Здравейте, момичета!
Видях, че нямаме тема, а нямам търпение да ви почерпя виртуално. Вчера в САЩ/тази сутрин в БГ братовчедка ми роди прекрасно малко момченце, цели 4кг.
Да ви е сладко!

Мерси за темичката, Рататуй! Честито за малкия, голям мъж. Да расте живо и здраво дете
Нещо пенсионерките не са във форма тези дни Може да е от времето, много е потискащо с тия мъгли и дъжд. И Свекърва ми се губи последно време!
Тези дни съм в голяма дилема и много ми се иска да чуя и вашето мнение. Напоследък все по често чувам за млади двойки, които си взимат жилища на изплащане. Преди време даже станах свидетел на спор между две двойки наши приятели с коренно различно мнение по въпроса "ЗА или ПРОТИВ". Аз почти през целия си съзнателен живот (от 14 годишна до сега) съм живяла под наем и никога не ми е правило особено впечатление дали жилището е мое по документи или не. Даже смяната на жилището, в повечето случаи ми носеше удовлетворение. Сега обаче, започвам да се замислям сериозно. Може би и при мен е започнал периода на "гнездене" знам ли

Добро утро на всички

Рататуйче мерси за темичката честит племеник да ви е жив и здрав и много да ви радва

въобще никъкви ни няма, не знам къде са се изпокрили всички пенсионерки

Аз си отркадвам малко време въпреки че съм на работа, всички системи са ни падналаи но слава богу имаме интернет, та докато чакам мога да си пиша във форума

AliTia добра тема си подхванала, тъй като на мен ме вълнува доста

Преди време въобще не исках да чувам за купуване на жилище, с мм ми смятахме че в момента е по-изгодно да живеем под наем и парите които биха отивали за кредит да ги спестяваме. В един момент вече ми писна да живея под наем, да не мога една картина да сложа на стената, да сядам на неудобен диван всеки ден, да не  мога лятото от жега да се наспя като хората а да мога да си позволя климатик, да трябва да мия съдове а мога да си позволя съдомиялна и да простирам дрехи като мога да си позволя сушилня. И така чашата ни преля  и се засилихме в спестяването, мм в момента е на нова работа и в изпитателен срок, и ако всичко мине ок пролетта ще започнем да търсим жилище.

Ние и сега се оглеждаме, и трябва да кажа че съм притеснена че ще намерим това което търсим. Търсим ново стротелство в Младост където цените скочиха много заради метрото. Искаме апртамента да е в завършен вид, да не е на първия или последния етаж, да няма скосявания на тавана, гледката от терасата да не е прането на съседа в съседния блок и ред други претенции. И съм решила този път да не правим компромиси а да търсим идеалното жилище. Слава богу живеенето под наем дава добър урок кои са незабелижимите недостатътци на едно жилище и сега мога по-лесно да преценя да не се залъгвам от външния вид

Айде лек ден от мен 

Здравейте, дами!
Рататуй,  честито бебче! Да е жив и здрав, много да ви радва!
Али, страхотна тема си подхванала - делова, като за в началото на седмицата
Мен никога не ме е блазнела идеята за квартири. Дори в София като студентка ми беше дошло в повече обикалянето по квартири и общежития. Ние с родителите ми сме живели в среден по големина апартамент. Баба и дядо - в техен си, по-малък. До преди 2 години прабаба ми беше жива и тя си живееше на село. Всеки си е бил отделно и ни е било добре.
В началото с мъжа ми живеехме при техните. Когато стана дума да се изнасяме, му казах - имаме малко жилище, което се дава към момента под наем. По-добре да го ремонтираме и да живеем там, в сравнение с това да даваме пари за наеми за голям апартамент и насреща - нищо. Направихме ремонт, който излезе почти като две големи сватби. Но резултатът е на лице. Както Мариола казва - друго е да си имам уредите, имам си условията, плащаме супер малки сметки за ток и вода. Вече две години сме тук, а вложените пари се компенсират във времето.
Лошото е, че банките (с извинение) са си плюли в устите и условията са заробващи. Но поне един имот остава във времето и човек знае, че има какво да остави след себе си.

Али, 
Аз съм на същото мнение. Живели сме много малко на квартира /като студенти, докато бяхме на очни/ и никак не ми харесва. За мен е много важно семейството да има сигурно жилище, а не да трепери дали наемодателя няма утре да дойде и да каже "Търсете си друго място." Може би така съм възпитана, родителите ми винаги са държали да живеем в собствено жилище и ще реално са ме подсигурили. Но ние също имаме желание, когато си стъпим на краката да си купим наше жилище.
А и в момента мисля, че цените на имотите са доста добри, особено ако се вземат от банки или частни съдебни изпълнители.

Мисля, че в живота на повечето хора идва момент, в който се замислят аз собствено жилище. Аз съм живяла по квартири сума ти години, в момента също сме под наем. Напълно наясно съм, че парите, които даваме за наем са изхвърлени, но не мога да купувам жилище докато не съм 100% сигурна къде точно искам да живея, а не намеря нещо, което да ме устройва както ценово, така и да удовлетворява изискванията ни.
В момента най ме мъчи, че не могат да се правят дупки по стените (за картини и т.н), както и че не знам като се изнасяме какви щети ще си изсмучат, но какво да се  прави Идеалната ми къща сигурно ме чака някъде ... след няколко години...
Иначе бих умряла от кеф да си имам собствено жилище, ама засега си трайкам

Здравейте

По темата за жилищата, няма с какво се включа особено акотивно. Ние за сега си оставаме в Дядовата ръкавичка - аз, мъжът ми, сестра ми и приятелят ѝ. Понякога си мисля, че ако си живеехме отделно щеше да ни е по-добре. Но докато нямаме деца, сме си добре така. Поне ни е весело (освен когато има спор за това кои да измие чиниите  )


Междувременно, ето малко съвети за млади булки, ако не сте ги срещали из ФБ

http://www.avantura.bg/life_style/preview/116

Привет
Тук времето е ужасно и има много гъста мъгла, а така ми се иска да пекне едно хубаво слънчице ...
Да се включа и аз в темата Доста години съм била по квартири и много ми беше писнало. Слава богу вече сме си наистина у дома и макар в момента да си няма абсолютно всичко, за което сме мечтали да имаме, се чувстваме прекрасно! А и в крайна сметка това са просто едни вещи, които ще се набавят така или иначе, сега с приоритет са бебешките покупки за нас Мога да кажа, че въпреки всички трудности, през които премихме, за да имаме нашия дом, имахме невероятен късмет да стане наш!
Мариолка, от опит искам да те посъветвам да не търсите идеалния дом или каквото и да било идеално - просто такива неща не съществуват Колкото и да не искате, ще ви се наложи да направите компромис при покупката и бъдете щастливи, ако са 1-2 дребни неща
Али, пожелавам ви когато се решите на тази стъпка, да намерите своя прекрасен дом, който да напълните с детски смях и топлина - това прави една постройка истински дом!
Алекс, винаги се радвам да чета постовете ти тук Напълно разбирам за какво говориш и ти пожелавам да намериш това, което търсиш в точния момент - тогава човек е най-щастлив и окрилен! Пък и знам, че you do belive in magic (ти ще ме разбереш )
Рататуй, честита ви радостна новина с малко закъснение

Тук вече си имаме слънце и е прекрасна есен!
Ние сме в собствено жилище от 15 години. Местили сме се 7 пъти като семейство /с деца и мебели/ и единствената разлика е, че сега можем да си имаме котка . Преди ми беше голяма мечта, сега вече няма как да мечтая за идеалното жилище, защото, както казва m0onlight, то просто не съществува. Че и вечното, дето е 2х2, ще ми е в края на града, защото по наследство централното се пада на брат ми.  .
Едно време казваха "заем се изплаща, наем - не", но да ви кажа, то и заем е голяма работа да изплащаш. Малко е като да си неженен и женен. Та по същата логика, който си няма жилище, нека си има и да си прави изводи. За мен важи и другата приказка, че "частната собственост заробва личната свобода" - като се "закотвиш" и да ти кацне някое златно пиленце на рамото, примерно високоплатена работа в друг град, доста ще се зачудиш какво да правиш.
Миналата година пак я бяхме занищили тази тема и тогава бях казала, че първото нещо, което трябва да се гледа при покупка на жилище, е дали може после да се продаде. Нуждите на семейството се менят през годините и една голяма инвестиция, дори в центъра на София, може да се окаже губеща /по мое мнение, де/.
Сега, ако някой ме пита, искам да живея в хотел. Някой да ми чисти, да мисли за ремонти, да си имам компания във фоайето и да срещам различни хора. Е, да е поносимо като цена , ама такова нещо няма. Май най- близко до мечтата ми е да си имам собствен хотел, ще взема да мисля по въпроса след пенсия , пък и да започвам да пестя

Цитат на: svekarva в 16.10.2013 13:55

Май най- близко до мечтата ми е да си имам собствен хотел, ще взема да мисля по въпроса след пенсия , пък и да започвам да пестя

Ха! И аз мисля като ударя джакпот-а да се преместим на Малдивите, че не обичаме зимата и студа и да си спретнем едно семейно хотелче

И аз си мечтая да живея на хотел - като Чък Бас от Gossip Girl 

Ох аз не искам да мисля даже какво ни чака с това търсене, че в моята глава се е зачертало едно жилище и трудно ще се откажа от него. Аз си мечтая и за къща, че цял живот съм живяла в къща с двор и сега много ми липсва свободата в къща, и затова искам жилището поне да има хубава и голяма тераска за да имам накъде да излезна

по повод хотелите, наскоро бях видяла една обява за един семеен хотел във  Велинград се продаваше за 200 000 хиляди лева така че да се съберем да го купим

Нулите са от мен, съгласна съм да си го вземем! За Муун е малко далече и е студено, че е планина, но има минерални бани и теснолинейка за разкош! Ще развиваме и туризъм....
Бащината ми къща е с двор и беше сбъдната мечта на снаха ми /жената на брат ми/, докато не се наложи да плеви, скубе и чисти, макар и да е засято с райграс. Вместо да излезе по разходки с мами и бебета, тя си стоеше в двора и чоплеше, докато племенникът спеше в количката. Сега е изпотъпкано и намачкано с всичките превозни средства на малкия човек. Съседските деца много обичат да идват да си играят в двора и това е ужасът на домакините още от моето детство.
Аз разпростирам градинарски умения само в размер тераса, за повече не ми се мисли. Виж, моя колежка има хубава селска къща с огромен двор, но си имат човек да се грижи за зеленината и цветята. С две думи, дворът иска или ръчичка, или паричка.
Терасата на m0onlight е нещо страхотно, за такава и аз съм мечтала. Има невероятен изглед. Нашата гледа в прозорците на съседите, но с повече фантазия и навеждане, може да се види и парка.

Муунче
Свекърва, аз си мечтая за малка къща с двор. Друго си е да имаш къде да излезеш  да си пиеш кафето. Жестоко е. Но за пиленцето е вярно. При нас не се знае дали няма да се наложи да се местим скоро или дали няма да излезе по-добра възможност другаде, така че засега единственото по-голямо нещо, което сме си купили е кола. За жилище по-натам.
Днес за пръв път излизах с палто, страшен студ е станал, че и вали на всичкото отгоре.

Добрютрю мили дами!
ratatui , честито!!! Да ви е живо и здраво бебчето!
Реших да надникна в седмичната тема и видях, че обсъждате жилищата. За мен най-добрия вариант е да имаш собствено жилище. Под наем си е трудно. Ние с мъжа ми имаме жилище, разбира се на готово, но не мога да си представя как живеят хората и към всички разходи слагат и наем  При това, че и двамата работим!
Наистина, ако изплащаш жилище си малко или много "закован" за мястото, но винаги може да го продадеш или да го даваш под наем.
Не съм се интересувала от жилищните кредити все още, но ако имаш пари за първата вноска мисля, че е чудесна инвестиция, просто горе долу, парите за наем ще ги даваш за да изплатиш собственото си жилище.
А предимствата да си е твое са много. Можеш да си го направиш така както на теб ти харесва, да си купиш мебели по мярка, а не да гледаш винаги да са такива, че евентуално да може да се ползват на друго място. Живот и здраве след няколко години ще се оглеждаме за по-голям апартамент и тогава ще видим колко моят "розов" свят се припокрива с истината