Цитат на: Alichka в 28.06.2013 11:26

Чак ми е странно, когато някой заговори за следродилна депресия

Alichka, в такъв случай се казва "Пази Боже!" Радостта от бебетата и физическият и емоционален срив са две различни неща.

Alichka има я депресията и тя основно идва от това че не се срещаш с хора ,не си доспиваш-нямаш нормален сън,ежедневието ти е от памперс до памперс от хранене до хранене,от къпане до къпане,реват а ти не можеш да им помогнеш или да разбереш защо реват.Тези неща натоварват и човек може да се срине буквално.Мен ме крепи това ,че все пак успявам да излезна по половин час на разходка и да ги оставя на мама,а и съм се борила за тях 5 години и не мисля че имам право да се оплаквам.Но като цяло е хубаво да ги гушкаш,целуваш,да ти се  усмихват и си струват всяко неразположение.А хората така ни се радват като видят близнашката количка.Най шокирани бяха комшиите.Виждали са ме с корема ,но не знаеха че са близнаци и като видяха първия път количката ахнаха от изненада.

Цитат на: gucci в 28.06.2013 11:40

Alichka има я депресията и тя основно идва от това че не се срещаш с хора ,не си доспиваш-нямаш нормален сън,ежедневието ти е от памперс до памперс от хранене до хранене,от къпане до къпане,реват а ти не можеш да им помогнеш или да разбереш защо реват...

И хормоните ти рязко се сриват.

Много лекомислено изказване, дано не го познаеш и ти остане странно завинаги (но не го казвай, защото за тези, които са го преживели звучи ужасно).

Гери, прекрасна си и се справяш уникално. Имаш и моето вьзхищение. Алексиа хубаво е изкала това, което мисля и аз 

Нреждам се за снимка на бебоците 

Точно, защото изгубих едно дете в късен месец, ми е странна тази депресия. Изживяла съм много по-голям срив в хормонално и емоционално отношение! Миналата година не малко близки и приятелки родиха, а на мен ми остана само болката. Да, с деца няма наспиване, няма излизане, когато и както ти скимне, но за сметка на това има нещо много по-хубаво. Според мен е малко или много до настройка. Ние поне с мъжа ми държахме да сме млади родители - изключително странно беше това за всички 
А за близнаците - винаги са ми били интересни. Предполагам, че още от мънички се усещат когато са заедно. С близнаци май спокойствието свършва, когато проходят...

Не сьм сьгласна, че е до настройка. Това е физическо и психическо сьстояние, което понякога може да има много тежки последици.

Това, което си преживяла сьщо е ужасно, но не е сравнимо. Болката е различна, ситуацията е различна.

Трудно се разбира нещо, което човек сам не е преживял, затова не ми се струва хубаво да се изказват сьждения. Пак повтарям, че в никакьв случай не ти пожелавам да го преживееш само, за да го разбереш. Пожелавам ти обаче да станеш майка и да се радваш на деца.

Не мисля, че и някой от нас може да си представи на теб какво ти е било... Да не дава Господ на никому и само здрави деца и спокойни майки да има !!!

Ей, Гери, страхотно изглеждаш само 2 седмици след раждането, браво на теб!
Нямам търпение двамата юнаци да поотраснат още малко, че да мога да им се порадвам на живо

Съгласна съм с теб колко е важно спокойствието на всички вкъщи, за да могат децата да се чувстват щастливи и обичани  А едва ли има нещо по-хубаво от една беззъба бебешка усмивка

Тъй или иначе сме зачекнали болезнена тема, нека поне я завършим оптимистично. Минала съм по пътя на депресията /макар едно време понятията "предменструален синдром" и "родилна депресия" да се заклеймяваха по необясними причини/ и искам да кажа, че всичко минава и после дори се чудиш, как се е случило. Колкото по- рано разбереш какво те е сполетяло и потърсиш помощ, толкова по- бързо минава.
Гучи, тоз Венци голям лакомник, ако я кара така /по 400 гр. на седмица/, докторите май ще тръгват да му махат едно хранене  . Правят ли опити да се усмихват вече? И аз като m0onlight искам да ги видя, дано мога в края на лятото да отскоча до Варна.

svekarva той доктора каза да махаме едното хранене в 3 през нощта.Пробвах се тази вечер ,но не ми се получи.Рева докато не му дам яденето.Не можах да го залъжа с вода.Ще се радваме да ви видим всички.Тъкмо ще си почине мама докато вие ги забавлявате.

Аз бях се сринала след раждането. 6 месеца не бях на себе си и имаше моменти, в които буквално мразех това че имам дете. Чувствах се адски прецакана от цялата ситуация и изгубих 6 прекрасни месеца от живота на сина ми. Слава Богу, че един психолог ми помогна да изляза от това състояние, защото иначе не знам до къде щях да го докарам. Постоянен рев, постоянно недоволство, ненавист към детето на моменти. Сега ме е срам от поведението ми, но тогава не го разбирах. Както каза свекърва всичко минава и се забравя, но има неща, с които човек не може да се справи сам или да контролира. Губи много ценни моменти, но няма как. Важното е да се излезе от това състояние.

Гери, не е ли рано да махате едното нощно хранене? Изглеждаш много добре, дори бих казала по-добре от преди като сме се виждали. Явно близнаците разхубавяват майките двойно  Прегръдки на теб и малките ти мъже. А как се чувства вашия татко, вече с пълна къща?

Мама си замина преди малко и ми е адски тъжно.Вече ще се справям сама с двамата.Няма да ми е лесно,но се надявам /то друг избор нямам/ да се справя.Поплаках си.Но стига с тъжните мисли.Днес бяхме на разходка-40 минути навън и много им хареса на малките мишки.Не мога да повярвам ,че другата седмица ще станат на един месец.Кога се родиха кога мина един месец.
Капризче таткото се чувства щастлив и бърза след работа да се прибере.Много ми помага и ги храни и памперси сменя.Гледам да го оставяме да се наспи нощем,че все пак работи.Ами според доки не било рано ,но аз смятам да видя кога сами ще го махнат и да не насилвам нещата.Иначе да сега съм по слаба от преди ,но аз посвалих и някой кг преди да забременея.

След 40-тия ден става маалко по- лесно, някак се вчовечават и по- ясно изразяват исканията си. Добре, че са летни бебета и ще може да прекарвате повече време вън.
Пък Венци не се и опитвай да го залъгваш с вода, всичко разбират калпазанчетата. Дано сам регулира главоломното наддаване от 400гр. на седмица. Те по- лесно се отказват от храненето в 21ч. и полека - лека се увеличава интервалът между храненията. Ама като са двама, дано може да прескачат едно и също ядене, че да имате и вие малко повече време за почивка. Иначе от кротките деца ли са? Имат ли колики?

Гучи,ние от раждането бяхме на седем хранения,а към втория месец на шест,лекаря искаше още след първия месец да мина на шест,но Ники не искаше и като мина още един месец само си отпадна яденето в 12. Това наддаване е малко много за дете на АМ така ми казаха на мен заради опасност от рахит,ако е на кърма нямало значение дори и прекалено много да е,но за АМ било опасно.сегя пък ядем повече от колкото трябва и пакне качваме

Вместо Венци вчера Криси пропусна едно ядене-яде в 9.30 после в 1.30 и 5.30 вместо в 9.30 12.30 15.30 и 6.30.Пробвах се да го будя но нищо не се получи и накрая го оставих да спи.

Вчера бяхме пак на мерки-Венци вече е 3300 а Криси 2700.Днес ставаме на месец и по този повод ви черпя с някоя и друга снимка.
Криси

Венци

И двамата и мама с количката