Разкошни  Scilla, благодаря ти, че сподели снимките  Роклите са уникално красиви и още повече ми харесва това, че не са еднакви, а само с мотиви. До колкото разбрах майка ти ги е шила, адмирации   

Оххх, направо ми топлите душата с вашите мили и сърдечни коментари и комплименти! Благодаря ви, момичета, благодаря!

Цитат на: Alichka в 08.05.2015 08:50

Как се държа Ария сред толкова хора? Свикнала ли е? Като гледам май тя е била най-мъничка.

Али, да, най-малка беше, макар че на снимката не са абсолютно всичките дечица. Изуми ме колко добре се държа, игра си в количката, после у мен, у баща си. Опитва се да граби от салатите ни и да пипа каквото може по масата, пя, смя се, усмихва се. Изобщо много добре. По едно време излязохме пред ресторанта да я приспим и постояхме малко на въздух. После влязохме, постояхме още малко и тръгнахме. Много съм доволна! И не, не беше свикнала, това ѝ беше първото социално шумно събитие

Йо, разкажи как сте със захранването

Аз ще се разпиша пак преждевременно мотивирана от въпроса на Ади 

Относно захранването - не пришпорвам нещатата, редувам пюрирана храна с парчета (по ЗВБ). Още нямаме заместено хранене, а я захранвам от близо 2 месеца Онзи ден за първи път изяде 150 грама на обяд - тиквичка със сладък картоф и авокадо. Въвела съм повечето зеленчуци и плодове, които мога да открив я що-годе чист вариант на пазара - пащърнак, сладък картоф, авокадо, тиквичка, карфиол, броколи, морков, тиква, круша, ябълка, банан. Днес чакам доставка от "Моята ферма" и ще ѝ направя коприва. Малко се позапече, тъй като малко повече ѝ давах следобед банан (био) в комбинация с нещо или самостоятелно. Изхожда се, но консистенцията не е добра.

Онзи ден бяхме при новата педиатърка, при която прехвърлям Ария юни месец. Останах много доволна. Много ме изслушваше, отговаряше обсоновано и логично на въпросите ми, а след прегледа ми даде съвети как да продължа със захранването. Предстои да въведа сирене, месни бульони и каша от киноа (тъй като имах един неуспешен опит с елдена каша миналата седмица). Изписа ни един специален пробиотик да регулира нещата и проблмите със слузта отпреди захранването. Доставят го до дома с хладилна чанта. Infants Dophilus се казва. От вчера ѝ го давам и ще го давам в продължение на 30 дни. Да видим

Из други новини/b]

Ария е станала 8 кг и 75 см, висока мома 

Утре заминаваме на уикенд в био хотел и нямам търпение. Преди малко излязох да ѝ купя слънцезащитна козметика на Биодерма, за да започна вече да я мажа и като излизаме на разходки. Избягвам горещото време между 11:30 и 17, стоим вътре, ако излизаме гледам да е преди обяд или привечер.

На 8-ми юни пк отиваме на море на вила в Гурция (в Ставрос) за седмица и педиатърката ме посъветва, ако я водя на плаж да е само 6-7 сутринта заради изпаренията, иначе не. На мен не ми пречи, защото и без това не отивам да се припичам, а заради нея да подиша здравословен въздух, а през останалото време ще си почиваме и ще си правим разходки из региона

Почти успява да седне самостоятелно, прави отчаяни опити. Все още не пълзи, но се придвижва освен с търкаляне и с ръце настрани

Заспива смучейки двата си пръста - показалец и среден на дясната ръка. Залъгалка така и никога не пожела. Дано нямам проблем по-нататък с това. 

Иначе много "говори" ба-ма-ка-та-га срички и всякакви тестове на гласа, включително нещо като целувка и нещо като ръкомахане в произволни времена Много добре борави с предмети - прехвърля ги умело от една в друга ръка и ги оглежда и изучава внимателно.

Засега това, да не досаждам с много информация! Благодаря ви за интереса към нас! 

О, супер сте значи, доста неща е опитвала  Аз започвам скоро и много се вълнувам. Точно по същия начин ще процедирам. Имам домашна тиква (от дядо ), засадила съм си моркови и тиквички, а картофи ще търся био. Пащърнак и сладк картоф ще търся, както и авокадо. Нямам търпение! А "Моята ферма" видях от теб и много благодаря за което 
А месните пак ли мислиш ти да ги правиш и как ще си набавяш месото?

Коя и къде е новата педиатърка? Сподели, че аз ще се местя определено

Браво за мерките, много е порастнала Височка е, манекенка ще става тази красива Ария!

Разкажи за морето като се върнете, ние също ще ходим в Гърция началото на юли и чакам с нетърпение

Как сте, сладури? Май на Ария добре й се отразява почивката

И аз да разбутам тук малко

Ох, много се извинявам, че така съм изоставила темичката напоследък! Благодаря ви за интереса към нас с Ария 

Ади, вероятно вече си започнала захранването, минало е над месец откакто последно си ми писала. Как върви? Досега съм предложила само пилешко от месата. Купих домашно пиле и го варих и от бульона добавях към зеленчуковото, това беше по препоръка на личната на Ария. Иначе освен от Моята ферма, пазарувам и от farmhopping.com (много съм доволна).

Педиатърката е д-р Сотирова - има медицински център заедно с една друга педиатърка срещу Майчин дом. Много съм доволна от нея.

Сега за почивката - решихме да изберем място, което да не е типичната плажна почивка, тъй като ние с баща ѝ на Ария сме повече по авантюристичните градски разходки, отколкото по "мързеливи плажни почивки". Та избрахме една вила на хълма в подножието на планината в малкото планинско-морско селце Ставрос. Вилата беше с много интересна архитектура. На първите два етажа имаше спални, на третия етаж беше хол с трапезария, кухня и тераса с приказна гледка към морето и планината едновременно, на която обикновено се хранехме. Отвън имаше малка рекичка, пеещи птички, крякащи жабки. Тук там по някое конче, магаре, козичка. Много цветя, вишни, черници... спокойствие! Пълен релакс! 

Първите дни се разходихме наблизо до античния град Филипи по стъпките на апостол Павел, в стария град на Кавала, до езерото Волви с термалните извори, до Аспровалта. Много приятни и интересни разходки. Хапвахме вкусна и прясна гръцка храна и се наслаждавахме на хубавото време - не много горещо, не студено. На плаж ходехме само сутрин до 10 и понякога вечер след 18. Ария си натопи само крачетата, тъй като за повече беше все още хладка водата, а и не искахме да я стресираме. Носих ѝ басейнчето вана, в което я къпехме във вилата и мислех да го нося и на плажа да го пълня с морска вода, но така и не намерих подходящ ден за това. Сутрин си беше хладно и повече спеше на плажа, под средновековни чинари От България донесох само някакво количество зеленчукови пюрета, които аз бях правила и стерилизирала в бурканчета, а там приготвях елда/киноа... пресни сурови плодове и това хапваше. Като цяло мисля, че ѝ се отрази добре тази почивка Не съм особено очарована от състоянието на пътищата обаче и от двете страни - българска и гръцка. Предпочитам да летя със самолет, но уж по-наблизо като за първа почивка с по-малко бебе. Мисля май повече да не повтарям това. Следващият път се товарим на самолета и отлитаме до някоя по-цивилизована дестинация с нормални пътища 

След малко ще продължа, че стана много дълго!

И да си "продължа" преди Ария да стане на 10 месеца 

След хубавата почивка за 9-тата месечинка на Ария я заведохме да се снимаме заедно в най-новия клип към сингъла "Юли" на група P.I.F., който всъщност излезе днес (аз писах затова в месечната тема и обещах да го пусна като е готов).

https://youtu.be/sKpAMjljUEo

За Ария

На близо 9.5 месеца Ария вече седи самостоятелно без проблеми и си играе, но не се изправя сама до седнало положение и затова избягвам да я слагам така. За сметка на това пълзи навсякъде из целия апартамент и шета по чекмеджета, ниши, рафтове и шкафове. Вади всевъзможни неща, дърпа кабели, опитва с уста много от предметите... Знам, че най-добрият метод е да я оставя сама да се развива без да ѝ помагам да се изправя или да ходи държаща се за ръцете ни, въпреки че няколко пъти се случи и това, но вече официално съм забранила да не се практикува. Когато е готова сама ще се изправи по мебели и ще си стои права колкото си тя желае.

Говори много, пее, отлепя и залепя магнити от хладилника, пие вода от нормална чаша без накрайник и от нормално шише (за възрастни). Купих ѝ шише на Tupperware, в което ѝ наливам водичка всеки ден като излизаме и после или пресипвам в чашка или директно от него.

Има вече 4 зъба, но продължават да излизат и по този повод нощните кърмения са доста начесто. Няма все още нито едно заместено хранене през деня, яде си, но не достатъчно количество като за заместено хранене и дохранвам с кърма след всяко хранене. Готвя ѝ супи, вече понякога давам и от нашите манджи като ги приготвям без сол и като зан ея, а после за нас само добавям да овкуся Не знам дали бих могла да направя нещо различно, за да започне да яде повече. Вероятно това е нейният темп и ще се съобразя с него.

Чета книги за психологията на децата и за методи на възпитание. Монтесори доста ми допада и засега клоня към нейните препоръки. Вече пресях играчките ѝ и прибрах всички "непотребни", оставям само тези, които са подходящи за развитието ѝ към този момент и ги редуваме, за да не ѝ омръзват. Слагам ги по рафтове, където може да ги стига и сама.

Много сте готини !Честита първа сценична изява на Ария!
Много хубава почивка сте имали .Тази история с пътищата е ясна ,хващайте самолета следващият път ,наистина няма да сбъркате.Явор много добре понесе летенето ,при нас проблема е,че на мен ми идва в повече .
Всичко ,което правиш с детето си е прекрасно .Продължавай ,дерзай ,за мен това е вярната посока.Имайте прекрасно лято!

Много сте готинииии  Много яко си танцуваш с количката 

scilla, не съм писала досега в темата, но тайничко надничах. 

Как сте вие? Как прекарахте първият рожден ден на прекрасната Ария? 

Сила, след като и вчера те сънувах /как раждаш/ реших, че ще побутна темичката ти и се надявам аконимаш време и желание да ни разказваш за последните дни/седмици 2 в 1 с малкото ти момченце, за порастналата кака Ария, надявам се за твоя успешен vback и за всичко останало което прецениш.

Привет, привет!

Реших, че искам да уважа интереса на съфорумките към моята понатрупала прах тема   Благодаря ви, че се сещате за мен (нас) и се интересувате живо!

На 08.01.2018 г. се появи бебе Адриян, 3720 гр, 52 см.  

ЧАСТ 1

Официалният ми термин беше за 04.01.2017 г. Както много от вас знаят копнеех за нормално раждане след секцио и направих каквото зависеше от мен да се подготвя за това през тази бременност. Изчетох много литература, правих упражнения, настройвах се психически, следях бременността си с минимум намеса на медицински лица (следих бременността си в първия за бг акушерски кабинет Зебра) и се чувствах изключително спокойна и щастлива през цялата бременност, та дори и в дните, в които пренасях!  

На 7-ми януари около обяд излязохме на разходка с Ария и мм. Започнаха нерегулярни контракции и ги изживявах навън на слънце съвсем спокойна и усмихната. Засилиха се постепенно като вече на връщане към вкъщи преживях първата си по-силна контракция, на която само ходенето не ме спаси, трябваше да се подбра на някаква ограда и да правя различни движения, за да ми размине. Прибрахме се, контракциите пак станаха съвсем поносими. Аз се движех нонстоп или ходех или на топката. Писах на дулата ми, тя каза, че това е все още латентната фаза, но по всяко време може да дойде, ако реша, че я искам вкъщи. Дойде някъде към 6-7 привечер. Контракциите все още бяха на отстояние 8-10 мин една от друга и недостатъчно интензивни (продължаваха по около 20-30 секунди). Аз се смеех и говорех по време на контракциите, което беше знак, че все още не е настъпила по-същинската част. Тя настъпи малко след 22:30, тогава се оттеглихме в спалнята ни двете с дулата, а мм приспиваше Ария в нейната стая, защото и тя имаше нужда от внимание,а аз пък от спокойствие, тишина и приглушена светлина. След като мм приспа Ария се присъедини към нас с дулата и фотографката ми, която беше дошла да снима домашната част на раждането (тя също е дула). Всички бяха много подкрепящи и правеха (или не правеха нищо) това, от което имам нужда, за да понасям вече доста силните и болезнени контракции. Вече ми се налагаше да викам на повечето от тях измежду вдишването и издишването.

Когато контракциите станаха на 3 мин и доста интензивни (по около 1 мин всяка), решихме да се обличам и да потегляме към болницата. Пътуването беше приемливо за мен. Очаквах, че ще е доста по-неприятно, но го понесох добре на задната седалка с подкрепата на дулата. Стигнахме до болницата в 1 ч., където ме очакваше моята АГ и едната ми акушерка, направи ми бърз вагинален преглед за разкритие. Оказа се 8 см, толкова се зарадвах! Това беше целта ми, да не отида твърде рано в болницата, а в "последния възможен момент". После обаче легнах да ме види на ехографа измежду контракциите и се видя, че бебето е все още високо и си стои все така в постериорна позиция - т.е. гръб в гръб с мен. Това леко ме притесни, защото знам, че така еп очти невъзможно да се роди нормално особено при вбак. Целият ми екип обаче запази самообладание и казаха, че ще опитат всичко възможно да се завърти бебето и да се роди нормално.

Качих се в родилна зала, където ми напълниха басейна за облекчение на контракциите. Наистина в басейна се чувствах най-добре по време на контракции. Имах усещането, че водата ще ми е от помощ и така и беше. След няколко контракции във водата ме помолиха да изляза, за да видят отново как вървя с разкритието, вече бях на пълно разкритие 10 см, но напъни не се усещаха. Също така бебето все така не слизаше, но пък тоновете бяха добри и продължихме с най-различни упражнения и позиции за разместване и слизане на бебето, някои от тях бяха неописуемо болезнени и просто не знам откъде дойде тая сила у мен да извършва всичко това без да се оплаквам и да успявам да дишам правилно. Просто бях твърде целеустремена и желанието ми беше истински голямо, повтарях си на ум, че трябва да издържа всичко и да не се предавам, че мога... вече опитахме какво ли не и АГ и старшата акушерка в болницата бяха категорични, че има нещо, което пречи на бебето да слезе, защото вече бях над 2 часа на пълно разкритие, а същински напъни нямаше (само някакво далечно усещане по време на някои от контракциите) и си стояхме в една и съща позиция, бебето слизаше за секунда надолу и се връщаше обратно назад докато ме проверяваха по време на контракция. Трябваше да взема решението дали спирам с опитите докато не се е стигнало до деформации за бебето или ще продължавам още. Последното останало беше да пробвам да напъвам без да имам напъни. Направих няколко опита и дори и това не помогна и взех решение след съветите на екипа да преминем към операция.

ЧАСТ 2

Операцията мина доста екстремно, не ме хвана спиналната упойка, усещах като почнаха да режат тестово, въпреки че предупредих анестезиоложката, че си усещам краката и усещам и контракциите, тя явно не ми повярва и вече като се развиках при рязането, се разбра, че не си измислям. Приспаха ме без да ме информират. Събудих се вече като довършваха шефовете. Няма такова нещо като пълната упойка, досега не бях я преживявала и е страшен филм... дано никога повече не ми се наложи. Операцията е била доста тежка, продължила е 1.5 часа. Била съм пред хистеректомия, от много интензивните и продължителни контракции и от невъзможността поради физиологична особеност бебето да слезе надолу, то се е блъскало до безкрайност в пубисната ми кост и не е успявало да излезе и матката е прокървила отвсякъде. Та едвам са я спасили се оказва. Бебето проплака в 5:44 сутринта и за съжаление не бях в съзнание, за да го чуя, но баща му е бил там и поне не сме изгубили първия контакт. Имал е същински възел на пъпната връв освен всичко и е бил с лилави ръчички и с огромен балон на главата от опити да излезе навън, балонът спаднал доста бързо след като са го извадили и няма и следа от него сега.

След като научих всички подробности, успях да получа своето търсено изцеление и вътрешен мир. Оказва се, че дори и да е било по-малко бебето като размери, пак е нямало да може да стигне до родилния канал и да излезе. Дадох всичко, което успях да дам на своето второ дете от естественото ражадне - всички естествени хормони, готовността да излезе на белия свят, немедикаментозно активно естествено раждане. За жалост е поел някаква част от упойките от секциото, но това е по-малкото зло. Ще ги изчисти. Та в крайна сметка аз успях да превърна своя "провал" в "победа" и да съм щастлива, че и двамата сме живи въпреки неуспешния vbac. Този път знам, че просто друго развитие на нещата не е било възможно, а и първия път също. Единствено все още малко съжалявам, че не съм питала дали мога да изчакам първия път до започване на естествено раждане.

Само по-малко от час след като излязох от пълна упойка мм ми донесе Адриян в стаята, а още час по-късно той засука като че цял живот е сукал и не е спирал оттогава  . Раздвижиха ме 6 часа след като излязох от операция и бебето си беше неотлъчно с мен от след операцията.

Ще спра дотук, za да не ви отегча, че и без това доста се проточи, но исках да споделя с вас историята на моя "успешен неуспешен" vbac