Да, опитът си е опит, щом и хората в болницата са го признали . Колкото и да е голяма или малка разликата във възрастта на децата, винаги е трудно. Големият син тръгна в първи клас, когато малкият беше на 20-тина дни. Поизмъчих се първите месеци и аз доста си поревах, но после влизаш в ритъм и действаш. Да са здравички само, няма страшно!

А за травмирането на тялото от раждането ......, наложи се доктора да ми каже, че бебето е момиче, а не момче, каквото всъщност очаквахме, за да ми отклони малко вниманието, да дойда на себе си и хората да си довършат спокойно работата след раждането. После, повече от 40 дни след раждането, уж бях отишла на профилактичен преглед, а не давах да ме доближават, просто тялото помни....
За щастие паметта на тялото  и не само е краткотрайна, иначе нямаше да се решеваме на втори и трети път . След раждането на магарето още казвам на доктора "никога вече няма да се съгласявам на такова нещо", а той "да, да, всички така говорят след раждането, а след 2-3 години пак идват"

Scarlett,благодаря за страхотният разказ.Наистина много емоционално раждане си имала.И аз доста се развълнувах.Поплаквай си,нормално е следродилно.А двете момчета ще си ги обичаш всяко поотделно и по много,сигурна съм.

Честито голямо бебе! Да ви живо, здраво и с много късмет в живота! Браво на теб за раждането. Разказът ти е много емоционален и зареждащ!

Здравейте и от нас! Безкрайни благодарности за милите думи и пожелания. 
Да се отчетем малко как ни минава ежедневието:
С бебчо сме добре. Гледаме се доста спокойно. Просто гледането на второ дете няма нищо общо с първото - няма стрес и притеснения дали правиш всичко като хората, пък и да не го правиш, знаеш, че не е голям проблем. 
Георги е станал много голям вече, не че беше малък. Кърмим се успешно още от раждането. Нищо друго освен гърда не давам - без биберони, без залъгалки, без вода. Гърдите ми вече поомекнаха, периодът на препълване премина и сега рядко ми се налага да цедя за облекчение. Рагадите минаха, така че кърменето вече не ми е болезнено. Колики нямаме, дано да ни пропуснат както и с баткото. Всяка вечер преди къпане го мерим на кантара и вече е станал 4800 гр. Много е лаком и само като ми чуе гласа, слага ръцете в устата и издава едно свистене като малко гъсоче, много е смешен Пъпчето му още не е паднало, някакво е странно с широка основа, затова се къпем още под душа. Къпането и смяната на памперсите не са му любимо занимание - реве като звяр, през другото време е спокоен. Обаче има много странен режим. Сутрин не спи, заспива на гърда и в ръцете ти, но като го сложиш в кошарата се буди и почва да недоволства. Следобяд не го търси, спи като заклан. След полунощ обаче настава купон - често хранене, будуване, смяна на памперси, няколко пъти ми се случва да заспивам на стола за кърмене заедно с него. В общи линии голямо безсъние ме гони.

Баткото се държи прекрасно, само го гали, засега ревност няма, пупу. За съжаление обаче детето се разболя, има бронхит и няколко дни не му даваме да ходи при бебето. Таткото ни е пък с грип и директно го пратихме при сестра му за няколко дни. На мен ми помага свекърва ми в грижите за Иван и за домакинството, от утре мама ще поеме за малко щафетата, а при бебето стоя само с маска, много се притеснявам да не го заразим. Иначе направих вече две малки излизания с Иван, а Георги чакаме още няколко дни и мисля да правим вече първа разходка. Като цяло е малко трудна логистиката с две деца, особено сега като не мога да ги държа в една стая и се налага да храня Иван, тъй като е много труден заради болестта, но постепенно ще намерим начин.
Ще гледам тези дни да кача и малко снимки.
Поздрави от нас!

Хехе, с този режим сте за Америка . Скорошно оздравяване на болните!

Хич не е лесно с тези болести.Важното е да опазите малкия.Браво за наддаването и за храненето, колкото до бодуването човечето си има характер и собствен режим за сега.

Интересно ми е да те чета и да споделяш как се развивате, надявам се и аз да съм достатъчноупорита и да мога да кърмя, чела съм разказа ти за кърменето при първото раждане.Но каквото стане.

Скарлет, много сладко го описваш малкото мишле колоко е лаком  Браво, че се кърмите успешно. Явно от баткото имаш доста опит и сега всичко е по-спокойно и лесно за теб. Надявам се и ние се справяме с това предизвикателство.
Дано ви пропуснат коликите. Аз опит в това нямам, но от сега съм наплашена...
Баткото бързо да оздравява!
Ще се радвам да ни държиш в течение как се развиват малкото мишле и баткото

Браво, Scarlett, явно чудесно се адаптирате!
За странния режим има си ги тези "странични ефекти", когато кърменето е на поискване, но най-вероятно е период и ще отмине, дано имаш достатъчно сили да го издържиш, но то с новородено си е правило недоспиването, малцина са късметлиите, които имат долу горе нормални нощи.
За болестите, лоша работа, вижда му се края вече, но това е повсеместно, няма мърдане. Мога да ти дам един съвет, ако приемаш. Не знам какво ти е мнението за т.нар алтернативна медицина, аз само мога да споделя опит, понеже децата ни са на една възраст. По принцип моя син не се разболява, две хреми на зима да изкара и това е. Тази година обаче зимата беше в контакт с много деца, постоянно и то все болни, беше перманентно с хрема и от време на време получаваше и нещо допълнително, зачервено гърло, кашлица, норманите неща за тази възраст и този сезон. Почти два месеца беше непрекъснато на хомеопатия, не сме вземали нищо по-сериозно, но пък и не се излекуваше напълно. Затова и реших да взема някакви мерки, купих един спрей, който е някаква хомеопатична съставка плюс разтвор на хималайска сол, това нещо като ежедневен душ на нослето, за профилактика и почистване, за дълготрайна употреба, ползвахме го месец и оттогава няма никакви проблеми. Друга мярка, която сложи край на проблемите и вече месец и половина го предпазва в контакта му с болни деца е прополис тинктура, давам му по 4 капки(дават се по една капка на година, според възрастта) във вода с добавено съвсем малко количество мед, действа безотказно. Месец му давах всеки ден, като се излекува напълно разредих, но два пъти баща му беше болен, отново давах всеки ден и направо чудо, но не се разболя, въпреки контактите с вируси вкъщи и навън.
Много ми е интересно да чета как се развиват нещата при вас, какви са трепетите с второ детенце.
Поздрави и очаквам скоро да видим двете братчета

След като нагледах как са другите майчета по темите, да кажа малко и за нас. 
Жошко (така му казвам аз, а Иван го нарича Гошенцето) вече е много голям мъж, папка добре и пълни памперсите, колики няма слава богу, тежим вече 5400 гр. На ръст също доста е дръпнал, защото доста от дрешките в скрина омаляха. На 20-тия ден ходихме при нашата педиатърка за контрола на теглото, но аз си имам бебешки кантар от приятели и всяка вечер преди къпане го меря. На 4 март ще ни е първата официална консултация и ваксини. Проблеми с бебчо засега нямаме, освен че още не му е паднало пъпчето. Оказа се, че доста дълго е оставено и щипката е поставена високо, затова педи го върза с конче, което пристягам всеки ден. Омръзна ми честно казано, пък и така не мога още да го къпя в коритото. Жошко е голям глезанчо, иска все да го носиш, ако е буден, и то да го нося аз, иначе оревава целия свят. Взел е страха на бабите си. Процедурите на повивалника след къпане също го подлудяват, е няма такъв рев, целият блок сигурно ни слуша.  През другото време е спокоен, оглежда се, харесва му да го носиш прав, геройски изрърпява гушкането и мачкането на батко си. От тази седмица правим и разходки навън и заспива още на входната врата. Имаме малък проблем с памперсите - все му протичат отстрани. На втори номер сме и пробвах всички възможни марки. Но през нищта поне по 1-2 пъти се намокря, понякога и през деня. Като знам, че с Иван цяла нощ сме изкарвали без да сменям памперса, с Жоши не става -поне по 3-4 сменяме през нощта. Но той и тогава е по-активен и яде по-често, през деня прави по-големи паузи.
Болестите в нашето семейство слава богу преминаха. Иван се държи много добре, все иска да го гушка, гали го, радва му се. На мен обаче ми е доста мъчно, че не мога да прекарвам повече време с него. Тати тази седмица е командировка и майка ми остана да спи при нас. В общи линии сутрин нахранвам бебето, после майка го разнася, аз приготвям закуска и храня Иван, играем си и към обяд нашите го извеждат на разходка, после го водят у тях за обяд и следобеден сън и вечерта ми го връщат. Заедно вечеряме, къпя го, чета приказки за приспиване, но ако Жошко не е заспал, трябва някой друг да свърши това с Иван. Малко ми е още трудна логистиката с две деца, още повече че бебето много трудно заспива след баня. Къпя го към 19 ч. И понякога се приспиваме чак до 22-23 ч. Ама с този обърнат режим и много спане през деня сигурно е нормално. Той още в корема ми беше така - првз деня почти не мърдаше, а нощем ставаше купон. Аз към обяд гледам да поспивам малко с бебето, че през нощта не става, а след разходката, докато той още спи в количката, гледам да сготвя и да си свърша домакинската работа. Но важното е, че си имам помощ с Иван, иначе не знам как щях да се справя. Пък и той малко се "бебешорчи" в момента, сигурно е някаква реакция на появата на бебето. Беше ми притеснено как ще реагира като ме види да кърмя Жошко, защото все пак едва преди седем месеца спрях да кърмя него, но не е поисквал да суче и той, не че щях да му разреша. Доста ми е мъчно, че сигурно заради недоспиването, са ми плитички нервите и често му се поскарвам. И ми се къса сърцето като каже "Мамо, моля те тази нощ да спиш при мен да се гушкаме, а баба/тати да е при бебето". Станал с много гушклив милия, а преди трябваше едва ли не да го подкупвам, за да си изпрося една прегръдка. Такива ми ти майчини вълнения при нас. 

Скарлетт, голям мъж си имате.Браво за графика в къщи.И нашата госпожица предпочита да се кокори през ноща весело е.

Отлично се справяте, гледам, да са живи баба и дядо, че са наблизо, за да помагат, а ти можеш да им се довериш
Като чета си мисля, че организацията ти е перфектна като за новородено и батко на тази възраст.
Относно притесненията ти за Иван, аз си мисля(ти си го познаваш най-добре),
е това му е период, свързан с възрастта и донякъде повлиян от бебето, но не е 100% от бебето. Казвам това, защото ситуациите, които описваш много приличат на тези вкъщи и без да имаме бебе, а нали баткото и моя син са си абсолютни връстници. Та значи и ние от няколко седмици сме "Много обича да гушка мама", "Иска гуш", прави ми един много особен поглед и казва "Много абичка мама". Иска постоянно и за всичко да му правя компания, както сам казва. Имаме си и други "бонуси" в поведението, които рязко контрастират на това и са по-скоро израз на гняв, но това е друга тема, няма да се впускам в подробности.
Добре си решила с поспиването, за плитките нерви не се обвинявай, имам съмнения(отново съдейки от личен опит), че си заслужава мъмренето понякога малкия, голям батко.
За теглото на Жошко, какво да ти кажа, всяка майка ще завиди на тези размери просто , дете на 26 дни да е 5400...., високият старт си казва думата, както за теглото, така и за коликите.

Малкият Георги е вече на два месеца!   Как бързо минава времето, особено, ако гледаш отстрани....
Разкажи ни нещо за малкият-голям мъж, какви мерки достигна, какви са новите му умения изобщо, подробности . Проявява ли интерес Иван към Георги и как си общуват? Ти възстанови ли се и в историята ли е вече следродилната депресия?