Ето ме и мен!
Използвам времето докато бебчо спи  за да дам малко отчет за срещата ми с малкия Константин. Неочаквано (за мен) на последната консултация доки реши да помогне за родовата ми дейност като махна „тапата”.  Все пак имах още цяла седмица до термина и аз някак си не мислех за раждането. В същия ден сестра ми си идваше за една седмица от Англия за предстоящото събитие. Чакайки я на летището започнах да усещам някакъв странен дискомфорт и преболяване, което свързвах с прегледа от сутринта. Шегувах се с мъжа ми, че докато кацне самолета и ще започна да раждам.
И така се започна. Докато се усетя и вече имах контракции. Вечерта доки ме изпрати до болницата за да ме прегледат, а там решиха да ме оставят за наблюдение през нощта, защото имах малко разкритие. Аз така и не мигнах от вълнение. Слушах бебочетата как плачат за среднощното си мляко.  Сестрата от нощната смяна ме подготви. Но на сутринта и хапченцето, което ми дадоха не помогна за това ме включиха на система. Контракциите се засилеха, болките също, а аз вече се оглеждах за анестезиолога. Междувременно цялото ми семейство като че ли се беше наговорило да ми звъни и да проверява какво се случва с мен. През цялата бременност си мислех къде и как ще ми изтекат водите. Честно да си кажа този момент много ме притесняваше и не исках да ми се случи някъде навън или в университета. Радвам се, че това се случи в болницата.
Раждането беше много трудно и болезнено. Молех се да ми сложат по-бързо упойката. Нали не издържам на болка, та от нея припаднах и изпаднах в шок. Мислех си как може раждането да е толкова ужасно и болезнено, как има жени, които раждат без упойка, как не бих повторила естествено раждане. После се обвинявах, че за мислите си и това, че съм се предала на болката си.  Мислех дали няма да е по-добре да ме продължат със секцио. Но екипът бързо ме върна в кондиция. Най-важното за мен беше бебо да е добре. Наложи се да ми направят и епизиотомия, защото започна вътрешно разкъсване. Така след повече от два часа в 13:22 се роди моето прекрасно съкровище, 3200гр и 51см.    Успях да го зърна само за секунда и да чуя съвсем леко как изписка преди да го отведат. Имах чувството, че времето е спряло. Плачът, който чух от другата стая ме разплака от щастие. Една от акушерките донесе синът ми изкъпан и повит. И тогава усетих една вълшебна топлина. Това беше любов от пръв поглед. Само който е минал по този път знае какво огромно щастие е този първи поглед, първото докосване до съществото, за което е мечтано толкова години.
Наложи се доки и акушерката да приложат малко шев и кройки – точно един час, през който не спирах да мисля за моето малко момченце.
Бях забравила да се обадя на мъжа ми, че раждането е започнало. Но той и сестра ми бяха пристигнали точно на време. До сега не бях виждала Алекс д а плаче. Той беше толкова щастлив и развълнуван. Донесоха ми бебо, но не ми даваха да го гушна за да не го изпусна. Съответно не можах да се пробвам и да го накърмя.   Първата вечер след раждането от вълнение и от силната болка не мигнах въобще, макар че бях тотално изтощена.  На следващия ден направихме опит да се кърмим, но се оказа доста трудно. Малкият не можеше да захапи нито да засучи. Аз не си бях взела помпа, защото моята се оказа развалена и разчитах на тази от болницата, но тя не ми свърши никаква работа. Това го отчитам като грешка, но не исках да давам пари за нова, ако не мога да кърмя и да се чудя после какво да я правя. Чувствах се ужасно, че не се получава, мъчих малкия по 20-30 минути и накрая акушерките даваха АМ. Едната ми гърда се поду, а другата не даваше никакви признаци да се пълни. За изписването поръчах на сестра ми да ми купи една кутия АМ за всеки случай, а като се прибрахме вкъщи я изпратих за помпа. С нея кърменето се получи, гърдите ми се отпушиха и малкия започна да свиква със сукането.

Началото наистина беше доста трудно, направих и мастит, пих антибиотик, гърдите ми се разраниха до кръв и изпитвах неописуема болка. Всички казваха, че кърменето е удоволствие, а на мен ми се ревеше всеки път преди да сложа малкия на гърда, като знаех какво следва. За моя най-голяма радост сега вече всичко е наред. Използвам силиконови зърна, с които направо се родих. До скоро дори пълних фризера с мляко, но сега след 40тия ден кърмата се нормализира и не е в такива промишлени количества.
В началото мислехме, че малкия не се храни пълноценно, но на първата консултация се оказа, че малчо е наддал 540гр. за две седмици, а на първия месец тежеше с 1420гр. повече от деня на раждането + 3см. Няма да забравя първата нощ с бебо вкъщи. Беше ни страх да заспим. Аз непрекъснато ставах да го гледам и проверявам дали диша, дали е завит, а на другия ден бяхме като зомбита – недоспали и изморени. Сега сме много по-спокойни, но все пак си го поглеждам от време на време през нощта. Коликите ни хванаха още от първата седмица и все още ни тормозят. Пробвахме Инфакол и Колиф в комбинация с пробиотици и дано скоро да минат. Пъпчето му падна на 16-тия ден. Всеки ме пита къде ще го хвърлим, но аз идея си нямам какво се прави с него.
От седмица Тино ме дарява с чаровни малки усмивчици и гукащи звуци, но като цяло си е малък ревльо.
Надявам се вече да може да сме по-редовни в писането.
За сега това от нас. 
 

Вале, и ние имахме проблем с кърменето още от самото начало, та до днес ... вероятно така и ще си отидем Радвам се, че се напасвате един към друг, важното е да си спокойна и уверена, слушай вътрешния си глас, наслаждавай се на бързо растящото човеченце и всичко ще е наред Дано коликите скоро да поутихнат и изчезнат. Ние вземахме Лефакс(но от Германия, не този по българските аптеки) и не сме имали проблеми. При нас нямаше кой знае какви колики - докара си ги няколко пъти от лакомия Добре си хапва детето, много добре е наддал и пораснал. Съмнения дали е ял достатъчно винаги ще имаш, докато се кърмите, но скоро ще си изградиш своя система, която ще ти помага да различаваш кога е нахранен и кога недоял
Успех и целувки от нас

Вале, радвам се че всичко е добре при вас.Няма лесно раждане, независимо дали си секцио или нормално.Радвам се че сте се закърмили.Аз се надявам скоро да усетя това безкрайно щастие за което ти говориш.

Вале радвам се че сте добре.Разписвай се редовно.

Браво на теб, справяш се чудесно! Не се връщай назад, съвсем скоро ще забравиш за болката от раждането и кърменето и ще останат само хубавите спомени. Като се оправи времето и тръгнете по разходки, ще е по- лесно

m0onlight Първият ни Инфакол беше от Англия, следващия го купихме от тук. Разликата е огромна. Консистенцията и на двата се различаваше. Бг-то е по-рядък и нямаше същия ефект както другия. Колифа го купихме също от Англия, защото е на половина цената (17лв. ни излезе, а ту в някои аптеки е по  38лв.) а и само той като препарат е с различна съставка. Но и при него коликите се усещат.  Страхотно, че вие сте нямали колики. На мен ми се плаче заедно с малкия като го гледам как се мъчи.
Маги, съвсем скоро и ти ще усетиш това щастие, стискам палци за леки финални метри и бързо възстановяване от секциото. Няма нищо по-хубаво от чувството да прегърнеш собственото си детенце  .
Гери толкова често те давам за пример вкъщи. Когато си мисля, че ми е много трудно и не се справям  си мисля как на теб ти се е налагало да се справяш с две бебета сама. Това си е направо геройство, а аз нямам право да се оплаквам, защото си имам помощници вкъщи. 

Сжекърва знам, че болката се забравя. Когато останахме насаме вкъщи с Алекс и Константин, когато и двамата плакахме от щастие като го гледахме в прегръдката ни и не можехме да му се нарадваме, вече знаех, че бих минала още хиляди пъти през същата болка само и само да изпитам това щастие.  Не вярвах, че толкова скоро ще отшуми преживяното, но майчинството е вълшебство.
А за разходки нямаме търпени. През хубавото време успяхме да се нафръцкаме с количката 5 пъти. А бебо така блажено си спинка в нея.

Вале пробвай за коликите да го слагаш в кошчето за кола-там се свива и коликите са по леки.Другото е затоплена кърпа на коремчето.Кърпата затоплях с ютия.Другото е с ръка да масажираш коремчето и да го затоплиш.Другото е да го слагаш да лежи по коремче-върху теб или върху леглото.Хубаво да избягваш и газообразуващи храни.Може да си вземеш и чайчето на Хип с копър или семена от копър и да му правиш чайче.Но истината е че може само да облекчиш състоянието му ,но коликите просто трябва да си минат.При нас бяха доста силнички и до третия месец.Дано при вас е по леко положението.
Иначе за примера-баба знае две и двеста и всеки се наглася според ситуацията.Да ти кажа като съм свикнала без помощници понякога като имам помощ и ми се пречкат.А и предимството да съм сама е че не ги уча на вредни навици и не ми се мешат.Е представих го като цветя и рози.Не е но всеки етап е прекрасен и колкото и да си уморен си щастлив.

Вале,пробвай топличко на коремчето.Например от тези затоплящите бутилки.Аз също ти предлагам да пробваш и със сешоар .Може да звучи странно,но при Явката проработи.Веднуж действа шума,втори път затоплянето.Иначе ми звучиш супер!

Цитат на: valia_diva в 03.02.2014 18:33

Беше ни страх да заспим. Аз непрекъснато ставах да го гледам и проверявам дали диша, дали е завит, а на другия ден бяхме като зомбита – недоспали и изморени.

Това все едно аз съм го писала
Отлично се справяте вкъщи явно, за коликите бих те посъветвала да помислиш да не би да има храна или напитка, която да ти е любима, но да е как да кажа, да стимулира отделянето на газове и това също да влияе на Константин чрез кърмата. Казвам го, защото впечатленията ми са, че бебета с такова тегло(моят син беше същото) са с някак по-зрял организъм и като че ли коликите не ги тормозят толкова. Това е лично мнение разбира се, не претендирам за достоверност. Също педиатърката ми е казвала, че една храна, както влияе на моя стомах, газообразуващо, запичащо, разхлабващо, така действа и върху бебето, докато е изключително само на кърма.
Иначе ние за колики вземахме Биогайа, доволна съм, но не мога да кажа, че принципно сме имали някакви кой знае какви проблеми.

Чайчето на Хип го пием от първата седмица още.Отделно имаме възглавничка със семена от грозде,която затоплям във фурната. Не се бях сетила за ютията и сешоара,но може и тях да пробвам.Като цяло се съобразявам много с храната. Иначе и Биогаята я ползвахме 1седмица и нищо.Явно ще трябва да си го израсте и дано е по-скоро.А заради коликите не мога да го оставя да заспива сам в кошарата и все сме на ръце.

Аз въпреки коликите оставах да заспиват сами-може би защото ръцете са само две.И не съжалявам защото си заспиват сами.

Гери, а плачеха ли като ги оставяше. Аз се пробвах на няколко пъти, но Тино такъв рев му удряше чак пищеше и от напъването повръщаше. Само два пъти съм успявала да го сложа и с много люшкане на кошарата и биба в уста ми е заспал сам. Забелязала съм, че заспиването вечер му е по-трудно, макар преди последното ядене в 23-00ч. да е буден даже му се събират 5 часа будуване. 

Аз в началото слагах в кошарата и давах млякото-така се научиха да заспиват сами в кошарата.После преместих като пораснаха яденето и заспиват сега без мляко в кошарите си-без люшкане с малко водичка понякога и с биберон.Никога не съм люляла или приспивала на ръце.Ако е имало плач слагам ръчичка на коремчето,галя по главичката.

Вале,не се притеснявай някой деца са по-чувствителни на болка.Моя син беше точно така както си описала.Само на ръце заспиваше.Пробвала съм всички възможни начини,но като го оставех в кошарата му ревеше до такава степен,че се давеше и имах чувството,че ще спре да диша!Спеше само в мен или върху мен.Дари спеше при мен в леглото.Всички казваха да не го уча така,но това беше единствения начин да спим.Сега заспива сам,спи в леглото си,но като го хване кризата със зъбите пак иска близост и гушкане.Когато не го боли нямаме проблем.Мисля,че е прекалено малък за да го научиш на каквото и да е било.Гушкай го има нужда от теб!