Така като ви чета, се чудя що за странен случай съм аз. Аз обичам да си правя всичко сама и така ми е най-приятно и спокойно. Не очаквам от никого нито да се интересува, нито да помага кой знае колко. Ако реша да споделя някоя идея или нещо такова с някого, го правя. Но обикновено не очаквам нито мнение, нито помощ, ами го правя по-скоро за да се "изфукам"

Родителите помагат финансово и за мен това е достатъчно, нямам желание да ги товаря с някакви организационни задачи и не ми е болно, че не се интересуват. Те питат "как върви, трябва ли ви нещо?" и това за мен е достатъчна проява на внимание. Ако се месеха повече и настояваха да помагат, щях да се чувствам по-притеснена. Кумовете и шаферките също ги щадим като цяло, те искат да помагат и питат има ли как, но аз им казвам да си стоят спокойно и че ако ми трябва нещо, ще им кажа.

Е, на кумата възложих много отговорната задача да ми направи поканите и тя се справи блестящо, толкова време и усилия отдели, че ми се струва, че си е преизпълнила задълженията по организацията. Ако някой много държи да помага, го приемам по-скоро като външна намеса и заставам в отбранителна позиция. Затова и като цяло предпочитам сама да се занимавам. Колкото до половинката, с него избрахме основните неща. Той понятие си нямаше за някои работи, но все пак беше с мен при избора на ресторант, фотограф, оператор и халки. Оттам нататък само го информирам кое как мисля да е и той е съгласен, понякога дава мнения и предложения, с които се съобразявам, разбира се, но не очаквам от него като мъж да знае по-добре от мен как трябва да изглежда сватбата ни

Много съм му благодарна, че винаги звъни, когато го помоля, защото аз мразя да говоря по телефона, имам нещо като фобия, особено с непознати, затова просто го моля да звънне на този или онзи и той го прави, така че каква помощ повече бих могла да очаквам от него? Всичко останало предпочитам да си върша сама и намесата на външни хора, макар и добронамерена, би ме напрегнала и стресирала в пъти повече. Но точно понеже засега си действам предимно сама, съм супер спокойна, че всичко се получава, а и не съм се пренавила с очаквания към някого, които да не се оправдаят и да съм разочарована, тъй че се чувствам прекрасно. Така поне знам, че като сватбата се получи страхотна, ще се гордея, че сме го постигнали сами, а пък за дребните или (надявам се да няма) големи обърквания и проблеми ще съм си виновна аз и няма да има кого да обвинявам и на кого да се сърдя.
