Е Девисилче, мерси, да ти се връща И мерси за обяснението, май май отдавна бях 9-10 клас и не си спомням много тази част от биологията

jasminne, от София съм аз Това за тоновете ме изненадва много, мислех, че е абсолютно задължително да ги слушат последния месец, а накрая даже всеки ден.

Ади мене също моята кума която има отвратително раждане ,измъчена и се е наложило вакум който я разкъсва вътрешно и външно каза еди път не ми сложиха апарата да слушат тонове а аз нямах сили за нищо ,при нея случая е бил така бебето седи горе и не иска да тръгва а има пълно разкритие и всичко друго.Друга моя позната ражда тук във ВТ даже каза сама си раждах добре че нямаше усложнения,нямаго доктора само акушерката и пак без тонове без д а погледнат на ехограф на къде е бебето.За това аз твърдо съм насочена към Плевен.Според мен когато виждат,че майката е измъчена и че бебето не слиза подобре да я срежат секцио от колото после разкъсана и да неможе пак месеци да седне на дупето си.Дано всичко е наред при всички нас и скоро да спрем да се притесняваме а да си гушкаме съкровищата. Отивам за топъл душ и лягам и се надявам бебка да реши да излиза

Жасминче, също е и факт, че лекарският екип понякога въобще не чака родилката, ами като видят, че има пълно разкритие, бързат да я качват на магарето и да я карат да напъва.
Главичката на детето след като слезе напълно долу и шийката на матката е напълно изгладена, което ще рече, пълно разкритие, ето,
,
има нужда да се напасне към родилния канал, да се приплеснат костите на детския череп (понеже са с меки връзки и фонтанелите не са затворени още), това отнема време. Колкото по-голямо и едро е детето, толкова повече може да се наложи да се чака тази адаптация към размерите на родилните пътища. Съвсем естествено жената не изпитва желание  веднага да напъва след като получи пълно разкритие, трябва време. И тук лекарите не желаят да чакат, започват да пришпорват родилката да напъва, без тя да има естествен позив за това (това значи, че бебето е готово да премине в меките родилни пътища), това води често до бързо изтощение, преумора, жената няма сили да напъва когато наистина има нужда, налага се да се прибягва до клещи, вакууми и един куп глупости.
Знам, че много патологични случаи има; всяко раждане е уникално за себе си и заслужава да се проследи внимателно и с нужната отдаденост; надявам се да вярвате повече в себе си и в бебето, което носите в себе си, защото то самото също играе немалка роля, за да ви помогне да излезе на бял свят. Това е химически, не само физиологично свързан с майката, процес.
И да, лекарите, които ще изберете, ще трябва да са до вас, и да наблюдават процеса и се намесят ако има нужда, а не превантивно.
Изключая ситуациите, в които предварително се знае, че ще има усложнения и е напълно разбираемо да се пристъпи към най-щадящата за здравето на майката и детето родилна манипулция.

Искате ли да не си пълним главите с ужасии? Вярвайте в телата си и в бебетата си, всичко ще бъде наред.

Noir, прекрасни новини!!! Честита ви дъщеричка, нека е здрава и многооо безгрижна!

Във България имам приятел АГ. Когато говорихме за моето раждане и му разказах колко съм преносила, как са ми предизвикали раждането и колко време след това ме чакаха да родя (около 30 часа) той каза, че в Бг това никога не би се случило. Според него повечето родилки раждат с избран екип и много често екипа "няма" време да ги чака да раждат 30 часа примерно 

Моето бебе се е е обърнало главично, но още не е в идеалната позиция т.к. главата му е леко в дясно  . Пренасочиха ме към центъра за активно раждане все пак. Според акушерката при вторите раждания много често бебетата не заемат "правилната" поза до момента на раждане. Каза да си взема олио от салвия (clary sage), да си го смеся с масажно олио и да се масажирам (корем, гръб) или да си капвам по няколко капки във ваната. Също и чая от листа от малини. В цетъра имало и акупунктура и аромотерапия (нещо ново, което преди го нямаше)  и от което ще мога да се възползвам. От тук натаък съм на преглед на всеки 2 седмици. Надявам се да не преносвам прекалено дълго, нито пък да не тръгна да раждам преди мъжът ми да се е върнал.

Цитат на: devisil в 16.09.2014 21:56

Искате ли да не си пълним главите с ужасии? Вярвайте в телата си и в бебетата си, всичко ще бъде наред.

Хубав пост 

Оллл бая сте се изписа ли днессс не мога да ви изчета
1-во за Жасминчето, мерси за съвета за клековете ама ....няма да пробвам... аз си и говоря на бебка да излиза че я чакаме и обичкаме ама не правя такива рискови неща-като вдигане на тежко чистене нон стоп без почивка и пр които могат да предизвикат раждане.
Вярно върша домакинска работа и особено сега съм се захванала с дрешките че няма време а и съхнат на простор в стаята защото нашата тераса е открита и много прахоляк и боклуци събира и простора е с въжета-издърпва се и ще ми тежи като е мокро...Та днес и вчера прах и като изсъхнат едните ги изгладих сега чакам другите....така мириши хубаво )))))))))))))
Нямам търпение да си я гушкамее ама нека да реши тях и да даде голяяям знак- с изтичане на води, тапи и контракции хахахх защото само се шашкам че ще пропусна водите и че стои без води... ей такива
Иначе на 18-ти ще ходя на преглед и трябва да говорим за раждането, документи, микробиология всичко каквто е необходимо че с това лежене в болницата си пропуснат седмицата и часа(макар че като ме приема моята АГ си беше на смяна направи ми документи всичко ако се наложи раждане ) Абе след 18-ти ще ми се избистрят някои неща
И мен ме притеснява нормалното да не се усложни нещо и май клоня към секцио ама и двете са нож с 2 остриета така че нека доктора и бебка решат как ще се случи
Лека момичета утре между прането ще пиша пакк ) 

Янче и аз съм така от страх да не се случи някой усложнение клоня към секцио,но съм решила утре ще ходя пак на преглед и каквото каже доктора.Настройвам се психически ,че скоро ще се срещна с бебка и искам да мисля само за срещата тук таме ми нахлува някоя мисъл за страшни неща гледам бързо да я игнорирам.Много е важна психиката тук.Моя мъж вместо да ме насърчава,все ме съжалява и вече и той ме дразни 

Цитат на: adi4ko в 16.09.2014 15:49

Веси, не знам, дали преди казах, май не съм, но е по-лесно за докторите, защото не поемат такъв риск, какъвто поемат с нормалното раждане. Защото, макар да го води акушерката, акушерката не отговаря за живота ни, а доктора отговаря. И не е като при нормално раждане да не прави нищо - той решава как върви раждането и налага ли се секцио или не, той следи бебето и т.н. Миналата седмица бях на една лекция с водещ завеждащия АГ отделението в болницата - човека в прав текст си го призна това, което написах по-горе. Каза "Да, по-лесно е за докторите, защото има много по-малко непредвидености и променливи от нормалното раждане, където те са много и всяка минута може да се промени нещо. По-лесно е, защото е по-бързо и по-рано пада отговорността от плещите на лекаря. И по-лесно е за лекрая, защото режеш, вадиш бебето и се приключва. А при нормалното раждане не знаеш никога бебето в какво реално състояние е и кога нещо може да се обърка с него" Това, честно, беше най-честния доктор, който съм срещала. И той между другото, обаче, на всичкото отгоре е привърженик на секциото. А тези негови думи само ме убедиха да искам нормално раждане

С това не съм съгласна. Секциото си е операция и носи всичките си рискове като такава.
За мен най-важно е да имаш доверие на лекаря си. И да вярваш, че решението му е правилно. Ясно е, че лекари, които "препоръчват " секцио, за да печелят от това, не са никакви лекари. Аз не говоря за такива.
А усложненията при секцио не са по-малко отколкото тези при нормално раждане.

И аз да си призная предпочитам секцио Вярно, операция е, но в последно време като слушам мои познати, които избраха нормалното раждане все повече се убеждавам, че то не е за мен. 

Да си призная и аз предпочитам секцио и съм много облекчена, че имам и медицински причини за това. Но честно казано според мен и при едното и при другото раждане може да има доста усложнения и в общи линии всичко е много индивидуално. За това и гледах в началото да не се влияя от препоръки на приятелки, защото както казах при всеки е много различно и това, че нормалното е минало за няколко часа без сериозни шевове при една, не значи че и при мен би било така, както и съответно със секциото.

И като казах секцио... вече имам запазена дата - 30-ти октомври. Но доки като ме прегледа после и се притесни, че бебче наистина расте голямо и може да се наложи и по-рано да го вадим (а и според нея той няма да изкара до 30-ти). Но каза че това ще го решим през прегледите. Като изрично поиска да ме гледа на 3-4 дена, а не на 2 седмици. Иначе вчера изследванията за кръвната захар ми бяха вече в норма...

Веси, аз казвам какво е казал доктора..И съм по-склонна да вярвам, че един доктор все ще знае повече за това къде има повече усложнения, от колкото ние тук по форумите
Но няма какво да говорим, ясно е, че който си предпочита секциото, няма да си промени мнението..Аз също и много ще съжалявам, ако трябва да съм секцио по наложителност. Девисил като разказа днес, че в Чехия било забранено от закона, се замечтах да не съм в такава държава, в която те убеждават, че секциото е прекрасно нещо и е по-добре от нормалното и естествено раждане....и да си го избереш от страх, насаден от тъпите американски филми, където родилките реват като заклани и кръв се лее на поразия...И да ти обясняват, че нямало как да се избегне дори и в случаи, в които има как на други места, но не и в БГ..
Ох, развълнувах се

Затова казвам, че зависи от лекаря.
http://www.plovdiv.utre.bg/2014/03/27/218263-ginekolozi_tsezarovoto_sechenie_e_riskovo_za_zhenata
Ето друго мнение, пак на лекари.

Аз родих секцио, но не съм негов защитник. И осъзнавам рисковете. Така че, не всеки препоръчва неговото собствено решение като най-доброто. Затова, както казах, е важно една жена да вярва на лекаря си. Защото решението за раждане не е "по принцип", а всеки път трябва да се взима решение за конкретния случай.

Бъдещи мами, за бебето е най-добре, най-естествено и плавно да се появи по естествен път. Ако имате медицински причини да раждате секцио - няма място да се чудите. Но ако някоя от вас още е "на две", нека помисли - естественото раждане може да е по-болезнено, но е естествено. Не се прескачат фази и стъпки. Детето излиза тогава и както трябва. А болката след естественото раждане обикновено минава много по-бързо, сравнено с възстановителния период след секцио.
Усложнения при естественото раждане може да има, но са по-малко, особено ако бременността до самия й края е следена професионално. Тоест, ако лекарят ви е достатъчно добър.
Затова, който се колебае - нека пак претегли плюсове и минуси. Но възможно най-обективно. Приятна бременност и здрави бебчета

Подкрепям мнението на sunray, като ще добавя, да не се оставяте страхът да ви води в това решение. Има си хормони, които си вършат работата, когато моментът наистина настъпи и тогава страх няма, емоциите са други. Ако ви е страх от естествено раждане, защо мислите ще сте по-спокойно, когато легнете на операционната маса?
Имах дълго и не леко раждане, когато всичко приключи, си казах никога вече, лекарят ми се смееше, понеже всички така казвали в този момент. Две години по-късно бях психически готова за второ дете, а спомена от раждането, доста избледнял. Това не означава, че и сега нямам притеснения, но вярвам, че всичко ще бъде наред.
Успех и стискам палци всички да имате леки раждания, без лоши спомени, да гушкате малки, сладки бебчета, за да осъзнаете, че всичко си е струвало!

sunray и Marri, подкрепям Странното е, че повече ме е страх от секциото, от колкото от нормалното раждане Нормалното си е нещо естествено все пак, природа. Секциото е интервенция, намеса в естественото.

Малко смяна на темата....
Тумбаците пречат ли ви, докато се храните, момичета?   Окапвате ли се често?  
ММ се бъзика с мен, че освен за детето, щял да купи и един лигавник за мама.....
А моят корем прилича на футболна топка, кръгъл един такъв - ни да се наведеш нормално, ни да се обърнеш, ни да седнеш. Голям зор!