ratatui , karanesheva, - добре дошли в моята скромна темичка - благодаря ви че сте тук

Малко предистория - ако ви се чете разбира се

Запознанството

/b]
За да не изпадам в безкрайни подробности както казва Emmmmyyyy, ще кажа само че се запознахме по- безкрайно банален начин - майка ми ни запозна хахахаха

Без излишни глупости, закъсахме с колата на морето , майка ми каза че имала колега на морето, който разбира от коли (аз през цялото време си мисля за някой на нейните години), и те така.... Оправихме се с колата, дойде колегата и о - шок - пред мен едно младо момче с 24 каратова усмивка хахахах.
Тогава той си имаше приятелка , аз също имах една on/off връзка и въобще хич не сме се и гледали в началото. Обаче като се прибрахме в София, на майка ми пъкления план беше да ни накара да излезем. Уредихме си среща всички заедно, а тя ни върза тенекия представете си хахах Та така , като седнахме двамата се почнаха едни разговори - оказа се че с приятелката приключили веднага след морето, и почнахме да си изливаме мъката всеки за бившия/шата. След няколко седмици уж тръгнахме - уж на майтап, уж само за убиване на свободното време... и така вече две години

Беше много труно в началото с призраците на бившите,които като разбраха че сме заедно бая се постараха да ни разделят, ама не им се получи хахахах
Годежът

/b]
Миналата година решихме че искаме бебе. Достатъчно се бяхме настрадали и наживяли от предишните връзки и някак си само след няколко месеца връзка, заживяхме заедно и вече мислехме за сериозно бъдеще (от връзка на майтап нали....). Пробвахме, пробвахме - не ставаше..... и горе долу по Коледа решихме, като ще е гарга да е рошава - що пък първо да не се оженим.
С оглед на липсата на пари, решихме сватбата да е 2015 година.
Нямаше пръстени, нямаше падане на колене, но да ви кажа не ми и липсва - беше съвсем семпло предложение,но беше много искрено:
сутринта, още не се бяхме разсънили , когато той простичко ме погледна и каза - "Абе аз искам да остарея с теб, ти какво мислиш?"

Подготовката

/b]
Започнах да чета форума още декември миналата година, но се регистрирах някъде януари (мисля), всичко изглеждаше много далечно, и след като ми мина първоначалното "О Господи Боже , аз ще се женя" всичко ми стана доста по- спокойно. До април тази година бяхме избрали всичко - от ресторанта до украсата. Съответно знаех че само малко по малко трябва да започнем да капарираме. (за да разделим разходите). Всичко си вървеше по план, докато не дойде годишнината ни
Миналата година точно края на лятото правихме опити и не стана, тази година точно на 26ти август празнувахме 2 години от както сме заедно... една седмица по - късно разбрахме щастливата и малко стряскаща новина

- точно за 3 дни сменихме цялата програма....
Е ще се наложи да вземем 1 2 заема , но ще се справим

Общо взето това е, надявам се не съм ви отегчила
