12.09.2013 09:49
Благодаря ви много! Наистина това са скъпоценни моменти. Да продължа малко, че сега намерих минутка време.
Църквата
Потеглихме всички дружно за църквата. По пътя предизвикахме фурор, хората се обръщаха след нас. Колата ли ни беше хубава, ние ли бяхме, луди ли изглеждахме с цялото викане и пеене, не знам
Всички хора по улиците махаха, викаха и ни се радваха. Пристигнахме навреме. Имало е и друга булка, но не ми дадоха естествено да я погледна, така че нищо не видях. Спряхме пред църквата, видях си и другата част от гостите и щях да се разплача почти, много мило ми стана. Влязохме в канцеларията да представим документите, аз треперих направо, поповете ми казаха "Спокойно момиче, няма нищо страшно"
Мама и тате закъсняха малко, а ми трябваха, че нашите кръщелни бяха в тях. Малко неприятна изненада получих - нашият познат поп го нямаше, бил на почивка
Съответно ритуала беше претупан, но както и да е.
Забулиха ме и започнахме да влизаме. Този поп само се усмихваше и ни шепнеше какво трябва да правим и други щуротии, съответно на мен ми беше страшно смешно. И както си води ритуала, в един момент племенника ми, който е на 3, се извиква "Чичо Бог пее много хубаво" И аз започнах да се смея с глас.
Като тръгнахме да обикаляме щях да се пребия, настипвах си роклята, шаферките отзад милите не знам как издържаха. ММ започна да плаче, после да се смеее, абе много емоции бяха едновременно
Половината гости плакаха. Попа ми каза "Момиче, ще имаш невероятно красиви деца" Много мило ми стана!
Тръгнахме да излизаме, отзад кумата така хвърляше, че ми влизаше в деколтето житото
По едно време и баща ми вика "Абе по-силно" и започна и той да хвърля жито
Направихме си прекрасни снимки, и по едно време ми звъни телефона - гълъбарите за ритуалната да се разберем, аз си говоря, те ме снимат, абе смях
И ми викат гълъбарите -"А вие от сватбата някой роднина ли сте", и аз "Ами не, аз съм булката", като започнаха да се извиняват, голям смях
Доста време имаше, но решихме да тръгваме, за да отдъхнем. По пътя за ритуалната си слушаме музика ние, някаква модерна, и изведнъж тишина, и "Нема бизнес, нема пари - татара-та-та-та-та" Е казвам ви започнахме с глас да се смеем
Брат ми нарочно разбира се си направил бъзик с нас 
Църквата
Потеглихме всички дружно за църквата. По пътя предизвикахме фурор, хората се обръщаха след нас. Колата ли ни беше хубава, ние ли бяхме, луди ли изглеждахме с цялото викане и пеене, не знам
Всички хора по улиците махаха, викаха и ни се радваха. Пристигнахме навреме. Имало е и друга булка, но не ми дадоха естествено да я погледна, така че нищо не видях. Спряхме пред църквата, видях си и другата част от гостите и щях да се разплача почти, много мило ми стана. Влязохме в канцеларията да представим документите, аз треперих направо, поповете ми казаха "Спокойно момиче, няма нищо страшно"
Мама и тате закъсняха малко, а ми трябваха, че нашите кръщелни бяха в тях. Малко неприятна изненада получих - нашият познат поп го нямаше, бил на почивка
Съответно ритуала беше претупан, но както и да е.Забулиха ме и започнахме да влизаме. Този поп само се усмихваше и ни шепнеше какво трябва да правим и други щуротии, съответно на мен ми беше страшно смешно. И както си води ритуала, в един момент племенника ми, който е на 3, се извиква "Чичо Бог пее много хубаво" И аз започнах да се смея с глас.
Като тръгнахме да обикаляме щях да се пребия, настипвах си роклята, шаферките отзад милите не знам как издържаха. ММ започна да плаче, после да се смеее, абе много емоции бяха едновременно
Половината гости плакаха. Попа ми каза "Момиче, ще имаш невероятно красиви деца" Много мило ми стана!Тръгнахме да излизаме, отзад кумата така хвърляше, че ми влизаше в деколтето житото
По едно време и баща ми вика "Абе по-силно" и започна и той да хвърля жито
Направихме си прекрасни снимки, и по едно време ми звъни телефона - гълъбарите за ритуалната да се разберем, аз си говоря, те ме снимат, абе смях
И ми викат гълъбарите -"А вие от сватбата някой роднина ли сте", и аз "Ами не, аз съм булката", като започнаха да се извиняват, голям смях
Доста време имаше, но решихме да тръгваме, за да отдъхнем. По пътя за ритуалната си слушаме музика ние, някаква модерна, и изведнъж тишина, и "Нема бизнес, нема пари - татара-та-та-та-та" Е казвам ви започнахме с глас да се смеем
Брат ми нарочно разбира се си направил бъзик с нас 
Е, успях да видя само една и й хвърлих стотинка (така ми бяха казали). Започнаха да ме чистят шаферките и кумата, че между редовете тюл беше нещо страшно-боклуци, жито, мухи. Викат ми - Дай да изчистим комарника
Започнахме да приемаме поздравления, пак плаках доста, ревливо ми беше едно такова, пък и съм доста емоционална попринцип
Дадоха ни ги в ръцете, други зад нас пуснаха. Толкова красиви и нежни същества, меки бяха като коприна! Фотографа каза едно-две-три и ги хвърлихме нависоко! Много красив момент беше!
Много гадно, искам още една сватба, ей така за преживяването 
Нямахме нито чаши, нито шампанско. ДЖ реагира, и каза да ритаме менчето и после да починем, и после чашите. Обаче такъв шут вкарах на менчето, че отиде на другия край на ресторанта
Страхотен жест и добре замазаха ситуацията 
И ергените не видяха и започнаха да се бият ММ като хвърли. После седят и гледат учудено и мигат на парцали
После като викнах двойките, и те една по една се мацаха, цапаха, хвърляха, абе такъв смях беше, че ме болеше корема чак
Даже видеото е казал на шефа си, че на такива сватби като го праща и без пари ще работи
Глупавият ФБ му се виждат много големи явно