Нормално е дечицата да преминават през различни периоди, особено след 2рата годинка, нали затова им казват " Ужасните 2" или "Трудните 2". Но всичко страшно много зависи и от характера на детенце. Аз нали като имам 2, които преминават едновременно почти през това и мога лесно да сравнявам. Сиана например е супер емоционална и шумна и когато се радва и когато се сърди, така че с нея съм имала много екстремни ситуации с крясъци, рев чак до истерия и тн и тн. Но тя е такава и аз го знам, така че не ме притеснява това никак, оставям я да мине през емоциите си и това е, не че е много лесно, но пък и нямам никакъв друг избор, нали?! Елена е различна, тя е по-спокойна и се сърди по-малко. Също реве като не стане на нейното, но по друг начин. Иначе пък на нея по-често и се случва да се захлупи по корем по средата на магазина и да плаче, хахаха - на Сиана това никога не и се е случвало, а пък Елена редовно я прескачат хората, като не иска да стане. Но поне плаче по-тихо, а не така, че да я чуват в целия магазин, както реве Сиана, хахаха. Абе смешно е, ако е спокоен човек и не се впряга много. Ако сме сами тези истории бързо преминават, но ако сме с баща им се изнервям и аз, защото той много се притеснява от такива ситуации и започва да им се кара или да пухти наоколо и това изнервя децата още повече.
С две думи - нормално е! Аз все си мисля, че е по-нормално едно 2 годишно да е пълно с енергия и да прави бели и да плаче и да се сърди, отколкото да стои мирно и да слуша всичко, което му се каже....

моето дете е точно както описваш Сиана,
аз слушам тези крясъци 24/7, а нашият тати за 30мин и започва да "пуфти" като локомотив - хаха
и ние не сме имали драми в магазина, ама реве страшно примерно ако и вземеш количката, ако не я оставиш тя да сложи покупките на касата, съответно имаме 2 чанти, голяма за мама и малка за нея.
Ама види ли нарязан салам, оставя количка всичко и търчи, един ден ме хвана срам, докато я видя и тя беше преполовила чинията, купих салам и като кученце със стръв я съпроводих до касата, иначе няма спиране докато не свърши. Сега се научиха и слагат салама по надалече от детските ръчички

Съвсем нормални поведения и както свекър ми казва, когато се оплаквам: Ако Вероника се държеше по друг начин на тази възраст, щях да се притесня. Също точно вчера попълвах анкетата за развитието на Вероника за 2 години и се питаше дали изпада в такива състояния (temper tantrums), които пишеше са напълно нормални за тази възраст и дали имам нужда от консултация затова как да се справям. Опитват се да се налагат, да разберат кое им е разрешено и кое не, какви са им лимитите, пробват се, изразяват емоции. Вероника започна с подобни изпълнения 2 месеца преди 2-рата годинка. Обикновено се сърди когато трябва да тръгнем, а тя не иска или иска да прави нещо, което не е разрешено. Обикновено я оставям докато й мине ядът/истерията, но въпросът е не само да се премине през ситуацията, но и да се научи да не прави така, че има неща, които са забранени и колкото да се тръшка няма да станат, да знае кое е редно и кое не, кое й се позволява и кое не, кое тя може да избира и кое не. Затова много и постоянно обяснявам, абсолютно винаги обсъждам с нея ситуацията след като се е успокоила, случило се е да й изкрещя, особено в началото, сега вече се научих да съм спокойна в тези ситуации, ако трябва броя до 20 или излизам от стаята. По принцип когато сме с баща й, много рядко се държи така, само с мен го прави. Понякога я оставям да се"опари" в определена ситуация, за да види, че когато обяснявам, че нещо ще стане, то ще стане; заплашителни думи, ако не обръща внимание на забележките,й казвам ако се държиш лошо с другите деца, си тръгваме от площадката; ако хвърляш играчката по тях, ще я взема...и ако и заплахата не работи, наказание, за нещо, което обича да прави: да си тръгнем, да взема играчката и т.н. С две думи, много обяснения, постоянно повторение и много търпение и железни нерви.   Много зор видях преди няколко дена и на двете паспортни проверки голям цирк направи, защото не искаше да стои на едно място, искаше да бяга, а това не е разрешено, бях сама. Тя пищя, тръшка се, легна на земята и с нищо друго не искаше да се залъже, не можех и да я удържам в себе си, защото като я хвана, знаете как имат начин да олекнат и да се спуснат и си беше цяла борба. А след нас цяла опашка хора ни бяха зрители.  

Да са пълни с енергия го искам, но на всяка крачка да се опитват да паднат, да се наранят, да наранят друг...е тежко изпитание за наблюдаващия.
Днес се срещнахме с едно приятелче на Симона. С майката пихме кафе а те си играеха и изведнъж Симона седна в мен и се гуши. Проверих я за температура, след като не стана цели 3 мин си помислих че и е зле и ще вдигне температурата по-късно. Нещо я хвана срама изведнъж и го направи това, но ме изплаши. Не искам да стои седнала в мен по площадките, но искам като и кажа, да слезе че ще падне да го прави. Сега като го написах, осъзнах че е доста нереално да го искам от 2-годишно, но Симона наистина го правеше. Слизаше и повтаряше "трябва слезеш, да не паннеш". Дори на Валерия вече прави забележки " не лапай пръстите", "внимавай, да не паннеш".
Най-голям проблем имам със заспиването. Винаги съм имала проблеми със заспиването на децата. Нямаше да я мъча ако не виждах как върви на зиг-заг и си търка очите, но когато легнем, започва едно скачане, мятане на крака и ръце, пеене, пишане, акане, водичка...час-два.

Цитат на: angel4e в 02.08.2014 23:05

върви на зиг-заг и си търка очите, но когато легнем, започва едно скачане, мятане на крака и ръце, пеене, пишане, акане, водичка...час-два.

Ангелче, като чета поста ти и си представям моята дъщеря, при нас доста често е същото:"Мамоо, искам буда/вода/, мамоо искам мако/мляко/, мамоо сизам/слизам/, мамоо искам да се меря на жафа/ръстомер с жирав иска да се мери на него/, просто кортинката ми е доста позната.
Иначе и Бети има изблици на двугодишно дете-рев тръшкане докато не стане нейното.Преди винаги съм се чудела на разни майки като съм ги виждала на площадките и ли по улиците с децата си, които ревът и се тръшкат за нещо, сега напълно ги разбирам.

няма как да не си похваля детенцето че вече брои до 10 на Български, хаха странното е че не съм я учила, ама нали си броя често до 10 и тя го е попила явно. Миналата седмица като слизахме по стълбите и тя започна " иедно, две , тли, четли и т.н. загубих ума и дума

Получихме пак повикване за Логопеда, 4-ти декември, този път ще е 1.30ч и ще е говорящ.
Иначе има много нови думи и изречения, но като попълвахме бланката и се оказахме пак с 20-тина думи, яд да те хване направо.... Точно тези не казва

Във фазата на "не" и "мое" сме и сега всичко което питаш е "ней", и всичко което докопа е нейно "мое" и си го крие зад гърба.
Много ме кефи като я питам "дали ще спи" хаха, бяга и крещи "ней,ней,ней", а като я питаш иска ли Нани (Банани), тя гледа изпитателно и не казва "ней", значи когато и одисва няма "НЕ"

Ей,страхотни постижения!Браво.Това с броенето явно е хит при малчовците.Гледам всички им е готино да броят.
Стискаме палци за логопеда.Я да те питам ,какви са тези думички в теста ,които трябва да казва?Ако можеш и въобще да споделиш теста би било супер,защото и аз съм на вълна говорене и неговорене и съответно се терзая доста.

ами то е на холандски, едва ли ще го разбереш, но ще го снимам и покажа, не ми пречи, довечера обаче, че още не съм се научила да вкарвам снимките в компютъра.
Аз за говоренето вече не се притеснявам толкова, ама ми е неприятно като я питат отвън как се казва и тя въпреки че знае, не го казва.

Миналият ден се излежавахме с Тон и тя за първи път си каза името "Изабел", значи си го знае

А ,то е ясно че холандски не разбирам .Мен ми се искаше ,ако може да изброиш задължителните думички в превод на БГ.Аз пък за името хич не съм се разтревожила.Той засега вика на себе си АЗ и на мен ми е достатъчно.

А, ама някой го научи, или той се сеща, че е аз
Изабел си знаеше името още през лятото, като се показваше на снимките, казваше Бел. Всичко знае тя . Малкият син никога не се казваше името, макар да мелеше като мелница малко след годинката. Спомням си, на една консултация, лекарката го попита как се казва и той и отговори нещо от сорта на "там пише, прочети го!", сочейки картона си пред нея. Да ви кажа, като проговорят рано, в доста неловки ситуации се изпада , казват каквото им хрумне съвсем неочаквано.

Абе сам се сети да го казва.Всичко почна от едно огледало ,което съседите за извадили на стълбището и ние редовно минаваме покрай него съответно.Аз все го питам :Мамо ,кой е там ? И той така започна :Аз.

Малкия син ,опасен значи 

хаха, Ванче ще ти ги преведа, ама става въпрос за страшно много думи, ще се депресираш

Здравейте, отдавна не съм писала.Чета набързо бебешките теми, да вида как сте и какво правят дечицата. Ние се развиваме добре. Не мисля да го давам на ясли, а направо на градина.Махнахме беберона преди няколко месеца.сега опитваме памперса, но засега само акаме на гърне. Много говори, цели изречения с по пет шест думи, родове числа, умалителни, всичко повтаря. Знае няколко песни целите и ги пеем през цялото време. Проблемът е че стана много палав и на моменти се плаша.Хвърля телефони, таблета , по телевизора хвърля играчки.не можем да се справим на моменти.Единствения начин да е послушен е да гледа таблета, сменя си клипета и така цял ден.Знам че не е хубаво, но понякога съм толкова безсилна, че го оставям.Не знам имате ли подобен проблем.

Румяна, аз не съм решила още за телефоните и таблетите какво да правя, та засега не им давам. Тоест от дъжд на вятър си изпросват от баща си, но докато са на тях, са като някакви зомбита и на мен това не ми харесва - даже не чуват какво им говоря, ако са се заплеснали по някоя игра  и предпочитам да не ги виждам по тоя начин, та не им разрешавам 
Като съм по-наясно как да процедирам сигурно ще въведа някакъв ред и някакво определено време за ползване.

не се чувствай виновна Руми, и мен много често ме спасяват игрите и телевизора, дори сега и пуснах Маша и мечока за да може главата ми да отпочине. Иначе е едно търчене и пищене по цял ден,, а и аз с нея, иска да се гоним, да скачаме...
Та поради тази причина и купихме неин си детски таблет с мелодии и игри. Не го ползва често обаче,  моят телефон повече и харесва.

аз съм си свалила игри за нея, трябва да видя да ги сваля на таблета, че да спре да ми го ползва, вечно е без батерия като ми потрябва. Пак не и го давам често, 1-2 пъти на ден, като ми трябва спокойствие.

пасивни игри не харесва, обича да рисува единствено с баща си и чичо си. На мен преди ми носеше книжката да пеем, ама вече и това не го прави, иска нови песни, та сега успешно докарвам песента на Крисия и братята "планетата на децата", госпожицата я обожава, как ме гуши като я пея