честито семейство! Пожелавам ви мн здраве щастие и късмет !Весело!!!

Честита ви сватба ,младо семейство! Бъдете винаги влюбени ,щастливи и нека разбирателството по между ви не ви напуска!

йеееей честито, беберонче! Да се обичате и уважавате винаги и да сте безкрайно щастливи заедно!
чакам разказ и снимкиии

Здравейте от г-жа Димова 
Днес се завърнахме от сватбеното ни пътешествие  Утре ще седнах и ще ви разкажа за нашата малко приказка
Целувки на всички за милите пожелания 

Чакамееее с нетърпение!

лелеееееееееее!!! ти си кукла!!! мн красива булка, много
разкааааааааааааааз!

Здравейте мили мои Остана време да ви разкажа за нашата приказна на 14.09
Приказката на В и Р
Имало едно време, едно момиче което чакаше своя принц на бял кон. След като намери своя принц те решиха да правят сватба, за да покажат на целия свят колко се обичат. Така на 14.09.2013 те събрали своите близки роднини и приятели и показа на какво е способна любовта. 
Така, сега да разказа как протече моя сватбен ден
Станах на 14 сутринта към 7:30, направих си кафе и си пуснах музика. Трябваше да водя мама в 8 и 30 на фризьор и да мина през другото студио да вида кумата След като се оправих, изпълних задачите. Изобщо не бях притеснена, смеех се от сърце, не бързах за никъде и така. В 11 часа отидох в моя салон, седнах спокойно за да ми правят грим. Наистина спокойствието беше невероятно, но момента в който........... чух клаксони  . часа беше 12, а мен трябваше да ме вземат в 14. Но сърцето не трай, взе да слиза към корема и после право към петите 
Станах и погледнах че това е е моята кола, не е моето мило и седнах пак да ме правят Към 13 часа, се бях чула с кумата 10 пъти. Милото ми се обади и ми каза " аз знам какво е сватба, при мен е много интересно, а ти къде си" Аз в салона още трепереща като лист. След като ме направиха невероятно красива, и след като момичето беше така мила да ме изтрае да мрънкам че ще закаснея, в 13:30 си бях в нас. Мама и една приятелка се пробваха да ме облекат, те ми стягат роклята , а аз плача ли плача. Влезе моята шаферка гушна ме и каза- прекрасна си не плачи. Сипаха ми едно уиски и вече бях усмихната. След няма и 30 мин ми се обади кумата и каза "Идваме за теб" лелелелелел вярвайте ми отгова ми беше "Къде идвате, аз нямам сърце, но просто го няма" , а тя ми отговори " Днес сърце не ти трябва, трябват ти крака " 
След като дойдоха, милото имаше малко спънка на вратата, защото бяхме приготвели една голяма обувка,от тия които продават в цветарските магазини. Напълни милото обувката, макари че попита няколко пъти, дали има булка, защото е дошъл за булка, не за слон ( обувката наистина беше голяма )
Нямах търпение да го пуснат и да го вида и гушна, тръпнех. Когато влезе при мен ме целуна и ми каза "леле много си красива" Вече бях спокойна, имах си мило 
Тръгнахме към ритуалната зала, жената там ни посрещна и ни обясни както трябва да правим. Добре че обясняваше и ръкомахаше с ръце, защото след като си застанахме на местата аз не чувах нищо. Все едно имах тапи в ушите. Виждах че говори, ама не чувах.  И когато започна пак с ръцете да сочи, аз правих това което посочва.... хахахха нямаше такова притеснение. След като питаха дали искам да му стана жена аз "ммммммммммммммммм да" и цялата зала взе да се смее,а той се изчерви. И така.... след 15 мин вече бях г-жа Димова
Следва продължение.......

Малееее сттрахотна си!!! като принцеса сиииии

Мерси Янче
Така, продължавам с разказа
След ритуала тръгнахме на фото сесия  Имахме най - лудия кум, който искаше снимки тук  и там, така и иначе, много се забавлявах с него  Намери едно момче, което свиреше на китара в морската градина, отиде при него и му каза "Вземам ти китарата" и момчето му я даде, та имаме снимки и с китара 
След голямата сесия, тръгнахме към ресторанта. Там ни посрещна мацката от агенцията и започна да ни обяснява какво следва, а аз толкова много исках да отида до тоалетна, че не можех да слушам. Изчаках я да спре да говори и я зъбих с въпроса "Мога ли да вляза до тоалетна", а тя милата "как ще минеш през цялата зала, с всички тия гости, НЕ, Стискай!"
Влязахме ние вътре, посрещнаха ни майките и идва момента за бабешкия ренген. Слагат ми менчето на крака и аз си мисля ритам го и готово, да ама не, но се пързулна и даже не се обърна. Умрях от срам, стана ми тъпо, но ДиДжея излезе от положението с това че на почивката, ще бъде, че гостите ако си мислят че съм бременна не съм, та отново го ритнах и излезе момиченцеее 
След което вече започнаха танците, игрите и т.н. Беше прекрасно, искам пак да съм булка, да съм принцесата която бях с принца с който съм сега! Дано винаги е толкова прекрасно, колкото беше на сватбата!
П.С. Най - интересното беше, че ДиДжея каза че засича време да сваляне на жартиер, и моето мило си помисли че трябва да е бързо и хоп 15 секунди  ДиДжея, каза че милото води рекордите на сватбите, за най- бързо измъкване на жартиер