Scarlett, остават последни дни преди срещата с малкото човече. За теб това е второ дете, пак момче, но е интересно има ли разлика в усещанията, в настроението в живота ви и сега?

Да е жив и здрав големия юнак, много се радвам че всичко е минало. Надявам се че е било бързо и колкото се може безболезнено. Имаш си вече цели трима мъже които да те обгрижват, да са ти живи и здрави.

ЧЕСТИТО 

Хайде бебевалежа заедно със снега 

Сега виждам темичката на мама Скарлет 

Скарлет, още веднъж и тук, честит ви малък мъж Георги. Усмихна ми деня с тази хубава новина. Пожелавам на семейството ви Георги да ви носи усмивки всеки един ден. Бъдете здрави, обичайте се и се наслаждавайте на щастието!

Леко възстановяване на теб! Браво за геройското раждане 

Честит ви втори син! Нека Георги да расте много здрав, силен и любознателен! Бъдете всички много щастливи!!!

Честито! Да е жив и здрав и победоносен, като името си!

Мила Маги, мили момичета!
Огромни благодарности за страхотната темичка! 
Съжалявам, че чак сега се разписвам в нея, но мисля, че е разбираемо за всяка мама с две малки съкровища вкъщи. Обещавам да се постарая да бъда по-редовна в бъдеще. 

Та така, отдавна обещания ни разказ от раждането. Тъй като по принцип съм си многословна, ще си позволя да започна малко по-отдалече. 

На 25 януари (събота) попитах мъжа ми защо при предната ми бременност ме водеше всяка събота да пием безкофеиново капучино в Старбъкс, а при тази веднъж дори не се е сетил. Той си взе бележка и тръгнахме да се почерпим заедно с детето. Точно беше завалял  сняг, а цяла бременност той казваше на малкия, че бебето ще се роди, когато завали големия сняг. Та почерпихме сме и след това отидохме да понапазаруваме храна. Докато моите мъже разглеждаха магазина с играчки в мола, аз влязох в Пикадили, взех една количка и като се подпрях за дръжката й, не можах да мръдна повече. Почнаха болезнени контракции, вярно нерегулярни, и някаква жила ми се схващаше в сгъвката на единия крак и направо не можех да стоя права. Обаче притеснена моите мъже да не умрат от глад докато ме няма, стъпка по стъпка, подпирайки се за количката като някаква баба, успях да напазарувам. Моят мъж звънна да ме търси чак като бях на касите и като ме видя в какво състояние съм, пита дали директно да отиваме в болница "Вита", която беше точно до мола. Но аз не бях убедена, че е истинска тревогата, затова си тръгнахме към къщи. Като се прибрахме, се изкъпах, дооправих багажа за болницата, полежах си и...контракциите спряха към 20 ч. вечерта. Мъжът ми като разглеждаше покупките учуден попита защо съм купила количества като за двама, а не за трима ни, пък аз "защото отивам да раждам". После оправих детето за лягане и сме си заспали, докато в 4:30 ч. сутринта не се събудих от много силна контракция. Тази не можех да я объркам, бързо ме върна към спомените ми от раждането на Иван. Събудих половинката да отиде да легне при детето, а аз минах през банята за някои козметични процедурки. Контракциите ми бяха през 4-5 минути, но бяха кратки - за по 15-20 секунди. В 5:30 ч. дойде сестрата на мъжа ми да остане при детето, а в 5:50 ч.събудих д-р Богословова по телефона и думите ми бяха буквално "Имам болезнени контракции на 4-5 минути, но са кратки. С мъжа ми тръгваме към болницата и после си знаем процедурата." Тя сънено каза "Да", а процедурата беше отиваме в болница "Вита", правят ми преглед за разкритие и ми включват тонове и после й звънят да й кажат какво е положението, пък тя да прецени кога да дойде. В 6:30 ч. ме приеха в болницата. Бях с 2-3 см разкритие, болезнени контракции на 3-4 минути, но кратки. Настаниха ме в предродилна, мъжът ми остана при мен, бях сама в стаята. Към 7 ч. дойде д-р Богословова и ме прегледа - контракциите вече се бяха усилили, а разкритието беше 5 см. Д-р Богословова пита дали ще се обезболяваме, аз само вдигнах рамене. Тя каза "предният път не те обезболявах и се справи отлично, сега ще стане даже още по-бързо". И аз казах добре, без друго анестезиоложката още не беше дошла в снега, а накъде се бавеше по трасето. Всичко се развиваше много бързо. Обадихме се на фирмата за стволовите клетки и лекарката дойде след 15 минути. През това време на мен ми направиха клизмата. Отново преглед за разкритие - вече бях с 8 см. Мъжът ми само се суетеше из стаята, а аз се бях хванала за дръжката на стола, на който той седеше и така си се превивах по време на контракции. По едно време му казах да си ходи, а Док казва "не ми пречи", но разбра, че аз не се чувствам удобно пред него да ме гледа как се гърча там като червей. Той тъкмо излезе от стаята и водите ми се пукнаха. Бяха бистри, всичко беше наред. Взеха ми междувременно кръв за изследвания и се отправихме към родилна зала към магарето, защото напъните започнаха. Бeшe към 8:30 ч.

Седнах на магарето и отказах да легна. Така ми беше добре, контракциите бяха по-поносими, но акушерката каза, че седя на главата на бебето и няма как да стане работата. Легнах, включиха ми абокат на дясната китка, по-скоро се опитаха (имам кофти вени), но цялата вена се изду като ябълка. Док им се разкрещя да го махат. Махнаха абоката, кръв се разшуртя по пръстите ми на дясната ръка, не могат да я спрат, аз с контракции и напъни, настана голяма суматоха. Тук трябва да вметна, че с напъните хич ме нямаше при предното раждане. Трябва на контракция да правиш по три - аз правех първия както трябва, но на другите два си издувах само бузите, а не както трябва. Така стана и този път. Док ми обеща,че до две минути бебето ще излезе, да си събера всички сили. Почнах добре с първия напън, но както и предния път следващите два не ми се получиха. Да не казвам, че болката беше ужасна. Само повтарях "не мога повече", "божичко, много боли", всякакви неща от сорта. А мъжът ми седял отвън до асансьора и всичко слушал. Беше се много притеснил. Така изкарах  някъде десетина напъна, като при последния док помагаше, като ми натискаше ребрата. Бебето малко се показало, но пак се върнало назад. Предположиха, че е къса пъпната връв. В този момент док каза, че тоновете на бебчо почват да падат. Погледнах към машината и действително - там, където досега пулсът показваше 145 някъде, сега вече беше 74. Док ми се поскара и каза "досега бях добра, сега ставам лоша. На следващия напън детето трябва да излезе. Стегни се и положи максимални усилия". Изчакахме контракцията, аз събрах сетните си сили и си казах "Ако ще да пукна тук на място, няма да прекратя този напън." Док. скочи на ребрата ми, акушерката едновременно с това ми направи епизиотомията, след 5-6 секунди док каза да спра да напъвам, бебчо беше почнал да излиза, после пак викна да напъвам и после само да дишам, акушерката го издърпа внимателно. Беше 8:55 ч. - общо 5 часа продължи всичко от първите болки до финала. За сравнение - раждането на Иван беше идентично, но отне 8 часа от първите болки.

Георги изрева, след това педиатърката и акушерката дълго време го аспирираха. Аз само питах добре ли е, а док каза "спокойно, бори се детето". Стори ми се цяла вечност, но реално бяха няколко секунди. После видях как го отнесоха на мивката да го измият, после мерене на кантара - 4250 гр. и 56 см - голямо бебе, както и се очакваше цяла бременност, не е дебел, просто е много висок. След това го сложиха на една маса до мен и го облякоха и го оставиха да го наблюдават. Той само мъркаше като коте, а те от време на време го ръчкаха, за да изреве по-силно. Не ми дадоха да го гушна, за разлика от раждането на Иван- тогава ми го сложиха на гърдите още голичък за няколко секунди да го цункам. Док каза, че ще бъде откровена с мен - не е хубаво, че детето мърка така, имат опасения да не е с инфекция, защото на практика цяла бременност Иван само ми беше болен след тръгването на детска градина, та и аз покрай него. Следващите два часа щяло да си проличи. Аз не се притеснявах, вътрешно усещах, че детенце си е добре. През това време излезе плацентата и ми сложиха торбата с пясък на корема. Аз толкова бях травмирана от раждането, че не давах никой да ме докосва. Поради неистовия ми ужас от всякакви шевове и кройки (бях ви разказвала, че съм готова всичко да изтърпя, само да не се наложи да ми правят операция), с док се бяхме разбрали да ми сложи пълна упойка като ме шие. Само че анестезиоложката още я нямаше, беше закъсала в снега. Така си полежах на магарето кървейки около половин час, док по едно време дойде с ръка да ми притиска някакви кръвоносни съдове, за да не губя кръв и само се ядосваше, че повикала анестезиоложката. Последната в някакъв момент дойде, сложиха ми някаква бяла течност в абоката и повече нищо не помня. Около 20 мин. съм била под анестезия. През това време бяха пуснали в родилна зала мъжа ми, облечен като хирург направо. После докараха едно легло и аз станах от магарето и легнах на него. Така ме закараха до моята си стая - самостоятелна и много симпатична. Там пак станах и си полегнах. Само ме помолиха като ставам за първи път до тоалетна да се измия, да повикам някого, че да не ми причернее. Обадихме се на всички роднини с радостната вест и към 12 ч. мъжът ми си тръгна. Повиках акушерката, присъствала на раждането, че искам да стана да се измия. Тя дойде, чувствах се много добре, влязох в банята, измих се и се върнах. Попитах я кога ще ми дадат бебето, а тя - "ако искате и веднага". След 1 минута дойде педиатърката и каза, че детенце е здравичко, да не се притеснявам и в 13 ч. докараха Георги да се закърмим. Както знаех и от предното раждане, процедурата беше - носят бебето на всеки три часа за кърмене и през нощта от 22 ч. до 6 ч. сутринта правят пауза "да почивало коремчето". Това е режим, който ненавиждам и съм тотално несъгласна с него като концепция, особено ако искаш успешно да стартираш с кърменето. Попитах има ли вариант да се кърмим на поискване и по-начесто, тогава ми обясниха, че да - но бебчо трябва да е с мен през цялото време. Това беше идеалният вариант за мен. И така - донесоха ми в стаята памперси, кърпички и кремче за дупето, няколко пеленки и резервни дрешки и от тогава - 4 часа след раждането - с Георги бяхме неразделни. Закърмихме се, той поспа, после пак. Физически аз се чувствах отлично, само че по лицето ми не беше останал и един здрав кръвоносен съд от неправилното напъване, но бели кахъри - за три дни мина. В 20 ч. вечерта детето обаче като засука, не спря до 4 ч. сутринта. Голямо физическо изпитание, предвид, че седях на един стол с болезнена епизиотомия, а той успя здравата да ме предъвка и разкърви зърната. Но издържах геройски. На другия ден тръгна преходното мляко, детето си хапваше и пълнеше памперсите спокойно, но спадаше на тегло -  първите два дни отслабна с 300 гр. Обясниха ми, че до 400 гр. е нормално да загуби, защото той е едро бебе. Въпреки това често влизах в размяна на любезни реплики с някои акушерки дали е гладно детето или не, дали трябва да му се дава добавка или не. Но минала вече през този път, знаех че всичко е наред и не се подадох на страховете си. Ама честно казано някои акушерки имам чувството, че са на процент при производителите на адаптирани млека и на моменти бяха много дразнещи. Други бяха много подкрепящи и казаха, че щом така съм си решила, ще ми съдействат с каквото мога. Слава богу такава беше и педиатърката.

На третия ден Георги се обзаведе с физиологична жълтеница и стана много вял и сънлив. Налагаше се да го будя да го кърмя на всеки два часа, както и да го пощипвам по раменете, за да не задрямва, докато суче. Ама след тригодишния кърмачески стаж с баткото, няма нещо, през което вече да не бях минавала. Вечерта Георги вече беше почнал да наддава. По молба на педиатърката правихме и пробно кърмене и се оказа, че той си хапва повече от добре само от гърдите ми. Почувствах се морален победител в спора с някои акушерки и не пропуснах да им го кажа. Тъй като на другия ден ни изписваха обаче, казаха че през нощта ще ми го вземат, за да го пекат на лампа да се махне жълтеницата. Е като разбрах, че ще се отделя от детето, такъв рев му дръпнах, тогава и осъзнах, че много, много го обичам. Една акушерка се смили над мен и ми го взе чак в 2 ч. през нощта и го върна в 6 ч. сутринта. Горкото беше толкова стресирано - прегладняло, имаше затруднения да засуче, защото му бяха тикнали залъгалка в устата за през нощта, та се беше пообъркал сукателния рефлекс, но се справихме. Като го гушнах така въздъхна горкото с облекчение, че и аз покрай него. Оттогава повече не сме се разделяли. Вече сме си у дома и се гледаме успешно. Той е сравнително спокойно бебе, само като сменяме памперсите и го къпем реве като звяр. Вече възстанови рожденото тегло (изписаха ни 4010 гр.), кърмим се успешно и пълним памперсите. Само че ужасните рагади на зърната още не са ми минали и всяко кърмене ми е едно малко физическо предизвикателство, но здраве да е, и това ще мине. А баткото като ни изписаха ми се видя толкова пораснал и се държи прекрасно просто - гали малкия, дърпа му ушичките, опитва се да го гушка. Понякога трябва да го озаптявам, но го правя нежно, не му правя забележки, за да няма ревност.  Аз обаче да си призная имам лека следродилна депресия и тя се изразява в това, че понякога си поревавам, че не мога да отделям същото внимание и грижи на Иван. Иначе физически се възстановявам изключително бързо след раждането, епизиотомията почти не ме боли вече, коремът доста се е прибрал, но има още какво да се желае. И си имам 9 кг за сваляне като екстра, но не бързам, първо да се установи трайно лактацията, после ще взимам мерки за фигурата.
Та това е от нас - една дълга, но много емоционална история.

Скарлет, прочетох на един дъх разказа ти.Браво на теб и за раждането и за кърменето.Наистина като минала по този път си била по-спокойна и по-уверена.Аз се надявам да имам достатъчно сили да успея да кърмя, ще го видим, както казвам

Много ме зарадва и отношението на Иван към Георги, много ме радва такава братска любов.

И аз с вълнение прочетох този чакан от мен разказ. Страхотно си се справила, въпреки, че не е било лесно! Само може да се поучим от теб 
Респект и за кърменето. Към него са насочени и моите опасения дали ще се справим.
А баткото е много миличък, особено ми хареса как се опитвал да му дърпа ушичките 

Ще си позволя да вмъкна и нещо шеговито. Като четох първата част на разказа и се сетих за една реклама на Пени тук. Жената тръгва да ражда, вика такси на улицата и шофьора е пита накъде да кара. А, тя отговаря - първо към Пени. Та и ти така - първо в Пикадили, да се подсигури храната за домочадието 

Scarlett, аз също прочетох на един дъх всичко, много ти благодаря за времето, което си отделила, за да ни разкажеш тази емоционална история 
Надявам се и аз да съм толкова уверена, като му дойде времето, че нещо взех да се притеснявам много напоследък.
Още веднъж да са ти живи и здрави децата! Ще се радвам да пишеш, когато можеш, как върви кърменето и някакви други неща, свързани с гледането на Георги

Scarlett, много ми беше интересно да чуя как са се развили нещата около раждането и как се адаптирате вкъщи от гледна точка на това, че ти е за втори път. Искрено ти се възхищавам, явно си мъжко момиче и природата, както винаги си е свършила работата и те е направила майка да двама големи мъже.
Поздравления за борбеността, за смелостта и усърдието, което полагаш, за да се грижиш за този дар.
За депресията си е нормално, знаеш, ще си дойдат нещата на мястото и това ще отмине. Убедена съм, че няма за какво да се обвиняваш по отношение на Иван, а и той самия едва ли се чувства ощетен по някакъв начин.
С интерес ще следя какво се случва с вас, продължавай в същия дух!


П.П между другото Иван и моя син имат съвсем малка разлика, няколко дни, с интерес следях как протекоха  раждането и кърменето при вас тогава и да си призная след като се записа в темичката за очакваните бебета, следях темата с голям интерес. Просто ме интересува темата второ дете като цяло