fiibi_bg, ставаше въпрос за ресторант. Действието се развива в студентските ми години и въпреки че преди това бях сервитьорка за малко в друго заведение и бях на студентска бригада, където се работеше с храна (бяха ни изнесли една доста подробна лекция там как се работи с храна), аз и понятие си нямах как се управлява заведение. Позицията беше "управител", но естествено, тогава бях прекалено глупава да осъзная, че човекът си търсеше просто "лице", а не някой да управлява.
Заведението беше хипер неизвестно, заради това аз реших, че ще почна да му правя сайт. Добавих го и в сайтове със заведения в София. Това, заради което ме изгониха реално беше, че направих забележка на сервитьорката да си прибира по някакъв начин косата, за да не падат косми в чиниите на клиентите - но тя беше от типа "фръцли" и освен това любимка на собственика - като дойде той, му се оплака и той си намери причина да ме изгони (режех си домат, за да хапна нещо и той ме изгони, защото готвенето не било част от задълженията ми и трябвало да има разпределение на ролите и пр.) Цялата ситуация беше доста нелепа, но няма да разказвам повече, че стана прекалено дълго и ще стана досадна вече. 

Яд ме е на този ресторант - имаше добра обстановка, имаше потенциал, но беше пропилян поради кофти управление...

menyanthe аз не казах нищо общо с идеи, ти го извъртя на там. Аз казвам точно това което свекърва казва, когато си нов на позиция не казваш ама защо само аз върша това, правиш го и питаш има ли още. Аз такива хора пчелички най-обичам, не идват при мен да се оплакват ама защо аз трябва да го върша това. Иначе за идеи аз съм сигурно единствения ръководител на екип който кара екипа си постоянно да експириментира. Известна съм с израза " This is outsourcing, not open heart surgery" ако ме разбираш  та и да сгрешат голмяма работа, важно искам да са проактивни и креативни, никога не съм спирала идеите на хората, мога леко да ги променя и насоча но не и да ги спирам.

Все не мога да наваксам с месечната тема...
Свекс, някакъв твой коментар ме обърка, ама сега вече не си спомням какво беше.

Като се разговорихте за нови позиции, да знаете само как ми се твори, как ми се работи. От доста време пращя от идеи и желание да се занимавам с нещо, което би ми дало възможност да проявявам повече креативност .

Обзело ме е коледно настроение и то голямо! Нямам търпение да се развихря с украсяване и опаковане на подаръци. Имам усещането, че от сега нататък детето ще ми е извинение да се забавлявам аз - как ми се рисува и твори, хихи. Мисля си за коледните базари с греяно винце (Weinachtmarkt) също. Дано да има такъв тази година. Може да организираме някоя среща на греяно вино .

Тази вечер ми е mama's night out и нямам търпение. Първо ще намина през Джъмбо и Хиполенд обаче, за да видя за някакъв подарък за племенничката, че става на 1 годинка.

mariola85, значи съм те разбрала погрешно. 

Коледната тема е нещо ,което ме държи в еуфория много време.И си се поддържам сама в това състояние ,разбира се с голямо удоволствие.

Аз пък все им казвам на моите да мислят как да работят по лесно ,а не да бачкат по най-трудният начин.

menyanthe в крайна сметка ти незнае тази идея съществувала ли е нейде в главата на шефа ти като проект ,ти ли си я дала и въобще какъв й е произхода.Аз новите винаги ги оставям на останалите да се справят с тях.Ако нещо много влязат в грешна посока или прекалят със задачите почвам да коригирам.Но по принцип съм на мнение ,че трябва човек сам да се справя и ако има нужда да потърси помощ от шефа си .Ако аз се намеся предварително /правила съм го / баланса се губи.То това са си физичните закони за оцеляване в джунглата.

Малко сте излезли от моя проблем, но се радвам, че дадох идея за размисъл и сблъсък на мнения. Искам  да кажа, че на мен работата не ми я възлага директора, а бланките за документацията се спускат от Проекта, по който работя, от МОН. Под всеки документ всеки от екипа си слага подписа. Директора влиза в роля, когато всичко в готово, за да го подпише и подпечати, не пита кой го написа - там си пише "от всички"! А никога не бих била толкова нагла да кажа аз правя всичко и да чакам индивидуална оценка за труда си. Ние сме екип и трябва да се запази добрия тон. Но за съжаление, когато в един момент реших, че ми писна да пиша нещата, които друг трябва сам да си напише, получих цупене вчера, днес пълно игнориране! Според мен това е наглост - вместо "благодаря, че ми написа почти всичко" получавам сърдене, защото последните два документа трябва да напише сама!!!!

nadelina88 , даааааа,за съжаление човек като свикне на лесното после му е трудно и мъчно и се цупи.Хич не се връзвай,трябва да има баланс.

Хората много лесно навикват на "лесното" и когато си им давала всичко наготово - приели са го за даденост и дори не се сещат, че не е правилно така.

Цитат на: nadelina88 в 06.11.2014 15:58

А никога не бих била толкова нагла да кажа аз правя всичко и да чакам индивидуална оценка за труда си. Ние сме екип и трябва да се запази добрия тон.

Хич пък няма да си мълча за нещо, което съм свършила сама. И ще си искам оценката, защото ми се полага и следващия път аз ще съм ръководител на проекта и ще мога да разпределям работата. Но, това е моят подход, аз така действам и понякога "минава". Аз също не обичам намусени физиономии и вместо да се ядосвам, се самомотивирам .
Добре, а ти какво направи и доволна ли си от решението си. Защото ако си доволна и смяташ, че така е редно /дори и нищо да не си предприела/, това е твоята истина и това е правилното. 

Изключително доволна съм от решението си!  И няма да отстъпя, още повече след реакцията отсреща. Жалко е обаче, че хората са неблагодарни и егоисти. Това ме кара да се замисля "Дали всички хора са такива - променяш законите, правилата, удобното и познатото заменяш с различно, настъпваш леко, неволно обиждаш, изискваш и пред теб изригва вулкан, за който никога не си предполагал, че съществува?" - защото, ако е така, аз съм отвратена от този начин на живот и ценностите на българина изобщо, ако ги има там някъде вече.

Добро утро!
Аз пък за вършенето на чужда работа много се дразня. Най-вече щото този, за който съм го правила ми е бил шеф и нямаш право да се оплакваш. Ако е наред той обира овациите, ако нещо е не както трябва на твоята глава мелят сол.
Ама пък като смених работата реших,че това няма втори път да го търпя и при вески опит да ми се натресе нещо скачах. Даже веднъж замесник управителя тръгна да ме заплашва, че щяла да се оплаче от мен. Аз и обясних, че й на арменския поп да каже. Аз съм наета за едно и всяко допълнително нещо струва пари! /Говорим за системни неща, не за еднократно./Е не ме изгониха от работа де! Така че просто понякога трябва да си търсиш правата.
Иначе да се похвали, избини и един от кучешките зъби, но зора си остава, че останалите 3 и те напъват. А бе как точно най-гадните зъбки тръгнаха и 4те наведнъж. Даже вчера бяхме на зъболекар. Аз се бях притеснила да няма възпаление на венците от боклуците дето лапа Алексче.

Пънки, голям зор са тези кучешки, представям си какво му е на детенцето с 4 едновременно.
Я стига сме говорили за сериозни неща, че заприличахме на работохолички .
Хехе, вчера съседското момиченце ми подари ей туй нещо и аз сега си го лепнах на листото. Влиза една колежка и понеже няма как да не забележи красивите ми мушката, първата и работа е да се залепи на прозореца. Хихи, аз бях забравила за "нещото"...Пък тя вика "Леле, каква нахална гъсеница, гледа ме и продължава да яде листа!" Хубаво, че не е от плашливите и гнусливите. Та това ми напомни за историйка, която някой ми беше разказал: Баба от Родопския край си води внуците на ливадата да и помагат да събира трева. По обяд сядат да хапнат на опната черга попара с кисело мляко, по диалект - дробиньон. Едно от внучетата отказва да яде и през сълзи казва:"Дробиньон ма гльода!". Пък то да вземе едно жабче да му скокне в яденето....

Горкото дете! Хахаха 

Я, какво се случи....

хехе Свеки, ама ти наистина вече си в почивка щом шпионираш лаф-мохабетите на насекомите 
оф и аз като това дете не обичам нищо дребно, а колкото до гнусливостта, не ядях от една и съща лъжица от родителите ми. Изглежда че още ме държи, защото преди 2 години брат ми бръкна в тенджерата да опита яденето, то лошо няма, ама да не беше върнал лъжицата обратно. Ееее, не ядох

На мен коремчето ми се обръща, ама от хубаво, пеперудки хвърчат, събирам инфо за ваканцията ни в Ямайка, детска мечта ми е, много се вълнувам и нямам търпение да дойде април и 15 дни в рая