За сладката маса - имам снимки само с детайли от масата,но ще ви ги покажа. Още не съм получила всички снимки.



Искам да кажа,че децата и всички гости бяха много ентусиазирани от сладката маса. Постоянно виждах как  хора отиваха към нея и си взимаха сладки,мъфини. Децата определено много се изкефиха!
Агенцията се беше постарала да е перфектно всичко. То наистина беше!  

Видео още нямам,тъй като чакаме всички снимки от фотографа. Оператора има нужда от снимков материал.  Ще почакаме още доста ми се струва.
Аз съм болна от няколко дни. Много болна. Имам гноина ангина. Само лежа и едвам дишах тея дни. Сега съм малко по-добре,но температурата ме уморява много. Не съм влизала в форума и не съм сядала на компютър от както се разболях. Ужасно се разболях! 
След 5 дни кученцето ни става на 3 месеца и ще му биен 3-та ваксина. 10 дни след това вече може да го разхождаме навън!
От там нататък вече ще мислим къде може да е медения месец с кученцето!  Вълнувам се и искам да отидем в Созопол!  Нашето любимо място с милото. Там се роди любовта ни един към друг. 

Нели, снимките са страхотни, всичко е толкова нежно и масата изглежда добре. 

Страхотни снимки!!! Масата е била чудесна 
Скорошно оздравяване!

Радвам се,че ви харесва!
Масата наистина беше добре оценена от всички.
Дано наистина оздравея по-скоро. Макар да се чувствам по-добре днес,все още не съм на 100% здрава.
Искам да ви попитам дали според вас трябва да чакам наистина една година преди да си дам роклята на химическо?
Не ми се иска наистина да чакам една година и не знам защо трябва да го правя.
Интересното е,че халката ми е тясна на дясната ръка,а пък на лявата ми е перфектно.
Милото пък нещо му е малка халката.  
Все ме е страх да не й направя нещо и често я свалям. Дори сега докато бях болна не я носих. Много ми е ценна.    
Имаме много букети от сватбата.Въпреки,че бях казала на гостите ни,че не искаме цветя.
Вече 10 дена седят така и са увяхнали всичките и това са пари хвърлени на вятъра.
Много ме е яд! Искаше ми се още първите дни след сватбата да ги хвърля,но все нямах време,а накрая се разболях. Сега свекито и брата на милото да ги изхвърлили.
От цветята в ресторанта от украсата,бяхме взели само букета на нашата маса. Той беше адски красив,но и него го хвърлихме,защото нямаше как да го запазим жив.
Много ми е жал,но пък украсата беше адски красива.
Сватбеното ни вино май е останало в църквата. Шампанското ни, си е при нас.
В гражданското на деня с милото и с кумовете не знаехме какво да правим.
Беше много забавно,защото забравихме да се настъпваме. Всъщност аз никога не разбрах защо това се прави. Като влизахме  в залата и кума ми шепне в ухото: "настъпи Славчо,настъпи Славчо".
Но кога така и не разбрах,а пък и не запомних,че трябва да се настъпваме.
Минахме си и така без настъпване. Като цяло бяхме доста нервни. Не помня какво говореше жената там. Не знаехме кога трябва да се целунем и т.н. и т.н.. Нищо не знаехме. Тя говори,говори и след това ни поглежда и явно се очакваше нещо да направим тогава. Добре,че имаше и една друга жена до нея,която ни подсказваше. Този ритуал мина доста бързо.
Кофтито беше,че ни изместиха по-рано и когато бяхме вече извън залата и се поздравявахме с гостите, аз виждах как други наши гости ни търсят и въртят глави. Трябваше едновременно да им махам и да ги викам и да приемам поздравления. Беше  шантаво..
Както нямаше коли и хора пред залата,то както излязохме и бързо се напълни с народ и то гости от други сватби.
Видях още две булки. Всички ми казваха да не ми пука,че съм ги видяла. Те може би също са ме видяли. Снимаха се около залата и ние също се снимахме. Имахме доста време до църквата. Според мен първи юни беше доста натоварен ден с много сватби. И в църквата където бяхме също имаше сватби,но там не видях булките. Имаше цял отбор цигани при църквата. Много пъти сме ходили там със Славчо,но никога не сме виждали цигани там. Въртяха се около мен и гостите ми и не ни оставяха намира. Беше много изнервящо. Не стига че пак трябваше да търся от кола на кола къде са нужните неща за църката,а пък и тея цигани само ни мрънкаха на главите.  Славчо много се ядоса. Всички бяхме нервни. Поснимахме се малко,аз поседях в колата,че краката не ме държаха вече. След църквата и даже по време на ритуала не издържах и се събух. Не се забелязаха обувките ми  защото ми е дълга роклята,но определено няколко сантиметра по-надолу слезнах и това си е проличало. Не ме е срам от това. Щях да се разрева от болка. Много ме боляха краката. Оправих се след като си обух пантофките. От църквата направо на фотосесия отидохме. Не че имахме много време за нея. В църквата ни имаше забавяне с 20 мин.!!!!!!!
И на всичкото отгоре на следващия ден като се видяхме с кумовете,разбрах,че на кума след ритуала са му искали 40 лв. Това беше върха на сладоледа! Ние сме им платили за всичко,а те са толкова нагли вече!  
В ресторанта всичко си беше прекрасно. Изключение беше само това,че едните ни маси не бяха обърнати в посоката,която искахме. Но това все пак не ни попречи да се забавляваме и да ни е готино.
За тези,които не дойдоха  - повечето бяха от родата на баща ми,за което мога само него да обвинявам,защото той ги е канил и искаше да дойдат. Сега разбирам,че може би беше по-добре да поканя приятели на кумовете ни или някакви наши познати,които сигурно щяха да дойдат,вместо тези несериозните на баща ми.Както и да е . Вече е минало.
Все пак сватбата ми беше прекрасна. Дори с по-малко хора. Всичките ни гости ми писаха и ни благодариха за поканата и ни похвалиха за организацията и за ресторанта и музиката. Казаха ми,че сватбата е била страхотна! Това за мен е голяма радост и огромно признание за труда на мен и милото.

Много е гадно когато си дал всичко от себе си да организираш толкова важно събитие, неща които не са зависили от теб да прецакат всичко.Аз лично сигурно щях да изпадна в истерия ако някои от тези неща ми се бяха случили на мен.Надявам се никой да не се жени на нашата дата хаха,а що се отнася до хората, които не са дошли бих им връчила сметката от ресторанта!

Нелка мило първо - скорошно оздравяване

Относно булките - чувала съм че ако се засечеш с друга букла, то двете трябва да си размените по нещо (фибичка,бонбонче,перличка... нещо) за да не си вземете щастието  една на друга.
Не че някой може да ти вземе щастието, но такова е поверието.

А за гостите на баща ти -  ти донякъде си го очакваше..

Какво стана с майка ти ? Обади ли ти се поне?

Майка ми дойде на сватбата. Беше цял ден с нас. :  )
Не бях 100% щастлива от този факт,зареди горчивите спомени с нея. Но пък бях радостна,че все пак дойде. Помагаше ни. Носеше и държеше багажи и тя и баба ми.
Сега се сетих една интересна ситуация,в която изпаднахме с милото.
Бяхме забравили да му вземем на него бутониера от естествено цвете.    И когато тръгнах да ги закичвам и нали трябва първо него се сещам и с огромна паника на лицето поглеждам всички и им обяснявам,че нямаме естествена бутониера за младоженеца. И всички ми казаха да му закача тази,която имаме. Това беше едно от нещата,които забравихме. Но какво толкоз. Не беше фатално,поне за нас. Ние с милото не сме много суеверни и не държим да правим,това което другите очакват,а това което ние искаме и харесваме.  За това ми стана смешно,как като влезе да ме взима и искаше да ми слага пари в обувката,понеже баща ми му бил казал,че така се прави. Но аз отказах.. Не ми харесват тези ритуали. 
В ресторанта наблегнахме повече на забавленията и на ритуалите. Бяха много забавни всичките. Искам да ви кажа,че за играта с обувките получих най-много коментари и хубави мнения.
Аз самата се забавлявах от все сърце!
Даже на самата сватба гостите идваха да си говорят с мен и ми казваха и за други игри,които са виждали на други сватби,на които са ходили. Бяха много развълнувани всички.

Нели, майка ти явно е превъзмогнала себе си заради теб, едва ли щеше да ти е по-добре ако не беше дошла, така че супер

Майката си е майка и това е! Детето каквото и да е, или колкото и "лоша" да е майката, винаги са си мили един на друг! Важното е, че е била до теб и ти е помагала и си се чувствала добре от това 

Имам вече всички снимки от сватбата!  Ех.. много съм доволна!
Сега и видеото да стане готово и ще ми е пълен кефа! 
Всичките са ми в сайт с парола и ник.  Толкова се кефя на снимките,че не ми стигат. Искам още и още да имам. 

охооо каква хубава новинааа 
Ако решиш и не е много нахално сподели да ги видим, лично на мен ми е много интересно и вълнуващо

Нелииии, честито за снимките    И аз искам да видя, знам че е много нахално 

Йеее, снимки, снимки!

Ако иска някой да види всичките снимки от сайта - може да ми пише на лично съобщение и ще му пратя паролата и името за достъп.
Днес Славчо трябва да вземе дисковете със снимките ни от Ники. Ще си ги гледаме после на големия екран вкъщи с милото,свекито и баба му.  
Вчера разгледах малко снимките из сайта,но не изгледах всичките.
Обаче имаше една, на която попаднах и много ме трогна.  
 - майката на милото  
Ритуала беше много хубав. Макар,че сега вече не помня думите на жената,която го водеше,но тогава си спомням,че по едно време с милото се спогледахме и на двамата ни бяха насълзени очите.
Гледахме бързо да го прикрием,зареди фотото и видеото. И двамата щяхме да се разревем.  

Още една интересна снимка -
-
11 сватби за един ден и само за  една зала в София!
Когато отивахме да се записваме с милото през октомври 2013г. имаше само два часа свободни - в 15:20 и в 18:00!!!!!!!!

ейй.. много се харесвам на тази снимка.. 



- милото е на коленеееееееееее! 


- табелката е суперска! В крайна сметка бяхме с колата на баща ми.


- сватбените чаши на кумовете ни - прекрасни са! 


ритането на менчето  Вторият опит беше успешен! 


сладката масааааа 


- наздраве! 


- младоженци! 

Лелее, много сте сладки! Всички снимки са просто прекрасни. На черно-бялата, наистина си невероятна Нели, от къде си купи обувките? Много ми харесват, ако има такива в жълто или бяло, бих си взела!