Хоп-троп, ето ме и мен

Откъде да започна - с мъжа ми сме заедно от четири години. Запознахме се случайно и изобщо не беше любов от пръв поглед. Но добре, че и двамата погледнахме втори път

Надявам се да е любов завинаги! Той е най-най-страхотния мъж - изключително спокоен и уравновесен, винаги много премисля нещата и ме допълва и балансира чудесно. Аз съм доста по - емоционална, винаги трябва моето мнение да е последно иии страшно много мърморя
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Определено съм жена "носена на ръце".
След като се запознахме се оказа, че имаме страшно много общи познати и си е било писано да сме заедно, просто е било въпрос на време да се засечем. Една от най-паметните за мен случки е именно с такива общи познати. Много преди да се запознаем, моя много близка колежка се опитваше да ме сватоса със сина на нейна приятелка, но с момчето така и не се запознахме. След около година, ние вече гаджета с мъжа ми, отиваме на гости на сестра му - хем да ме покаже на родата

Вечеряме и те нещо си се обясняват за вуйна им, това- онова, и в един момент чувам разни познати имена. Честно само дето не паднах под масата. Оказа се, че момчето с което преди се опитаха да ме сватосат е неговия първи братовчед хахаха. Вуйна му след това разправяше, че им е отмъкнал хубавото момиче, ама все пак в семейството съм дошла

От там нататък всеки път, когато установявахме общ познат, мъжа ми се хили и вика: "И с него ли са се опитали да те сватосат" хахаха
Охх, по-късно ще продължа, че работата не чака...