Няма как да пропусна най-важното събитие в живота на моята прекрасна съименичка!     
Josephine, бъдете живи и здрави, красиви и щастливи с малкото човеченце!

Честита темичка Жозефин,избутахме го още малко остана  .Влизай бързо да разказваш 

Честита темичка и от мен, Жози! Пожелавам ти сам хубави и положителни моменти до финала. А след това, едно здраво бебче

Уау, момичета, наистина ме трогнахте! Не съм очаквала такова внимание и че аз също ще имам темичка или можеби все съм си мислела че има още време докато това се случи......и ето тя е факт...което ме подсеща че 1 месец хич не е малко и ей сега ще се изтъркули

Първо Емето, много благодаря за красивата темичка! 

Ще трябва май да започна малко по малко да разказвам

С мъжа ми искахме бебче още преди да се оженим...общо взето се сгодихме април месец, оженихме се септември...но в този промеждутък от време обсъждахме вече бебчето Но аз бях казала на мъжа ми че не искам да бързаме и че не искам да съм бременна на сватбата, искам да не ми се гади, да не изпитвам негативните страни на бременността точно в този важен ден и че е добре да започнем с опитите след сватбата
Така и направихме, още на сватбата и на пътешествието ние вече правихме опити, първия месец бяхме и двамата с някакви големи очаквания и си мислехме че всичко става ей така хоп и готово Но работата не била толкова лесна Първият месец не се получи, при което и двамата се замислихме за многото хора които чакат с години и преминават през какво ли не докато им се случи....не че знаехме колко време ще ни отнеме на нас, просто се замислихме и за тези неща. Но през втория месец нещата взеха че се случиха за наш късмет
Попринцип цикълът ми е точен до 1 ден и за мен не беше чудно че закъсне с 1 ден, беше очаквано и много се радвах и се надявах това да е предвестник на добрата новина Разбира се мъжа ми веднага замина за тестове за бременност като видя че ми закъснява На тестовете на първия ден от закъснението се появи много лека, граничеща с въображението бледа втора черта....но то от много взиране не знам наистина ли имаше или ни се виждаше че има лекичка такава....съответно направи се друг тест на друга марка, пак със същата едва забележима бледа черта....моя мъж още не вярва Иска си той ярката черта....та направих още няколко теста по негово настояване в следващите дни като чертата си стоеше пак бледа....да кажем че с всеки изминал ден е ставала една идея по-тъмна
Бях чела доста по темата и реших да си пусна кръвни изследвания за ЧГХ през 48ч за да видя как нараства.....всичко беше перфектно, първата стойност беше около 270...втората беше почти 600.....и моя мъж бърза вече и казва че трябва да запазим час за лекаря Но аз знам че няма смисъл да е толкова рано А той все още не вярва че съм бременна....или просто тези тестове му се виждат нереални и чака някой доктор да го удари с чука по главата и да каже, да така е
Съответно запазихме час за 6г.с. при един доктор при който мислех да се запиша защото ми го препоръчаха, гледа ме той с вагиналния ехограф, каза ендометриума бил готов, но не виждам плоден сак, не виждам нищо...още било рано. Каза виждам че си бременна по всичко личи, но не мога да засека плодния сак. Малко се стресирахме и двамата и решихме да отидем след 10 дни при друг доктор. При него с по-смотан апарат но вече се видя всичко...можеби просто е трябвало да не се избързва толкова
Следващия ми преглед беше отново при първия доктор при който се записах да ме следи, в 8г.с. вече чухме сърчицето, гледахме сакчето Можеби тогава мъжа ми се осефери малко и се усети че наистина съм бременна До тогава все не можеше да повярва, но като чу сърцето гледаше толкова опулено екрана че ми идеше да се разплача в този момент.....няма такава гледка

Ще разказвам още ако пожелаете.....евала на всички които ще прочетат този ферман и ще имат търпението за това

Честита бебешорска темичка,Жози!Пожелавам ти този оставащ месец до срещата с това съкровище ,да бъде изпълнен само с положителни емоции и радости ,а на финала леко раждане и бързо възстановяване

Цитат на: Josephine в 25.06.2013 08:09

Ще разказвам още ако пожелаете.....евала на всички които ще прочетат този ферман и ще имат търпението за това

О, прочетох го и още как! Кога за първи път усети бебешорчето? Започнахте ли с покупките или чакате да се появи мъничето? Ако си писала в другите теми, ме извини, но не съм си пъхала нослето все още в тях 

Честита темичка и от мен  Леки финални метри

Честита темичка 
Изчетох разказа, представих си го мъжът ти как гледа 

Хайде, хайде искаме още "Радини вълнения" Моя мъж като отидохме да потвърдим бременността повече се впечатли от дължината на вагиналния ехограф хахахах

хахаххахах Емето, голям майтап дето казваше една друга бремелинка дето е инвитро и са им забранили полови контакти през бременността, та тя казваше че ако има късмет да я гледат с вагиналния си е чист секс

Добре дошли на всички останали в моята темичка

Адашче, за първото ритниче...то ритниче е силно казано и аз се чудих в началото усещах разни трепети 15-16 седмица, но ми бяха казали че когато усетя наистина бебето да рита няма да се чудя от него ли е или от нещо друго и аз така и бях запомнила...та си чаках хубавия ясен и отчетлив ритник...Почнах да ги усещам 17-18г.с. като изживяването за мен беше неописуемо, жалко че и мъжа ми не можеше да го усети толкова рано в началото, а само ме гледаше отстрани като му казвам ето сега рита Той го усети доста по-късно...особено като почне да хълца в късните седмици се усеща най-лесно....а сега е направо фурор в корема ми

Иначе да продължа с разказа си, всичко изглеждаше нормално още от началото, в 11г.с. направих БХС, като от Майчин дом 3 пъти ми сбъркаха данните....първо нямаше нищо на мое име и им казвам че съм ги пуснала и трябва да са готови проверявам нон стоп, звъня и се разправям с някакви лелки по телефоните че от Бургас до София няма как иначе, та стана ясно че са ми сбъркали името, казаха че ще го оправят на другия ден, да ги потърся тогава да ги видя....
На следващия ден пак гледам пак няма нищо, реших пак да звъня....казват ми госпожо имената които ми казвате съвпадат, но годината на раждане не съвпада тук с една друга наша пациентка. Та разбрах че са ме състарили с 10 години и съответно резултатите са коренно различни, защото годините на майката пряко влияят на стойностите....та пак ме пратиха за друг ден да си ги търся резултатите, като ги направили наново. Влизам на следващия ден и какво да видя името точно, годината точна...а отгоре където е инфото което наблюдаващия ме лекар е подал към тях пише "УЗ данни за вродени аномалии"....и аз започвам да питам какво е това...те ми казват че моя лекар го е писал и че трябва да ми е споменал че плода ми е увреден, да ме е предупредил.....мен вече нервите ми не издържаха, звънях ту на него ту на тях...той ме уверява че не е писал такова нещо, има копие на бланката която е подал при тях наистина няма такова нещо писано, те пък ме уверяват че доктора ми трябва да е говорил с мен за уврежданията на плода и че няма как да има грешка. След дълги обяснения се оказа че това нещо на тях им е останало от някаква друга бланка от друг пациент и са омешали яко нещата, та бяха ме наплашили до небесата....просто ми скъсиха живота.
Лекарите ме посъветваха да си пусна още едно БХС към 15г.с., но аз се замислих и след като мислено ги препсувах тия от Майчин дом за главоболията и нервите реших че няма смисъл...все пак това е статистическо изследване и не показва реално дали има нещо или не....реших да не се затормозявам повече и се отказах да правя.

Междувременно от началото на бременността кръвното ми вървеше доста по-високо от това което е било преди това, ходих в Бургас при няколко кардиолога, казаха няма проблем...кръвното е от бременността, казах им че имам и сърцебиене всеки ден се случва по няколко пъти...казаха да, имаш физиологична тахикардия пак от бременността, ще търпиш....
Реших да ходя до София до Марков за ФМ в 20г.с., там се оказа че имам малко миомно възелче на предната стена на матката което ме увериха че нямало да ми създаде проблеми сега с бременността и няма да ми пречи. Оказа се че кръвотока на утеринните артерии които захранват матката е много слаб и има спазми в тях и едва ли не бебчето не го храня достатъчно добре...доктора се стресна като му казах каква е голяма разликата в кръвното ми от преди бременността у след това и ме прати и на кардиолог в София...на всичкото отгоре каза че шийката ми била скъсена да не се претоварвам и т.н. Заради кръвотоците искаше да постъпя в болница веднаха за да ме следят от какво се получава и дали могат да се регулират и каза че задължително иска да ме види в 7ми месец ако се налага да се ражда бебето принудително в 7ми месец заради слабите кръвотоци. Малко стресиращо звучи....та както нямах нагласа останах в София, минахме през Метро вечерта да напазарувам чехли, нощница, бельо, козметика, защото нямах идея че ще оставам в София за повече време и съответно нищо не бях взела....Та останах в Шейново за 5 дни, където в началото бях на системи и инжекции и хапове, за кръвното, за кръвотока, за задържане и т.н. Искаха да ме следят и повече време и да ме оставят още няколко дни в болницата но аз се примолих да ме пускат...казах им че вече са тръгнали хора от Бургас да идват с колата да ме взимат. Просто не издържах в болницата защото нямаше и кой на едно свиждане да ми дойде. Добре че беше един познат да го помоля да ми донесе прибори, супник, чаша и една книга защото и това трябвало да се носи. Беше много ужасно, другите ги посещават роднините, носят им храна, а аз ям само болничната дето за нищо не става и не мога да сляза до будката долу да си взема нещо защото съм със системи...Добре че на 3тия ден ги махнаха та щъках смело до магазина за покупки...

вече спокойно можете да ми връчите титлата за най-дълги постове

Жозефинче радвам се че си имаш темичка и че си в девети месец.Помня твоите премеждия и че имаше вероятност по рано да родиш.чакам продължението на историята и да разкажеш как върви приготовлението.

Честита темичка и от мен.Нека след трудната бременност да имаш лееееко раждане и здраво бебче!