Ето ме и мен на линия  

Благодаря много на Маги и Гери, че са ви информирали за мен и бебчо. Истина е, че първите дни бяха малко замайващи и имах време само за минути да отворя ФБ през таблета. Днес обаче намирам време и за форума, така че ще се възползвам, за да разкажа за раждането на нашето момче.

И така - рано сутринта на 7ми декември (около 6 часа) станах видимо нетърпелива. Не ми се спеше, нямах търпение да тръгнем към болницата. Изкъпах се, оправих се, пооправих за последно стаята на бебко и в 8 часа тръгнахме с ММ и майка ми към АГ Варна. Там усмихнат ни чакаше доктор Танев. Сърцето ми се беше свило, обаче като го видях и се поуспокоих. Поплаках си малко от нерви, докато док правеше последният ехограф на коремчо. По данните заяви - бебчо е над 3800. Охаааа, голям мъж ще излиза. После влязахме двамата в приемния кабинет, обляках си нощничката и на гърлото ми застана буца - започнах да осъзнавам, че 5 дни болницата ще е моят дом, че след 2-3 часа ще видя и чуя моето момче. Нервите ми бяха на предела си, сърцето ми щеше да хвръкне. Слава богу кръвното ми беше добре - 120/80. И така, след всичката документация се качихме на 2рия етаж (родилна зала). Взеха ми кръв, направиха ми тестове за алергии. Легнах на едно легло и започнаха да записват тоновете. Дойде анестезиологът и усмихнат започна да обяснява какво ме чака - бях избрала спинална анестезия. Е, точно тогава като ме налегна едно хипер спокойствие, ухилих се и бях готова за най-великата среща. Тоновете бяха перфектни, свалиха апарата и така завита стоях в леглото и чаках да ми изтекат подготвителните банки, за да влезем за операция. И изведнъж - един глас отвън каза: Хайде, време е. Тръгваме. Е, нали уж се бях успокоила - да, ама не. Разтреперих се от вълнение, сълзите ми потекоха, но с усмивка влязах в операционната. Доста трудно ми сложиха упойката, имах оток в гръбначния стълб. Но накрая анестезиологът каза - готови сме, сега ще започнеш да усещаш изтръпване в краката. И докато го каза, всичко започна да боцка и чувствителността ми се изпари. В този момент видях док, влезе отново ухилен, попита ме как съм и каза: Хайде да го видим това толкова чакано момче вече. Ами хайде. Нищо не усещах, нищо не чувах, сърцето ми беше спряло и чакаше паметния момент. След миг анестезиологът ме информира, че вече са ме "резнали". Аз продължавах да не усещам нищо, само виждах от една тръбичка как изтеглят околоплодните води. И в този момент анестезиологът каза: "Има коса!". Ох на мама детето. "С двойно увита пъпна връв около вратлето!" И докато ми обясняваше усетих как нещо се "изплъзва" от мен (наистина чувството е странно), чух как го аспирират и ето го - моментът който чаках 9 месеца, 6 години - момчето ми проплака с пълно гърло. В този момент сълзите ми се стичаха вече по бузите. Чух само док как казва: погледни надясно. Обърнах се леко и го видях - едно синьо-бяло дупе и една мазна главичка. Е, няма как да се забрави тази гледка. Отнесоха малкия да го измият, а аз спокойна и с умивка на уста стоях и чаках вече да свършват. Бях се успокоила напълно, чак неможех да повярвам колко съм спокойна. Дойде акушерката с малчо на ръце и каза - 4200гр. / 52 см. Мале, голям мъж. Целунах го по главичката и го отнесоха. Ох, малкият ми сладурчо е добре  ....

... И така - операцията завърши, преместиха ме в реанимация и след 5 минути майка ми и ММ дойдоха при мен. Двамата са били при бебчо, видяли са го и са го нацелували, преди да го отнесат в детско отделение. Оставиха ни насаме с ММ и през сълзи и двамата решихме - малкият мъж ще се казва Андрей (до последно се колебаехме и нямахме избрано име). После се започнаха дълги разговори с всички близки, роднини и познати. Всички плачехме, по телефона трудно говорехме с хората. Беше много емоционално. След това останах сама и в 3 часа ми го донесаха - този момент мисля, че ще помня цял живот. Миришеше на бебе, една специфична миризма, която се помни цял живот. Беше съвършен, малък, повит и само една главичка се мяташе напред назад, спеше. Неможех да спра да го целувам, след 5 минути радост ми го взеха. След това последваха 2 дълги дни, без да го виждам, само получавах информация как е. В реанимацията беше трудно, дълго, болезнено. Но слава богу 2та дни минаха и на 3тия ден сутринта казаха - хайде да се качваме горе на 5тия етаж. Е, отиването до там беше трудно, раздвижването беше започнало на 2ри ден и никак не беше лесно да стана, да ходя, да легна. Но, знаейки, че горе ме чака бебчо, нямаше болка, която да ме спре. Качиха ме в самостоятелна стая и към 11 ми донесоха бебо. Едва изчаках да го облечем и докторката да замине - взех го в себе си и 1 час неможех да го пусна. Целувах го, гледах го, мачках го. Исках да изуча всяка малка гънчица, бръчица, мимика. Беше толкова хубав, съвършен. Нахраних го, сложих го в креватчето му и продължих да го гледам цял ден. Бях като хипнотизирана, толкова много чаках момента, в който мога да го пипна. И ето, че този момент дойде. Пред мен спеше най-хубавото Коледно Чудо - нашият малък Андрей.

И така момичета, всичко мога да кажа, че мина много леко, имаше болка, но си заслужаваше. На 5тия ден сутринта ни изписаха, беше много емоционално, а вкъщи беше страхотно - тати беше довършил стаята на бебо, беше подготвил вечеря за всички роднини.  

Сега вече мога да кажа - Е, Успяхме. Аз станах МАМА

А ето и малко снимки на малкия голям Анди

Стаси, много ме разчуства..Искам да знаеш, че на добрите хора им се случват хубави работи с причина и заслужено  Да ти е жив и здрав Андрей! Вържи му червено конче, че е много сладък

Чуден, чуден и на тати в очите каква гордост и щастие се чете 
Чакането ви си е заслужавало, сега ще се насладите на всеки един безценен момент!

Стаси, страхотен е, малкият ви, голям мъж да е здрав и щастлив

Благодаря ви момичета.

При нас като цяло няма много нови неща - спим, ядем, пълним памперса. Анди е спокойно (засега) бебче, плаче само като има силни колики. На консултациите досега бяхме:
* на 20 дни - 4800 гр.
* на 1 месец - 5280 гр., 57 см.

И така. Пием си Линекс бебе, че имахме проблеми с акането, пием и вит. Д. Капки за колики му давам рядко, по 1-2 пъти в денонощие, когато знам, че са най-силни

А ето малко нови снимки:

И да не забравя - лудата майка реши да направи на детето фотосесия за Коледа (на 18 дни бебе). Заведохме малкия в студиото и ето това е резултатът:

Стаси, страхотен е малкия мъж, а и ти много добре изглеждаш.Толкова малък , а оформен. Браво.

Стаси ,миличка...
аз чак сега наваксвам с бебешките теми, че както споменах в мойта темичка, не знам защо си мислех, че от давна вече не съществуват тези темички, но това е друг въпрос...
изчетох темичката ти на един дъх и така ме развълнува, че още ми текат сълзите и суполите 
представих си и изживях с вас всеки един момент...от дългия път, който сте минали, до прекрасния разказ за раждането на това прекрасно човече. 

Пожелавам ви да сте живи и здрави и да му се радвате все така...да расте малкия юнак обграден от тази невероятна любов, която му давате, да бъде безкрайно щастлив и за гордост на мама и тати.

Целувам ви и ви прегръщам силно....страхотни сте! 

Стаси,извинявам се,че чак сега се включвам,но предимно си те следя във фейсбук!
Изчетох на един дъх разказът ти и от все сърце се радвам,че вече всички мъки и сълзи са зад гърба ви и щастието е вече в ръцете ви.
Анди е страхотен малък мъж!Нека да ви е много здрав и само да ви радва!

Стаси прекрасни сте 

Сесията за Коледа си е струвала  Не си луда, струвало си е, ще му остане прекрасен спомен за цял живот, а Анди е уникално красив 

Теб сьщо те намирам за блестящо изглеждаща    Комплименти, давайте в сьщия дух 

ПП.На снимката с мустаците мьж ти ли е? 

Благодаря ви момичета за хубавите думи. Радвам се, че ви има 

Скоро ще ви разкажа и за 40 дни / погачата на Андрей

inaxastra, мила, това е баща ми



п.с. може ли някой модератор да промени заглавието - вече е в сегашно време . Мерси предварително

Ма много млад и хубав татко си имаш    Честно ти казвам, загледах го 

Нямам тьрпение да чета за погачата и да гледам снимки  Много ви се радвам 

Добреее, ето ме и мен отново - с разказ за 40 дни, погачата и всички гости, които минаха през вкъщи.

Та, започвам от ден 30 на Андрей, когато започнах да замислям всички неща около погачата - надпис на кърпата (име + дата на раждане), над която ще се разчупва питката, торти, сладки, погачи, месал за погачата, картончета за пожелания от орисниците. И разбира се - как да поканя над 30 приятелки и познати в един ден - абсурд! И така - за 2 дни реших какви сладки и откъде ще поръчам, намерих фурна за погачите, възложих на ММ да направят в ресторанта торти, поръчах месала и картончетата от интернет и занесах кърпата в шивашко ателие, за да я бродират. Реших в крайна сметка да се събираме в 4 дни - 1 ден всички мои приятелки, които не се познават една друга, но са ми близки; 1 ден с момичетата от форума (с които всъщност правих и самият ритуал); 1 ден с колежките от фирмата и 1 ден с целия ми екип (работя като мениджър екип в една фирма). Остана само да чакаме 40 дни

Ето това бяха част от приготовленията: