Сватбатана Aila

И така малък разказ от мен.
Предният ден в петък беше подписването ни в залата в Красно село.
Там мина спокойно и кратко. Бяхме само ние с децата, кумовете с техните две деца и свекърите и сестрата на половинката. След подписването бяхме на ресторант да се почерпим.
Запознахме се с ръководещата ритуала, която на следващият ден също водеше изнесеният ритуал.
Схвана ми се прасеца, точно когато се качвахме на стъпалата, съответно от самият ритуал много спомени нямам.
Вечерта през ноща обличах сватбената рокля, за да махам и зашивам едни неща по дантелата, които ме дразнеха.Избирах и сутиен, който все пак да нося, защото нищо че беше по-поръчка роклята си ми беше голяма в бюста и нямаше как да я нося без нищо, а предварително зашитите чашки помолих да ги махне, защото ми бяха огромни и се чувствах нетипично и неудобно.
Половинката също правеше планове за сутринта какво остава да свърши, както и до последно обсъждахме дали едната кака ще успеем да съвместим и да я заведем на националният кръг на едно състезание по математика, за което се беше класирала.

И така дойде съботата. Станахме рано вкъщи, мъжът ми излезе по работа, а свекъра дойде уж да помогне. Съответно точно преди заминаването към 10 в Хилтън за приготвяне в стаята си спретнахме с него един скандал. От там докато не стигнахме до Хилтън в традициите на една сватба не спрях да рева. Все пак малко след това се успокоих и бях в кондиция за началото на подготовката. С мен в стаята останаха и двете деца, третото беше на състезание, тъй като и на тях се бяхме разбрали да направи прическа.
Звъннах на една от много близките ми приятелки, шаферка от Бургас, която още пътуваше и я помолих да дойде направо при мен в стаята. Малко след това почнаха да идват фотографката, фризьора, видеооператора и гримьорката. След като фризьора приключи с мен, се зае с децата, а мен започнаха да ме гримират. По това време докараха и другата ми дъщеря точно на време.
Проблем беше, че в даден момент в апартамента, който беше от спалня и нещо като хол от многото хора стана задушно. Почнах и аз и децата да огладняваме, съответно помолих един друг приятел, като идва да мине през някакъв магазин и да вземе няколко кроасанчета и шоколад. Добре, че беше той и спаси положението.
Малко след като бяхме готови, дойдоха и половинката и кумовете и минахме набързо през закичването на бутониерите. Част от тях особено детските се разпаднаха, както и гривничката на кумата от живи цветя. Честно казано не бих дала отново толкова пари за тях и не съм особено доволна от агенцията.
Идеята беше след това заедно всички да отидем в парка на семинарията от 2:30 където да е основната фотосесия. За съжаление точно на излизане от хотела заваля проливен дъжд и отново се скрихме вътре. Направихме няколко снимки във фоайето, при което всички гости ни заглеждаха и аз бързо заявих, че приключваме, защото не ми беше приятно. Дъждът понамаля и стана време да се отправяме към Семинарията.
Каква беше изненадата ми, когато се оказа, че там е сухо и не е валяло... Можеше да отидем значи, но вече беше късно. Малко по малко почнаха да се събират гостите, които бяха решили да дойдат още от църковният ритуал, а не направо в хотела за изнесеният ритуал и ресторанта.
Следва продължeние .....

Статии

За вас

Форума

За Svatbata.bg

Реклама

Помощ


	Добре дошъл, Гост. За вход използвайте лентата в горната част на екрана!

Новини: