Хаха, много е логична Марта От нейна гледа точка сме си стари вече

Мерси за поздравленията. Надявам се и аз всичко да е ок. За сега като изключим болките в гърдите, се чувствамс супер, но и първата бременност бях така до към 3-тия месец, така че не го броя за проблем.

Ние още не сме казали на Никола. Чудя се кога да му кажем. В момента му казваме, че не мога да го вдигам и да го нося, съответно и да не ми скача по корема. За сега той го приема без въпроси, въпреки че за всяко друго нещо разпитва до последно. 

Капризчеееееееее  Радвам се да те видя тук. Пожелавам ти прекрасна бременност, този път ще е момиче, сигурна съм 

Лелеее, колко мами сте се наредили тук. Влизам само да ви кажа лека бременност и много се радвам да видя стари съфорумки отново в такава тема (Капризче, inaxastra  ) 

Хаха,Ина разсмя ме ами стари сме си, та лъжа няма

аз в началото като казвах на Мими, че не мога да я вдигна ме гледаше с недоумение и аз просто и обяснявам че ми тежи и тя ми дава ръчичка да ходим за ръчичка. Някакси вече е свикнала с мисълта, че мама не я вдига, но въпреки, че съм и обяснила, че мама има бебе в корема, се съмнявам да разбира наистина какво значи това. Иначе и тя обожава да ни скача по коремите, но сега скача само върху тати

Стаси, благодаря 

Ели, ние на Марта й казахме след пьрвата ехография (12г.с). Забелязах, че когато сьм бременна (нали правих спонтанен аборт преди тази ми бременност) тя много говореше за братчета и сестричета, бебета и пр. Явно като ме чува да говоря, без да сьм й казвала директно тя си знаеше.

На злополучната бременност бяхме решили да й кажем след ехографията. Сутринта пак ме питаше и й казах, че днес отивам да видя дали имам бебе в корема. Там ми казаха, че бебето не се развива вече. Като се пибрах, тя ме чакаше на вратата: "Има ли?", "Този пьт няма, но ще пробваме пак и може би някой пьт ще има".  И спря да говори за това.

Щом пак забременях, пак започнаха тия разговори. И като се вьрнахме от ехография, на която потвьрдиха, че всичко е наред й казахме, че имам вече бебе в корема, то е момиченце и ще се казва София. Тя не показа нито радост, нито тьга, но оттогава я споменава като член на нашето семейство и сьобщава новината на хората: "Мама има бебе в корема и то се казва София."

Мамчета да ви разкажа една случка с Мими.

От едно шоколадово яйце й се падна една пеперуда и й казахме, че това е пеперудка, тя обаче кво чула и запомнила и снощи цяла вечер като почна п**ка, п**ка, много ни е срам сега като вземе да я повтаря пак. А тя тая пеперудка като загасиш лампата и на тъмно свети и тя: а има п**ка, няма п**ка, свети п**ка, голяма п**ка. Ама така хубаво я казва тая дума, направо се заливаме от смях с баща й, а хич не е смешно. Опитахме се да и вкараме бътерфлай (английската дума) ама тя като е запомнила п**ка и тва си знае и тва си повтаря. Пък как не е чула поне още една буквичка, та да е друга думата, ами точно тва успя да чуе. Та кажете сега как да й изкараме тази дума от главата, че си умираме от срам.

А, чак пък да умираш от срам...Не го взимай навътре. Възпитаните и интелигентни хора веднага ще съобразят, че това е просто детски изказ. А непознатите какво ще кажат няма значение Поне аз така разсъждавам. Разбира се, това не изключва да й повтаряте как е думичката, и че тази която използва тя не е правилната, че е грозна и не я използват добрите деца

Може би, ако й намерите някакви песнички и приказка с често повтаряне на тази дума, по-лесно ще се убеди и ще се научи да я произнася правилно. Ели казваше "пепеутка" отначало

Инче, съжалявам за спонтанния аборт, сигурно ти е било трудно Добре че все пак това е зад гърба ви. Пък за Марта съм сигурна, че ще се радва много и ще се занимава с беболинката

Ина, и аз си мисля, че прекалено ранното съобщаване на новината не е добре. Май вашия вариант е добър и ще се възползваме и ние от идеята.

Герганче, много се радвам да видя, че и ти си в очакване на второ детенце.

Стаси, Анди е голямо сладурче. Гледах снимки във фб и във вашата тема, но не ми остана време да пиша.

Ани, какво да ти кажа, повечето деца така казват на пеперудките в Бг Така че не се срами, съвсем нормално си е А и там надали я разбират. Аз за това бях забранила умалителното  и казаха на всички да му казват пеперуда и го избегнахме този момент.

И сега два въпроса:
1. Пиете ли витамини? Какви? Аз миналия път нищо не пих, само се хранех възможно най-правилно.
2. С какво мажете тумбаците? Една приятелка ми препоръча кокосово масло. Някой ползвал ли?

Витамини не сьм си купувала, защото са скьпички и все не стигма до тях. За сьжаление не се и храня правилно (нито пьк разнообразно) 

Мажа се рядко (ведньж в седмицата) с домашно приготвен крем за тяло, в който има и кокосово масло. Ако е само то, не знам как ща попива (бьрзо или бавно). Мажа се понякога вместо с тоя крем, с млякото за тяло на Марта, което ползвам по принцип. То е на Веледа.

Но аз от пьрвата бременност нямам стрии, а сега кожата ми е по-отпусната от тогава. А и сьм чула че след 35г по-трудно стават стрии, даже не стават вьобще.

Мерси, момичета, ами опитахме 2-3 пъти пеперуда да кажем и тя уж горе долу го каза, но засега прсото съм скрила пеперудата и след време ще я покажа пак, може да позабрави тази дума.

За витамините аз пия пренатални витамини, в които има 1мг фолиева киселина + още 3 мг фолева и 2 пъти на ден по 1мг Омега 3, това по съвт на лекарката ми. Отдлено пия Вит Б12, тъй като се оказа че ми е нисък. Засега това.

Здравейте, мамчета. Как сте?

Ние сме добре. Иначе аз миналия уикенд вече със сигурност усетих бебка и в неделята особено доста си пошава-сутринта, на обед и вечерта и преди да легна шаваше. Даже мъжо си сложи ръката на корема ми и той я усети няколко пъти. Ама вчера като, че ли може би само 2-3 пъти съм я усетила, може би защото бях малко в движение, пък днес още не съм усетила нищо и пак ме хванаха притесненията.

Ина, при теб, как е? Всеки ден ли суещаш бебата или има дни, в които не я усещаш? Забравила съм как беше миналия път, та се чудя нормално ли е да не я усещам всеки ден?

Надявам се всичко да е наред.

Аз я усетих доста по-кьсно от теб (18 седмици) и сьщо не я усещах всеки ден в началото. Дори ми изглежда странно, че при теб вече може да се усети и отвьн, но явно заивиси от различни фактори.

Аз съм доста слаба и корема ми е малък, може би затова я усещам вече. И преди имах съмнения че тя мърда, но не бях сигурна защото според мен беше твърде рано. Сега обаче съм сигурна че беше тя, защото се случи няколко пъти в различно време- и сутринта, и  на обед и вечерта шаваше. Дори мъжо  я усети акто си сложи ръката на корема ми. Но днес, както казах още не съм я усетила.

Влизам да се похваля. От първата бременност се сдобих с инсулинова резистентност, това е преддиабетно състояние от втори тип и си го имах до преди 2 години. Съответно първото, което направих беше да отида отново на ендокринолог и да видя какво е положението. Очаквах пак лоши резултати, но бях приятно изненадана, че инсулина ми е малко над границата, което беше страхотно. При положение, че преди ми беше 2 пъти по-висок от нормалното И съм много щастлива, за това споделям

О да, това е много хубава новина 

Айде цяла бременност все така на леко и хубаво да ти вьрви !!