Честита темичка, Вале!

Пожелавам ти да я напълниш с много весели бебешки емоции

Играчките са чудни.Много приятни цветове.На мен ми изглеждат добре направени ,пък важното е,че са с любов.Можеш да ги пришиеш към обиколника или да ги закачиш на въртележка над главата ,ако ще ползваш такава.

Страхотни са играчките. Фийби ме е изпреварила с идеите за уползотворяването им

И аз си мислех за въртележка над леглото, но докато я замисля и сглобя ще са част от кошарката.
Днес отново бяхме на преглед и всичко е наред при нас. Все още няма позиви за скорошно раждане, което ме успокоява при все, че моя доктор ще отсъства другата седмица, но за всеки случай ми е подготвил и резервен вариант за действие 
Днес имах и консултация с анестезиолог. Бях сигурна, че не искам упойка за да не преча на мускулите да си свършат работата по естествен начин, но след днешния разговор и факта, че не понасям и най-малката болка се чувствам доста объркана и по всичко личи, че ще имам епидурален катетър. Май ще ми трябва малко време да се наглася за тази мисъл  даже бих казала, че изпитвам някакъв страх към цялата процедура.
Тези дни упорито чета  за кърменето. Иска ми се и там всичко да се случи по най-естествения начин. Получих ценни съвети от приятелка минала скоро по този път. Предупреди ме, че в болницата ще се опитат веднага да дадат на бебето изкуствено мляко и ако това се случи после ще ни е много трудно. Така, че съвети приемам момичета и за упойката и за кърменето
Иначе се чувствам на моменти тромава и пуфтя като парен локомотив и страшно много ме мързи да се движа.

За кърменето наистина е най-добре да не се почва с АМ, но ако кърмата ти не слезе все трябва да се храни бебо, нали? А и си зависи от детето. Алекс откакто се роди до 8-мия си ден не беше близвала карма, а като й дадох цица, така хубаво си засмука и от тогава не ще й да чуе за АМ.
А за упойката...ако не носиш на болка, май това е твоя вариант.

В болницата Ани яде няколко пъти АМ докато разбера, че имам коластра вече и ето 5м. успешно се кърмим  и не е имало проблем, че малко и АМ е пробвала..та незнам до колко приема на АМ има значение. Според мен си е до бебче а и все пак преди да дам АМ винаги я слагах на гърда Сигурна съм, че ще се справиш Вале 

Вале, важното е желание да имаш и да не се отказваш, всяко дете е различно, едни са мързеливи, други са лакоми, трети свикват бързо с биберона и майките прибягват до силиконови зърна за да ги лъжат и така.Аз ходих на лекция на НАПК и  мога да кажа, че ми беше много интересна и научих много неща.Дано са и от полза като стигнем до раждане и кърмене.

За раждането аз съвет не мога да дам, важното е ти как се чувстваш и как го мислиш.

Вале,относно упойката няма нищо страшно.Процедурата не е никак болезнена и мускулите са си съвсем наред,можеш да се разхождаж,все едно нямаш упойка.Говоря за епидуралната.КОгато разкритието стане около 4см ти поставят катетъра,понеже после,ако имаш силни контракции може да мръднеш.Усещането е все едно те ухапва мравка.После кадойде момента ти слагат упойката и усещаш леко затопляне по гръбнака.После може да си ходиш,мен така ме караха,за да се ускори раждането,че момата не искаше да излиза.
За къменето-всяко дете е различно.Ние бяхме на смесено хранене,понеже така и не ми се увеличи кърмата.Карахме 3 месеца и спря.Всички ми казваха,че детето ще се отбие,но не.Юлето сука до последно със същото желание,както първите дни.Просто кърмата не и стигаше.То детето ще си покаже.Успех!

Вале, честита тема. Пожелавам ти прекрасно бебе, с което да сте много щастливи.
Пиша бързо, защото нашата госпожица търси внимание
За болницата, ако е същата, в която и аз раждах, не се притеснявай! Анестезиолозите са страхотни, много внимателни и си разбират от работата. Аз говорих с единия на консултацията, а на операцията беше друг. Това с кърменето не е много точно. На Мария й дадоха АМ на втората сутрин, защото тя не беше ориентирана какво точно да прави на гърда. Следобед вече се кърмехме и оттогава Мария не е вкусвала и капка АМ. Вечерта изцедих кърма в тяхно шише и те го взеха за храненето в полунощ и евентуално нощно хранене, ако се наложи. Те не са привърженици на храненето в 3 посред нощ, защото коремчето трябва да има почивка. Факт е, че създадоха страхотен режим, който успях да го запазя и след изписването ни. Акушерките са внимателни и ще показват и помагат с каквото могат - убедена съм!
Стискам палци за раждането - нека мине с най-малко травми за теб и за бебето!

За раждането с епидурална не мога да ти дам съвет, но определено ще е по безболезнено от това без Не е чак толкова страшно, колкото е сега в съзнанието ти. Гледай на всичко, като нещо напълно естествено, все пак природата си знае работата. Всичко ще е наред
За кърменето съм на мнение, че си зависи от самото дете. Моя юнак беше 2 дни в интензивно само на АМ, но това не му попречи да налапа цицата с такъв апетит, че чак не ми се вярваше.  До ден днешен не отказва нито силиконови зърна, нито натурални нито АМ, чай... всичко. Дето казва мъжът ми и филия с лютеница няма да откаже. Така че смело напред, ако имаш желание всичко ще ти се получи

Ехо Вале, как сте мила? Гледам не си влизала от няколко дни
За упойката аз съм писала и преди, моята мила анестезиоложка ме боде 4 пъти в седнало положение и накрая като видя, че няма да стане ми казва (" ми ти с този голям корем не можеш да се наведеш, по-добре легни -Добро утро аз се сетих сама "), но 5-я път стана - имах и белег на гърба. Не искам да се стряскаш, но мисълта ми е друга, като си видиш бебчо и се гушнете всичко се забравя  
На мен много ми помогнаха силиконовите зърна, писах ли ти не помня - имах ги още в болницата, и с тях си се кърмихме до 8 месец успешно, докато не казах край. Имах кърма за 2 бебета (Ники, казваше - Цецко майка ти млекоцентралата пристига ), но не се чувствах комфортно и реших да спрем. Много е важно и на двамата да ви доставя удоволствие, иначе няма как. Цецко е бил и на АМ на 40 ден, защото бях с пневмония, но не се отказа после от кърма.
Така, че спокойно, щом има желание, има начин. Много целувки от нас
п.п за името винаги ще има сърдите, но после като си гушнат внучето ще им мине, и косъм няма да дават да падне от главата му

Вале аз малко късно влизам но ти пожелавам леко раждане и да гушнеш едно здраво бебче.Нека ви се получи по възможно най лесния начин и кърменето.За съжаление не мога да ти дам съвети нито за е пидуралната нито за кърменето

Благодаря момичета за отговорите. Наистина много е полезно споделянето. Бях останала с впечатление, че веднъж опитали АМ бебетата не искат да сучат от майките си. Да се роди бебчо и ще видим той как ще се държи, от моя страна ще бъда упорита. Аз също мислех за силиконови зърна (защото моите са плоски, но въпреки това се оформят), но това искам да го реша в последствие.
Тези дни ходих и на лекциите, които водят в МОЛа и темата беше за подготовка за леко и по-безболезнено раждане и както казва Маги дано нещо от тях ми бъде от полза. Като цяло доста полезна информация получихме и най-вече относно началото и започващите контракции, как да ги различим от подготвителните, как да дишаме, въобще какво се случва с тялото при започване на раждането. Мисля обаче, че страха ми от болката надделя и ще бъда с упойка. Така не само аз, но и екипа който ще ме изражда ще е по-спокоен.
Опитвам се да се движа непрекъснато.  Колежките в университета ми се чудят как в средата на деветия ходя на лекции  , че и миналата седмица и на изпит взех.
Успяхме да купим още две-три неща. Ето и малко снимки от мен.
Това са ботушките от сестра ми, към които има и космонавтче, шапка и ръкавички и кожа за спане, но са все още при нея.

Космонавта ни за изписването, пелената и бодито също са бели, но не съм ги снимала.

Панерите от Джъмбо вече са почти готови и заредени. Памперси, ароматизирани торбички за тях, мокри кърпи, повивалници, козметика и каквото се сетите още все дребни неща, които да стоят събрани и да не се търсят.

Любимите ми пелени


И малко от дрехите





и спирам до тук за да не ставам досадна, че то мога да показвам с часове при този огромен гардероб.
Ето и две снимки от мен една в 7мия и една от преди 2 дена

не се виждат снимките  много се радвам на бебешки теми, особено се зарадвах на играчките за бебчо   

И аз не виждам снимките Хубаво е, че ходиш на такива лекции и на мен ми помогнаха много, особено за начина по който се диша между контракциите, колкото и странно да звучи, помага  . Още веднъж ще те успокоя, че не е толкова страшно. Мисли си само за момента, в който ще видиш най- хубавото нещо на света. Както знаеш, аз много вървях по време на бременността и това според мен ми помогна много за бързото раждане, така че ходенето последните месеци може да ти бъде само в плюс