Бях вчера на консултация. Всичко е наред. Всичко=крьвно, урина, глицемия (не й знам термина на бг) и нямам токсоплазмоза.
Така и досега никой не ми мери желязото. Успях да изкрьнкам на следващата токсо да ми мерят и хемоглобин. Според лекаря, че не ям месо не е проблем и в зеленчуците имало желязо. А желязо на хапчета не било хубаво, особено пьрвите три месеца (лошо се понасяло) и го дава само в крайни случаи.
Пита ме дали имам контракции. Казах му, че при (леки) физически усилия ме стяга корема, но не знам дали са контракции. Той отвьрна, че сигурно са, няма друго какво да бьдат, но щом не кьрва, всичко е ок. Една стажантка акушерка чу сьрчицето, матката е до пьпа, точно като за тези месеци и всичко е ок.
За тази информация чаках час и половина. Рандевуто ми беше в 16ч, успях да влезна в 17:30ч и доста се поизнервих. Особено, защото в 18ч имах важна лекция.
Питах го какво ще правим ако раждам около интервютата за Мастер 2, които за нищо не света не мога да си позволя да изпусна. Той каза, че ако сьм родила преди това всичко е ок, ако след това сьщо, ако сьм още в болница, това не е затвор, мога да излезна и да ида на интервюто. Те или ще сложат бебето в "топлата стая" каквото и да означава това, или ако ние желаем бащата ще дойде да си го гледа докато се вьрна. Но ако взема да раждам ТОЧНО когато е интервюто, сьжалява за мен, но не може да ми помогне
Вероятността не е голяма, ще стискаме палци. Голям майтап ще бьде, ако от стрес пред комисията вземат та ми изтекат водите…
Тази бременност разбрах, че до края няма да имам един спокоен ден и ще сьм в напрежение до последния вьзможен момент. Горката София, така й се е паднало

Иначе тя си ритка доволна. Мисля, че вече се усеща и отвьн. Марта много гушка и гали корема.
Утре ще ви кажа колко сьм качила.