Лелееееее! Имам тема! Значи е дошъл и моя ред  

milenuity, благодаря ти че си я създала, макар и мъничко по-рано! Това честно казано малко ме стресна в първия момент, около 10 секунди бях в паника и после малко ми поразмина...ти между другото си една от най-организираните булки, на които съм попадала тук и черпя вдъхновения от темата ти почти всеки ден!

Хиляди благодарности на Мариолка и всички останали, които са имали намерение да ми правят темичка, но са били изпреварени, наистина ме карате да се чувствам много специална малка булка  

Мечтая си за тема от месеци, четейки трепетите на всички булчета тук и толкова се вълнувах с всички вас, че пусках и по някоя сълзичка...сега дойде моя ред най-после, а аз съм затрупана със задачки било то сватбени или работни, но ще се помъча да разказвам лека полека как се развива всичко и дано да съм полезна на някой!

Благодаря и на всички останали булчета -  ratatui,  Mucka<3, Мрявка  , ma6ka_, elistoilova, Allicia, pavletutka, tsve4e, scilla, silver_f, pandapanda,  pocketgirl[/b], които ми пожелахте последните ми момински дни да минат леко и спокойно - аз на това най-много се надявам и пожелавам същото на вас!

И как започна всичко...

Ами като цяло не помним. Познаваме се от деца, защото сме от малък град, в който всички се познават по подразбиране. Излизали сме с едни и същи приятели, но когато аз съм излязла от този кръг приятели, е влязъл той - та тук сме се разминали за първи път. След училище заминах да уча на 300км  и почти не се прибирах освен по празниците. През всичките тези години никога не сме се заговаряли или засичали с приятели, просто много различни съдби сме имали. Докато не стана време пътищата ни да се пресекат.

Имах си гадже още по време на следването, с което нещата не вървяха добре, но все пак издържахме още няколко месеца и след завършването, така да се каже "на изкуствено дишане", докато един прекрасен ден той не ме остави заради друго момиче...Как да ви кажа, съсипа ме предателството, а не това, че е избрал друга. Изпаднах в много сериозна дупка, тъй като съм много емоционално същество. Опита се да убеди всички от общите ни приятели и състуденти да не ме търсят и да не излизат с мен.

Отслабнах много, не можех да спя, излизах почти всяка вечер по дискотеките и така сякаш живеех за последно, защото всички тези емоции ми дойдоха изневиделица и не знаех как да се справя с тях.
Именно в една от тези вечери моя човек ме заговори с репликата "разбрах, че вече си нямаш приятел", което тогава ми се видя адски нахално. Разговора не продължи дълго и всеки по пътя си. След няколко седмици ме беше намерил в скайп и по някаква голяма случайност му отговорих, въпреки, че нямам навика да пиша с непознати. Още от тази вечер, усетих, че не е толкова повърхностен колкото винаги съм си мислела, разбирахме се и без думи, всичко вървеше супер гладко, чак не ми се връзваше. По това време той имаше връзка, от която се опитваше да се освободи, и между тях не вървеше, но причината беше се появила доста преди мен.

Излизах с друго момче известно време, но не беше сериозно. След година заминах на специализация в чужбина за една година. Там успях да се съвзема и да си влея свежи сили, да се оттърся от неприятностите и уроците, които получих от близки и не толкова, успях да си стъпя на краката и да си припомня коя съм и колко пари струвам.

Когато се прибрах мм беше вече свободен от известно време. Видяхме се, чухме се, изпрати ме след една дискотека и говорихме на пейката пред вкъщи до 8ч сутринта. От всичко това аз останах с впечатление, че сме подминали момента да сме заедно. Нито аз бях онова ранимото момиче, нито той беше толкова смел...И все пак след няколко последвали разговора, срещи и разминавания, един ден просто се случи. Цялото това нещо, което разказвах до тук траеше около 2 години. И никога не беше ме целувал, държал за ръка или каквато и да е друга близост преди този момент. Някак си заради страничните фактори успяхме да се опознаем преди да сме успели да развалим всичко с бързо сближаване.

След това обаче нещата се случиха супер бързо. Заживяхме заедно на първата седмица, ходихме на море още в края на първия месец. За капак родителите ни се оказаха кажи речи близки от недалечното минало - съпротива не срещнахме никъде И така вече 3 години  И до ден днешен споменаваме бившия с това колко голяма услуга ни е направил 

Почти всичките ми връзки преди тази са били сериозни и сравнително дълги, но това което изпитвам с мм не съм го изпитвала никога досега. Тук не говоря само за любовта ни, а и за хармонията и лекотата с която живеем, за разбирателството и споделянето, за това, че нищо не се усеща като компромис.

Не знам дали за всеки има половинка, но ми се иска всеки да може да я открие, за да се наслади на живота си с нея. Знам, че само тези, които са го изпитали ще ме разберат. На другите им стискам палци 

имаме включване  Много хубава история имате даже! с тъпрение и опознаване се стига до прекрасно разбирателство! пожелавам ти завинаги  така да се чувстваш!

Много  хубава история - безценно е, че сте се опознали като личности и приятели, преди да сте станали двойка.

Много се извинявам ако съм ти създала стрес с това, че малко поизбързах с темичката ти, но отдавна дебна да я направя и не се сдържах вчера

Много интересна история имате 
Безспорно хармонията и разбирателството са най-ценни за щастливата връзка 

Разкажи ни и за подготовката? Какво сте отметнали? Какво ви остава?

Ахх тези наши момичета Аз пак съм изостанала назад в темата 

malkabulka , честита темичка и от мен  Първо, искам да ти пожелая един спокоен месец, в който да си уредиш всичко както си го мечтала и искала. Второ - прочетох разказа ти и наистина ти благодаря, че го сподели с нас. Много ми хареса, разчувствах се... Щастливци сте и двамата ,че сте се намерили. И както казваш ти, "Тук не говоря само за любовта ни, а и за хармонията и лекотата с която живеем, за разбирателството и споделянето, за това, че нищо не се усеща като компромис." - това е най - важното и ценното, което човек може да изпитва към другия 

Цялата съм в очакване на останалата част от разказа - предложение, подготовка...  Ще следя темата ти с голямо нетърпение 

Много мила и красива история!

malkabulka ,честита сватбена темичка и от мен! Историята ви е много трогателна и интересна ,и винаги когато чета за първите трепети в една връзка ,много се разчуствам Пожелавам ти лека оставаща подготовка и една прекрасна сватба на финала
П.п. Как получи пръстена?... извинявам се ,ако вече си ни казала

Malkabulka, честита темичка!
И аз чакам да чуя за предложението
Разказвай докъде си стигнала с подготовката, че да сверявам часовника (и ние сме на същата дата). Къде ще е сватбата?

Малка булчице, честито ти местенце! Историята ви е прекрасна, няма нищо по-хубаво от това първо да опознаеш човека, да се влюбиш в него самия, в характера му, да откриеш сродната си душа и да почувстваш, че си открила човек, който ще те допълва и вдъхновява. Стискам палци всичко по подготовката да мине добре и да имаш най-приказната сватба, тази, за която винаги си мечтала!

Много хубава история. Винаги, когато губиш- не знаеш какво печелиш!!!

Честита темичка!!! Усмивки и кураж

Malkabulka, наистина историята ви е много трогателна, най-вече заради факта, че сте минали през доста неща, преди да станете двойка и това, че сте имали възможността да се опознаете, преди да се съберете. Мисля, че не са много двойките, които са се опознали преди да сложат розовите очила. Пожелавам ти хармонията в която живеете, да продължи цял живот. 

Честита темичка  Да я напълниш с прекрасни разкази с положителни емоции 

malkabulka  честита ти темичка! Да е пълнаааа с положителни емоции и сладки мигове, както и самата сватба! И само да се хваааалиш, хвалиииииииш, а ние да ех-каме и ах-каме
Имате си мила история- обичам такива- първо приятели, после всичко останало...ех