И така, вчера бях на поредния дългоочакван запис + преглед в 38 г.с. + 1 ден. Дългоочакван защото трябваше да разбера дали ще ме чакат да раждам нормално или се налага секцио. Първо бебка е слязла по-надолу, но докторката каза, че лонната кост (пубиса отпред) е все така твърде ниско и няма да излезе никак лесно, второ водите ми са намалели (на долна граница са), трето плаценатата е 3-та (последна степен) на зрялост и е започнала да се калцифицира (т.е. вече не храни беба на 100

, четвърто главата на беба е вече 98мм в диаметър и близо 34см обиколка - т.е. доста е едра и много трдуно ще излезе от мен.
Прати ме при ФМ специалистката да преслуша доплерите, защото не чуваше много добре този на мозъчната ѝ артерия. Тя ги чу и каза, че в идните три дни сме ок да чакаме. Разбрахме се в неделя да отида пак на запис, но да съм измислила дата за секцио в началото на идната седмица - препоръчват ми секцио, за да не се мъчим и двете с беба, защото всички фактори изброени по-горе говорят, че ако нормалното раждане изобщо е възможно - то ще е много мъчително и рисково и за двете ни. Вие всички знаете аз колко много исках да родя нормално, но ако трябва да избирам дали бебчето ми ще страда само и само да опитам да я родя нормално, определено ще избера да не страда, нищо, че съм разочарована, но поне ще я родя здрава и спокойна, надявам се. Друг е въпросът, че винаги ще се чудя дали все пак не е било възможно да я родя по естествен път...

Тези от вас, които са родили секцио вероятно са запознати с чувството.
gucci, добър е съветът да не се обвиняваме или съмняваме, но за мен лично е трудно постижим на този етап
jasminne, аз се чувствам по същия начин, само това сънувам и мисля по цели нощи и нямам пълно спокойствие все още... чудех се дали да търся второ мнение или не, но реших, че с тези 12 дни до термин ще е много стресиращо за мен и беба да сменям доктор и болница, по-добре да се опитам да се доверя изцяло на моята сегашна и това, което ми препоръчва.