С моето момче сме заедно вече петнадесет години, а от девет живеем заедно.

Затова и изненадата ми когато ми предложи брак беше голяма. До сега просто си имахме други приоритети, за брак и сватба изобщо не е ставало дума. Обичаме се, живеем си заедно, аз си знам, че той е МЪЖЪТ и така...
Една януарска вечер докато си приготвяхме вечеря на по чаша вино и коментирахме изминалия ден, той започна да се държи малко странно, да се подхилва и да мънка нещо от рода " Трябва да ти кажа нещо... Ама то и ти имаш вина... Аааааа как да ти кажа?" и изведнъж падна на колене - ей така в кухнята

Естествено моята реакция -

ред сълзи, ред сополи, ред целувки и ДА

Беше ми избрал пръстен в комплект с обици. Пръстенът не е типичния годежен, но пък той знае какво харесвам
Отначало аз си мислех само за подпис с най-близките, после за сватба в много тесен кръг с къса рокля, която да нося и след това. Но постепенно ме завладя треската, а и милото искаше "ако е сватба, да е сватба" и сега сватбата ни ще е с 65-70 човека и аз ще съм истинска булка.

В момента, в който вече знаехме датата започнахме да се обаждаме на приятелите, за да си я запазят и отсреща се чуваше въпрос "На чия сватба?" Успяхме да изненадаме всички, дори родителите
