Чудесна новина, Гери! Сега ще се радваш на бебочетата си в комплект

Да разкажа за раждането.
Накратко не се очакваше да раждам.Предния ден бях на консултация и с докторката даже си говорихме ,че ще си дочакам датата.Естествено бях на разходка и всеки който ме виждаше с големия корем ме питаше дали още не съм родила.Реших да отида да видя и да пожелая успех и на танцьорите от танцовия клуб в който танцувах преди да забременея и да им пожелая успех на мероприятието в събота.Вечерта се прибрахме хапнахме и легнахме.На сутринта в 6 часа чух едно пук и си помислих че пак таза ми изпука-накрая всичко по мен пукаше като се завъртя.Все пак реших ,че така и така съм се събудила и трябва да стана да отида до тоалетна.Ставайки започна големия теч-аз дето цяла бременност се чудех дали ще разбера какво е да ти изтекат водите.Нямаше как а не разбера теча беше огромен.Вървях и оставях след мене локви.бях учудващо спокойна заразлика от моя мил мъж.Влезнах да се изкъпя и подготвя ,а той само даваше зор да тръгваме ,че да не родя в банята.Аз бях запозната ,че няма как така бързо да родя ,а и нямах никакви болки.Обадих се на лекарката и тя каза да отивам в болницата ,че тя се оправя и идва.Обличането обаче беше мисия невъзможна.Въпреки превръзките не можех да стигна до вратата и бях цялата мокра.Накрая се отказах да се преобличам ,грабнах една кърпа ,метнах две нощници козметика и чехли в чантата и тръгнахме.Всичко беше във вода,но нямаше какво да направя а и по никакъв начин не можех да я спра да тече.Стигнахме в болницата -приемане,изследвания,ехограф,документи,запис на тонове и абокат и банка.Дойдоха докторите и се консултирахме за упойката.Аз избрах спинална упойка .в 7.40 вече бях в операционната.Договорихме се с анестезиоложката ако ме хване много шубето да ме поприспи като извадят бебетата.В 8.03 проплака Венцислав,в 8.04 проплака Кристиян.Беше странно защото при проплакването на Кристиян аз си мислех че е Венцислав все още ,но се оказа че да минута разлика вече бяха извадили Кристиян.Взеха ги да ги покажат на таткото и да ги измият.След което ми ги показаха.Очаквах да са по сини и някак по различни,но те бяха чистички и розови.Последва шеф и кройка и неочаквано за мен толкова ме държаха емоциите ,че са добре и че съм ги видяла ,че хич не исках да ме приспиват.

Преместиха ме в реанимация и ме оставиха да си почина.След секцио боли ,но не е болка за умиране и да ви кажа толкова други емоции имате ,че в началото болката е най малкото което ви вълнува.След 2 часа ми донесоха Венци и ми казаха ,че тъй като е мъничък се налага Криси да остане малко в кувьоз,но че всичко друго с него  е наред и проблема е само в ниското тегло.С нетърпение дочаках свиждането ,за ад видя моя мъж и приятелките.След свиждането ме раздвижиха.Болеше ,но аз знаех че трябва да стана и да ставам колкото се може повече за да стигна до другия край на болницата и да видя другия ми малък мъж в кувьоза.Успях още вечерта да се дотътря до кувьоза. И на най големия си враг не пожелавам да гледа детето си през стъклото на кувьоза,да не може да го гушне като плаче,да не може да го докосне ,да не може да му помогне,да си тръгне от болницата без него.Но и този труден момент мина и благодаря на подкрепата на всички приятели,на съпруга си и на вас мили момичета.Престоя в болницата мина бързо и на 09.06 си бяхме у дома с Венци.Ежедневието ни завъртя между храненето,смяната на памперси,преобличане ,къпане и настройване един с друг,ходенето всеки ден до болницата да видим Криси и да научим колко е борбено момчето ни.И така до днес когато си взехме и Криси вкъщи.Момчетата ми са добрички,хапват добре и спят.Скоро ще пусна снимка да ни видите.Утре е и първата ни консултация и ще разберем колко е наддал и Венци.Няма по голямо щастие от това да сме си всички вкъщи-аз и моите трима любими мъже.

Ти си мьжко момиче (и е точния контекст да ти се каже  ).

Раздялата с новороденото, който не го е преживял, не може да си го представи. Да не дава Господ ! Важното е, че вече сте заедно и сте добре и че той е бил там само за тегло, а не за нещо по-сериозно.

Благословена си, двойна мечта да ти се сбьдне. От сьрце се радвам за вас !!! Гушкайте се сега на воля и кураж за всичко, което ти предстои, защото майчинството е прекрасно, но това не го прави лесно.

Целувки на юнаците

Гери, прегръща ме ви силно и много се радваме за вас.Пълна къща сте сега 

Гери,много се радвам,че най-после сте си всички у дома и се радвате един на друг.ДАно твоите момчета те слушат все така и много,ама много да те радват.Прегръдки.Нямам търпение да ви видя скоро.

Гери, много се радвам че вече всички сте си у дома. Звучиш вече много добре, спокойно и щастливо. Пожелавам ви повече да не се разделяте, а малките юнаци бързо да растат.

Гери много се радвам, че вече всички сте си удома..това е наистина прекрасно..и разказа е много трогателен, но както и по-горе са написали ти си мъжко момиче и се справяш страхотно с всичко. Прегръщам ви и тримата 

Браво Гери,страхотно е,че и двете ти момченца са вече при теб.Радвам се,че си имала леко раждане (поне с такова впечатление останах от разказа ти).След това обаче не ти е било лесно,но като една мъжка майка си устояла.Нека от тук нататък да сте винаги заедно,а бебоците да растат бегрижно.Прегръдки и от мен 

Гери, какво да кажа, освен - възхищавам се на майки като теб! Разказът ти много ме трогна.
Пожелавам ти отсега нататък всички трудности да са зад гърба ви и да ви чакат само слънчеви и усмихнати дни. Много прегръдки за малките юнаци!

То хич не му е мястото и времето, ама да попитам, защото само за това си мисля: как реши кой как ще се казва /в смисъл, по първенство на раждането, или по големина/, при положение, че бяхте избрали имената още в началото на бременността? Близнаците са винаги и на всички интересни, сигурно ще те питат и други откачени неща, та свиквай.

Ами по време на бременността стана ясно че единия върви по голям-това стана накрая до към началото на 8-я вървяха еднакви.Тогава реших ,че по големия ще е Венци а по малкия Криси.В последствие се оказа и че първи се роди по големия защото беше с главата на долу,а Криси беше седалищно.Днес бяхме на консултация с Венци и е качил 300 грама и 3 см.Иначе днес шашнах част от комшиите ,които са ме виждали с корема ,но не предполагаха ,че бебетата са две.Втурнаха се да помагат с количката.А ми направи впечатление ,че и други хора се радваха на двойната количка и двете бебета.Явно близнаците са на почит.

Гери честита ти пълна къща Толкова се радвам за вас сега само здраве и усмивки за всички ви.

И как няма да се радват хората,  близнаците са двойна радост Ти успяваш ли да се наспиваш и как сте с нощните хранения?

Гери ти разхождаш ли ги навън вече?

Ами днес им беше първото излизане до консултацията,но доки смята че е рано защото сме мънички.
Дина успявам да се наспивам.Те се хранят на три часа-в 12 вечерта,3 през нощта и 6 сутринта.През паузите и тримата спим./по около два часа между храненията имам сън/