Дина честитo бебче Симеон.Нека ви е жив, здрав и много щастлив! На теб бързо възстановяване,а на гордият татко много да ви помага и подкрепя!

Честита мъжка рожба, Дина. Да ви е живо и здраво детенцето и да ви дарява с много любов и топлина

ДИна честит ви син Симеон да сте живи и здрави и тримцата, много да си се радвате, да се обичате и всичко най-хубаво ви желая. Надявам се , че сте добре

Момичета благодаря ви много за пожеланията

Включвам се само на бързо да кажа, че едва вчера ни изписаха от болницата. Симеон е много добре, но аз направих много усложнения след раждането, което не бше лесно. Сега ще сме между в къщи и болницата, заради мен, тъй като трябва да ходя на прегледи всеки няколко дена. Ще се постарая тези дни да ви разкажа.

Кърменето върви засега и съм много доволна и Симеон, не само възвърна рожденното си тегло, но и го надмина, голям е шампион

Силни прегръдки, радвам се, че Симеон наддава успешно! Бързо оздравяване!

Браво на вас! Само така да папкате и да наддавате.
А ти бързо да се оправяш, че в болницата е едно ама като се прибереш е съвсем друго и Симеон ще има повече нужда от теб!
И чакам да разкажеш как е минало всичко!

Дина много гадно за усложненията, но се надявам сега вече да се добре и да можеш да се радваш на вашето съкровище Симеон...страхотно е, че се кърмите и той си хапва така добре 

Dinna, честит ви син Симеон! Да ви е жив и здрав!

Дина,как сте,притеснявам се за вас,драсни някой ред.

И аз чакам новинки от вас.

Момичета, благодаря ви много за загрижеността. До момента сновях между болницата и в къщи и не ми оставаше почти никакво време. Ще се постарая днес и утре да напиша как мина раждането. Извинявам се за забавянето

Симеон е в чудесна форма и продължаваме да се кърмим успешно Вече е 4.5кг голям е шампион На мен ми правят изследвания и прегледи нон стоп, но вече съм значително по-добре и съм на лекар, чак след 2 седмици, което си е голямо постижетние имайки предвид, че всеки 2ри ден бях в болницата.

Обещавам да пиша този уикенд. Благодаря ви пак

Как е малкият юнак? Надявам се да ни зарадваш с добри новини 

Здравейте момичета най-накрая малко време да седна и да пиша. Моите перипетии още не са свършилиq но малко по-малко се възстановявам.
Най-важното е обаче, че Симеон е добре и наддава. Вече е 5кг и 55 см и сме само на кърма. Много му се радвам, не мога да повярвам, че е бил в корема ми.
Ето я и моята история за раждането. Ама преди да продължа само да уточня, че в моят случай раждането не мина по план, и докторите сами си казаха, че изключително рядко се случва, така че момичетата, които ще раждат и ме четат  да го имат предвид

Всичко започна на 1 Май. Събудихме се с мъжа ми и навън печеше едно слънце и го изръчках да отидем да закусим навън. Разходихме се закусихме и в 2ч отидохме на тонове в болницата. Положението беше същото 2см разкритие и изгладена шийка на матката, акушерката каза може днес може и след 2 седмици.  Признавам си разочаровах се, ама какво да направя прибрахме се в къщи.

Гледахме филм и и започнах да усещам отново контракции, но този път по регулярни, започнах да ги засичам и бяха на 5мин. Нищо не казах на мъжа ми, че вече няколко пъти му давах фалшива тревога и не исках пак да го разочаровам. След един час обаче му съобщих, че ще е май тази вечер. Той веднага скочи и каза, че вика такси. Казах му че ще чакаме поне още един час, а междувременно да дойде да ми прави компания, докато вземам вана, по инструкции на акушерката от курса. Говорехме си с него и контракциите продължаваха да са регулярни и да идват вече на всеки 4 мин. Излязох от ваната пъхнах в куфара грима и четката за зъби и се приготвих. Изчакахме до 21.30, когато контракциите станаха по-силни и на 3 мин.

Стоя аз в антрето готова и с куфара и гледам моят мъж се лута наоколо без да знае какво търси, стана ми много смешно и питах го какво търси, и той ми отговаря честно незнам.

Излязохме навън до таксито и се чудехме ще ни вземе ли или не, има случай, в които отказват, но човека се усмихна и нищо не каза. Мъжът ми го увери жена ми няма да роди в колата ощ е рано, ама ще е за този нощ. Шофьорът ни погледна и отговори, ама вие наистина ли ще раждате, много сте спокойна, казвам ще раждам, а пък съм спокойна, защото вече свърши чакането. Шофьорът, който се казваше Абрахам, искренно се зарадва, каза, че му е за първи път да кара бременна жена до родилното и се радва, че най-накрая и на него му се е случило

Стигнахме в болницата и веднага ви посрещна усмихната акушерка на не повече от 23 години. Настани ни в една от залите за раждане и дойде да ме прегледа. Усмихна се и каза 4см тази вечер ще е Ей такава радост не мога да ви опиша, няма да се връщаме в къщи и най-накрая ще видим човечето Акушерката веднага ми предложи да ми сложат епидурална, но аз реших да изчакам. Стоим и си говорим с моят мъж, а пък аз отвреме на време спирам да говоря и дишам като от курсо по йога, докато траят контракциите. Еи тука е момента да кажа, че това беше най-голямата изненада за мен, контракциите болят , но са за няколко минути и се изтърпяват, защото  после имаш няколко минути да си починеш. Не е като филмите, където жените се дерат да крещят

Акушерката дойде да ни провери отново и да ме прегледа и в 23ч бях с 6см разкритие. Учуди се, че не искам епидурална и ми каза ,ако си промените мнението извикайте ни. След като излезе моят мъж ме попита защо не искам и му казах, че не искам да забавя разкритието и, че искам бързо да видя бебето.

Той отиде да си купи кафе и се върна след 15 мин, гордо съобщавайки, че е говорил с акушерката и че не било вярно, това което аз съм чела, епидуралната не забавяла разкритието. Той ме погледна и каза, моля те нека ти сложат упойка, защото ако минем 8см не е възможно после дори и да си промениш решението. В момент на силна контракция реших, че е прав и няма да се правя на герой и да викат анестезиолога. След 10 мин анестезиолога пристигна мъжът ми излезе и ми сложиха упойката, не особенно приятно, но пък действа бързо

Упойката подейства почти веднага и в един момент устовявам, чеусещам контракции от  дясната страна, не от лявата стана ми супер смешно и си казах ами ако ще е така пак е наполовина по-малко, анестезиолога, дойде да ме провери и след като му казах за стуацията просто ме завъртяха на дясната страна с упойката започна да действа.

23.40 седим и си говорим с мъжа ми и нямам усещането, че съм в болница. Тихо и спокойно, нищо не усещам и чакаме бебето да реши да излиза.  Бяхме се спрели на две имена и се чудехме кое ще е като видим бебето.

Акушерката отново дойде и ми спука водите като каза, че с тази бързина до 3.30 човекът ще се появи. Посъветва ме да не натискам много дозатора на упойката , за да имам сетивност, когато дойде време за напъване.

В 2.00ч стигнах заветните 10см, политика на болницата е да те оставят един час без да напъваш, за да намалят шанса от разкъсване.

В 3.15ч, акушерката дойде, заедно със сестра за бебето и започнах да напъвам. Помислих си, ако сега и безпроблемно свърши съм готова за второ бебе веднага

Започнах да напъвам, но бебето не излизаше.  Виждаха му главата и ми казаха, че има много коса, но той не мърдаше. Напъвах все по-силно, но промяна никаква след 1ч вече бях каталясала, а акушерката притеснена. Каза, че ще извика доктора да ми помогнат да извадят бебето с вакуум.

Почнах да се притеснявам. Доктора пристигна и следващите 30 мин опитваха с вакуум, казаха ми да напъвам, но бебето не мърдаше.

Упойката започна да спира действие, но аз продължавах да напъвам с надеждата, че бебето ще излезе. Доктора в един момент спря и каза форцепс, твърде дълго бебето е заклещено.

В цялата суматоха забравих да кажа, че упойката спира да действа да натиснат бутона, но докато се усетя вече ми правеха епизотомия и правиха опит да извадят бебето с форцепс, той не мърдаше обаче. Извикаха, още 2 акушерки едната да натиска корема, което беше лек натиск и не ме болеше и още една акушерка да ми говори и окуражава. Доктора започна отново да вади бебето, но аз усещах всичко, при което се паникьосах и и му казах, че искам да спре докато не ми сложат упойка, но той отговори, нямаме време да чакаме, викаме анестезиолога, но продължавайте да напъвате не можем да спрем бебето трябва да излезе. В един момент, даде инсктрукции на мъжът ми да държи единият крак, аушерката другия, втората акушерка натиска корема, а той и четвъртата вадят бебето. От тук нататък не помня много, помня, само, че смътно видях анестезиолога да влиза и после още един силен напън и чух бебето да плаче.

Младата акушерка, която се казва Фани ми взе ръцете сложи ги между краката и ми дадоха сама да извадя бебето и ми помогнаха да го сложа на корема ми.

Симеон беше морав и покрит с верникс и много голям. Оставиха ми го за малко и казаха, че ще го вземат да го избършат и претеглят, докато мен ме шият, и че мъжът ми може да отиде с бебето.

Попитах 4 пъти колко е голям, но ми казаха мъжът ви ще ви каже  Мъжът ми влезе обратно в стоята със Симеон и ми каза 4кг 52 см, колкото мен когато съм се родил Казаха му да седне да си разкопчее ризата и да сложи Симеон да легне на гърдите му и да слуша как му бие сърцето и да не гледа как ме шият

След 1 ч ни оставиха тримата и започнахме да се кърмим.

Малко по-късно дойде отново анестезиолога и каза, че ще ме оставят на епидурална най-вероятно целият ден, тъй като съм с много разкъсвания и е най-лесният начин да ме обезболят.

Оставиха ни в родилната зал за наблюдение до 14ч слетобед и после ни качиха в стаята.
Казаха, че ще ме оставят да си почина и няма да махат катетара, тъй като имам 7 вътрешни шева и тампонаж, което означавало, че имам нещо като марли, които абсорбират кървенето, тъй като имам и много малки разкъсвания, които не са зашити. Освен това се съмняват, че съм със счупена кост на опашката, тъй като Симеон се е заклещил.

Така приключи първият ни ден в болницата. На следващият ден дойде лекарят, който ме изроди, за да направим отчет на раждането Ситуацията беше следната много тежко раждане според доктора. Симеон се е заклещил, тъй като костта на опашката ми е била завъртяна навътре, а не навън както е обикновено и за да го изкарат навреме са счупили костта.  

Понеже са го извадили с много сила са наранили пикочнят мехур и ще опитат да махнат катетъра, но има голяма вероятност да не мога да пишкам. Външната епизотомия е голяма да не се плаша като пипна, но е нямало как. Казаха, че ще стоя в болницата минимум седмица и ще ме следят отблиза, тъй като мога да направя инфекции.
В крайна сметка  останах в болницата 2 седмици, направих инфекция на вътрешните шевове, после на външните, след това пикочна заради катетъра. Отне ми 10 дена, докато мога да пишкам сама и сега ме следят дали пикочния мехур функционира нормално. Направиха ми снимка, и костта на опашката е счупена на 3 места, след 2 седмици трябва да ходя на физиотерапия . Продължавам да съм на антибиотици, защото направих и инфекция на гърдата и сега съм пак на доктор другата седмица, като се надявам, че всичко ще е отминало Поне за първи път от месец насам мога да си седна на дупето, защото костт явно зараства, така че гледам да съм позитивна.

Сега си мисля, че живот и здраве да имаме второ дете и ако е пак 4кг ще искам секцио и пак ще е тази болница, защото грижите, които персонала положи бяха изключителни. Включително идваха да ми правя масаж между болоуспокояващите, за да могат да ми помогнат да се отпусна, докато чакам да дойде време за новата доза.

От цялата история обаче най-важното е Симеон, който е прекрасно бебе и не мога да му се нарадвам Въпрки перипетиите се радвам, че проблемите са при мен, а не при него и абсолютно всички усилия си заслужаваха.

Въпреки, че е роден с форцепс ,  подутините изченаха за 24ч и той не изглежда травматизиран, от цялото преживяване
Дано да не ви е досадила моята дълга история