Ииии продължението:
След като приехме поздравления излязоха хората от сградата, а Ники ме понесе на ръце. После се строихме всички за обща снимка, а след това и с гостите. Тъкмо ни бяха останали няколко човека, с които да се снимаме, и заваля...
Качихме се на колите и тръгнахме към Семинарията. Там вече се беше изваляло, което беше много хубаво, тъй като реално цял ден не ни валя. Пак се снимахме с кумовете. Дойде време, един от послушниците ни викна, записа малко данни (явно си правят някаква статистика), не ни поиска дори кръщелните (каза „щом ги носите, значи ги имате“, дори не ги погледна) и прикани гостите да влизат в храма. После дойде при нас и кумовете свещеника и ни инструктира.
След като приключи церемонията свещеника ни каза няколко думи, които бяха най-ценните за деня.
Излязохме и пак – снимки, снимки, снимки. Малко се поуморих, а и захладня.
Отидохме малко по-рано в ресторанта и седнахме с кумовете, от ресторанта ни скриха предвидливо. По едно време дойде диджея и ни инструктира. Станахме и зачакахме да ни извика. Влязохме на метъл версия на Менделсоновия сватбен марш.
Посрещтаха ни майка ми и свекърва ми. Захрани ни, първо със солено, после със сладко. Излъга Ники със сладкото, като посегна към него, но ми даде първо на мен. После шампанското и менчето. Аз така се засилих и така го ритнах това ми ти менче, че под официалната маса го забих
Наложи се диджеят да пропълзи малко, за да извади бялата розичка. Така че може би първото ни детенце ще бъде момченце
Първият танц беше много емоционален, много хубав, чувствах се комфортно. След това поздравихме родителите си с песен на Майкъл Болтън. След това малко бъркам реда на кумовата реч и хорото. Миличкият ни кум беше много притеснен.
А аз се притесних, когато официално след хорото беше открит дансингът и всички си седнаха...много ми беше тъпо, бяхме не повече от 6 човека. Впоследствие се оказа, че алкохолът е бил малко. Накрая не успяхме да ги сложим на столчетата.
Иначеее какво каквооо, не знам какво да кажа, наистина!!! Много танци, много хорА, едно култово сиртаки, една култова игра с гостите. И накрая кумовете ни изненадаха те с игра. Завързаха ни с вратовръзки и трябваше да се освободим. Сигурно 15 минути се дупихме, накрая не разбрах дали има изход, или точно, че няма е поуката
При чупенето на погачата имаше разногласия, всъщност май по равно бяхме отчупили. Тъкмо се наложи мнението, че по-голямата е у Ники и кумата каза: „кумата възразява“. И се наложи с викове и аплодисменти от страна на гостите да се определи „печелившия“. В крайна сметка Ники се оказа „победителя“, но пък аз го настъпих, така че май всичко е наред
Забравих да напиша, че имахме и фолклорна формация – изпълниха хубав шопски танц, после играха ръченица с кумовете. Тоест те играха ръченица, а кумовете ги гониха
Поведоха две хорА накрая.
По едно време тъкмо бях тръгнала да се преобувам, че ме заболяха краката, и диджея каза „специален поздрав за булката от чичо й с едно граовско хоро“. И нямаше как, трябваше да го изиграя. В резултат на това още ме болят краката...
Букета го хвана кумата, жартиерът – кума. Захранихме първо тях, после още две двойки.
Ами май е това
Получихме изключително красиви картички с много премислени пожелания. Книгата ни с пожелания беше попълнена с много оригинални пожелания. Като подаръци получихме предимно пари и честно казано чак ни е неудобно колко много пари събрахме. Вкарахме ги на депозит, де, но тея два дни си ме беше страх. От другите подаръци получихме красив сервиз за хранене и професионален фотоапарат, с който ще снимаме на медения ни месец в Малта, за който заминаваме в петък.
Преди малко получих предварителната селекция от снимки и преживях всичко отново
Пожелавам Ви дълъг и щастлив семеен живот ! 
. И едно чудесно сватбено пътешествие! 
