milenuity, щом Дани ходи на ясли, няма начин да не прилепва и от другите деца хремите и настинките.

В едно такова помещение с определен набор от деца, определено става размяна на какви ли не вируси и секрети.
Но когато нямаш опция да го гледа баба, вместо да го даваш там, няма какво друго да се направи, освен постоянно да подсилваш имунитета.
По тази причина аз все още много се колебая дали да давам Филип на ясли. Събирам го с деца в центъра за игри по два пъти седмично, за час и половина, и досега не е донесъл нещо вкъщи. Обмислям идеята да наема детегледачка, вместо да го давам на ясли и да се разболява. Дали тя ще се грижи за него, или ще го давам в група не е голяма разликата във финансово изражение. Предпочитам да ми е здрав на първо време.
Филип си бърбори много, много жестикулира и мимикира, много е обяснителен.

При цялата тази експресивност адски много ми се иска да имах преводач, понякога си лягам от смях, а той ми се кара, че не го разбирам!
Като думички до момента употребява много често „тати“, също и „ам“. Упорито отказва да каже „мама“, като го накарам, започва да вика в отпор „тати, тати, тати!“ Сочи това, което иска да му дам, сочи частите на тялото и лицето (аз назовавам, той сочи) разбира отлично какво се иска от него, напр. като му кажа „памперс“ се запътва сам към банята за смяна.
Храненето... От месец и половина насам държи да е много самостоятелен и не харесва аз да го храня, сърди се и не иска да яде ако аз му подавам. Постепенно се приучи сам с виличка, всичко което е в чинията се гони и се бучка с нея, храни и мама. С лъжицата също нямаме проблем, сам се храни с по-гъсти субстанции (кисело мляко, крем-супа). Купихме му детски метални прибори – ножче, лъжичка и виличка, че да борави с нашите си е доста страх, не, че не се опитва да ги краде и тях от масата, де... За наше щастие не се налага да го занимаваме с разни играчки, за да яде. Когато е гладен сам си идва до столчето (то стои нон-стоп паркирано на масата) и започва да мрънка да го кача в него, за да яде. И всичко, което мама и тати хапват следователно е „safe” и вкусно, така прояде орехи за мой огромен потрес

(наситнявам му ги на трохи в купичката му и си топи пръста в тях и го облизва) и сос от кисело мляко със сусамов тахан и чесън. Сосът с лъжицата си го хапна...

Педиатърката тук постоянно ме пита дали съм започнала да го тренирам да ходи на гърне. Защо толкова бърза тази жена, не зная. Имаме вкъщи приставка за тоалетната чиния, слагала съм го два пъти на нея, но всеки път детето ме гледа възмутено и объркано защо го правя и иска да слиза долу. Не съм сигурна, че е добра идея да го занимавам с някакви играчки там, за да седи, по-ми се иска сам с течение на времето да проумее какво е това тоалетна и за какво се използва, а не аз да го карам насила и да му направя психологическа травма.
Моля мамите, които вече приучват децата си към тоалетна, или вече са го направили, да ме посъветват дали е време и как да се направи.