Леле колко си красива, пу пу. Очи, устни, като изписана

Но да знаеш, че чакаме още снимки. Особено на роклята ти , в която както знаеш съм влюбена

Още веднъж честито, прекрасни сте!!!!!!
Честито! Пожелавам ви неугасваща любов и разбирателство

А за снимките – те другите са го казали – страхотни снимки, изключително красива булка!
Поздравления и от мен

Бъдете много щастливи и винаги обичащи се един друг

Снимките са много хубави, изглаждате като от картичка

Гримът е страхотен

Какви очи само!!!

Красотата ти е неповторима, Noir! Смайваща двойка сте! И аз се присъединявам към очакващите с нетърпение останалата част от снимките! Роклята е великолепна - един път! Всичко лъха на стил и изящество! Поклон

A perfect day for a white wedding ( заглавието го открадвам от Мариола)
Не спазихме традицията булката и младоженеца да спят отделно нощта преди сватбата, въпреки че мъжа ми няколко пъти ме пита: „Ти кога ще си ходиш?”
Сутринта се събудих свежа, хапнах препечена филийка за последно и отпраших към фризьорката. По пътя хората ми се радваха, защото след мен се вееше дългото було.
Обожавам да ходя на фризьор и изобщо да ми пипат косата и за мен това не беше подготовка за сватба, ами направо спа процедура. Към 11.30 се запътих към гриморката, а там вече ме чакаше отбора на фотото и видеото. Слизам от колата, булото се влачи след мен и видеооператора ми се хили и вика: „А, чакай, че нещо ти се е закачило на главата” хахаха. Метнаха ме на стола за грим – пореден релакс за мен. Всички само ме питаха как съм, пърхат ли ми пеперуди в стамаха, а по-спокойна от това не можех и да бъда – изобщо не се и замислях, че след някой и друг час ще съм булка. Грима, както видяхте, стана великолепен!
Обратно към апартамента на родителите ми, там вече ме чакаха някои гости, аз се посуетих , защото имах време до момента на обличане и се чудех какво да правя.
Дойде и момента на обличане, момента в който да напаснем всички елементи в едно.
Колкото и нескромно да звучи – получи се перфектната комбинация от рокля, було, грим, прическа, обеците и букета! Всичко е избирано отделно, дори не успях грим и прическа пробни в един ден да направя, но когато бях готова разбрах, че съм направила правилния избор.
Тръгваме към мястото на ритуала ( нямахме традиционното взимане на булката ), първа крачка с роклята и „храс” – токчето скъса долния тюл. Качвам се в колата и „храс” втори път – следващия пласт тюл отиде по дяволите. Докато стигнем до Екопарка някой ми беше направил на булото две дупки от цигара хахах. Нали знаете – нещото ново бързо стана нещо старо, така че традицията бе спазена.
Пристигаме в Екопарка 10 мин. преди церемонията и няма никой! Младоженеца още пътувал! Паркирахме в един ъгъл, за да не ме видят докато дойдат и зачакахме. В един момент всички се изсипаха наведнъж заедно с младоженеца и дойде момента за моето появяване. Получи се така, както винаги съм мечтала!
Хванах татко под ръка и с бавна стъпка влязохме през арка от рози в Розариума, пътека посипана с розови листенца водеше към младоженеца и всички гости бяха вперили поглед в мен!
Погледнах мъжа ми – той вече беше разплакан и с много усилия се сдържах да не го направя и аз. Баща ми ме предаде в неговите ръце, прегърна го, каза му няколко думи и се отдалечи с насълзени очи. Момента беше уникален и много интимен, просто перфектен. Надявам се фотото и видеото да са уловили точно тези емоции, те са ми най-скъпи!
Отчето посъкрати малко церемонията с думите: „Аз тук трябваше да ви прочета по три пъти еди-какво си, но нали се сещате защо не го направих” – хаха толкова му печеше, че нямаше търпение да си ходи. Кумът се справи страхотно с размяната на короните, нито един път не ги удари, а дори не знаеше предварително, че не трябва.
След церемонията приехме поздравления, снимки с гостите и беж, към лавандуловите полета.....
Втора част....
Лавандуловите полета, ах, бяха мечта отдавна.... Толкова дълго търсих из Гугъл за такива около Варна и нищо не намерих. При една от срещите ни с агенцията, споделих с момичетата и те ме насочиха към едно село до Добрич, където преди години е имало такова поле. Същата вечер, гледайки прогнозата по Бтв дават снимка на лавандулово поле точно от същото село и за нас това си беше знак! Още на другия ден отпътувахме натам и то ни чакаше – в цялата си лилава прелест!
Фотосесията беше изключително прашно, мръсно, буболечесто преживяване! Всичко живо ми се навираше под тюла, а аз съм изключително гнуслива на тема буболечки. Обаче бях в такава еуфория и настроение, че не ми пукаше изобщо. Фотото и видеото така ни предразположиха, бухнаха се с нас в мръсотията и резултата е налице – невероятните първи снимки от лавандулата. Изключително нежни и много силни! Бяхме предвидили да правим сесия и на стария басейн на Дружба – има разкошни тухлени арки (Лили от теб откраднах идеята), но не ни стигна времето и отпаднаха.
Пристигнахме в хотела – „Марина” на Слънчев Ден – като ме заобиколиха тези туристи....
Една рускиня пред хотела като взе да щрака, да нарежда някакви пожелания за нас – само й разбрах, че ни пожелава едно момиче и едно момче хихих. Един немец като вика „Айн фото, айн фото”, а кума отстрани му приглася; ‘Файв лева, файв лева” хахаха, събрахме пари набързо. Всички ми ръкопляскаха по пътя, един руснак с жена си само дето не се хвърли да ме целува в еуфорията. Овсежихме се набързо в стаята, че бяхме прашни до ушите и влязохме в ресторанта под звуците на рок и Queen.
Захранването беше много вълнуващо и за двама ни, а ритането на менчето не ми се получи – ритнах здраво, то се претъркули няколко пъти и нито едно цвете не излезе. И сега какво - близнаци .....
Първият сватбен танц – много емоция на фона на Scorpions – When you came into my life – видяхте и снимката, която е събрала всичко е един кадър!
Речта на кума успя да ме просълзи, а той беше толкова горд през цялото време, че е наш кум и че е до нас в този ден!
От тук нататък много танци, аз не седнах и за миг – усмихната и щастлива. Някой и друг ритуал и игра за разнообразие на гостите, много любов и целувки, щастливи погледи на родители, приятели и всички около нас.
Сватбата беше не просто перфектна, беше уникална и не може да се опише с думи.
Все още ходим „надрусани” от тази емоция, не сме се спрели и за миг последните дни и още дълго ще ни държи.
ох колко си романтична

да знаеш че искам да вида снимки от розариума сигурно е било приказно! а за скъсания тюл и буболечките и аз бях същата приказка! бях събрала всички буболечки по тюла. явно всички с тюлени рокли имаме този проблем! да знаеш че емоцията ще те държи още много

, аз все още 2 пъти на ден гледам трейлъра и снимките

чакаме снимкииии повече кога ще станат готови ?

Ами професионалните до 2 месеца...
Но довечера като се прибера от работа ще пусна на роклята, както обещах и на украсата.
Ааа, да не са пуснали днес още снимки...охх, сега докато се прибера ще ми се изчака чакането

Много благодаря за комплимента, Машка, опитахме се да предадем точно нашето вътрешно усещане за красота с мъжа ми, искахме детайлите да отразяват нас, визията ми също е точно моята.
Радвам се, че се усеща дори само от снимките, че го усещат и хората, които не са били там

Лелел, мила, разказът ти ме пренесе в онези романтични филми, в които всичко е толкова вълнуващо - сякаш си качена в облаците и летиш ли летиш.... Прекрасно!
Аз също като теб исках татко да ме изведе направо в Ритуалната, но ще го направим традиционно - с кърпичка, но без музика. И двамата с годеника не харесваме оркестрите...
Целувам те задочно, желая Ви приказен семеен живот и нека малките камъчета, в които ще се препъвате /които неизбежно ще има/ да запалват жарта на страстта в отношенията Ви!
И разказа ти е толкова красив и романтичен като снимките! Нямам търпение да пуснеш още снимки, всичко е толкова красиво и нежно!
