Ллелелелел и аз си имам тема

Муцка много ти благодаря мила, супер много се развълнувах. Гледам си аз и ... Сватбата на Беберона и викам на милото.... "имам си тема " А той ме гледа и ми се смее
Благодаря и на ratatui , много сте мили момичета.
Започвам да разказвам нашата история

С милото се запознахме в Бургас (а и двамата сме от Карнобат).Аз бях на 16 а той на 18

Любов от пръв поглед. На 18 март се събрахме и така вече 9 години заедно. Заживяхме заедно 2 седмици след като се запознахме.
Това е накратко нашата история. От ученическа любов се превърна с мъжа на живота. И винаги когато кажа така се сещам как първата година година карах милото да ходим на една гледачка. И жената там ми каза- ти си с мъж с който ще останете завинаги заедно. Тогава не и повярвах, все пак на 16

Милото ми предложи на 1.01.2012 година , точно 10 мин след като си честитихме новата година. Бяхме с компания в една къща, а пред къщата една хубава биседка. Та честитим си новата година и по едно време милото идва и ми вика - ела на вънка една фойерверка не можа да видиш (имаше много малко място пред банкетната зала ). Прави се на ядосан. Излизам аз вън на биседката и той ми вика " Отивам до колата да взема една специална фойерверка. и аз си чакам, запалих си цигара и чакам. По едно време ми мирише на нещо изгоряло... на изгоряла пластмаса. А той от притеснение не може да запали фитила. не е махнал предпазитела на фитила и мирише на изгоряло. Аз се размрънках че ми е студено(валеше сняг, рядко на морето, но тогава тъкмо заваля) и че искам да се пребирам вътре и тъкмо ставам и милото кляка на 2 колина (незнаел на кое е прието да се клекне и на две

) Пита ме, даде ми пръстена, а аз само го прегарнах. След 1 мин последва въпроса "е сега нищо ли няма да ми кажеш" и тъкмо казвам аз голямото Дааааааааааа и излизат нашите приятели, едните с бонбони в ръце, другите с шампанското а третия с гайда и свири "Ела се вие превива". Те ни честитят а аз не мога да сваля усмивката от лицето си. Сега като разказвам пак си го преживявам. След което като си легнах на сутринта... не можах да заспа, защото мислих, аз трябваше ли да кажа да или да поизчакам да помисля... Сега като се замисля... изобщо незнам защо съм мислила, просто може би тогава бях притеснена

Това е нашата история

Малко дълък пост стана... но просто се поовляках в писане
