Звучи като страшно забавна лудница

Момичета, забавната част тепърва предстои!
От парка тръгнахме към хотел Рига, тъй като там в лятната градина ни чакаха гостите на уелкъм дринк. Интересен момент тук беше, че "чичо Гошо" (собственикът на сватбения автомобил) реши, че маневрата за обръщане е много сложна (разбираемо, колата все пак няма хидравлика) и че ще кара в насрещното. Който познава Русе знае, че в района на вазата има едно кръгово, и като във всяко кръгово движението е еднопосочно. Е, на 07.09.2014 г. беше двупосочно! Кумата, която по принцип е много стриктна при спазване на всякакъв ред и дисциплина (винаги като се вози на задна седалка си слага колан!!!) за малко не получи инфаркт! Добре че движението в този район не е особено натоварено, а и хората виждаха, че е сватбен автомобил. Иначе откъдето и да минехме навсякъде ни се радваха и ни махаха и ние също им отвръщахме с много усмивки и ръкомахания
За уелкъм дринка бяхме предвидили захранването с питката, разчупването й и ритането на менчето. Мама ни захрани - решихме да не притесняваме майката на милото с традиции, които не познава. Разбира се, мама реши, че трябва и да каже нещо разчувствено и й се напълниха очите със сълзи... Милата ми майчица!
Разчупихме питката горе-долу на половина! Е, по-голямата половина беше при милото, но така е честно - все пак аз го настъпах в църквата Дойде ред и на менчето... Не знам защо, но си го представях много тежко това менче и го ритнах с такъв замах и с такава сила... Първо излезе червеното цветенце, та да е живот и здраве, ще видим дали ще покаже вярно първото ни детенце да е момиченце.
След това приемахме поздравления, цветя, още цветя, много цветя... И снимки с гостите, толкова снимки, че мускулите на бузите ме заболяха! Но пък не мога да я скрия тази усмивка! А, шлейфа ми тежи на кръста и ми се иска да поседна за малко... По едно се обърнах назад и като видях каква опашка (буквано!) се беше образувала, за да се снимат с нас приятелите ни... Стана ми хем забавно, хем милно!
Ето ги и чашите ни съвсем семпло украсени заедно с бутилката шампанско за първата наздравица. Чашите на кумовете също имаха по едно цветенце, но не бяха свързани с панделка
П.с. при първата наздравица, когато трябваше да изпием всичко в чашите до дъно, така замахнах с чашата, че се улях цялата и половината шампанско отиде по роклята ми! Доста съм била жадна явно хахахха

След като се снимахме с всички и гостите лека по лека се качваха към ресторанта, за да се настанят на местата си, аз успях да поседна!
Качихме се и ние, влязохме под звуците на Многоя лета, минахме през трите панделки и си седнахме на местата. Не знам защо, но от агенцията за декорация, която подреждаше салона не ни бяха подредили момче-момиче-момче-момиче... Т.е. бяха разменили местата на кумовете, но за мен нямаше никакво значение - така кумата си беше до мен през цялото време (по-точно в редките случаи, в които бяхме на масата).
Малко след като седнахме дойде ред на речта на кума. Милият, с треперещи ръце извади някакви листчета от джоба на сакото си, взе микрофона пак с треперещи ръце и заговори... на БЪЛГАРСКИ!!! Кумът ни, който е португалец и за пръв път стъпваше на българска земя каза цялата си реч на български език! За мен това беше толкова сладък жест! Толкова мило на ми стана на сърчицето! Аз ви казвам, че няма друг като нашия кум!
След речта двамата кумове отидоха на дансинга, за да си поведат кумското хоро! Определено мисля, че се справиха по-добре от мен, когато аз бях кума! Сериозно! По едно време сестра ми се намеси, за да ги ориентира леко, но и без нейна помощ се справяха прекрасно!
След кратка пауза и програма на танцьорите от фолклорна група Ираорци, с хореограф Богдан Донев, дойде ред и на първия ни танц. Както ви бях предупредила хич ни няма в танците... Но за това пък милото знае как да борави с музикални инструменти и програми. Та, нашия първи сватбен танц беше под звуците на One Love на Sara Tavares, но в акустична версия - милото свири на китара и ние двамата пеем! В оригинала на песента тя пее на португалски, английски и френски. Ние заменихме френския с български. По-вещите в музиката гости се усетиха, че това са нашите гласове, разбира се подобрени от разните му софтуери там, но като цяло явно добре се е получило, защото повечето хора не бяха забелязали. Та, това е специалното, което бяхме подготвили за първия ни танц. Нямаше хореография, нямаше предварителни репетирани танци. Само нашата си песен, буквално!
След нашия танц последва поздравът за кумовете. те и двамата работят като стюарди в португалската авиокомпания и в песента, която избрахме за техния специален танц, се пее "Ела с мен да гледаме самолетите как излитат..." Песента е португалска и може би само португалските гости разбраха закачката, но пък кумовете ни към края на песента включиха като хореография указанията за безопасност в самолета, показвайки аварийни изходи и т.н. Беше много забавно!
Последваха поздрави за родителите ни, още танци, хорá... И дойде времето фолкорния ансамбъл да се включат отново за ритуала по даруването на кумовете. Бях ги преупредила, че по традиция могат да се опитат да си откупят нещата, но могат и да ги откраднат и тъй като смятам, че да ги откраднат е по-забавно им казах, че няма нужда да си приготвят пари. Та, излязоха двама танцьори, потанцуваха малко и дойдоха да поканят кумовете с тях на дансинга. Седнаха кумовете на нещо като пънчета, сложиха им по една кърпа на вратовете, на кума елек, а на кумата престилка и цветя на главата. Дадоха им вино и ги захраниха с питка. Както ни обясни Богдан Донев според старата българска традиция кумът се бръсне. И тук идва забавната част... Нашият кум е с брада и кумата изобщо не го харесва без брада! Започнаха да го мажат те с пяна за бръснене, а кумата милата опули едни огромни зелени очи, сложи ръце пред устата и само повтараше "No, no, no... please, don't..."

След като "избръснаха" кума и кумата видя, че няма за какво да се притеснява, изнесоха даровете - бутилка червено вино за кума и кошница плодове за кумата. И да, играха ръченица и си гонеха даровете с ръцете на кръста! Кумата успя да открадне първо виното - явно неслучайно беше избрала много високи обувки! Остана кошницата с плодовете, в която бяхме сложили сезонни плодове от градината на лятната ни къща. Та, по едно време се търкаляха сливи на пода хаха но, кумата успя да я открадне и нея!!! Всички много им се радвахме и много се забавлявахме с тях! Най-важното е че и те приеха всичко с усмивка и чувство за хумор!
Последваха отново танци, много и най-разнообразни танци... На едно хоро шлейфа ми се откъсна от роклята! Явно беше крайно време да го сваля, а хем ми се танцуваше, хем ми се искаше да му се порадвам още малко.
Песента, която бях избрала за специален поздрав за тати беше "Daddy, you are my hero". Не я бях чувала допреди да започна да търся нещо подходящо за този поздрав, но ми хареса и избрах нея. След танца тати сподели с всички нас само няколко, но много емоционални думи. Е, тук вече се разплаках! Не издържах! И не само това, ами и хлипах! Седнах си на мястото и си поплаках малко
НО гримът ми не мръдна - още веднъж, благодаря ти, Кремена!
По едно време шаферките се сетиха за мустачетата, целувките и панделките/папийонки, които приготвихме няколко дни преди сватбата и ги донесоха на дансинга. Бяха атракция за около 10-ина минути, но бяха 10 минути, изпълнени със страшно много смях!
Последваха букетът и жартиерът. Имах друг букет за хвърляне, въпреки че първоначално имах намерение да си хвърлям моя. Разубедих се, когато Лидия ми предложи да направи специален за хвърлянето, който да се раздели на три! Не й беше нужно време да ме убеждава! И аз обичам да ходя на чужди сватби И така, точно преди да хвърля букета развързах една панделка и букетите в ръката ми станах три на брой. При първото замахване да ги хвърля ги излъгах и не ги хвърлих. На втория път обаче ги хвърлих. Единият го хвана една моя много близка приятелка, другият го хвана годеницата на най-добрия ми приятел от училище! Много се радвам за тях - те се сгодиха около две седмици преди нашата сватба! Третият букет си мислех, че го е хванала едната шаферка, но се оказа, че той е паднал на земята и една приятелка го е взела и го е дала на шаферката. Те двете бяха без половинки, а през целия уикенд на шега се опитвахме да сватосаме въпросната шаферка с брата на милото! Когато dj покани на дансинга девойките, които са хванали букетите с полвинките им всички започнахме да викаме името на брата на милото и той я от срам, я на шега излезе. Когато викахме горчиво за трите двойки те си размениха целувки по бузите! Много бяха сладки!

Минче, напълни ми душата с тоя разказ...и аз се просълзих  . Всичко звучи прекрасно, дори и неочакваните и непредвидени моменти, всичко си е на място . А църквата е невероятна, направо като от приказка! И ритуалът ви звучи много хубаво, наистина сте докоснали сърцата - и вашите, и на гостите. 
Браво и на кумовете, и на гостите за усилията и как са допринесли за веселието на този красив ден. Истинска благословия е да имаш такива приятели.
Чакам с нетърпение да разказваш още, всички подробности, за които можеш да се сетиш, както и за прекрасното ви сватбено пътешествие! 

Ох ох ох прекрасни снимки, прекрасен разказ, стопли ми се душата

оООООО имам чувството че чета някой роман, а не разказ...  Наистина много много ама много ме радва разказа ти, само си пожелавам и моята сватба да мине така

Миленка, не се притеснявай, сигурна съм че вашата сватба ще премине по-добре и от нашата! Все пак от толкова време я организирате и с такова старание и внимание към всеки детайл... Само в самия ден не се вглеждай в детайлите - остави ги да бъдат част от цялостната картина. Ако пък нещо не е съвсем както ти си го искала - не се ядосвай, махни с ръка и не си разваляй празника. Все пак не декорацията прави сватбата, а вие двамата заедно с близките ви, които сам там заради вас!
Ванче, наистина е прекрасно да имаш такова голямо и прекрасно семейство! Нашата сватба не беше голяма - 60 човека, но всички, които присъстваха са ни много скъпи и наистина са ни като семейство! Знам, че звучи банално и изтъркано, но това е самата истина. Португалците се чувстваха като у дома си и онзи ден даже искаха пак да ни женят, за да се повтори цялото мероприятие! Хахаха
За съжаление не мога да опиша, преразкажа или пресъздам всичко, което се случи на сватбата! Беше адски забавно, по едно време корема ме болеше от смях! Танцувахме на влакче, на пеперудки, португалски маршове от техните улични чествания (не знам как по друг начин да го опиша), имаше много прочувствени поздрави от моите дружки от гимназията... За мое огромно щастие успяхме да се съберем почти всички екземпляри от нашата групичка  Надявам се догодина пак да успеем да се съберем на следващата сватба - на една от девойките, която хвана една трета от моя букет По едно време един младеж взе една топка-букет стереопорени рози и започна една по една да ги раздава на всеки... Една девойка пък танцува разчувствен блус с металната стойка на въпросния букет... Така написано звучи малко като пиянски истории, но всъщност нямаше никакви пиянски изцепки, а само веселие! Остана толкова много алкохол! Почти не се е пило на тази наша сватба...
Жартиера го хвана нашият приятел фотограф от Португалия. Той обаче след това реши да го сложи на крака на един друг младеж, като това го направи със зъби! Смях!!! Толкова смях на тази сватба!!! Вече започвам да забравям някои неща, те бяха толкова много... Нямам търпение да видя всички снимки, за да си ги припомня и изживея отново тези моменти!
След жартиера дойде ред и на тортата. Политика на хотела е, че не може да се внася никаква храна, която ще бъде сервирана, дори и тортата. Та, поради тази причина нямаше как сестра ми да ни направи сватбената торта, а тя имаше такова голямо желание за това. И преди съм споменавала, че сестра ми е майстор сладкар с 15-годишен стаж и прави страшни вкусотии! Дори тук в разни теми съм срещала много добри отзиви на нейната работа по булчински торти... Та, ако някой в Русе има нужда от каквато и да било торта - препоръчвам с две ръце, конктакти на лично съобщение. Споделяла съм снимка на модела на тортата, който си бяхме избрали - много семпла, покрита с бял фондан и тук таме малки лилави цветенца. Не искахме фигурки, нищо. И добре че сестричката ми помолила да влезе в кухнята да види тортата преди да я изнесат! Отгоре били сложили фигурка! Ама как така?! Идва тя милата да ме пита в крайна сметка дали не сме си променили решението... И моята реакция беше същата. Ама как така фигурка??!? Като изнесоха тортата нямаше никаква фигурка, за което съм й много, много благодарна!  Самата торта не знам как да я коментирам... Не беше точно това, което бяхме поискали нито като визия, нито като вкус, но пък ни харесаха. Имаше тук там едни по-големи цветя, които бяха леко безформени, но пък какво толкова... Няма да се захващам за дреболии. Най-важното бе че се хареса от всички!

Малко след тортата фотото и видеото си тръгнаха, а гостите бяха като отвързани! Не се спираха! Само танци, само щуротии... И на мен някак си ми олекна. Вече бях спокойна, че всичко е минало прекрасно, никой не е заспал по масите в 22 ч, нямахме най-скучната сватба в историята... Гостите въпреки че голяма част не се познаваха помежду си, се забавляваха всички заедно и супер задружно.
От вечерята не успях да хапна почти нищо, но тортата си изядох почти цялата И както си седях на мястото, хапвайки си торта сладко, сладко, поогледах се наоколо и сякаш видях цялата сватба на бърз кадър да преминава около мен. Тогава се замислих "свърши?! отлетя като миг..." И тъй като не исках и секунда повече да съм страничен наблюдател на сватбеното си тържество отново станах и отидох на дансинга. За мое огромно съжаление обаче не издържах много дълго. Към 2 ч сутринта се почувствах буквално изтощена! И то от раз! Гостите продължаваха да танцуват макар и на автопилот Разбрахме се dj да приключи към 3 ч, но дори и той не успя да ги изгони от дансинга. Но пък и не му се искаше! Самият dj Данчо (който се оказа, че е бил dj и на бала ми и е вуйчо на моя съученичка) се забавляваше с нас и не му се искаше да приключва! Толкова мило ми стана, когато той самият, който всяка седмица е по сватби, дойде при мен и ми каза, че си върши работата с огромно удоволствие и че се забавлява заедно с нас! Към 4 ч някъде успяхме да се организираме да излезем от ресторанта, но празнуването не приключи до там! Слязохме в лобито, където разбира се отново се свири на пияното и се пяха песни! Моята прекрасна и грижовна кума ми прави масаж на краката хахахах Към 5.30 вече ми се затваряха очите... Тръгнахме към стаята и аз бях изпълнена с надежда, че най-накрая ще спя спокойно... Да, ама не! Или поне не веднага! Отваряме вратата на стаята ни и не можем да направим повече от една крачка. Светваме лапмата и какво да видим - фотьойлът от стаята е в предверието, покрит от шлейфа и воала ми, на пода до тях разни кутии от алкохол... Избутахме фотьойла, влизаме в стаята и там на леглото едно сърце от розови листенца и бутилка бяло вино в сърцето! Супер мил жест нали? Само че нещо леглото много ниско изглежда... Най-вероятно защото мартаците бяха изправена във ваната, а не бяха на леглото! Нямахме възглавници, нямахме кърпи, дори тоалетната хартия ни бяха взели!!! И ние се чудим и се въртим какво да правим... Да извикаме някой няма как - не знаем кой е замесен и ще ни се смеят много! Милото тръгна да ми разкопчава копчетата на роклята, милият така се изтормози с тези копчета... След около 15 минути (буквално!) борба успя да разкопчае достатъчно, за да мога да я сваля. По едно време чухме шум в коридора, отваряме вратата и кумовете (чиято стая беше срещу нашата) и още една двойка седят в коридора и се заливат от смях. Оказа се, че нашите долни чаршафи, възглавници, кърпи и всичко, което липсваше от нашата стая е в тяхната. И започнаха един по един с танцувална стъпка в ръченица да ни ги носят! Хахахаха Няма такъв смях! Към 6.30 най-накрая успяхме да си легнем!
Малко предистория: на кумовете ни решихме да им подарим две чаши като нашите с персонализирани пожелания написани на тях, които да им останат за спомен, и романтична изненада в стаята. Те пък имат традиция да "сгъват" чаршафите на младоженците, така че когато те решат да си лягат да не успят да се мушнат под чаршафа. Така младоженците не могат да си легнат да спят и се захващат с други, по-приятни дейности Нашите легла в хотела обаче не позволявали да "сгънат" чаршафите, та за това решили направо на махнат матраците! Луди! Когато влезли в тяхната стая за да оставят там чаршафи, възглавници и т.н. видяли тяхната романтична изненада и решили, че от хотела са объркали стаите, тъй като сме една срещу друга. Та решили да пренесат листенцата и виното и ги наредили наново! На следващия ден попитах кумата дали им е харесала изненадата и тя се ококори с нейните големи очи "Каква изненада?!" Хахахха Пълна лудница!

На следващия ден ние със семейството на милото заминахме за Търново, гостите си заминаха, а някои заминаха за Трансилвания да я разгледат. Сбогувахме с всички в продължение на поне половин час...
След два дни и половина обикаляне из красотите на България се прибрахме в Русе, откъдето изпратихме семейството на младоженеца, а ние на следващия ден заминахме на сватбено пътешествие. За него мога да говоря много! Бяха почти две седмици, изпълнени със страшно много впечатления, нови места... Минахме през Истамбул, където старо и ново си съжителстват всеки ден... Дубай - върха на лукса при изкуствено създаденото от човешка ръка, и разбира се Малдивите - райско кътче, със снежно бял пясък и невероятен цвят на морската вода... Но за това по-късно

Леле леле дъхът ми спря

Хаха, Минче...уникален смях! Радвам се, че толкова много сте се забавлявали, ама наистина до последно. А това с чаршафите ме разби, никога не съм го чувала. хаха Като си спомням аз колко бях изморена, когато най-сетне се довлякохме до хотела, направо шапка ти свалям, че си запазила добро настроение. 
А и при нас видеото щом си тръгна, всички буквално се разбесняха! Като че ли само това са чакали .
Айде, като събереш сили, разказвай още за пътешествието. 

Ах, Мина!   

Прекрасен разказ! Успях да се потопя в духа на сватбения ви ден чак, сякаш.   
Изкарали сте страхотно, дано все такива да са дните ви!   

Мина, страхотен разказ и много много благодаря, че сподели тези невероятни красиви и забавни мигове    Това с чаршафите и взаимните изненади е супер забавно. Пожелавам ви винаги да бъдете така щастливи и още много нови приключения!

Много ви благодаря, момичета!
Преди да започна разказът за медения месец мисля да споделя мнението си за професионалистите, на които се доверихме в сватбения ни ден.
Разкрасяване: аз, мама, сестра ми, племеницата ми и кумата отидохме на място в Салон Еда. Там Кремена Христова се погрижи за грима ни, който въпреки емоциите, приятното време, бързане, тичане, много танци... НЕ МРЪДНА! На нито една от нас! Аз си свалих грима чак към 6 ч сутринта беше безупречен! В същия салон Гига Софрониева ни направи прекрасни прически. Много много си харесах моята прическа и беше прекрасно направена, но по едно време от танците се поразвали. Запази формата си просто тук таме някой и друг кичур се "поразмести". Предполагам, че е напълно нормално и да ви кажа честно не ми правеше кой знае какво впечатление. Със сигурност пак ще се доверя на Гига за прическа, когато пак ми е нужна такава. Иначе прическите на другите не мръднаха!
За момичетата в хотела на място се погрижиха Стела, от салон Стела Амор (прически) и Мила от салон Мила (грим). Всички изглеждаха прекрасно и мога да кажа, че и двете са си свършили работата страхотно! Разбрах само, че е имало малко недоразумение с Мила, когато е пристигнала в хотела. Когато в четвъртък ходих до салона й, се уговорихме да гримира момичетата една по една и да приключи в 14 ч. Когато е пристигнала е заявила, че трябва да си тръгне в 11 ч и за това трябва да гримира по две момичета наведнъж, като за това си води колежка... Това се случва в 7 ч сутринта и е трябвало да събудят и другите момичета, за да могат да се приготвят по-рано. Също така е причинило и лек стрес по отношение на графика за прическите. Но пък всички изглеждаха наистина прекрасно!
Цветя: Лидия Йолова. Църкавата и ресторантът изглеждаха приказно! Букетът ми беше по-красив, отколкото си го представях! Тази жена има златни ръце! И се ангажира лично с украсата и в самия ден - след като приключи церемонията в църквата цветята, които бяха по пейките бяха пренесени в ресторанта, където им Лидия добави по няколко лилави стереопорени розички и ги наслага по свещниците. които не бяха симетрични! В деня преди сватбата установихме, че свещниците не са с по 6 свещи, както мислехме, а с по 5, което доста затрудни работата на Лидия. Не знам в крайна сметка какво и как е направила, но крайният резултат беше невероятен!
Декорация ресторант и градина: Агенция Дежа Ву. Ресторантът беше много красиво декориран! Не сме ги ангажирали с каквито и да е творчески дейности, освен че помогнаха на Лидия с аранжирането на свещниците на място в ресторанта. Реално ги използвахме за наем на калъфи, панделки, свещници, рамки - в ресторанта; а в градината  - шатра, масичка, метални стойки и няколко топки стереопорени цветя; и наредиха по масите дреболийките, които им бях оставила. Справиха се отлично с всичко! А, също така на тях възложих "изненадата" в стаята на кумовете. По това, което видях в нашата стая съдя, че са се справили много добре и с тази задача!