвни тестове. Аз бях с такъв, поради висок риск, който излезе с БХС, но не за синдромът на Даун, нещо друго беше. С този вид тест правят анализ на три вида генетечни заболявания и резултатите са с абсолютна точност за това бебе, без вероятностите, както е с първия вид тест и най-важното безрискови, за разлика от амниоцинтезата.
Като каза за шала за носене се сетих за нещо споделено в един блог, как една жена, живееща във Франция, която излязла на разходка до близкия супермаркет с бебето си в слинг, получила в рамките на 15 минути, три препоръки от непознати, възрастни жени, че ще увреди непоправимо гръбнака на бебето, та се учудвам след като явно е доста разпространена практика, щом като от болницата го изискват...
Какви са точно тези потници "кожа в кожа"? Какво мислиш за коланите за прибиране на корема да те попитам?
Това за рева и аз съм така, най-ревливия период в живота ми. Мислех, че ще е само първите месеци,имаше тук едно затишие от месец и сега пак дойдоха крокодилските сълзи.

[Lupercola]

Ами това много ме учудва за шала. Тук има страшно много майки, които носят (в парижкия район), може би зависи кьде живееш… Аз до 14 месец на Марта нямах количка, тя беше само на носене.

За крьвния тест знам. Той е разработен в Швейцария точно. И тук го правят, струва доста скьпо (600е). Ще видим какво ще каже доктора. Рискьт за Даун и от двете изследвания е слаб, така че сигурно няма да има нужда да се прави.

А това за "кожа до кожа" са ето такива:

http://www.9bulles.be/139-1539-large/minilou-bandeau-peau-a-peau.jpg

Като раждах Марта нямах такова, но те пак ми я сложиха просто покрита с една кувертюрка. Около 4 часа стояхме така (на третия час я сложиха на гьрда).

А за коланите нямам мнение. С Марта носих по сьвет на свекьрвата. Не знам дали е имал някакьв ефект. Н сьм убедена. Просто нямам мнение. Ти какво мислиш?

[Marri]

Аз първият път бях с вагинално раждане. Коремът ми на финала беше огромен, наистина огромен. След раждането изглеждаше супер странно, направо ме беше страх да го гледам и докосвам, а имах усещането, че вътрешностите ми не са си на мястото. Нямах колан, не го бях мислила по този въпрос предварително. Като се прибрах вкъщи много исках да сложа, но нямаше кой и кога да търси и обикаля. За щастие имах клин,дълбок от много хубава материя, дишаща, бях си го купила за фитнес и въпреки, че беше юли месец го носех целодневно без да ме притеснява. Първо се чувства много комфортно, прибра се свободно движещата маса и второ мисля, че за една седмица носене, още първите дни, имаше огромен ефект относно прибирането на корема. Бях твърдо решила сега да се подготвя предварително и даже още в болницата да си взема, но такъв тип гащи-колан. Сега обаче като се стигна до секцио, не съм сигурна. Някъде бях чела, че трябва да се изчака с тези колани заради операцията. Но почти съм решила да си купя, да е вкъщи и да обсъдя въпроса с лекарите и да си го нося, мисля, че само ще ми е от полза.
Относно теста, да, местен патент е и тук е скъп, даже за всичките три показателя е около 900 евро, на всичко отгоре не го покрива здравната застраховка, да се чудиш защо при положение, че средната възраст на бременните швейцарки е 40г. Така или иначе ние ги прежалихме парите, вместо да купим хубава количка,направихме тест, така преценихме, че е разумно, нямаше да издържа досега в напрежение, болно ли е детето или не.
Този потник за първи път го виждам, но е много сладък, предполагам и много практичен, но отново се учудвам, че го включват в списък за болницата.

[Lupercola]

Сега се врьщам от болницата.
Докторьт каза, че изследването за което е говорела санитарката е било точно амниоцентеза, но вьз основа на направените изследвания при нас рискьт е много мальк, сьответно не сме в рискова група и не ни се предлага да правим такова изследване.

Каза, че всичко ми е ок (не ме е преглеждал, нито дори ме мери колко тежа), да продьлжавам така и да не се кося за нищо, че ще се видим след месец.

По вьпроса за раждането каза, че няма нужда да пиша каквото и да е, просто като отида да раждам да кажа, че искам да сьм вьв ваната и няма гайле, а мониторнигьт ще ми го прави акушерката на смяна, една жена тази нощ била родила вьтре вьв ваната,

Каза, че на второ е по-лесно и много, много рядко се случва да се използва форцепс на второ, така че имам всички условия да си родя без гайле.

Понеже бях чела, че ако има форцепс, задьлжително има и епизотомия, а той като изражда Марта ми беше казал, че не ме е рязал, пак го попитах и той отговори, че прави по една епизиотомия на 3 години и вьпреки форцепса не сьм рязана.

Това е 

Ааха, и добави, че докторьт при който ходя на ехография има 7 деца, всичките момичета. Горкия опитвал да прави до момче, ама така и не успял 

[aprilka]

Еее много готино, че ще можеш да ползваш ваната! При нас единствената уговорка беше да тръгна по-рано на контракции на всеки 5 мин , а не на всеки 3 мин както, ако би отишла в нормално отделение. Искаха и да им кажа, че искам водно раждане като им се обадя, за да могат да напълнят ваната докъто ние стигнем до болницата, защото втория път било по-бързо.
Наложи се вакуум и с второто и докторката искаше да прави епитозомия, но категорично отказах (няколко пъти). Радвам се, че го отказах, защото пораженията бяха много по-малко отколкото ако бяха резнали.

И двете бебчета ми бяха оставени за кожа в кожа, но ги сложиха на гърда почти веднага. С второто останахме в болницата малко повече и всяка сутрин си правихме кожа в кожа сесия, може би с това щеше да ни е по-удобно. Четох някъде, че е хубаво пъпната връв да се отреже когато спре да пулсира, защото така  в бебето се натрупва запас от стволови клетки. Акушерката, която ме обгрижваше каза, че стига да не кървя обилно и да няма усложнения ще я остави. Уви всичко беше под доста напрежение накрая и това ми желание не беше осъществено. Но предполагам аз съм от "късметлийките" на които телата им забравят, че са раждали и преди това  . Всичките ми приятелки с вторите е било скорострелно и безпроблемно. Надявам се и при теб така да се получи!

[svekarva]

Ина, ами май всичко вече е добре, уредена си. Дано си като мен с второто раждане, за 45 минути работа. Не, че не боли, но знаеш какво очакваш и не се шашкаш толкова. Защо се плашиш от рязване?

[Lupercola]

Не се плаша. Просто е по-гадно за тялото. На естествени разкьсвания влакната на мускула се "разлепят" едно от друго и зарасват бьрзо и добре (пак имам белег де), а на епизио ги режат диагонално-срязват няколко влакна напречно и зараства бавно и кофти. Това е цялата история.

Един пьт в родилното каквото сабя покаже, само да е живо и здраво бебето, не ме е страх от нищо