Ники да ти кажа и нас с Фил от това най- ни боли! Толкова много сме разчитали на тях преди, макар че не бяха заедно ... Толкова много са ни помагали в различни трудни моменти. Преди да се съберем и след това.... Затова ги и избрахме... Фил се познава с кума от около 15-16 години, аз с кумата поне от 8... Никой от нас не очакваше това което се случва... И със съжаление признавам ,ч е в кумата е проблема... Кума се справя (въпреки големия гаф , който направи, поне е само един) но те нещата са комплекси и когато двама души са двойка, вината пада и върху двамата... Не знам , толкова се радвах че ги събрахме, толкова си отиват и си пасват и са много сладки - но май това беше най-голямата ни грешка! Допреди да станат гаджета , бяха най-верните и истински приятели - сега... сега не ми се говори, че пак ще се ядосам................

Надеждата ни с Филип е че просто кумата не се справя с напрежението, и като мине сватбата се надяваме това да е било лош период просто. Защото и за двама ни кумовете са безкрайно важни, и идвамата искахме да спазим истинската традиция - кумовете да не са само за единия ден. Искахме наистина да си станем като семейство, да празнуваме празници заедно и така нататък - и то така и беше - навсякъде сме ходили четиримата и никога не сме имали проблеми. Никога не сме се карали, никога не сме се дразнили - перфектната симбиоза... И от както казахме "Сватбата е след 3 месеца" все едно нещо се счупи в тях.......

Надявам се искрено да е само стреса, и този период да им мине... много се надявам и се моля за това

Еха, супер. Дано поне утре да си отдъхнеш.
След сватбата ще имаш време да се успокоиш и бебчо ще има спокойна мама.
Ох, колко се радвам, когато чуя такава хубава новина (че някой ще си има бебче). Дори да не го познавам лично, ми става едно такова мило.
Напоследък покрай мен всеки или се жени, или ще си има бебе. Все хубави неща.

А какво стана с гостите? Има ли такива, които няма да успеят да присъстват?

Петя е права, че хората се променят. В днешно време по-добре да не разчиташ на никой. Не веднъж съм се  разочаровала от хората в живота ми и затова съм станала много мнителна. Вяра имам на доста ограничен кръг от хора. Най-важният и единствен мой приятел, това е половинката ми. Отдавна съм свикнала с мисълта, че всеки си гледа интересите.

Хубаво е, че искате да поддържате добри и приятелски отношения с кумовете си, и е разбираемо. Все пак за това сте ги избрали.

Цялата история с кумовете ти е неприятна,но аз мисля същото като Мариолка - прекалено високи очаквания имаш за хората около теб и за това по-лесно ще се разочароваш.
То аз съм установила,че винаги когато имам прекалено високи очаквания за нещо-каквото и да е то- винаги се разочаровам.
Явно такъв е живота..
На моето моминско парти - първо не се знаеше колко момичета ще дойдат и дали някой ще дойде, имаше земетресение и т.н.
При мен проблема идваше от моите несериозни приятелки,които не са много,но всичките са несериозни.
Кумата ми пък си беше до мен и беше железна в организацията.
Тя милата не е имала моминско парти,тъй като с кума са се оженили набързо и направо са отишли да подпишат и това е.
Много се радваха с нас на сватбата и изживяваха всичко с нас. Може би си е до това на какви хора попаднеш. Понякога най-близките ни,ни разочароват най-много. Мен родителите ми ми скъсаха нервите покрай сватбата. И нашите са разведени и се мразят като твоите.
Но аз им казах и на двамата,че не ми пука какво те мислят и че няма да вземам страна или да участвам в техните спорове.
В крайна сметка този ден беше един от най-щастливите ми в целия ми живот.
Аз и милото всичко сами си направихме за сватбата! Дребни неща като гланцове и чаши - аз всичко си купих и винаги съм държала сама да си организирам и да си купя това,което на мен ми харесва,защото никой не ме познава достатъчно добре,за да знае какво ми харесва и какви са вкусовете ми.
Майка ми не е постоянно до мен и няма как да знае,нито пък някоя приятелка се е затичала да е до мен. С милото минахме през всичко сами- никой не ни е помогнал.
Само кумовете организираха моминското и ергенското,дори ние не сме ги молели да го правят. Аз исках даже сама да си организирам моминско и не виждам нищо лошо в това.
Кумата й казах,че не искам да ми купува букет,защото аз си бях поръчала от сватбената агенция. За мен тези неща са остарели и си спазвам това,което ми харесва. Все пак това е била моята сватба,а не на кумовете или на родителите ни.
Ти дори си и бременна и не виждам какъв е смисъла да се тормозиш и да се стресираш толкова?
Аз на твое място,вместо да чакам кумата да се накуми и да ми се обади,бих й се обадила или бих отишла направо до тях или до там където и да се намира тя и бих говорила с нея лично. Бих й се накарала ако трябва и бих й казала всичко. Честността е най-важна и ако наистина му пука на някого, не трябва да има само оправдания.
Говори с нея-обади й се ти.. Ако не иска да ти организира партито - направи го сама. Според мен ще си много по-доволна ако разчиташ на себе си. 
Но си права за едно - не на всеки му е в способностите да организира партита.
Има много причини,поради които това не се отдава на много хора.
По-важно е за сватбата всичко да бъде наред и да няма сериозни гафове! 

Яаааа не наливайте масло в огъня . Добре си върви подготовката, ей и сняг заваля.....
Всичко ще се нареди

svekarva, къде вали сняг?

always_and_forever - от гостите - почти няма отказали. Имаше един приятел на майка ми адвокат, с който аз съм израстнала , който отказа , но човека си имаше сериозна причина - заминавана 3ти декември на международна адвокатска конференция в Лондон и цялото му пътуване е уредено много преди да кажем че ще се женим. Иначе половинката на един приятел отпадна - не знам защо, бабата и дядото на Фил (на майка му родителите) категорично отказаха да дойдат, но ние и от преди това не ги бяхме смятали - по-назад съм писала, много зли хора, заради някаква си вражда на 100 години , да не видят единствения си внук как се жени е малко глупаво за мен, но всеки си знае.
Отпадна още жената на братовчед ми - имат бебе и няма как да го оставят... Абе едно към 8-10 души максимум да са отпаднали.
За сметка на това обаче и много се прибавиха  - Фил реши да покани негов колега и жена му, един мой колега помоли да дойде с децата (3 броя ) , поканихме още едно приятелско семейство....Така че реално местата се запълниха Заковахме го на 101души  заедно с нас и кумовете, от които 4 са деца под 5 години, 4 са деца до 13 години - всички други са със средна възраст 30 -40г. Има много млади има  много хора над 60, но масово хората са около 30те.
Мисля че добре ще се получи



crazynelly Нели, права си за някои неща, за някои не точно... В последните 5 месеца все аз звъна и сега малко ми е писнало от това. И за да не се разочаровам пак, точно затова няма да се обадя аз... писна ми да се моля и да гоня кумата като империалист. Смятам , че достатъчно го правих..
Не и се сърдя , че съм си купила нещата аз , а не тя да ми ги купи - просто исках да дойде с мен като ги избирам. Да си е един наш момент ... И не е въпроса, че не иска да организира партито - иска, просто както съм написала по- горе иска всичко да направи тя и точно за това не и се получава... Не е въпроса явно в липсата на желание, а в липсата на организация. Дреме ми за моминското парти, ама грам не ми пука ще има ли , няма ли да има и тн... Това за което ми дреме е да си получа приятелката обратно, онази която поканих за кума, която обичам и която ценя... Да трябва да поговорим, но не смятам че сега е момента, когато и на двете са ни опънати нервите на максимум... Затова предпочитам вместо да и се обадя и да се скараме и да си съсипя деня на сватбата (пък и нейния, защото е и нейн като кума) , да изчакам тя да ми звънне а междувременно, всячески търся начин да ми мине, за да не мисля за негативни неща... Веднъж преди месец и нещо съм говорила с нея на темата, нямаше ефект - не виждам смисъл сега 10 дена преди сватбата двете да си докараме спорове...
Онзи ден бях много подпалила, но после поговорихме с Фил и установих че той е прав "Хубост насила не става" и да говоря и да не говоря - или ще се държи добре или няма... среден вариант няма... Не мога да я накарам насила да има желание да ми звънне , или да се старае повече - това е като в една любовна връзка - или човека те обича , или не! И това че явно тя не се старае по начина по който на мен ми се иска да се старае, не означава че не ме обича по нейн си начин и не дава всичко от себе си (поне това разбрах от майка ми) Опитвам се да я оправдая може би, но просто ми писна от нерви - няма полза от тях в момента и никои няма да спечели  - нито аз нито тя- ако сега се изпокараме... Нека видим какво ще стане в събота, там ми е последната надежда, че може би аз не ги виждам нещата трезво и може би я съдя прекалено строго... Предпочитам да е това, пред алтернативата да си развалим приятелството и да ми се налага да приема факта , че не и пука...... Повече ще ме заболи! По- добре е аз да бъркам в преценката...

Абе Миленка, хайде стига важност на кума и кумата, ще те е яд че седмица преди сватбата само за тях си говорила. Не са важни те изобщо, вие сте, най-важните  Разбирам те приятелки сте от доста време ама не отдавай толкова важност на такива неща сега. Хайде пожелавам ти хубав релакс утре 

Свекърва е права - няма смисъл да се самонавивам... в това ме убедиха майка ми и Фил снощи , не че съм се убедила, но се опитвам хахаха Станалото станало, надявам се след разговора с майка ми, поне оставащите 10 дни да минат добре... пък каквото станало до сега, м*ната му - мога да го забравя за миг... Бързо прощавам, стига човека отсреща да го иска.. ако ме разбирате...

Оххх май малко си противореча... не знам вече, почнах да се побърквам май

Свеки , прати малко сняг и насам, тук е мноооого студеноооо

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

Мариолка права си   Имаше една книга "Стига си хленчил" - мисля да взема пак да я прочета Я стига съм мрънкала за глупости - ЖЕНЯ СЕ! На всичко отговре за човека , когото обичам, пък за черешка на тортата -ще си имаме и бебе... Живота е много повече от "една приятелка"

Благодаря Мариолка 

ХА това което написа да го препрочиташ всеки път като се изнервираш че за бой беше вече хиихи 

Обичам те 

Нали знаеш, в един момент губиш ясни очертания кое какво е и кое какво не е... голяма емоция ей

Хайде след сватбата те чака по хубава емоция, първи ритничета, да разберете пола

Миленка супер, важното е да стане купон. Все пак един път се омъжваш, пък и ще си имате най-прекрасния подарък. Всичко ще бъде ОК и след сватбата всичко ще си тръгне по старо му.

Поускокой се малко. Аз в деня преди сватбата не знаех къде се намирам - уж лежерно и спокойно изглеждам, а пък от вътре някакво ми е... Даже си забравих телефона в една аптека - никога не ми се е случвало. Моя съвет - деня преди сватбата се изолирай от всички - майки, кумове, тотално всички. Аз направих грешката да ходя да ги поздравявам всичките, защото пътуваха и ми надуха главата с техните проблеми кои - как пътувал, упреквания колко далече била сватбата и колко пътували и тн. Имаше спукани гуми, оставени хора на магистрали, блокирани двигатели. И това адски напряга. На самата сватба не исках вече да виждам никои и не съм ходила по масите да ги поздравявам и за наздравица - толкова ми беше писнало да организирам хора и да ме напрягат. Събирай сили за самия ден - тогава няма кои да ти се оплаква и тн.

Тук само прехвърчА сняг на няколко пъти. Сега няма, но ако започне отново, ще духам към София

Добро утроооо

Свекс - дай малко сняг насам, да поомекне малко времето... Гледах прогнозата - дават го кучи студ на сватбата хахаха...
Надявам се валежите от дъжд другата седмица дето ги дават, да го обърне на сняг и поне сняг да има... Не искам много бе, искам слънчице от 14,00 до 16.30

Да ви се оплача - още нямам фейсбук Хакнаха ми пощата вчера, за щастие го хванах на време и сега съм си запазила личната информация, но този който я е хакнал се е опитал 4- 5 пъти да влезе във фейсбука ми - в резултат фейса има защита, която забранява достъпа и блокира профила за 24 часа минимум...  И сега ако тръгнеш да ме търсиш във фейса, не можеш даже да ме откриеш - излиза че профила не съществува... Надявам се да се оправи, не за друго , ами имам доста контакти там....

Иначе какво да ви кажа - нямам търпение да свърши днешния ден Утре трябва да ходя да си взема роклята   Нямам търпение
Утре е и прословутото моминско - едно им признавам на всички - нищичко не знам какво са замислили... даже и в колко часа да съм готова хахаха

Снощи сънувах едни кошмари, едно чудо и така ми се спи сега че не е истина, но се надявам след малко да ми мине вече