Страхотно, Минче...много се радвам, че всичко е минало добре и че имате време да се разходите малко. Ние не можахме да смогнем с нищо, само дойдохме до Созопол за мъничко. Другия път повече разходки.
Желая ви още по-хубави моменти занапред и едно невероятно сватбено пътешествие! 

Момичета, вече сме си вкъщи! В последните няколко дни реанимирахме от дългите полети и часови разлики, празнувахме рождения ден на милото, и чак сега успях да седна на компютъра.
Сега ще се опитам да си събера мислите и да ви разкажа за всичко, което се случи покрай сватбата, защото то нашето не беше просто сватба... Беше един неспиращ празник, който продължи повече от уикенд!
Всичко започна в петък сутринта, когато пристигнаха почти всички гости от чужбина. За наше много голямо щастие почти всички стаи в хотела бяха свободни и всички се разпределихме по стаите да подремнем до към обяд, защото милите всички бяха адски изморени. Ние също, тъй като си бяхме легнали в 2 ч сутринта и станахме към 6, за да сме в хотела преди те да пристигнат...
В петък следобяд аз бях на пробни грим и прическа, а гостите през това време използваха, за да поразгледат града. За вечерта бяхме организирали семейна вечеря (за да запознаем семействата), на която поканихме и кумовете. Бяхме в ресторант Левента, само ние в една от залите и се получи много приятна обстановка. Имаше няколко изключително забавни и запомнящи се момента, дължащи се на кутлурните различия между двата народа, но се приеха с чувство за хумор и само допринесоха за още по-доброто настроение на всички ни! След вечерята трябваше да се разделим момичетата на едно място, а момчетата на друго, но не се получи. Другата групичка много се забавили с вечерята и ние решихме всички заедно да се преместим в механа Чифлика при тях. Там играейки хорá, изкарахме до към 2 ч откъдето отидохме в Опиум - голяма грешка! Ама кой да знае... Нищо де, ние си се забавлявахме, но след като и сервитьорката ни издразни леко (общо в цялото заведение бяхме две маси и тя искаше след всяка поръчка да й се плаща... ) решихме да тръгнем да търсим Showroom (което пък аз знаех, че било затворено, но се оказа, че не е) Пътьом решихме да се отбием във Funky Buddha или нещо такова... И си останахме там, докато не ни изгониха в около 5.30 ч сутринта хахаха
Та, така и не се разделихме и имахме общи моминско и ергенско парти, но ни беше мноооооого забавно!!!
Качвам снимка на пробните грим и прическа, които направихме в петък. Гримът е в по-синята гама, за да не бъде съвсем същият, като сватбеният, а и за да ми пасне по-добре на тоалета. Прическата след това я преправихме и на вечерята и партито по-късно бях с друга. В деня на сватбата прическата се получи по същия начин и много, много си я харесвам! Та, да не пропусна - специални благодарности на Гига от салон "Еда" за прическите, и на Кремена за грима! 

За събота бяхме планирали дегустация на вина в избата на Райнов и Синове. Наехме микробус с 21 места с шофьор, плюс още една кола. И тъй като не е лесно да се организира толкова голяма група хора, особено когато почти всички от тях са с махмурлук тръгването ни от хотела се случи час и половина по-късно от планираното! Може би тук е момента да уточня, че след като се прибрахме в хотела около 6 ч сутринта една групичка остана в лобито "да чака другите да пристигнат от летището"... Та, до към 10.30 ч са свирели на пияното, пяли и пили...
На път за с. Нисово, където е избата на Райнов и Синове, спряхме на Басарбовския манастир, който е единствения все още действащ скален манастир в България. Всички бяха много впечатлени!
За дегустацията нямам много какво да кажа - много хубави вина, перфектна организация от страна на домакините. Техни бяха и вината, които сервирахме на сватбата, но в събота дегустирахме други сортове. Взехме си и няколко бутилки за вкъщи, дори онази вечер се наслаждавахме на аромата на розе-то им
Когато се прибрахме в хотела всички искаха да си отпочинат малко, а ние с младоженеца се захванахме да опаковаме подаръчетата за гостите. Мисля, че нямам снимка на вече опаковано подаръче, но пък имам на малките шишенца с портвайн за българите и с домашна ракия за португалците. Освен това всяко подаръче имаше и малко платно за рисуване в цветовете на българското и португалското знаме, с нашите отпечатъци във формата на сърце и датата, както и по едно колие за жените - за българките с висулка петле (което е символът на Португалия), а за португалките с висулка с роза и по едно мускалче с розово масло. Към колиетата добавих и малък текст с разяснение защо точно това е символът на съответната държава.
Като цяло мисля, че се харесаха подаръчетата. По едно време към която и девойка да се обърнех на сватбата виждах, че почти всички се бяха закичили с колиетата. Честно казано, стана ми много мило
Не успяхме да приключим с опаковането на всички подаръчета до вечерята, та след вечеря бързах да се върна в хотела да приключа с това, за да мога "да се прибера вкъщи по навреме и да си почина". Е, прибрах се в 2 ч сутринта!!! Точно, когато щях да си тръгвам от ресторанта, за да се върна в хотела (вече адски изморена, умираща за сън и леко поизнервена от тази комбинация) девойките решиха, че трябва да ми дадат подаръка, който ми били подготвили за предишната вечер, но тъй като така и не се разделихме на групички нямало как. Та, в събота се разделихме - момичетата на една маса, момчетата на друга. И освен това имаше и изненада - трябваше да отговарям на разни въпроси, на които милото по-рано бил отговорил и да се види до каква степен "се познаваме". Първоначално трябваше да пия след като сбъркам отговора на въпроса, но след като започнах много да ги уцелвам и чашата си стоеше все пълна, решиха да променят правилата и да пия, когато позная. По едно време така се обърках, че пиех като чуя въпроса и след като отговорех, без да чакам да разбера дали е верен отговора или не Шаферката, която подготви тази изненада беше заснела видео, докато милото отговаря на въпросите, та накрая трябваше да го изгледам (или в случая да го изслушам, тъй като беше адски шумно), за да разбера кои в крайна сметка са отговорите, които той е дал... Въпреки главоболието, което цял ден ме съпровождаше, и умората, признавам си - беше забавно! Ако имаше и ром в онова мохито, което пиех, а не само сода и лед може би и главоболието щеше да ми мине 

Сега малко за сватбения ден... След като се прибрах към 2 ч сутринта вкъщи леко изнервена, напрегната и преуморена, като си легнах почти не успях да мигна. Все за разни дреболии мислех, това да не забравя, онова да не пропусна... Сестра ми и племеницата ми станах около 8 ч та и аз с тях. Те заминаха първи в салона за разкрасяване от 10 ч, а ние с майка ми трябваше да отидем към 11.30. През това време с мама изгладихме роклята, където се беше понамачкала от пътуването (то какво пътуване беше, само ние си знаем ) и ми бяха нужни две кафета, за да си поотворя очите. Когато пристигнахме в салона племеницата ми вече беше почти готова, но сестра ми леко изоставаше. Та, от там тръгна и забавянето ни. Малко след нас дойде и кумата, която ми каза, че всички други, които предишната вечер оставихме в ресторанта след вечеря, всъщност са се прибрали в хотела в 6.30 ч сутринта! Стана ми лошо! Представих си как голяма част от гостите ни буквално заспиват на масите в ресторанта, и как в 22 ч щеше да се наложи да приключим с най-скучната сватба в историята! Нямах си и ни най-малка представа колко съм грешала...
Фотографът ми се обади, че е пред нас около половин час преди уговореното ни време. Обясних му, че още съм в салона и се разбрахме да ме поизчака. След като обаче аз се позабавих и вече напредвахме във времето той се качи да започне да снима детайлите, като от ситуацията напрежението вкъщи леко нарасна. Наложи се двете с кумата много бързо да се приготвим вкъщи, не ни остана никакво време да хапнем каквото и да било. Въпреки че нямахме гости вкъщи нашите се бяха приготвили с разни сладки и соленки, от които за съжаление мисля, че никой не успя да си вземе покрай цялата дъндания... Облякох се аз, голям зор видяха майка ми и кумата да закопчеят всички тези копчета на роклята, по едно време чак жал ми стана за тях... Вече бях почти готова да тръгвам от вкъщи и племеницата ми се сети за моят подарък от милото... И така, сестра ми снима клип, Гого прави снимки, аз си отварям подаръка и както ми беше напрегнато от закъснението и притеснено да не се разплача в църквата и.... Много се развълнувах! Беше ми подготовил една малка книжка-албум със снимки от няколко наши пътувания. Беше включил и една от първите снимки, които си направихме след като ми предложи... Много миличко ми стана! И след това отворих една малка кутийка, в която ме чакаше това послание, плюс това пръстенче, което си бях харесала преди доста време някъде в нета. И тъй като обожавам кафе моето съкровище е решил да го издири и да ме изненада с нето  Голяма късметлийка съм! 

Докато аз се приготвях милото, заедно с гостите, настанени в хотела доста са се забавлявали с тяхната подготовка. Особено момичетата, някои от които са успели да подремнят половин час, тъй като тяхната гримьорка трябваше да пристигне в 7 ч, за да започне да ги гримира. Някои от тях, като шаферката-координатор на разкрасяването в хотела, изобщо не си бяха лягали. Не знам как са издържали, честно! Но всички момичета бяха прекрасни и през целия ден изглеждаха супер свежи! Снимките от приготовленията в хотела са много забавни, и особено много ми харесва частта, в която всички заедно вървят към църквата! Нашият приятел-фотограф, който беше гост на сватбата се е справил страхотно с документирането на тези моменти. Наистина ме накара да се чувствам, че и аз съм била там с тях...
Междувременно - когато мама и кумата ми слагаха воала, племеницата ми и зет ми слязоха до колата да я украсят. Решихме, че самият автомобил не носи много украса, особено отпред - челното стъкло е много малко. Та сложихме само няколко панделки и балони, и по едно цветенце на дръжките на вратите. Всички бяха много впечатлени от колата (Mercedes Benz от 1928 г.). Първоначално не я харесах особено, тъй като ми се стори пракалено синя, но решихме, че със семпла украса ще се получи стилно и различно. Беше много забавно, когато около седмица преди сватбата посетихме собственикът на автомобила, за да го видим и ние на живо, и той не успя да запали. Но в деня преди сватбата човекът се обадил на баща ми да го увери, че проблемът вече е отстранен и всичко е наред.
По пътя за църквата се сетих, че се приготвих и излязох толкова на бързо от вкъщи, че дори нямах време да се погледна в огледалото. Така цял ден нямах идея дали онези притеснения, които имах по отношение на роклята, все още са си там или не се забелязват... Предполагам, че е било за добро
Ето една снимка на автомобила точно, когато пристигаме пред църквата. Утре ще продължа разказа си. За сега лека нощ от мен!

Минчееее, супер!! Разказа ти е страхотен, така преживявам всичко с теб, ако знаеш!!  Обаче колко неща са ни еднакви...ще падна! Все едно описваш моя ден, толкова неща се случиха по подобен начин! хаха не е за вярване.
А за колата изобщо не е трябвало да се притесняваш, чудесна е! Така хубаво освежава обстановката това синьо. На снимките изглежда супер. И добре, че е запалила!
Чакам с нетърпение останалия ти разказ! 

Мина, страхотен разказ, благодаря ти за споделеното преживяване  Това с празнуването от петък е чудесно, гостите са се опознали по-добре и после са се отпуснали. Сигурна съм, че и те са прекарали незабравими няколко дни. Нямам търпение за продължението и да ни покажеш роклята 

Минче, прекрасен разказ!!! Леле, вие сте били ударна група щурци Голяма загрявка е било за сватбата.
Била си прекрасна булка! Много ми харесва букетът ти, автомобила, подаръчетата за гостите /много оригинални/!!!
Чакам с нетърпение останалата част от разказа

Мина, страхотен разказ! Голяма веселба и "позитивна бомба" са били сватбите на булките от 2014та

Прическата ти е страхотна, чакам с нетърпение снимки на теб в роклята в цял ръст, най-вече в гръб!!

Страхотни емоции, с нетърпение чакам да продължиш да разказваш.
Би ли ми казала от къде взе малките бутилчици за вино и ракия.

Ooooo разказваш страхотно, нямаш право да спираш така

Колата е супер, и искам още снимки

Много ви благодаря, момичета, много сте мили!
Лорка, шишенцата ги взехме от тук: http://12672.bg.all.biz/ Шаферката отиде в магазина им на Цар Симеон 82 и ги купи на място. Само да отбележа, че ние използвахме коркови тапи, но не знам дали от самия корк или от алкохола, но се плъзгаха обратно на горе... Та в навечерието на сватбата поисках прозрачно тиксо от рецепцията на хотела и преди да ги наредим по торбичките ги "запечатвахме" поне за наше лично успкоение.
Сега обратно към деня! Последните гости тъкмо влизаха в църквата, когато ние пристигнахме. Като минахме с колата, през широко отворените врати видях моето момче изтъпанчено на олтара да ме чака и пак ме обзе една трекса... Страхът ми да не се разплача от вълнение се завърна с пълна сила! Мама влезе, сестра ми и зет ми влязоха, племеницата ми влезе с халките, с нея и кумата... Останахме само аз и тати и чакаме да започне музиката, за да влезем. Да, ама тя не започва! Стоим и чакаме, и нищо. Тати се опита да размени някакви сигнали с отчето, но отвън навътре в църквата нищо не се вижда... Хахаха И изведнъж започна! Тан-та-та-тан... И ние тръгнахме най-накрая! Вървим и аз гледам само напред към олтара, а моето момче с една огромна усмивка на лицето... Влязохме в църквата! И тати леко хлипа!?! На мен не ми трябваше много, за да тръгнат и моите сълзи, нали съм си водолей-сълзолей, но някак си този път успях да се сдържа и дори успях лекичко и тихичко да прошепна на тати "спокойно... моля те, спокойно..." И както се усмихвам широко и шепна тихичко на тати, тялото ми продължава своя ход към олтара, но главата спира! Воалът ми се закачил някъде на вратата! Един господин от гостите ми помогна да го откача и да продължа напред, и едва в този момент успях да се огледам и забелязах, че църквата беше препълнена!!! Не си спомням отделни лица, може би на двама-трима човека само, нямам спомен от украсата... Отделните елементи ми се губят, имам само една общо картина - прекрасна и много тържествена! Продължихме към олтара, където първо ме поздрави майката на милото След това тати ме предаде на младоженеца с очи, пълни със сълзи! Ох, дори сега се вълнувам... И церемонията започна!
За чужденците имаше подготвени слушалки за "превод в ефир" на английски. Когато обаче церемонията започна младоженцът установи, че неговите слушалки не работят. Тук веднага се намеси кумът, който бързо размени техните слушалки - няма друг като нашия кум!
Предварително бяхме избрали две четива - едно от стария и едно от новия завет, които отчето помоли ние да ги четем. Тъй като помежду си се разбрахме аз да чета първото (от стария завет), а младоженцът второто (от новия завет) - аз бях първа. Това се случи някъде в първите десетина минути на церемонията, та аз все още бях с доста приповдигнати емоции от влизането, и буцата в гърлото ми  от вълнение все още си стоеше там, когато се изправих и застанах с лице към гостите не откъснах очи от текста! Страх ме беше да погледна към когото и да било, имах чувството, че сълзите ми ще тръгнат и няма да мога да ги спра! Прочетох си текста, сдържах се! Сега вече можех да погледна... И още веднъж видях приказната картина на тържествената църква, изпълнена с толкова много усмивки! И вече бях спокойна! Тотален зен!
Последва ред на младоженеца да чете. Той се изправи и излъчваше такова спокойствие, такава сигурност... Чете и гледаше към гостите, усмихваше им се... Беше много красиво! Церемонията продължи, ние се държахме за ръце и от време на време си шепнехме по нещо, усмихвахме се един на друг. Преди да стигнем до обетите отчето ни задаваше въпроси, на които трябваше да отговаряме с "Да". Тогава настъпи голяма изненада поне за мен, когато отчето каза, че ще се опита тези въпроси да ги прочете на португалски, за да можем и двамата да разбираме напълно смисъла на въпроса. Страхотен жест от негова страна! Разменихме си обетите - всеки на своя си език, след това и халките. И дойде време за подпис. Изправихме се, заедно с кумовете, за да отидем до книгата и там преди подписа аз имах много бърз и тих разговор с отчето. Подписах се първо аз, след това младоженца и докато кумата се подписваше и милото дойде до мен - изненада!!! Настъпах го! Тъй като не знаех какво е мнението на църквата на този въпрос преди да се подпиша попитах отчето дали може да го настъпя "лекичко и с много любов" Почти никой не разбра, но ние си знаем и това е най-важното! Церемонията приключи с много ръкопляскания, усмивки и насълзени очи!

На излизане от църквата двете шаферки хвърлиха късметчетата. Разбира се, племеницата ми ме уцели по главата И както вървим бавничко под валящите около нас късмети изведнъж насреща ни започва да вали ориз! Португалците си приготвили ориз и ни изненадаха много приятно!
Мисля, че тук е момента да изкажа едно огромно БЛАГОДАРЯ! на Лидия Йолова! Това е човекът, който вложи много старание и (вярвам и) емоции при аранжирането на прекрасната църква с тези невероятно красиви цветя и й придаде този така празничен и приказен вид!
От снимките, които имам мисля, че тази дава най-обща и ясна представа за това колко кралско-прекрасна изглеждаше църквата в нашия специален ден!

Като излязохме от църквата всички искаха да ни поздравят! Още повече, че аз не се бях виждала с никой от гостите до момента, в който не влязох в църквата... Нямахме време за приемане на поздравления, тъй като в промеждутъка до уелкъм дринка имахме планирана фото сесия. Забелязах обаче няколко човека, които знаех, че няма да присъстват на празненството в ресторанта, но бяха дошли в църквата и ми стана много мило! Успях поне на тях да обърна по-персонално внимание в няколкото минутки време, които имахме, и да им благодаря от сърце, че са успели да дойдат!
От там ние тръгнахме към Парка на младежта за кратка фото сесия. Тук вече към украсата на колата отзад бяха добавени три консервени кутии (украсени разбира се ) и една бяла летна с надпис Just Married. Отидохме в парка, снимахме се тук, снимахме се там, комарите ни изядоха - в Русе единственият ден от седмицата преди сватбата, а и от няколкото дни след нея, в който не валя беше именно неделя! Определено имахме късмет с времето, но беше пълно с комари - усещах ги под роклята ми! Но те са част от автентичната русенска обстановка, така че да не си помислите, че се оплаквам!
Споделям ви една от любимите ми снимки от предварителната селекция, която Гого ни изпрати

Изчетох всичко на един дъх 

Разказът ти е много увлекателен и супер емоционален  Всичко звучи прекрасно и аз се нареждам да чакам снимки 
Всъщност Вие сте си изкарали не сватбен ден, а направо сватбена седмица