Хубава работа си свършила. 
А разкрасителните процедури са истинско удоволствие!

Allicia, моя мъж е друг чешит  Иначе много се радвам ,че си доволна от пробните нещица  Мен малко ме разколебаха за гримьора ми, но няма да се им се поддам То и няма за кога да си търся друг

Важното е на теб да ти хареса как ще те направи. Аз си мисля, че грозна булка няма, с грим, без грим.... (май не исках да кажа точно това...)
А  вчера най- случайно, докато си разхождахме кученцето, видяхме един магазин за обувки на пазарчето на Младост 1, точно до изхода на метрото, и вече официално младоженецът ми е готов за голямото събитие. СТига да иде да си вземе костюма  Че нещо вчера късничко свърши работа и не успяхме и с тази задача да се справим. Дано днес е денят, че нямам търпение пак да го видя пременен 

Да ви се оплача момичета... Току- що си поглеждам ръката... и нещо ми липсва... осъзнах, че камъчето от годежния ми пръстен го няма  Сърцето ми се е свило, стомахът също. Обиколих всички места, на които съм ходила днес, но не  Стискайте ми палци да го намеря, защотоо ще се побъркам иначе

миличката дано го намериш! кога последно го забеляза?

Ако не го намериш недей да се нервираш, моя мъж си загуби халката в морето 2 дни след сватбата, не екрая на света ще му сложиш новичко 

mariola85, права си, но толкова мъчно ми стана... Най- вероятно още днес или утре ще го занеса, за да ми сложат ново камъче. Иначе моят мъж ме успокои, че щял да ми купи по- хубав пръстен, ама няма да е същото... Всеки път като си погледна този и изпитвам онова, което изпитвах в момента, когато ми падна на колене и ми е толкова сантиментален...

Ах милото Наистина е много неприятно, но не се тормози толкова..станалото вече станало, важното е да сте заедно и да се обичате. И ви предстои един прекрасен ден - отдайте се на подготовката около сватбата и мислете само позитивни неща... 

hulcy , Благодаря за милите думи!    Аз имах най- ужасния петъчен ден... и най- уникалната нощ  с най- уникалните и забавни приятелки, които ми направиха моминското парти. Мисля да поразкажа малко, само че по- късничко. 

Чакаме разказчето за партито с нетърпение 

Много се забави това разказче нещо....

Започвам със сутринта, когато всичко ми се преобърна, когато разбрах, че камъчето на годежния ми пръстен е паднало някъде и не успях да го намеря. Още си стои така и чака петъка, когато ще го занеса, за да му сложат ново. Асистентката на директора в нашата фирма напусна и сега заемам и част от нейните задължения. Бях в шок направо, защото съм сигурна, че без нея той е загубен, но..
Цял ден тичах по разни задачи, през това време майка ми, баща ми и трите шаферки пътуваха към мен
Към 17:30 си бях вече вкъщи със страшно главоболие и изобщо не ми беше до празнуване, но вече не можех да откажа, при положение, че всичко беше уредено, а и шаферките идваха само за 1 вечер, нямаше за кога да отлагаме.
Прибра се и милото от работа и с нашите заминаха към Радомир, за да се уточняват последни детайли с неговите родители. А ние 4-те започнахме приготовлението. Пробвах няколко рокли, сестра ми ми каза, че вече съм ги носила и не ставали, затова ми даде една от нейните. 2 часа ми правиха прическа, грим и чистите женски работи. Много приятно. Да не говорим, че те се туткаха с тяхната подготовка доста повече, отколкото аз с моята. 4 жени на едно място не си е работа 
Като погледнах часовника, вече беше станало 21:15, а срещата ни беше в 20:30 направо в заведението ( "Блазе" в Студентски град). Набързо тръгнахме, хванахме такси и в 21:30 пристигнахме благополучно.
.......................

.......................
Момичетата ни чакаха с нетърпение. Бяха надули балони, подготвили букет... Толкова мило беше. Поговорихме малко, хапнахме, пийнахме и дочакахме да дойдат останалите момичета ( понеже малко тръдно се събираме..). Като дойдохме започнахме с една игра, в която ми задаваха въпроси и аз трябваше да отговарям така, както милото им е отговорил преди време по телефона. За всеки правилен отговор получавах бонбонче. Ако знаете само как се затрудних с въпросите. Аз дори не бях сигурна за себе си какво бих отговорила, а какво остава за него. (Като му разказах после той каза, че и на него му е било трудно, затова казвал неща, които му идвали първо на ум и които даже не е сигурен дали наистина са истина). Но с малко подсказки успях да се справя 
След това една по една започнаха да вадят подаръци, аз чак се ошашавих и не съм много сигурна дали знам всеки подарък от кой ми е. Едното момиче ми подари пуретки, едното точилка и икона, 2 ми подариха бельо, 2 готварски книги... и разни закачливи нещица. А сестра ми ми извади подарък от майка ми- бебешкия ми албум, който беше попълнен по принцип наполовина, но тя беше залепила снимки и оставащите страници и беше писала трогателни неща на тях. Много мило и разтапяще беше...
Дойде време и аз да им подаря моите подаръци, те бяха много, много символични, но мисля, че всички останаха очаровани от това, че изобщо се бях сетила- подарих им по едно пръстенче детско, което имитира диамант под формата на сърце. Казах им, че това са моите годежни пръстени за тях и не мога да повярвам, че цяла нощ не ги свалиха...
.......................
Изведнъж пристигна сервитьорката последвана от певеца на Блазе, тя носеше торта, на която отгоре имаше захарни фигурки булка и младоженец, като младоженеца беше на колене, а булката го държеше на каишка. А певецът ни покани да влезем вътре, където ни скапа от танци и хора, специални поздрави за нас. Дори една жена от съседната маса се присъедини за малко към моя празник, поприказвахме си, посприятелихме се и после и тя изпя една песен за нас.
.......................
Решихме да ходим на дискотека, така и така ни бяха на 2 крачки. Обаче... подметката на обувката ми се разлепи и изпаднах в шаш и паника. Едната приятелка живее в Студентски, та отидохме до тях и едва намерихме едни малко доста затворени обувки, но поне ми ставаха ( все пак аз нося 35, а тя 37 номер). Голям смях падна у тях, докато мерих голяма част от обувките й.
.......................
Върнахме се вече обути, милите бяха платили сметката и не ми даваха и дума да обеля да им дам парички, и тръгнахме към... Plazza...
.......................

....................
Още от преди месец бях предупредила моите момичета, че не искам танцьори, стриптизьори и т.н. понеже съм леко гнуслива. Е да ама, съдбата си е съдба. Отиваме в дискотеката и се оказва, че Grandos ще се грижат за нашето настроение.
След цялото дърпане и молене, все пак ме извадиха на сцената ( но аз, за да съм отмъстителна дръпнах с мен мацката, която ми ги "уреди", тази същата с обувките). Та двете с нея на сцената, с 2-ма. Аз бях толкова притеснена и стегната, че все едно никога гол мъж не съм виждала  Поне момчетата бяха най- хубавите от всички Мятаха ни наляво- надясно, сядахме, ставахме, абе още не мога да повярвам....

И сега като се замисля, то нали това им е целта на тия партита, да направим някоя и друга простотия и да се забавляваме с най- близките си приятелки. Въпреки, че в моя случай, най- много се погрижи тази приятелка, която смятах за най- отдалечена. В смисъл такъв, че тях се разбира повече с моя мъж, но явно чувствата й към нас двамата са с еднаква сила, просто аз до този ден не го бях осъзнала. Ако не беше тя, нямаше да имам поздрави в заведението, ако не беше тя, нямаше да ни танцуват... Е, да не го изкарвам, че тя е виновницата за всичко но е една от главните.

браво! личи си че е било страхотно парти, то и такова трябва да бъде моминското един луд купон с много смях и щуротии

Браво, чудничко сте си изкарали, забавлявали сте се. Точно това са моментите, които ще си спомняш след време - не целия хаос около подготовката.