Мила Веси, нямам търпение да остане само месец за да си имаш своя тема!Ти сподели,че сте готови с покупките за малкия мъж и смятам,че е време да си имаш свое местенце където да споделиш тези неповторими трепети!





Надявам се да споделиш с нас чувството когато видя така желаните две чертички 
Желая ти леки финални метри с коремчето,бързо раждане и здраво бебче!

Много целувки от нас

Весе, честита темичка      Пожелавам ти леки финални метри и здраво, и красиво бебче 

Ехеее, Мяука, благодаря за темичката!
Утре ще разкажа по-подробно как стигнахме до тук. Надявам се и аз да я напълня само с хубави емоции.

Весе,честита темичка!Пожелавам ти леки финални метри и здраво бебче!

Ехааа, как се зарадвах на темичката тиии Да ти е честита и да я напълниш с много усмивки и положителни емоции
То не останало, Веси....чакам разказ и снимки. Ти как си? Къде ще раждаш и как?

Само с хубави новини ще я пълниш разбира се 
записвам се в темата и бягам за работа, но после ще пиша пак  и ще чета  честита темичка 

Ето ме. Благодаря за вниманието.
Ще започна от начало, с риск да стана досадна.
Миналата година през юли някак узряхме за идеята да имаме дете. И започнахме опитите, както се казва.
Обаче тогава беше вече края на цикъла и нямаше как да се случи. През август се върнах с гъбички от морето и чак през септември станахме сериозни. 
Знаете, в началото голямо чакане, големи трепети, симптоми. Но уви...Не се беше получило и зачакахме следващия месец. Ами случи се, след всички мои проблеми, през октомври бях забременяла. Е можете да си представите какво беше щастието ми тогава! Първа бременност, истински, неподправени емоции. Правех тестове като луда и бяха все положителни. даже и кръвни пусках от страх дали всичко ще е наред. Е беше...докато не отидох на преглед. Та никога няма да забравя 8 ноември. Бях с идеята, че е хубав празник, хубав ден. За мен обаче се оказа най-ужасният! На преглед при моя дългогодишен лекар, който и ме оперира, нищо не се видя. Само някаква въображаема сянка. Тук вече не помня много какво сме говорили, малко ми е мъгла. Разбрахме се на следващия ден да пусна пак ЧХГ и тогава да мислим какво да правим. (Стойността беше стигнала до около 500, когато спрях да се тествам.)
Имах си и друго притеснение - извънматочна. Знаех, че след операцията лявата ми тръба е проходима, но доста нагъната. И не бяхме сигурни дали левия яйчник изобщо работи, тъй като все засичахме доминантни фоликули отдясно. И този месец беше така. Веднага си помислих, че ако загубя дясната тръба, шансовете ми ще клонят към 0. Абе все черни мисли, то и няма как в такъв момент. Изплаках си очите, не спах почти и на сутринта в лабораторията.
Резултат - 63. Ясно, поне отхвърлихме с док възможността за пукане на тръба.
Каза ми да спирам хапчетата и до вечерта прокървих. Знам, че има и други тук, на които се е случвало, така че знаете за какво става дума оттук нататък. Предстоеше дълго възстановяване. Физически бях добре, но се чувствах като загубила част от себе си. И още е така на моменти...
Искам специално да благодаря на Гери (Гучи), която е един страхотен човек и ми помогна много в този труден момент! Гери, 
За лошото до тук. Ще продължа с хубавите емоции и вече ще споделям само такива, обещавам!

veseto_87, честита тема! пожелавам ти всичко най-красиво, което може да се случи!  Съпреживявам всяка една подобна история, защото знам какво е да загубиш част от себе си Вярвам, обаче, че сега ще предстоят само положителни неща! След всички трудности време е за леки финални метри и прекрасно здраво бебе 

Доразказвам историята.
След загубата на първата бременност не бях на себе си. Единственото, което можеше да ми върже надеждата беше зелената светлина на док да възстановим веднага опитите, тъй като се бях изчистила добре и нямаше пречки.
И така през декември отново започна едно и също...надежда и чакане.
През януари започнах отново с тестовете за овулация, пих витамини, вечерна иглика, започнах да меря и БТ. Заредих се с много положителни мисли. Края на месеца бях в овулация, после мъжо замина за Варна за няколко дни и за мен остана чакането.
Една неделя както си седях (3 февруари), не знам какво ме накара да припишкам един тест. Бях минали само 7 дни от овулация, доказана с тестове и БТ. Метнах го настрани и продължих да си чета книгата. Представете си какво беше учудването ми, като видях втора много бледа черта! Разтреперих се, пулсът ми се ускори, не вярвах...Пък и не можеше да покаже толкова рано. Почнах да правя тестове всеки ден и гледах дали чертата потъмнява. (Предния път така и не се изравниха чертите)
Не казах на никой, едва се сдържах, но не исках да съобщавам на мъжа ми по телефона. В деня, в който се прибра получи това:



Плакахме, смяхме се, но ни беше и много страх...

След няколко дни пуснах и кръвен тест. Резултат - 5039. Видяхме плодното сакче, а след седмица и тупкащото сърчице на нашия бебон.

Честита темичка и от мен ! Много вълнуващ разказ! Пожелавам ти да запълниш темата само с хубави новини в очакване на бебчо!!!

Веси, пожелавам ти много леки оставащи дни, леко раждане и живо и здраво розово бебенце, което да те накара бързо да забравиш всичко тъжно

Благодаря на всички.
Сега да ви покажа как се развиваме ние.
Това е преди месец:


А това сега:

Ехааа, Веси, супер изглеждаш!!! И нещо много малък ми се вижда този корем
Маникюра пак е ниво 
Къде ще раждаш?

Сноуче, малък на първата снимка.
На втората виж какво чудо е.
В Шейново ще раждам иначе. При моя си док, който ме оперира преди 3 години и оттогава си ме следи.