Аличка и ние предполагахме, че може да са зъбки и за това не го заведохме на лекар още първия ден. Т не беше много висока, около 37,8, а и нямаше никакви други симптоми. Горните 4 пробиха преди около седмица, но мислих, че може да е кътник (нямаше как да проверя, защото хапе като му бъркам из устата) Да обаче вечерта вдигна 39,2 и още сутринта бяхме пред кабинета. Междувременно се появи и разстройство и лекарката предположи, че е вирус. Като му погледна ушите в какво състояние са изписа капки и изчакахме една вечер, за да не прибързваме с АБ. Сутринта беше с 39,4... е не ни мърдаше...

Получихме си снимките от РД и веднага ги пускам да се посмеете 

Рожденика с батко си, все още сънен



Дани с мама 



Опитахме тортата още докато я донесоха



Ето я и нея с отпечатъците от пръсти на Дани



Залъгваме го с торта,



защото през повечето от времето беше ето така... 



Партито завърши с дозатора от Панадол 

Миличкият с Панадола ... и като плаче пак е сладък Е, със сигурност ще го запомните първият рожден ден. Много целувки от нас

О, вие сте останали верни на бялото . Миличкият, личи си, че е болничък....Тази кака е голяма сладурана . Дани сигурно много се радва на мечето Джъмбо. У съседите песничката кънти по цял ден, явно на децата не им омръзва.

На мен пък ми прави впечатление, че скоро мама и Дани заедно по дискотеките ще ходят Ще има да го ревнуват каква мадама си е намерил

сладък шушон, въпреки че реве на снимката със свещичката изглежда че я духа. Но какво да се прави не може всичко да се планира 

Ма верно мама все едно му е поголяма кака 

Честит имен ден на Дани усмивката

Еййй, мама и бебе, къде сте? Домъчня ни за адашчето, Али, разкажи ни новите ви подвизи

Напоследък наистина не ми е останало никакво време да се отчета в темичката ни, за което ужасно съжалявам. От около седмица започнах работа и свободното ми време напълно изчезна. Хубавото е, че работата е временна, замествам една позната за около месец- два. Дани го гледа баба му, докато не е ангажирана с нищо, се възползваме от нея. Аз така или иначе го записах на ясла за септември месец, та хубаво е да свиква, че мама я няма. За сега се държи много добре, не ме търси, но като се прибера в къщи ме гушка и от сърце се радва да ме види. При мен положението е малко по- трудно, все още се адаптирам и ми е много мъчно, че не прекарвам изцяло времето си с него

Сега набързо ще разкажа, колко много е пораснало моето момче 

Има напълно изграден режим за сън и хранене. Яде всичко и заспива и се събужда в точни часове. Има  8 зъба и един кътник на път. Понякога го тормозят, но никога не плаче и се държи мъжки  Расте като гъбка, вече е висок 79 см. и тежи 11 кг. Татко му казва, че е "бухта" и наистина е доста набит и як за възрастта си. Категорично отказва да говори и повтаря думи след мен, но бръщолеви доста на своя бебешки език. Даже се кара като нещо му забраниш, сочи с пръст и събира вежди. Обожава детските песни, книжките и образователните играчки. С часове ангажират вниманието му, а мама успява и да свърши нещичко в къщи. Невероятно контактен е с другите деца, винаги намира начин да се заиграе и с по- големите от него. Това от части ме успокоява и знам, че в яслата ще му е по- лесно  да се приобщи. Има още толкова много нови неща, но пускам снимки и обещавам да доразкажа за новостите около него по скоро 









Пускам и едно клипче, как събира ринговете и с малко помощ от мама се получи точно както трябва 

https://plus.google.com/photos/112240526130896811787/albums/5905945256089248097/6105296377633239874?pid=6105296377633239874&oid=112240526130896811787

Дам, раздялата заради ясла/градина и т.н. винаги май е по-трудна за родителя. Добре, е децата са по-бързо адаптивни към промени и бързо свикват
По колко пъти спи на ден адашчето? А по колко време? И хайде, идвай да разказваш за останалите новости, за които не сподели
Ама как ще е бухта - толкова е сладък и чаровен! И май адашчетата имат еднакви играчки - на първата снимка зад него ми се мярка едно слонче на Fisher Price И по друго си приличат - имат едни и същи тумбачета. Викам на наш Дани, че тумбачето му е като на сумалийче (с тази различка, че при него е от много папане, както и при адашчвто предполагам хихи ). Истински малък мъж!

Минавам на бърз отчет за Дани, ако на някой още му е интересно как се развива диваненцето ми 

Както вече споменах от работа не ми оставаше почти никакво време да се нарадвам на моментите с него. Все ми се струва, че не съм го нацелувала достатъчно, толкова ми липсва когато не съм в къщи. От друга страна се чувствам повече "живнала" сред хората, отразява ми се добре на самочувствието и настроението. Дани много ми се радва когато се прибирам и се научи да ме прегръща и целува ( по- точно да ме облизва по устата) От няколко седмици го мъчат кътниците и стигнахме даже до зъболекар. Милото ми вдигна и много висока температура, която поддържаше около 3-4 дни. Не ядеше почти нищо, което за него е неприсъщо дори и когато боледува. Слаба Богу всичко поутихна и сега е спокоен и отново хапва стабилно. Започна да се учи да се храни сам и с прибори, но все още му е по- интересно да пръска храната по пода, отколкото да я слага в устата си. За говорене или опити за такова, няма. Не иска да повтаря след мен и не казва нищо сам. Понякога казва думички, които наподобяват нещо, но мисля, че все още не е съзнателно. Невероятен инат е и това понякога ми създава големи главоболия. С характер си е детето    Иска всичко да става по неговия начин. Чакаме с нетърпение да се стопли времето и да ходим по разходки. Често пъти му омръзва да стои между 4 стени, носи ми обувките и с надежда посочва входната врата с пръст 

Ето малко снимки да не ни забравите 







Тук е с тати на зъболекарския стол (беше много послушен)


Тук е след като се върнахме от зъболекар 

Аз тъкмо онзи ден се чудех дали вие не сте ни забравили

Панди, изобщо даже не сме ви забравили. Винаги при удобен случай прехвърлям темичките, за да подразбера какво се случва покрай вас. Много ми липсва свободното време и "разговорите" с вас  Ще се опитам да съм по активна за в бъдеще 

И аз не съм забравила бебчетата от нашата есенна тема Даже се чудих защо изчезнахте с Дани, но сега като писа, че работиш - сетих се. Дано имаш малко повечко време за нас. На мен лично ми липсваш в темите
За Дани - какво да кажа? Добре, че качи снимки. Толкова е пораснал, вече е едно момченце с палав поглед Избиха ли ви кътниците? На нас ни изби един, още 3 са на път и снощи пак имахме мрън-мрън няколко пъти през нощта. Поне ядем, че и това си ми беше голям дерт

И ние имахме премеждия, ама с кучешките. Важното е, че сте ок, пък и да не сте ще мине. Това са си периоди, през които просто се минава.
Малкия шушон много е пораснал!