Благодаря много за пожеланията, момичета.
Цветенце, толкова мило ми стана, че и аз си имам вече темичка

Ще започна с разказче, за това как с милото започнахме да бебеправим.
След като сключихме брак миналата година септември, решихме да не го умуваме много и да не се пазим за бебче, та когато Бог е решил тогава ще си дойде. След сватбата се прибрахме вече официално в България, след почти 3 години за мъжа ми и 8 за мен в Гърция. Кризата там ни се отрази главоломно на финансите и нямаше какво повече да чакаме. Оставих дипломирането си за пролетта и спокойно се прибрах в милата родина. Тук се оказа още по трудно, но поне имахме дом над главите си. След първите няколко месеца в опити за бебче, не се получи и аз не знам защо реших, че близката една година няма да стане
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Милото пък съвсем се беше отказал да мисли за дете при възникналите тогава проблеми в работата и бизнеса му. Аз имам ужасно нередовен цикъл още от малка. Случвало ми се е да ми закъснее с по 2 седмици, но никога не съм имала здравословни проблеми и не съм обръщала особено внимание на това. Закъснението ми обаче стана точно 15 дни и аз започнах да се тревожа да не би да ми има нещо. За забременяване не си и помислях, тъй като имах всички предменструални симптоми. Когато обаче ми закъсня с почти 3 седмици се притесних ужасно и реших преди да ида на гинеколог, да си направя тест. Първия тест направих сутринта, когато мъжа ми беше на работа. Взех си от тестовете на Шуърчек, а за тези, които вече са ползвали, те са с едно прозорче, което се отваря и затваря. При мен втората чертичка беше толкова наситено червена до черна, че когато милото видя теста, не повярва. Пита ме кога съм отворила прозорчето, да не би да не съм изчакала 3-те мин. посочени в упътването

Замислих се и му казах, че май изобщо не съм го затваряла, а той с една такава увереност, все едно цял живот с тестове за бременност се е занимавал, ми вика: "Ами ти си го развалила, то за това тая втора черта е толкова нереален цвят, ще ида да купя нов"

Донесе втория и реши, че ще следи изкъсо да спазвам показанията в упътването. В момента, в който тъкмо си бях нагласила всичко, тока спря

Нямахме свещи и с едно мъничко фенерче, светнахме в прозорчето за да видим резултата. Чертата беше още по наситено червена и нямаше спор, че бебче беше факт. Тогава реакцията ми не беше особено адекватна, на милото също. Повече се подсмихвахме и мълчахме, но при прегледа, когато видяхме сърчицето как тупка

се зарадвахме искрено и осъзнахме какво наистина очакваме.