Продължавам с разказа

Ще спестя повечето детаили от болницата, защото вече се чувствам прекрасно и сякаш не съм раждала никога

Ако някои има специфични въпроси или нещо, с което мога да помогна като информация - моля, да пита!
След като ме вкараха в реанимация ММ и майка ми са били с бебка докато мен ме пусне упойката, веднага ги пуснаха тях да влязат при мен да ме видят. Упойката ме започна да ме отпуска за няма и час и веднага почнах да си раздвижвам краката както знаех, че трябва. Сгъвах, разгъвах, въртях, колкото можех... после след около 2 часа ММ дойде при мен и ми донесе бебка да си я гушна и да поспи върху мен. Тогава си направихме и първото семейно селфи, който има фб ми - вече е видял снимката, а за който иска - да ми пише на лични тук и ще му пусна линк

Нощта прекарах що-годе ок, не спах много - но успях да се завъртя на една страна за разлика от колежките по легло, чиито операции бяха минали доста преди моята. На сутринта станах по едно и също време с тях и се раздвижих. Закараха ме в моята единична стая още в 8:30 сутринта и ми докара веднага беба, аз още не можех да се движа свободно и ми я връчиха. Бях толкова щастлива, че болката остана много на заден план, започнах да обикалям из стаята моментално и колкото можех с малки почивки сядах, за да се раздвижа и да започне да работи перисталтиката максимално бързо, за да бъда ефективна за моето детенце, което щеше да е с мен неотлъчно в идните дни в болницата. Успях някак си да се справя, няма да крия, че не болеше малко като ставах и сядах от леглото особено, но изобщо не ме интересуваше това, бях преизпълнена с любов и желание да се грижа за малката Ария
Коластра имах още преди да родя по няколко капки или стичания, та бързо слезе, но се почна голямата мъка с гърдите - напращяха, подуха се, започнаха да образуват възелчета заради неотпушените канали. Добре, че беше майка ми да ме цеди на ръка и да ми показва как става, защото само с помпата нещата не се получаваха, тя изсмуква мляко, но не разбива възелчетата и гърдите все така си стояха болезнени и подути. Беба започна да суче много бързо и първите няколко порции АМ бяха скоро заменени изцяло с кърма

Първите два дни изгубихме около 200 грама, но ги наваксахме за следващите два дни и ни изписаха с обща загуба едва 60 грама, което беше супер. Педиатърката каза, че бебето е много добре гледано и здраво и беше много доволна, а аз се разплаках от щастие в деня на изписването, когато ми съобщи тази информация
Първите дни вкъщи не бяха лесни заради болезнените и препълнени с кърма гърди, но добре, че майка ми остана на гости за няколко дни, за да влезем в ритъм. С 2-3 дни цедене се орегулирахме и после беба почна да суче повече и по-редовно и всичко си дойде на мястото, спрях да се цедя и тя си ме стимулираше достатъчно и гърдите олекнаха и си започнаха да си произвеждат нормално и нямаше вече запушени канали. Говорих с консултанти от Асоциация в подкрепа на кърменето и ми обясниха, че няма нужда да се цедя, освен при специални обстоятелства - когато има причини за това - наприемер с цел замразяване на кърма или при малко количество кърма или разни други медицински причини, които при мен липсват на този етап, затова и спрях да цедя, цедя само колкто да замразя кърма да имам за моменти, когато не сме си вкъщи
Освен това Ария е много добро бебе, храни се чудесно, малко е слабичка все още, но се засилва все повече. Понякога се кърмим по 40мин, друг път суче само 20 или 15, но поне е редовно - на 2.5-3.5 часа и пълним памперси поне по 5-6 на ден

За момента сме изцяло на кърма, чай два пъти пробвах да дам - плюе го и се мръщи

Понякога между храненията мрънка, мисля, че е от газове или поне така каза една акушерка, но да видим - сега в сряда сме на първата консултация (на 2 седмици) при педиатърката - ще я измери и прегледа. Като идва на посещението вкъщи и погледна пълния памперс -- каза, че бебето е много добре гледано и всичко изглежда чудесно. Засега още не ни е паднало пъпчето, а падна щипката и си мисля, че може би има нещо общо, защото тази щипка вероятно му помага да падне - като тя самата я побутва от време на време. Още като падна щипката звъннах на педиатърката да я питам дали е проблем - тя каза, че не е... но ще я питам пак в сряда. Четох, че при някои бебета пъпът не падал до 50 дни

Засега това, което ме вълнува е оптимално меню за кърмачката - все се притеснявам нещо, което хапна да не ѝ се отрази, макар че от всичко, което прочетох по темата изглежда, че при всяко бебе е различно и трябва внимателно да се тества