В общи линии видях , че не сме много изостанали и се поуспокоих. Благодаря ви още веднъж.
Хем се успокоих, хем се амбицирах. Едно по едно ще го давам.започнах днес с млякото. Дадах му го от чаша,  после пак искаше като легнахме. Миличкия. Последните 4 кътника Му никнат и през няколко дни отказва да яде. Днес е само на хляб и солети.  карай.

Ангелче, аз не съм казала че се срамувам от детето си, просто ми става неудобно като иде до чуждите маси и седи до другите хора и ги гледа кво правят. Никога не бих казала че се срамувам от детето си. А иначе мислех че не е нормално така да обикаля из масите и да не седи на стола да яде а да хапне 2-3 хапки и да слезе. Просот имам поглед от другите деца около нас, които седят на стола, пуснат им някое филмче на телефона и докато гледат ядат. На нашата кокона обаче нито филмчета, нито игри, нито телефони и помагат да седне на едно място да яде, та затова мислех че ние нещо не правим както трябва. Явно е нормално това, щом и при другите деца  е така.

Другите деца ( коино гледат филмчета по време на ядене) ще затлъстеят.
Не се чувствай неудобно, само който няма деца ще те осъди.

Ангелче, ти да не отби Валерия? (само питам, да не прозвучи укорно въпроса ми)
И Ема е същата "бира" - отказа да ползва детското столче за хранене преди 2 месеца и оттогава е голямо чекнене на големия стол: сяда, става права, слиза, качва се...не застава и за миг. Подобно се държи на заведение, но много рядко ходи по чуждите маси, тъй като принципно се страхува и срамува от чужди хора.
Аз друго исках да ви споделя и да потърся съвет - Мис Бубет е ужасно залепена за мен и "тероризира" само мен, което е много изморително. Независимо вкъщи или навън аз съм вечно недояла, намачкана, намазана с храна, кална и т.н. Та в този ред на мисли все по-често се чудя дали е нормална тази нейна мания по мен. Не позволява дори на баща си да я приближи, та всеки негов опит да ми помогне бива буквално сритан. Преди всички ми мрънкаха, че това се дължи на кърменето, но вече минаха 4 месеца откакто не суче, а истериите по мама продължават. Държи да е гушната в мен постоянно и да я нося, а аз вече физически изнемогвам, защото наближава 17 кг. Освен това е и доста ревлива - плаче и мрънка ужасно и неутешимо за всичко. Не съм от родителите, които могат да издържат детски плач: обяснявам, гушкам, разсейвам, разсмивам, дори си позволявам да я игнорирам за кратко, но понякога нищо не помага.  Интересното е, че го прави единствено в мое присъствие, ако е само с баща(или бабите) си е ангел. Не искам да звучи като оплакване, просто се чудя колко дълго може да продължи (започна преди повече от половин година) и дали има друго такова дете и как се справяте с подобно поведение/мания....

Отбих я. След отказването на нощното ядене, сякаш и кърмата намаля и беше като едно цокане на биберон. Но това е само оправдание, не съм от майките които са пристрастени към кърменето, беше ми леко досадно и го правех по задължение. 1г година ми се струва достатъчно.
Месец след отбиването Валерия се отлепи от мен. Когато баща и влезе в стаята, тя възкликва "тата" и започва да се кикоти и да се катери по него. Преди това не го признаваше за човек. Предполагам, че при вас периода ще е по-дълъг, защото кърменето продължи по-дълго и тя е вече  доста голяма, не може бъзо да забрави колко хубаво е било навряна в пазвата на мама.
И в този ред на мисли- ревлива е и Симона, мисля, че е от възрастта. Най я успокоява да я гушна. Дори да е някаква глупост, на която се ядосвам, взимам се бързо в ръце и и предлагам да я гушна и тя млъква, тогава вече спокойно мога да се обясня и да ме чуе.

Снежанке, Мис е така с баба си. Докато ходеше на ясли беше в групата на майка и от тогава така се запели за нея, че все за баба пита. Но и майка е една мека Мара, Мис я прави дива и щастлива. Примерно, майка е с една червена блуза, к по незнайно каква причина Мис не харесва и постоянно се тръшка да я съблича. Майка веднага я съблича. Мис се тръшка за "уно бобоче" - майка веднага дава бонбонче, само да не се тръшка. Мис не иска да яде манджата, майка веднага предлага второ, трето, десето, докато дрисла реши кое да яде. Мис не иска да се качва сама по стълбите и протяга ръце майка да я носи, майка я гушка и ни я стоварва на етажа. И не тати, не дядо, а баба тр да я пренесе до горе.
При мен тези номера не минават. Държа се мн строго с нея и кажа ли, че не може, значи не може и нито рев, нито тръш ще променят решението ми и Мис знае това. Обаче виждам как майка ми постоянно я обърква и Мис не може да разбере кое е позволено и кое не. За да не реве и да не се тръшка, се изпълняват всичките ѝ капризи.
Та, не знам какво да те посъветвам. Теб опитва ли се да те манипулира? Ти поддаваш ли се?

Сноу-че някак си ми се вижда нормално.У дома е така ,но с баща си .От пола ли е ,от нивото на изискване ли е не мога да преценя ,но дойде ли си баща му аз съм аут.Иначе като сме си двамата си се разбираме чудесно.Баща му да го приспива ,с баща си да се къпе ,баща му да го облича и т..Да не ти казвам ,че на мен ми се казва ;"Марш оттука",при което аз  .Говорим му ,баща му също му говори,но е това положението.Пак казвам ,когато тате го няма съвсем перфектно се разбираме - играем си ,гушкаме се,целуваме се и т.н.Аз донякъде се самообвинявам ,защото съм във вечни съмнения дали се развива както трябва ,вечни съмнения дали всичко е ок ,вечно ми е малко това,което е направил или казал ,вечно се страхувам.Най-вероятно той го усеща това,въпреки че се старая да не го показвам ,но все пак

Сноуче, и Мими понякога гони баща си. По принцип не е залепена за нас както беше преди залепена само за мен и мръдна ли някъде ревеше. Постоянно ме търсеше и т.н. но вече това отмина. Търси ме само за спане. Като си ляга знае че спи с мен и смао мен иска. Ако усети че ме няма почва рев докато не дойда. Баща и буквално го гони щом става дума за сън. Колкото и да и обясняваме че не е хубаво така, и че тати също иска да я гушка и да спинка при нея, не иска и вика Махай се и тва е. Иначе отлепването от мен като че ли стана с  почването ан яслата и с това че забременях и почнах да и отказвам да я вдигам на ръце, по-предпазлива съм към нея да не ме ритне или удари нещо и тя явно го усеща. Когато сме си сами е пак все до мен де, но не както преди. На мен донякъде ми липсва да е залепена за мен, да ме търси постоянно  и т..н колкото и натоварващо да е.

Фийбс, аз подобно на теб вечно се притеснявам и си втълпявам разни неща....наблюдавам я под лупа, особено напоследък, заради неговоренето й. На моменти умората си казва думата и ставам ужасно нетърпелива и нервна и дори се изпускам и повишавам тон, за което много се обвинявам. И въпреки всичко манията и по мен не отслабва и за миг.
Анита, майка ми все ми говори как Ема щяла да "миряса" ако я обзаведем с братче/сестриче  , но на този етап дори и мисълта за това ни плаши.
Посум, аз не мога и не искам да съм толкова строга и категорична - отгледана съм така и съм си обещала да не го правя с моето дете. Затова говоря много, прилагам разни методи, прочетени по книги, измислям свои. Вероятно и двете не можем да си нацелим златната среда....
Просто исках да си сверя часовника, благодаря за коментарите

Сноу, аз мисля че това е така защото реално ти прекарваш най много време с Ема. При нас постоянно има хора.леля ми помага, свекърва ми го взима поне 2, 3 пъти седмично .няма никакъв проблем да остава с други хора. естествено с мен е най близък. Даже понеже отдавна не сме пътували и не съм отсъствал , явно е забравил И не е искал да спи с баба си . Доколкото зная роднините не са ви в София и е нормално да е прикрепена към теб.
Аз да ви кажа пием млякото в чаша със сламка и резултатът е че поч ти го отказахме. Което е тъпо, искаше ми се още да пие. Но карай. Анита хипоалергенно то мляко е с разбит протеин, а не  без лактоза.затова не искам още прясно мляко Д давам

Искре, нормално е...
споделям изцяло мнението на Румяна, аз съм на същото положение, гледам си детето сама, прави ми какви ли не номера, а с баща и е ангелче, буквално, той дори се размрънква ако писне леко, а аз какво търпя по цял ден ...........а знаеш моето дете не е кърмено

И нас ни пъди, когато и който си пожелае, примерно аз като готвя пъди баща си, размахва ръката с пръст и вика "вън"
за спането, за душа, предният ден баща и готви и тя мен гонеше от кухнята (не че ми пречеше, аз се радвам татето като готви)

За преди лягане си даваме тройна целувка (гушнати аз, папа и тя) един ден си танцувахме блус с Тон (на сватбената ни песен) и тя така ни зяпаше че я гушнахме при нас, от тогава ни стана ритуал, обожава този момент, може да пробвате това

За говоренето, бяхме при логопеди и т.н. знаеш, нямаше проблеми детето.... Тръгна на градината и проговори за няма и месец, с изречения по 4-5 думи, вече казва и думи на Български.

Страха като цяло е в нас родителите, умората - още ходя като сумнамбул и не защото не спи зверчето, а защото кашлям по цяла нощ. Та изглежда не ми е писано да се наспивам

Сноу, аз не съм казала, че не обяснявам всичко и по много  , учудвам се, че с такова впечатление си останала, понеже никъде не съм го казвала.
Мисля си, че при децата трябва да има ясно поставени правила и граници, които да следват/да не прекрачват и така се чувстват по-уверени. Примерно: на улицата се ходи, хванати за ръка. При мен върви без проблеми, но с майка се дърпа, майка, за да не се дърпа, я носи. 15 кила. Онзи ден ходили до стадиона, който е на пешеходно разстояние от вкъщи - майка я е носила и на отиване и на връщане (майка е с дископатия). Едва са си стигнали. Същият ден ходихме двете с Мис до стадиона, ми, върви си за ръка детето, не се дърпа, не иска да я гушкам. Знае, че е вече голяма, а големите деца ходят с крачета, бебетата ги носят.
Знае, че с мен и тати се яде на масата, защото ВСИЧКИ големи ядем там, а тя е голяма, кака е и не е бебе. Ако се храни с баба, се гонят из стаята с лъжица и скача по леглата . С мен не може и да си помисли да скача с пълна уста по каквото и да било, обяснила съм ѝ защо. И т. н. и т. н.
За заключение, когато е с баба ѝ през деня, (наложи се 4 дена да я гледа почти само майка, макар че аз си бях вкъщи), вечер е изключително нервна и неориентирана.
Така че категорично не смятам, че се държа деспотично, авторитарно и анти френдли, защото виждам поведението на госпожицата, когато сме двете и когато баба я гледа. Обяснявам много, гушкам много, хваля, когато е направила нещо, което досега не е успявала и правя забележки за нещата, които не смятам за правилни.

Posum ,аз съм уау .Поздравления!И аз обяснявам ,гушкам и давам примери .Баща му също .Има ефект ,но не е винаги.Това ,което описваш е перфектен ред и те поздравявам ,че си го постигнала!

А, постигнала съм, детето ми е кротко и умно, та, не се налага да се изприщвам от повтаряне. Просто реших да поставя ясни правила, за да се чувства сигурна в действията си, а и за мое улеснение, разбира се.
За сметка на това, не можем да се преборим с нощното заспиване: заспива след 00-1ч през нощта, а всички дружно лягаме в 22ч, което ми действа адски изнервящо.

Posum, в никакъв случай не съм искала да те засегна или да кажа, че не говориш/обясняваш и т.н. Ако така е прозвучало - моите извинения. Наистина, адмирации за това което си постигнала с Мис. Трябва да ни разкриеш някой трик 
У нас заспиването вечер се нормализира след тръгването на ясла.