Цитат на: inaxastra в 26.11.2014 18:20

Хахаха, при мен е обратното. Едно време като бях млада стигнах дьното; разделих се с 6 годишна врьзка, откраднаха ми чантата с всички бижута, ключове и всичко, нямаше кьде да живея, нямах работа, нямах нищо. Вдигнах се и дойдох сьвсем сама вьв Франция, без да познавам никой, без да говоря езика, без документи и не ми е било чак толкоз трудно както сега. Свирках си, следвах сьбитията и всичко си беше Ок. Е понякога поплаквах на приятелско рамо разбира се, ама такьв зор като сега не сьм виждала за всяко най-дребно нещице.

Явно с вьзрастта ставам по-глупава, а не по-мьдра   И вместо по-философски, по-навьтре ги приемам нещата  

Тия снимки са убийствени    

Извинявай,че се намесвам така,но според мен не си станала по-глупава.
Понякога човек просто се изморява да бъде силен и да се бори - нормално е. Хора сме - не сме всемогъщи и ние чувстваме както физическа,така и психическа умора.
Може би си се пренаситила от трудности и за това сега ти се струва,че всичко преминава по-тежко през теб сега отколкото преди години.
Може и да греша разбира се.
Аз се възхищавам за всички хора,които са постигнали това,което са искали в живота си и са преодолявали всичките проблеми по пътя.
Аз самата винаги съм имала вътрешни дилеми за себе си и за живота ми. Може би съм още млада и малко са ми разбъркани мислите..

Menyanthe  - аз не съм с две деца,но пък живея в момента с мъжа ми,баща ми и те са ми като две деца,които си отглеждам. Познай кой върши всичката работа вкъщи..
Не сме в къща,но апартамента не е малък и всеки ден има някаква работа за вършене и пране.
Готвя през ден,а понякога дори всеки ден,защото всеки иска нещо различно и всеки има различни вкусове и готвя по 5-6 ястия на ден понякога.  
Отделно  с мъжа ми си обзавеждаме нашия апартамент и всеки ден ходим да си вършим нещо.
Но не се оплаквам за нищо в момента. Покрай безкрайното готвене доста си обогатих уменията в кухнята.    
Съгласна съм и с mariola85,че на такива хора  им помагат майки,бащи и т.н.
При мен нито баща ми и нито мм искат да ми помагат с каквато и да е домакинска работа.  

Miele - благодаря ти! Пожелавам ви да си намерите и вие мечтаните мебели след време.

emmmmmy - благодаря ти за милите думи!  

Ина, изпращам ти много положителна енергия! Човек има трудни моменти, но всичко минава и заминава, както хубавото не е завинаги, така и лошото не е /просто понякога ни си струва, че трае вечно/. Да ти кажа след 2013, която ни беше много хубава година, тази просто е ужасна! ММ приема лошите неща много навътре и виждам, че му е трудно. Надявам се скоро да дойдат по-добри времена и дано всеки който се чувства като изпаднал в черна дупка да изплува.

Леле ,ratatui казала си ми думите.И на мен 2013 ми беше много силна.И въобще като почнат страшно да ми вървят нещата ,накрая имам един горчив привкус ,че ми е кофти после ,но гледам да не му се поддавам.

Фийби те хората са го казали "Много хубаво не е на хубаво!", на мен ми се струва че колкото ти е по-хубаво и си по-щастлив, след това толкова по-гадно се чувстваш приемаш нещата по-дълбоко. Аз напоследък не знам какво ми става, ама на ден рева поне по 1 път и то за някви пълни глупости, че продавачката ми е казала нещо накриво, или като влезна в тия страници за животни без дом и се почва един рев...
Надявам се 2015 да донесе на всички много положителни емоции и да приемаме лошите неща по-леко, да ги преживяваме по-бързо и да ги забравяме по-лесно!

Явно всички сте потънали в някакви размисли и страсти. Аз се старая да избягвам такива мисли, и да ви кажа честно избиват в други посоки, я на някой невинен почам да викам, я се разревавам без причина, я херпес ми излезне. Просто човек трябва да се радва на това което има, а не на това което няма.

Токущо получих едно ужасно обаждане, супер гадно се чувствам в момента. Един мой служител, чужденец се ожени преди 2 месеца, с дългогодишната си приятелка, сватба голяма булка прекрасна, идваха неговите роднини от чужбина, ония ден му съобщила че е влюбена в колегата си и че го напуска, казва му да се изнася от апартамента им. Той е в някакав шок, няма си никой тук, не знае какво го е сполетяло, аз не знам как да му помогна  , сега ще се опита да му намеря квартира, абе много гадна ситуация... та винаги има много по зле...

Горкото момче!  Какво стана с твоите служители с турския сериал, да не са те? Тая пък може ли да е толкова тъпа, за какво се е омъжила, за да му разбие сърцето после 

Рататуй, сигурно си бременна

Мариола, на тая кокошка няма ли кой да й плесне два шамара? Кьде е спала да не е казала преди два месеца? Или ей така я е хванала любовта от прьв поглед?! Ядосах се за момчето.

За реването и аз рева иначе. И то редовно, така после ми става по-добре. Страшното стана като почна и Фабио да плаче по вкьщи, та Марта ни успокояваше и двамата. Ужас просто  

Иначе не сме зле. Поне аз не сьм де (той беше но се подобрява). Само ми е много трудно и това ме изтощава, а нямам вьзможност да си почивам.

Днеска никой не дава кафе в тая тема… Аз преди само за това минавах тайно, да си кофна очите. Айде едно от мен 

Пълен ужас някакав, обадил се е поне на сестра му да каже,ratatui   не са те други са, този е испанец тя е българка, момчето работи при нас вече две години, поне успях да му намера къде да живее имало свободно място при един колега, в събота го местим там...

Ина хванала си се с много неща наведнъж, човек винаги има нужда да си почине. Аз затова пуснах две седмици отпуск че просто съм изтощена, един уикенд от 2 месеца не съм почивала

Ина,с тези бучки захар ме върна ,когато бяха лукс и Захарни заводи произвеждаха серия Бридж ,хахахаха.
Много неща си хванала наистина.Сигурна съм ,че скоро ще отмине напрежението .Няма ли изглед някой ангажимент да отпадне.Ние бяхме лятото така.Моя мъж работеше по 14 часа ,без нито ден почивка в продължение на три месеца.Аз ходех да му помагам от време на време,обаче и Явко като си имаме са си доста грижи.После едни боледувания се заредиха ,абе мани.Обаче като свърши всичко и като му направихме едно Спа във Велинград за 5 дни ,леле размазахме се.
Мариолче ,тая верно е голяма Уфцъ
Аз правя едни шоколадови мъфини .После ако намеря сили и настроение ще пусна някоя вкусна снимка

А така, кафето е много важно! Ина, ама това повече на мляко ми прилича....
Хайде всички бременни да си казват, че да знаем защо реват /изключвам Фабио, вече е спрял да реве  /
Ще го избутате това трудно, няма страшно
Я да ви питам аз, сигурна съм, че ще помогнете.
Купих ей това, без да зная какво е. Няма етикет, няма и обяснение вътре. На пръв поглед реших, че са такива работи за снимки, дето се лепят на клечки и си ги доближаваш до лицето. Мустаци, устнички, очила, папионки и шапки- ясно. Даже и рогите   би могло да се лепнат на шапката. Обаче тези очета и едни като листа какво да ги правя? Сега да си призная, че са за 2лв. от един магазин "Рови, рови" и може основната част на стоката да липсва. Това е от същия магазин, от който си купих картончетата да чишкаш права. Хихи, сигурно имам фобия да намирам приложение на ненужни вещи, че и пари да давам за тях. Обаче са много шаренки и от хубав картон, просто ме засърбя портмонето

Захар Бридж, верно…. ееееххх какви времена бяха! Още помня миризмата на корекома  

Ами аз понеже цял живот си живях спокойно и щастливо и сега ми се налага за две години да изкарам целия зор, който не сьм видяла досега (когато му е било времето). И нямам друг избор заради вьзрастта.

Лошото е, че не мога да взема отпуска. Имам две седмици да приключа двете най-важни досиета, които са решаващи за селекцията и теоретичната част на дипломната работа.
Коледните празници ще уча за изпити, които са 5 януари и са кой от кой по-трудни. Всички сьс супер много информация, която трябва добре да си асимилирал, за да правиш разработка по нея, а не просто да я напишеш, че я знаеш.

Сьс стажа е някаква административна лудница. И тьпото е, че не е просто да работя здраво и да стават нещата. А за всяко от тия неща има хиляди пречки, сложности, трудности…

Абе мани ! Дай тука да пийнем по едно кафе с бридж и това е, пьк кьм 16ч може и по коняк да си сипем  

Ако листа викаш на онова бялото, на мен ми прилича на бради. Очите не знам.

Какви са тия карточнета да пикаеш прав? И аз искам такива, че тук универистетските тоалетни…   

svekarva според мен ги лепиш на картон, режеш и после слагаш по една китайска клечка отзад и да се снимаш с тях, очетата са очила с очи, ааа а другите бе не знам, мани ги изрежи само приличните 

Не съм писала отдавна тук, но ви чета от няколко дни и ми пълните сърцето

И аз помня като бяха дефицит тия бучки захар, а аз така да обичах да ми правят млякото с какао и от страни на чинийката бучка захар.Много изискано ми стои

Ина, май всеки има такива моменти.Аз преживях такъв преди няколко години ужасна, огромна дупка.Чудех се има ли нещо по-лошо което може да се случи.Но тогава се научих да съм положителна, не че мис е отдава постоянно, имам моменти на пълен срив ама това съм аз.

Мариолка ме разби обаче.То верно турски сериал.