Мила Стаси, радвам се, че някой не ме е изпреварил за толкова прекрасно нещо, като ТВОЯТА БЕБЕШКА темичка
Толкова много мина и наистина колко малко остана! Разкажи ни за подготовката и всички трескави вълнения на финалните метри
Честита бебешка темичка, Стас! Пожелавам спокойно и радостно очакване на срещата с бебчо!
Честита и от мен Стаси.Ще очакваме подготовката и срещата тук .Леки финални метри
Стаси, не остана момиче
Скоро и ти ще се радваш на малък, сладък вързоп у дома
Леки финални метри.
Честита бебешка тема Стаси
Пожелавам ти да я напълниш с много вълнуващи разкази и снимки на вас с бебо!!! Леко раждане...хубавите моменти предстоят
Стаси, хайде душа, разказвай докъде стигна.Леле мила, ние сме от ветераните.Останаха още няколко момичета от нашата група да забременеят и родят, но за всяка една от тях се радвам, като за себе си.
Та разказвай, приготвихте ли всичко
Малееее, имаме си темичка
Благодаря ти много Ади за хубавата и наистина така дълго чакана темичка. Много сладък Коледен бебок си ми сложила
Благодаря ви много момичета - наистина не остана.
Как мина това време, незнам. Но ми се иска да започна от съвсем самото начало и да подкарам тази толкова хубава темичка от зачеването, та до днес.
Моята история накратко (колкото мога да бъда кратка). Ще се опитам да я напиша като разказче, за да се чете по-лесно
:
"2008 година - една година на толкова хубави емоции. С мъж ми решихме заедно, че това ще е годината, в която ще се оженим и това ще е годината, в която ще спрем да се пазим. И така, сватбата мина в трескави емоции. Мина и замина, времето си течеше, но за бебе още неможеше и дума да става - все отрицателни тестчета...
2009 година - в мен започна да се появява една бучка в гърлото, притеснявах се, че нещата не стават, че може би има някакъв проблем. Посетих лекар - проблем няма, повече спокойствие. Добре, ама как да си спокоен след много отрицателни тестове всеки месец.
2010 година - отново нищо, няма бебе, цяла година опити, чакане, следене на овулация, мерене на температура, тестове - отново отрицателни."
"2011 година - родиха се бебета на почти всички познати около мен. Всички имат деца, радват се. Е, радвам се и аз разбира се. Но какво ми е в сърцето - само аз си знам. Свито, болка, тъга, 3 години и резултат няма. Значи има проблем. Може би вече е време да се хвана сериозно с нещата. О, да. Има проблем. Помня деня, в който отидох на свиждане на поредната приятелка, родила страхотно бебе в Майчин Дом и една позната на майка ми ме видя там. Заговорихме се (жената работеше там в болницата) и от дума на дума тя каза - знаеш ли колко силно работи Инвитро Центърът тук (в Майчин Дом). Има една лекарка - д-р Юдова, която е много добра. Хммм, ами незнам и аз вече. Дали да отида, нали уж нямам проблем? Не, ще отида. И така есента с бодра крачка записах час за докторката - видяхме се, прегледа ме и каза - ами няма овулация. Поликистозни яйчници, няма фоликули, няма как да се получат нещата без малко помощ. Ами добре - да започваме. 3 месеца само на лекарства и посещения при док в определени дни. 3 напрегнати месеца - и 3 отрицателни резултата. Офффф, не става толкова лесно явно. на 4тия месец - решението е: инсеминация. Надежда голяма, 1 хубав фоликул в деня на самата инсеминация, спукан фоликул в деня на ре-инсеминацията. Обачееее, док не е доволна и от спермограмата, дава малък шанс нещата да се случат. Но, надеждата умира последна, нали? Ден за тест - треперещи ръце и отново отрицателен резултат. Сълзите ми не спират, плача цял ден, не искам да виждам никой, разочарованието е огромно. Но според док - всичко ще е наред и няма да се отказваме. Дава на мъж ми лекарства за подобряване на показателите, аз пия шепи с лекарства и чакаме.
2012 година - док е бременна. Неможе повече да работи и трябва да се прехвърля при друг. Ами, съдба. Ще се прехвърля. Правим цветна снимка - проблем с тръбите няма. Решаваме да правим нова инсеминация. Цялото очакване и надежди отново са на преден план. Всичко е перфектно - 2 фоликула. Нооо, резултат отрицателен. Отново. Пак. На мен... Немога повече, да се отказвам ли? Ами ако не ни е писано да имаме дете. Стигнахме дъното, огромно отчаяние. Но, едно обаждане дава лека надежда - според док с тази спермограма можем да кандидатстваме по Фонд Инвитро, който плащал 3 опита инвитро на двойки с проблеми. Ами добре, нека го направим. Да пускаме документите. Нооо, инвитро? Нали уж нямаше голям проблем? Инвитро? До това ли стигнахме (на този етап това за мен беше много крайно решение, това беше последният вариант). Инвитро - каква присъда! Инвитро - каква съдба! Но трябва да продължим, не трябва да се отказваме. Ами нали медецината е развита до толкова, че да помага на всеки. Значи може да помогне и на нас. Няма да се отказваме. Няма. Силна съм, ще стана майка, един ден...един ден... Започва голямото чакане за одобряване на документите."
" 2013 година - март месец - ОБАДИХА СЕ, обадиха сееееееееееееееееее. Отиваме в София за заповедта. Започваме опит. Избирам клиника "Надежда" в София. Имам вяра, имам надежда, че нещата ще се случат. Да, ей сега ще забременея, още утре. Отиваме в София - док казва - да започваме. Малеееее, започваме, този месец ще видя 2 чертички, този месец ще се случи чудото, този месец ще съм най-щастливата жена на света. Стимулация, прегледи, инжекции, лекарства - всичко си заслужава. Скоро ще съм майка. Ден за пункция, упойка - резултат 2 яйцеклетки. Чакаме. Вълнението е голямо. 2, ок, 2, не са ли малко, 2, не - добре са. Всичко ще е наред. Нооо, паметно обаждане от ембриолозите - двете яйцеклетки са незрели и няма да пристъпваме към оплождане. Ама, ама, ама, как така. Нали този месец щях да ставам майка? Нали чакам положителния резултат. Сълзи, болка, отчаяние до краен предел. Защо на нас? Защо? Какво се обърка сега? Нали уж нямахме проблем, нали уж проблема беше малък, нали уж с инвитро щеше да се получи веднага. Немога повече, немога. Не искам. Няма смисъл. Бяхме до тук. Не ни е писано да бъдем родители. Не ми е писано да бъда бременна. Не ми е писано да стана майка. Времето минава. Надеждата малко по малко започва да се връща. Подготвяме документи за втори опит. Сега пак остава чакане, чакане, чакане. Но, не. Ще пробваме на собствени средства във Варна при д-р Александров. Отново голяма надежда, идва есента. Започваме подготовка - отново стимулация, лекарства, прегледи - този път ще стане. Ще стане! Ден за пункция, упойка - резултат 4 яйцеклетки. Е, 4 е повече от 2. Два пъти повече! Надеждата е голяма. Нооо, обаждане - за жалост нито 1 оплодена яйцеклетка. Еееее, ама как така сега? Нали са зрели? Нали щеше да стане? Как така не са се оплодили? Какво им има, защо, защо, защо? Отново отчаяние, стигаме дъното, че и задълбаваме надолу. Трудно е, има ли смисъл да продължаваме? Сълзи, болка.
2014 година - чакаме заповедта отново. Но, нека пробваме още веднъж при д-р Александров. Този път ще стане. 2014 ще е нашата година. Ще стане, ще стане, ще стане. Отново огромна надежда. Март месец - 12ти. Идва ми цикълът, което при началото на опит инвитро е повод за огромна радост. Започваме, отново надежда, отново вяра. Стимулация, лекарства, прегледи - нещата вървят по-добре от предния път. Ден за пункция, упойка - събуждам се малко преди процедурата да е приключила. Чувам 9. 9 какво? Яйцеклетки? Наистина ли? Резултат - 9 яйцеклетки. Всички се усмихват, нещата са по-добре от предния път. 6 яйцеклетки са зрели и подложени на ИКСИ оплождане. Чакаме, вярваме, че всичко ще е наред. Обаждане - 5! 5! 5! оплодени яйцеклетки. Ще чакаме 5 ден за трансфера. Имаме оплодени яйцеклетки, 5! Чувате ли хора, ще имаме трансфер. Ден за трансфер (5ти ден) - резултат 1 перфектно деляща се яйцеклетка и 1 не толкова добра. Е, даваме шанс и на двете. Естествено, че и двете. Няма място за мислене. 5 дни на пълно лежане, само тоалетна, хапване в полу-легнало положение. 9 дни на чакане, надежда, вяра. Дали ще стане? 14ти април - ден за тест. Ставаме рано, лабораторията е наблизо. Влизам и една усмихната сестра ми казва - пожелавам ви щъркелът да ви е посетил. Заплаквам. Дано, дали? 11 часа - мъжът ми трябва да ходи на работа. Влизам да видя резултата, преди да е тръгнал. ЧХГ - 1006! ??? Какво е това сега? 1006? Бременна съм! 1006? Не е ли много? Да няма проблем. Всички плачем, немога да видя реакцията на мъжът ми след резултата, плача и го стискам, не искам да го пусна, треперя. Случва ли се наистина? Обаждам се на док - ами честито, перфектен резултат. Купувам тест - 2 моментални наситени чертички. Господи, БЛАГОДАРЯ. Бременна съм! Майко, татко - ще ставате баба и дядо. Сълзи, радост, надежда, вяра, благодарност, пак сълзи - този път, за първи път - сълзи от огромно щастие. ЩЕ СТАВАМ МАМА!"
Честита бебешка тема и от мен!Най-хубавата възможна тема
Леки финални метри,бързо раждане и здраво пухкаво бебе
Аз като декемврийска мама(синът ми е роден точно на твоят термин)знам колко невероятно е усещането точно по Коледа да получиш най-големият подарък в живота!
Много ме разчувства историята ви!Страшно емоционален разказ!Всяка дума има толкова сила!Аз също имам СПЯ.Поздравявам те,че споделяш тук вашият път дано даде сили и кураж на други двойки.Понякога човек си задава въпроса "Защо на нас".,но както ти каза Съдба!Важното е,че най-хубавото предстои
Желая ви цялото щастие на света от сърце!
Избрала ли си как ще раждаш?Покажи малко какво сте подготвили за бебчо
Стаси много вълнуващо,наистина много силен разказ.Съдба какво да правиш,важното е че сега е дошъл момента и скоро бебчо ще го гушкате.Бъди все така силна
Много затрогващ разказ, направо те стиска отвьтре. Едва го прочетох и сьвсем не на един дьх, защото сьм в университетската библиотека и на няколко пьти щях да се разхьлцам, та трябваше да спирам и да се успокоявам, за да довьрша след малко
Божееее, през какво сте минали… Важното е, че всичко е свьршило или по-точно всичко едва сега започва.
Ужасно щастлива сьм за вас !!!
Благодаря ти, че намери сили да споделиш с нас, за който може поне малко да се постави на твоето място и да си представи през какво минават двойките с репродуктивни проблеми. Но пак де, който не го е преживял, трудно е да мисли всички тези емоции.
Проблемите не ги пожелавам на никой, но твоя щастлив завьршек на историята, дай Боже всеки му !!! Леки последни дни като бременна, глези се като за последно колкото можеш, че и да си майка не е лесно, но пьк колко е благо….
Миличка, много ме трогна разказът ти! Честита темичка и леки оставащи дни! Представям си вълнението, което изпитваш!
Мила Стаси, честита толкова дълго чакана бебешка темичка
Разказа ти наистина стяга гърлото, дълъг път сте извървели.
Не остана многодо срещата с бебчо, а ние с Ния ви чакаме за разходките
