ivanjelina Благодаря ти! Дано наистина всичко мине гладко, че вече започнах да откачам 

А за сънищата на другите - явно не само аз изперквам, успокоих се 

Аз пък се чудя, какво се прави едни месец преди сватбата. От работа и организация нямам време за сънища. Сега мислим да след сватбата пътуване и направо... вече да идва сватбата   Вчера се обадиха няколко човека, че няма да могат да дойдат, толкова гадно и тъпо ми стана. И сме написали в поканите до 10-ти август да потвърдят. Та може и други да се откажат    След като потвърдят уж, ще редактираме масите и изпращаме местата към хотела. Ох...и родителите и те с техните мисли и притеснения    Нищо помрънках си и аз тук 

И подбора е стрес, и всичко е стрес! А най-много хората наоколо, които си мислят, че за ТЯХ се прави всичко това, а не за младоженците!   

Аз до сега не съм сънувала нищо, свързано със сватбата... Но, но...наяве просто съм "на черешата". На няколко пъти се будя ноще и като не мога да заспя, започвам да "шия" рокли
Имам чувството, че нямаме време за нищо, че всичко се обърква и че накрая ще бъде някакъв хаус!

В момента избираме между няколко вида покани. Такова чудене падна вчера, че цяла нощ сънувах покани. Като взеха да заприиждат още и още...   

Какво ми се случи днес!!!

Ходихме сутринта до ритуалната зала да оставим декларациите и медицинските. И след това звъня на агенцията, от която трябваше да ни осигурят актьор за изнесения ритуал. И представете си, те ни казват, че и двете момичета с които работили не били в града и сега търсили други, но не били сигурни дали ще намерят!!!! Направо откачих! Викам ако не ви се бях обадила в събота на сватбата ли щяхте да ми кажете, че няма кой да ни води изнесения ритуал!!!! Или в петък, когато вече нищо не можем да направим.  И директно отидох в Столичен дом за радостни обреди и платих 331 лв и ще сме си с длъжностно лице от тях.

Идеята беше да сме с актьор, защото така или иначе изнесения ритуал е само проформа, а актьора уж бил с по-добра дикция, по-усмихнат. Но не съм мислила, че така ще се отнесат. Направо се подиграват.

Сега наехме Нина Чернева, дано да се справи добре, но във всеки случай ще е по-добре от нищо.

Shaiya много ти съчувствам, направо... вече всеки си прави каквото иска 
Поне да се бяха обадили, явно са се надявали в последния момент да попаднат на някой.
Не се тормози за това, поне знаеш, че сега жената от ритуалната зала е имала доста практика и с пълната си тежест на длъжностно лице ще ви ожени! 

Ужас, Shaiya, представям си как си се почувствала! Аз бих избесняла!
Важното е че си намерила бързо решение на проблема и тази некорекност от тяхна страна няма да повлияе по никакъв начин на вашия специален ден!
Аз пък да ви кажа вече започвам да сънувам нашия сватбен ден! Тази нощ не беше първата, но поне този път всичко беше наред...

Shaiya, хубавото е, че поне сте съумяли да реагирате навреме. 

Нас така от ресторанта ни изкараха акъла една вечер...
Звъни управителят на ММ около 21 часа с думите "Извинявайте, ама съм си записал Вашия номер и дата и не помня за какво се отнася".   
Това беше още в началото, но след 2 проведени лични срещи с тях и уж записани подробности в "тайното им тефтерче"    , се надявах на по-сериозно отношение. 

Shaiya, не се ядосвай, по-добре даже, че ще сте с длъжностно лице...по-истинско е така. Пак, какъв късмет, че си се обадила! Добре, че си следиш нещата.
Аз нещо изпуших от напрежение и вече само седя и гледам с празен поглед в пространството. ... Сватбата сама да се оправя, аз вече вдигнах ръце. 
mina, и аз сънувах още доста сънища, но ги забравих, иначе щях да разказвам.
Днес се прибрах ревейки за пореден път и изреждайки си наум нещата, които или вече са се прецакали, или ще се прецакат. И мучейки колко съм грозна, как нищо не ми отива, роклята и т.н. провал, хората какви сватби правят, моята каква ще е....малееее, ужас. Младоженецът за пореден път трябваше да спасява положението. Накара ме да ми каже той едно и аз едно- нещата, които харесвам у себе си; и после  аз го накарах и за него. Получи се супер забавно и приятно....така ми олекна. Добре, че единият от нас поне е с всичкият си, да спасява другия!  

Мъжете са по-хладнокръвни. Митко все ми казва да не се притеснявам за неща, които не са се случили и може и да не се случат. Много му завиждам. Виждам, че и той се вълнува, но без да откача като мен. Аз изпадам в нервни кризи 

И аз, очевидно!  Даа, завиждам им на спокйствието.

+ 1 в отбора на спокойните мъже! Аз казвам все, че нямаме време и трябва да отмятаме от задачките максимално навреме, защото за последния момент ще имаме предостатъчно неща, но той все казва: "Спокойно, има време, ще стане, не се притеснявай толкова"

Аз, въпреки, че има точно месец до сватбата и вече сме на финалната права, нещо не се вълнувам, притеснявам и тн. Не знам ащо така, сигурна последната седмица ще ме хванат лудите...

Мен ме изби преди 2 дни на рев заради почерка на жената, която щеше да надписва ръчно картичките с имената на гостите.. Излишно е да казвам, че не ми хареса... Да плаче човек заради почерк! Лудост ви казвам!

Сега ми е по-спокойно, явно е имало нужда парата малко да се отприщи!