Веси, имате един прекрасен сладур Да ви е жив и здрав Андрей и много да ви радва.
Как се справяте с кърменето, кой ти помага за бебо, как мина раждането?

Нека разкажа и аз за раждането най после. Та значи..имах си дата - 03.10.2013 и уговорка с док. На 02.10 ме приеха в Шейново, пуснаха изследвания, настаниха ме в стая и зачаках. Към 14 часа дойде док, поговорихме, видяхме се и каза: "Хайде утре си първа. В 6 да си тук. 8.30 почваме. Сега можеш да си ходиш." Прибрах се, сещате се какво ми е било, при положение, че нямах и много с кой да споделям, че малко хора знаеха...Милен, сестра ми и още 1,2, нашите не. Излишно е да казвам, че не съм спала цяла нощ, но сутринта на 3ти Милен по живо, по здраво ме закара в болницата и зачакахме. Той отвън, аз отвътре. Направиха клизма и пак чакане. Към 8 и нещо идва една забързана сестра и вика, да тръгваме бързо, че док бил казал 8.30 да съм готова! Е, викам си: "Почва се". Едва успях да звънна на Милен. Тръгнаха да ме подготвят. Абокати, системи...Наложи се да ми сложат и катетър преди упойката, че учиха някаква студентка. И това го преживях, ама не го пожелавам на никого! И пак чакане...Други момичета идват, оперират ги, излизат от операция, аз лежа и чакам...Системи текат, катетъра ме тормози, но чакам срещата с Дунди и търпя стоически. Сестра ми и тя идва отвън да не е сам Милен и чакат ли чакат. Те навън, аз вътре. Става 10, става 11 - нищо не се случва! Питам персонала, нищо не знаят. Мили са, любезни, жал им е за мен, но не могат да помогнат. Звъня на док сто пъти - не вдига. Почвам да рева, оплаквам се на Милен...Не знае как да ми помогне. Вече изпадам в някаква паника - "Ами ако не дойде изобщо, какво става? Ако нещо му се е случило (Не дай Боже), но какво става с мен тогава!" Става 13часа!!!!! Вече не знам къде се намирам, вързана за системата и безпомощна за пръв път в живота си чак толкова много! Милен вече побеснява и тръгва да търси директора - Велев. Намира го, човекът се оказва много свестегн. Вика: "Защо не ме потърсихте по-рано? Всичко щеше вече да е приключило". Ненов го няма, не вдига на никой. И майка му го търси в болницата - никакви новини...Велев се качва при мен, представя ми се и пита дали искам той да ме оперира. Казвам: "Дааааа! Искам всичко да свърши! Всички знаят откога чакам и се тюхкат". Бях готова вече и санитарката да ме среже.  Велев казва: "Приготвяйте я бързо, идвам!" И така...тръгваме към операционната. Кръвно, упойка, лудница...всичко се случва за секунди. Идва Велев с още една лекарка. В 13,50 почва операцията в 14,00 Дунди изплаква. В 14,10 съм готова и вече ме карат в стаята! Егати кефа! Затова ли чаках толкова! Всичко свърши, всъщност сега започва. Но си струваше! Струваше си до последното притеснение! Светът вече е друг! Благодаря на съдбата, че този път, макар и с много нерви, извадих късмет и получих страхотна операция. Готова съм пак да раждам! Целувки!

Ненов се появи в 15.30. Първо го чух, че звъни в реанимация и питаше за мен. казаха му, че вече съм оперирана. Долетя да ме види. Каза: "Мислеше, че няма да дойда ли?" Ми викам: "Какво да мисля? Никой нищо не знаеше." Пита как сме. Беше мил, държа ме за ръката, ама за мен вече беше друго. А аз толкова много държа на него. Благодарение на него имаме Дунди. Много исках той да го изроди. Но...уви. Не каза какво се е случило. Само, че е някаква кофти глупост. Явно е лично. Не е длъжен...Но ми е криво. Идваше всеки ден да ни види и каза да му звъня за каквото и да е. Обаче горчивината си остана в мен. Сега не знам дали да продължа да ходя при него и какво ще са ни отношенията...
И понеже както казах си имам сантименти към него и всеки път се натъжавам като се сетя. Много ми се щеше той да извади малкия. Но в същото време съм страхотно благодарна на Велев за това, което направи за мен и за отношението, което получих! Страхотен! Дари ме с най-голямото щастие!
Има и друго. Той ме знае още от проблема с ендометриозата. Запознат е изцяло с мен. Ако нещо, не дай Боже, се появи пак проблем, той е човекът, на когото мога да разчита. Не искам да съдя никого. Беше гузен, и той се чувстваше зле...Не знам какво да мисля, но ми е тъпо де.

За кърменето...Не иска. какво ли не пробвах. как ли не го мъчих! Малък човек - голям инат! И с шишето се лигави. Реве, че е гладен, а като дам изцоква половината шише, заспива и няма сила на тоя свят, която да го накара да продължи. Щипя ги, ръчкам го...Тз, не става! Реши ли, че ще спи, край! Сега ще го оставя до 12.30 без храна, пък да реве. Не знам как да действам.

не насилвай малкия да реве, а и не го дръж гладен колкото изяде толкова, пък ще поспи и като огладнее пак ще се събуди
За кърменето моята мома упорито отказваше първия месец да суче...аз бях много настоятелна и упорита и преди всяко хранене предлагах цица и я мъчих да захапе докато тя не се изнервеше тотално и тогава й бутвах шишето...всъщност тя се научи да захапва към края на първия месец и после малко по малко започнах да намалям адаптето и в момента е само на кърма вече цял месец Малко по малко с упоритост ще станат работите, не се отказвай от кърменето, аз разбрах колко лесно е да бутнеш цица вместо да се занимаваш с АМ  особено нощно време...

Жози, как поддържаше кърмата цял месец като не искаше да суче?

Веси, съжалявам, че се е наложило да преживееш това, изтърпяла си всичко стоически и важното е, че малкият Дунди е факт жив и здрав и се гушкате. Както сама казваш светът вече е друг и се наслаждавай на новите радости Надявам се и да успеете да се кърмите, дано се включат още мами с опит да дадат съвети.
Кураж и спокойствие

Весе прочетох разказа ти важното е, че всичко е минало перфектно въпреки малките надоразумения. Велев изражда сестра ми, добър е, но и той си има кусури Много се радвам за вас и за малкия Дунди А за кърменето поддържаш с цедене и все пак трябва да пробваш и да цока, за да не спре кърмата. При мен и с двете неща спря, не съм ,много за даване на съвети, ама...има и чайове и билки , които можеш да пиеш за да поддържаш

Муунче, така е, резултатът е важен.
Еме, то аз и на моят док разчитах до последно, но ето че и той се издъни. За Велев досега нямам впечатления. Беше ми светлина в тунела, пътят към Дунди. Но съм благодарна и на моя за следенето на цялата бременност и всички моменти, в през които мина с мен. Мисля все пак да си му остана пациентка. Благодарение на него имах шанса да забременея. Не съм съдник. Всеки има своите причини. Да сме живи и здрави!

Веси, важното е, че имаш здраво прекрасно бебченце. Пък за доктора - и той е човек, всичко се случва 
За кърменето - не се отказвай. Особено ако имаш кой да ти помага. Слагай го на гърда въпреки всичко и се цеди. Ако искаш ще ти потърся стар пост, в който бях писала какво помага за стимулирането на лактацията. Веднъж да позаякне ще засуче и ще потръгнат нещата. Можеш и да викнеш консултант по кърмене вкъщи. Успех и пиши ако имаш въпроси. Цунки на теб и сладък Дунди

Сноуче, аз го слагам, обаче той дори не иска да засуче...Не знам как да го накарам. Цедя, ама само отдясно с помпата по описаната причина с брадавичката. Отляво колкото мога на ръка. Усещам, че ако скоро нещо не се промени, няма и кърма да имам.

Аз почти 5 месеца цедих на ръка....
Да не би да имаш плоски  зърна? Направо викай консултант по кърмене - или от ЛЛЛ или от НАПК. Това, разбира се, ако държиш да кърмиш.

Веси, честито прекрасно момченце!!! Да е живо и здраво, засмяно и да ви кара винаги да се гордеете с него.
Разказът ти ме потресе...радвам се, че всичко вече е минало, но незнам направо как си издържала психически. Аз съм минала пред 5 часови родилни мъки и след това секцио по спешност, но честно казано твоето ми се видя сто пъти по лошо. Само да те питам ти със спинална упойка ли беше? Кога те раздвижиха и беше ли ти трудно.
За кърменето не се отказвай да го научиш да засуче, аз съм с плоски зърна и също имах този проблем, но след около 10 дена успяхме. Пробвай да го слагаш преди са огладнее твърде много, защото като са изнервени е още по-трудно.
Много целувки на малкото бонбонче!

Рокси, все едно за награда на чакането, но получих уникална операция. По някаква немска технология за 20 минути. Със спинална упойка бях, да. На осмия час почнах да мърдам в леглото наляво и надясно, на осемнайстия ме раздвижиха и станах. Супер доволна съм. Не съм шита, а лепена.

Весе, бях с плоски зърна, а и на всичкото отгоре бях със запушени канали и след като малката не искаше да цока и да ми ги отпуши се наложи мъжа ми да ги отпушва на уста, защото с помпата не беше достатъчно силен вакуума, в крайна сметка се поотпушиха малко по малко и нямах много кърма в началото но бях упорита и настоявах и я слагах на гърда всеки път докато не се изнерви много и тогава вече слагах шише....а аз се цедях уж с помпата. В началото я съберях 5мл от 2те гърди, я не...пих всякакви щуротии за увеличаване на кърмата и се бях отказала почти вече от кърменето, но пак продължавах да я слагам и да цедя...в последствие достигнах 20мл от двете общо и много се накефих, но след като я слагам на гърда пак си изцокваше цялото мляко след това, та най-вероятно нищо не есуквала от мен...малко по малко започна да й остава по мъничко мляко след храненето и аз по това съдех че малко все пак хапва от мен, 10-20-30мл все е нещо....и колкото повече и по-често я слагах толкова се увеличаваше, докато в един момент реших да не давам повече АМ а само да я кърмя, хранеше се много на често, давала съм понякога по 30мл АМ когато вече много се изнерви и много реве иначе тя си свикна със сукането и си го търси зърното и си иска. Та така малко по малко станаха нещата...можеби най-много ми се увеличи кърмата когато започнах да я взимам да спи до мен на спалнята защото тя почна много да реве и да отказва да спи в кошара и аз я взех при мен...съответно гърдите ми са на разположение цялата нощ когато се размрънка бутам цица и така.
Най-важното от всичко е упоритостта, да не се отказваш, да я слагаш по-често на гърда и задължително през нощта да имате хранене защото тогава най-много и лесно се увеличава кърмата.