Наистина е най- хубаво е да си имаш собствено жилище, разбирам доводите на повечето от вас. Живот и здраве, ако успеем да си стъпим на крака и ние ще предприемем тази стъпка. За сега обаче изгледи за такава, няма. Аз съм едно дете, баща ми има голямо жилище, което се предполагаше, че аз ще ползвам, но понякога в живота нещата така се объркват, че все си мисля, че колкото повече планове си прави човек, толкова повече трудности среща в последствие. Важното е, че сме здрави и се обичаме, другото ще дойде когато му е писано

Добро утро и от мен в тоз студен и мрачен ден  
Интересна тема сте подхванали

Въпреки, че ние живеем в наше собствено жилище повече от 3 години, което отчасти изплащаме, не мога да кажа, че това е най-доброто решение. И на квартира сме живели, и в общежитие съм живяла, но мисля, че всяко нещо си има недостатъци и преимущества.
Безспорно най-големият минус на собственото жилище е цената и примиряването с някои дадености. Идеално жилище няма как да се намери. Дори и да намерите такова, като изглед, локация и разположение, то то ще е на двойна цена от предвидената. Да не говорим, че в София в някои квартали терасите на отделните блокове са на 2 метра разстояние, ако намерите жилище с добър изглед и без чужди тераси под носа ви, то блокът ще е някъде съвсем в края и транспортът ще е трудно достъпен, в затворените комплекси, където има и градинки, и дървета и т.н. таксите за поддръжка са доста високи /често 1/2 от таксата за кредита/.
И разбира се, покупката не изчерпва всички харчове, напротив те тепърва започват. Рядко хората си предвиждат достатъчно пари за обзавеждане. А и според мен изплащането на жилище не е равностойно на наем - появяват се разни други такси през годината, които не са плащани до момента - данъци, застраховка на жилището, застраховка на кредито-получателя, годишна такса за обработка на кредита и т.н.
И не на последно място е срокът за изплащане на жилището - всеки си прави сметка за таксата въз основа за сегашните си доходи и си казва ще се "свия" малко и ще стане, ама 30 години са си половин живот
Разбира се и квартирата не е вариант за цял живот, но човек трябва добре да си направи сметката и да обмисли всичко.

И едно топло капучинце да ви предложа, за сгряване

Привет дами, не бях надничала в седмичните теми отдавна, но днес нещо ме зачопли да вляза и се оказа, че обсъждате наболяла за мен напоследък тема.
Рататайче, честито ви бебче. Да е порасне голям юнак и да носи много радост на цялото семейство.
За темата със собствения дом, ами ние с мм сме на квартира от 5 години, но винаги сме искали собствено жилище. Най-тъжното е че в Плевен имаме три апартамента, които някога ще останат за нас и ще могат да ни дадат някакъв старт, но това някога ще бъде неясно кога. За мен да живееш на квартира си има и предимства и недостатъци. За щастие, досега сме сменили само две, като втората е така да се каже дома мечта, даже кучето не беше проблем да си върви с нас, но тъжната истина е, че колкото и прекрасно да е, никога не се почуствах у дома си. Ние искаме да си построим къща близо до Пловдив, но земята е на баба му и дядо му и те все да намират причина да ни отказват Накрая на мм му писна и сега се опитваме да си купим земя в същото село, но не знам как ще се справим финансово, защото голяма част от събраните пари ще отидат за земята, а с кредити не си е работа. Бяхме решили, че няма да правим деца, докато нямаме собствен дом, но като гледам май няма да е скоро, затова решихме да действаме 
Та по темата, в крайна сметка, ние българите така сме устроени, че да искаме гнезденце и да се закотвим там завинаги. Няма по-хубаво от собствен дом, но за съжаление на днешно време, ако не ти е осигурено си е цяло изпитание да имаш такъв. Май ми е мрачен поста, съжалявам но времето днес ме подтиска здраво. Черпя по едно кафенце, дано се вдигне малко духа

гледам че нищите темата за домовете- аз съм малко объркана напоследък по въпроса. имаме къде да живеем, успяхме. Но заради ината на бабата и дядото, докато бяха с акъла си, не се разменихме с тях- като резултат те са в 4 стаен апартамент, от който ползват сега, като едвам движещи се, стая и половина, а ние в гарсониера, на която яко ни липсва една стая.
Но така става когато хората са властни и са свикнали да не им се тропне по масата. Сега е късно да се вайкам, а и техният квартал хич  не ми допада и докато пуснат метрото дотам , ептен. Сега като награда, чистя и техните 4 стаи и моите 2 хахах .
Напоследък по ви чета, но не пиша, защото са ми тежки дни, много хора от семейството си изгубиха работата, един след друг просто, а и се влачим по лекари последния месец за каквото се сетите.

О, Еми, много ми стана мъчно за това, което си написала! Пожелавам ти от сърце съвсем скоро нещата да се обърнат в положителна за вас посока! Най-важното е да сте здрави, а пък всичко останало си идва по местата. Стискам палци всичко да е наред!
Не можете ли сега да се размените с баба и дядо? Ще преживееш метрото (макар че напълно те разбирам, като дойда в София почти не ходя някъде, къде няма метро )  )
Аз чакам вече жадувана почивка, остава ми една седмица и после 10 дена отпуска

При нас пък вапроса с жилището беше от друга гледна точка...аз имам едно, което нашите ми подариха за сватбата. Но мъжа ми каза, че то си е мое и чехлите му все към вратата гледат и иска да си имаме наше. Пък и моето е двусайно...та много ли липсваше една стая, защото въпроса с децата винаги е бил 2 или 3. А в онова нямаше как да стане. Та затова сега си имаме наше, което струва майка си и баща си и ще изплащаме сумати време. Но си е наше!

Привет!
Днес е петък . Освен това обещават да стане слънчево и топло . Разбрах снощи, че изследванията на наша бременна съседка в напреднала възраст са отлични и отхвърлят едно огромно притеснение . Просто няма как да не съм в добро настроение . Много ми се иска да ви го предам на всички .
emmmmmy , стискам палци да се разсеят и твоите мрачни облаци. Има такива кофти моменти, които просто трябва да си се изтраят.
По повод нежеланието на старите хора /по- стари от мен  / да си сменят жилището, да ви кажа и за моята майка. Слава Богу, сравнително добре е с разума, но е трудно подвижна. Сега, като циклехме паркета, се наложи да я местим от нейната стая за два дни. Обаче жената свикнала да става от леглото с десния крак и да върви после в лява посока към тоалетната. И двете вечери имахме думкане по стената с опити за ставане с десен крак /защото леглото и в новата стая беше подпряно на другата стена/ и после посока кухня, отваряне на вратата и и светване на лампата там, вместо към тоалетната /сега в дясна посока/. Естествено скачах да видя какво става и тя за да не си признае, че бърка, казваше, че е гладна. Хихи, да видите как се яде, без да ти се яде и когато ти се ходи до тоалетна, пък две не виждаш....Та може и да не е от нежелание, а просто до навици, които трудно се променят на стари години.
Аз докато успея да си довърша писането, то взе, че пекна слънцето! Успешен ден и дано изгрее /в пълен и преносен смисъл/ и на вашата улица
А, punk_girl123 ме изпреварила. То и нашето сега си е наше, но мъжът ми живее с тъща и чехлите му гледат в друга посока, че е малцинство в женската ни компания /жена, тъща, че и котка/. Ей, голям късмет извадих с този мъж 

При мен баща ми има към 5 апартамента и повече с магазини гаражи,мазета и складове даже,но на мен не иска да ми даде нищо. Толкова спорове и неприятности имам с него. Той е такъв егоист. Баба ми едно време когато беше жива,т.е. майка му, си го знаеше какъв  е и ми казваше - Как ще живеете с него,след като вече ме няма?  Да тя се грижеше за мен и брат ми цял живот. Тъй като наще са разведени откакто съм била на 2г. На единственото място, на което фигурира моето име в нотариалния акт е един апартамент и един магазин,но там естествено пише името и на баща ми. Заедно сме собственици,но той не ми позволява да ходим там с моя м. Цялата история почва от там,че баба и дядо имаха много имоти и преди да починат ги разделиха по равно на баща ми и на чичо ми. А пък много преди те да си отидат, баща ми и там някакви други хора от родата от свой две места намериха строител и направиха два блока и всички станаха обещетени собственици. Повечето или отидоха да живеят там или дадоха под наем и до ден днешен си печелят супер много пари. Но не и баща ми. Той просто пропилява всичко. Имаше и един апартамент отделен, който беше от място, на което пък чичо ми строя блок. Но тъпия ми баща замени този голям и хубав апартамент за някаква трошка ателие,което беше просто покъртително за мен!   След това в единия от блоковете дето ме има и мен като собственик продаде един от апартаментите и естествено аз пари не получих защото бях непълнолетна и защото баща ми никога не ми е давал пари. А пък беше много тъпо,че го продаде,защото ние бяхме взели на един етаж дватата точно. И примерно един ден аз в единия,а брат ми в другия. Но баща ми естествено не помисли за това и никога не мисли за нас. След това аз в другия ни блок бях си избрала един тристаен много готин, но естествено там вече всичко е на името на баща ми. И аз му давах предложение какви апартаменти да си избере. Така тоя апартамент голям и хубав преди години баща ми ми го оправи и обзаведе. Но то е само зареди това, че баба ми го накара иначе той не желаеше. След това миналата година с моя м живяхме няколко месеца там, но за баща ми това беше проблем. Също така се беше изпокарал с целия  вход и всички само ни правеха мизерии. Режеха ни кабелии само ни дебнеха и какво ли още не. Беше ужасно да се живее там. Аз се почувствах съкрушена тъй като много си мечтаех с години там да си живея със семейството си с децата с мъжа си,но не ми е било писано. И всичко зареди глупостите на баща ми от които страдам цял живот. От няколко месеца вече е продаден. А пък онзи апартамент дето баща ми го замени, дето го споменавам малко по-горе в разказа, беше продаден и той преди месец. Но аз никога не съм искала да живея там,защото това ателие беше просто ужасно покъртително.. От всички пари дето има баща ми и дето получава от тези апартаменти аз нищо не взимам. Той всичко си пази за себе си и си живее живота. Ходи си по жени,а децата му да правят каквото си искат. Много тежък ми е живота всеки ден. Другите апартаменти дето ги има той в онзи блок дето ни беше хубавия тристаен са много дребни,а пък и аз няма да отида пак там,за да ме тормози целия блок за това,че са се карали с баща ми и им е правил някакви мизерии както на мен ми прави всеки ден. А там дето фигурирам аз в другия блок с баща ми,той не ми дава там да ходя с моя м,защото му е изгодно като сме тук и все като иска нещо да му го свършим,а той никога за нас нищо не  е правил. Всички от фамилията му се чудят какъв е и те как си помагат на децата и им дават всичко.  Такива бяха и баба и дядо докато ни гледаха с брат ми и никога нямаше да се примирят с това,което прави баща ми. Та общо взето сега с моя м живеем у нас,където съм живяла цял живот с баща ми и брат ми и просто не се издържа. Не можем да правим нещата,кои правим когато бяхме само двамата.Нямаме свобода и се съобразяваме само с тях,а никой не се съобразява с нас.  Обмисляме варианти да живеем под наем. ДАже  аз със радост бих избягала от баща ми. Не иска дори да се женим и т.н. Абе просто нз.   Но ние не правим нищо,за да го зарадваме,защото той иска невъзможни неща. Вместо да ни даде път в живота и тласък един вид,той само ни спира. Да не правим това и онова. Еми достатъчно голяма съм да реша сама и дори не му искам тъпите апартаменти изобщо. ТОй и без това всички ще ги продаде. Е освен този единствения дето съм собственик и аз,защото за да го продаде трябва да има и моя подпис. Но така или иначе няма да се мъча да се опитвам да ходя там,защото трябва да му се прави основен ремонт,а ние нямаме средствата с моя м,а пък и не ми се влиза повече в спорове с баща ми,защото ще си докарам някой удар вече!

Добро утро

Еми, дано всичко отшуми бързо Както е казала Свекърва има такива моменти, дано  поне в здравословно отношение нямате повече грижи, другото ще си дойде на мястото.
Аз днес съм много щастлива, че ще посрещам милото ми мъжле. Не съм го виждала от 2 седмици и много ми домъчня. Питах го по телефона какво иска да му наготвя, а той ми отговаря да е нещо, което майка му не може да готви Тя е голям традиционалист в кухнята, моя пълна противоположност. Та съм решила да му забъркам едно узбекско ястие, което много обича. Дано ми се получи, че когато е свързано с тесто , малко ми се разминават нещата.
Хубав ден ви пожелавам

Цитат на: punk_girl123 в 18.10.2013 09:40

При нас пък вапроса с жилището беше от друга гледна точка...аз имам едно, което нашите ми подариха за сватбата. Но мъжа ми каза, че то си е мое и чехлите му все към вратата гледат и иска да си имаме наше. Пък и моето е двусайно...та много ли липсваше една стая, защото въпроса с децата винаги е бил 2 или 3. А в онова нямаше как да стане. Та затова сега си имаме наше, което струва майка си и баща си и ще изплащаме сумати време. Но си е наше!

Пънк, след всички мнения за жилища, коити изчетох искам само едно да ти кажa

Евала и на двама ви за самостоятелността и за смелостта да направите нещо такова за вас и децата си!

честит петък на всички!

Нямам търпение да дойде края на работния ден и да си почивам Мммм

Алекс, те тогава не искаха да се разменим, а сега пък вече не ни съветват лекарите и психолозите- казват че възрастните хора умирали  в повечето случаи, ако не са с всичкия си вече и тръгнеш да ги местиш.
Дето вика Свекс, няма да знаят къде се намират. Феноменът е че в това жилище живеят от сума ти години и въпреки това още помнят някъде в ръждясалите си мозъци, че не им е първият общ собствен дом, и дядо ми като изкука, и все пита- ама ние сега къде сме, ние не сме вкъщи ( и казва името на старата улица и квартал).
Та местенето е мисия невъзможна докато са двама, ако/като остане един, тогава вече няма накъде , ще се местим. Макар че мен не ми се ще, дори заради многото стаи, да ида в гаден квартал.
А и както разправя Пънк, това малкото си е чисто наше жилище, а онова не е.

Много са сложни тези въпроси, някой ден, ако/като си купим жилище, ще е наше и кой знае колко години ще го изплащаме... до пенсия сигурно
Имате ли планове за уикенда? Аз май ще правя предзимно почистване 

Еха, всички са по разходки и никой не пише. Дано да е така .
Днес е празникът на Иван Рилски. Снощи по никое време би камбаната и ме хвърли в размисъл дали някое величие не се венчава . То пък Дядо Николай имал служба в близката до нас църква Иван рилски. Днес отидох да запаля свещичка и видях Епископ Антоний /е и го чух как пее/. Много впечатляващ мъж е , ще има да го заглеждат в Европа.
Вчера ми сложиха противогрипна ваксина, малко ме стяга гърлото и ме наболява глава днес...дано само това са последиците, а не грешните мисли.

Наистина е впечатляващ този епископ!

Междудругото само искам да споделя, че тези дни само в тази тема пише нещо смислено. Много ми липсват "старите" булки от тази година и техните хубави мнения из темите.    Беше права панда навремето, че даже като се омъжиш пак продължаваш да си четеш форумчето, общо взето е голяма краста.

Ние вчера имахме гости от България и ги водихме на корейски ресторант да опитат нещо ново и после пихме
bubble tea! Много вкусно беше!



На нашия приятел не му хареса обаче и за това обстрелваше гълъбите в парка с топчетта от чая!

А, и докато си пийвахме видяхме Ръсел Бранд!

Много ми е любим във филма Rock of ages!

Ххехе, Виви, той Ръсел в повечето филми е доста свеж А Rock of ages (на френски Rock Forever ) ми е супер любим и на мен
Какви са топченцата в чая? Плодчета?