Сватбата на slynchogled - 09.08.2014

[crazynelly]

Йей - време е и за твоята темичка ! 
Пожелавам ти да я напълниш с много вълнуващи разкази и интересни снимки около подготовката за сватбата!
 

[Anuk]

Честита темичка : )) Ще чакаме разкази и снимки и пак снимки   

[zai4e_kate]

честита темичка 

[slynchogled]

Ехааа, много благодаря.  Дойде и моят ред, а: ) . Между другото си нацелила снимката от раз - точно това е и стила на нашата сватба. Нямаме тема, но пък ще е в гората и сме заложили на природните цветове и материали. Не знам как да започна, освен с извинение, че днес съм до тук.... ужасно съм изморена вече и мисля да се отдам на няколко заслужени часа сън. При първа възможност ще се включа по темата. Още веднъж благодаря, и се извинявам, ако има някоя глупава грешка, но пиша от мобилния и го ггледам с половин око 

[nadelina88]

Хелоу и честита тема!
Принципно скачам от тема на тема и много много не се включвам, но това, че сватбата ви ще е в гората ме впечатли! Моята мечтана сватба също е в гората и нямам търпение да прочета какво си сътворила, за да сбъднеш твоята. 

[mina_]

slynchogled, честита темичка и от мен! Нямам търпение да споделиш с нас и да прочета всичко около организацията и събитието! Обожавам слънчогледи, а идеята за горска сватба звучи приказно!!! 

[slynchogled]

Ох, какво да Ви кажа, момичета, взе да ми изпушва главата вече. Днес чак се разкрещях на един колега за такава глупост ...    Не ми остава много време, довечера ще съм малко по - подробна надявам се. Оставям ви сега, че имам куп задачи.............. 

[blackisback]

Честита тема и от мен Не забравяй, че подготовката за сватбата е част от празника. Не се ядосвай за глупости.

[slynchogled]

Ето меее Нямам идея от къде да започна. Може би с последните дни, които никак не са ми розови    Като цяло сме почти готови. Остава само да си купим чаши и бутониери. Всичко останало е подготвено... е има за плащане сметки, но пък са уточнени и има време за тях. Тия дни трябва да потвърдя на ресторанта разположението на масите и броя на нощуващите, което се оказа по - сложно отколкото си мислех. Непрекъснато изскачат изненади от сорта на "ние няма да успее", от хора, които са потвърдили и "все пак ще можем да дойдем" от други, които в началото са отказвали. Та напоследък това е най - голямата главоблъсканица. Може би съм доста хаотична, но и в главата ми в момента вилнее същото Накратко - 09.08.2014 - 15:00 в ритуална зала Варна - казвам да и всички мъки приключват  нямам търпение вече. Този уикенд ми предстои украсяване на бутилките за вино и ракия, които се оказа ще правя сама, макар че аз лично изобщо не се интересувам от алкохола Като скалъпя някоя ще снимам
Засега толкова, скоро ще си наредя мислите и ще започна както трябва - от самото начало та чааак до след три седмици

[Anuk]

Чакаме с нетърпение, особено ми е интересно коя е Варненската гора където ще е сватбата, а може би грешно съм разбрала, звучи ми като сватбата от Здрач, горска, красива и приказна 

[nadelina88]

звучи ми като сватбата от Здрач, горска, красива и приказна 

Аз си я представих като сватбата на Майк и Сюзан от "Отчаяни съпруги". 

[blackisback]

Аз си я представих като сватбата на Майк и Сюзан от "Отчаяни съпруги". 

Дааааа  Но там чарът беше, че бяха само двамата и беше тъмно. Убедена съм, че слънчогледовата сватба ще бъде друга приказка.

[Feli]

Честита тема и от мен!
Разказ за запознанството ви ще има ли? Чакаме и снимки на дреболийки и на каквото още се сетиш.
Слънчогледите са ми едни от любимите за сватба, аз с идеята за тях започнах и после ми остана само цветът им, хаха

[slynchogled]

Такаааа, трябва от някъде да започна.....  С младоженеца се запознахме в една танцова зала, оказа се, че го влече най - върлото ми хоби - танците. Доведе го една приятелка, която преди също ни посещаваше. Честно казано в началото изобщо не му обърнах внимание. Бях в момента пауза от всичко и всички, най - вече от мъжете. Но, както един мой приятел обича да казва "Не ти е дошла сляпата неделя, така ще те тръшне, където и когато най - малко очакваш". Все му се смеех, но така и стана. Мъжа, който най - малко очаквах, започна буквално да нахалства, то не бяха съобщения, погледи, бутанки, че чак се спъваше в мен. Един ден без да искам му затръшнах вратата в лицето. Толкова зверски ме изгледа, а аз се почувствах толкова гузно, че трябваше всеки път като го видя, да му се извинявам. Предполагам това е била и целта.... Та така, от моите извинения стигнахме до кафетата, после до кръчмите и накрая се оказа, че не минава ден без да се чуем или видим. И се стигна до днес Още на първата ни нощ заедно, пълна с романтика, очаквания, къде покрити, къде не.... както си говорихме за какви ли не глупости, ми се изцепи - "Абе, да те питам аз тебе, ти няма ли да искаш да се омъжиш за мен?". Честно да Ви кажа, дори не сварих да се замисля, директно се изцепих "Да, защо да не искам".... Известно време естествено на никого не казахме, все пак бяхме "заедно" така да се каже от ден - два. После го натресох вкъщи, и без много да му мислим заживяхме заедно. Миналата година на рождения ми ден ме заведе на почивка и там решихме, че като се върнем е време да уведомим семействата и приятелите. Върнах се с пръстен на ръката, който размахвах на всички и навсякъде, с очакване всички да го забележат. Е, някои го фиксираха веднага, на други има трябваше доста време да се светнат какво става, но пък това вече нямаше значение - аз бях най - щастливата жена на света. Въртяхме, сукахме и по Коледа решихме, че е време да започнем с планирането.

[slynchogled]

..... И така, бързо бързо и харесахме дата. Искахме да е юни, но по ред причини се наложи да я изместим за август. И вече никак не съжалявам, като видях деня на предишната ни дата какви порои, какви чудеса бяха, направо ми олекна, че не е тогава. Колкото до идеята за "стила" на сватбата, роди се от факта, че и двамата сме "народни" хора, обожаваме българските традиции, народната музика, обичаите... Точно заради това всички изискани и луксозни ресторанти отпаднаха. Точно за един ден всичко беше резервирано - с едно обаждане - ритуална зала, с една двадесет минутна среща - ресторанта и църквата. И хич не му мислихме, приехме го като едно щуро парти и може би затова ми е някак леко и спокойно (все още). Ресторанта се избра от раз - Кольови извори. В един дол, насред една гора, близо до Аксаково. През цялото място минава една река и отвсякъде е оградено от поляна и гори, гори, гори...Управителя ни даде невероятна оферта и моята реакция беше  това е......... и повече дори не търсихме. Нито сме обикаляли по други места, нито сме разпитвали.