Е, може второто да е момиченце и да е елегантно. Всички ме убеждаваха, че едричките деца се гледат по- лесно. Може и да е вярно, поне сучат здраво и вечно са гладни  .
И мене ме вдъхновихте с майки и свекърви, та да си призная, че едва след женитбата на големия син, започнах да разбирам защо е постъпвала по определен начин свекърва ми. Жалко, че и тя е покойница и не мога да и се извиня за лошите ми мисли тогава . Една колежка пък казва за внучето си, че то е нейният отмъстител  на сина и. Какво да се прави, нищо ново под слънцето  .

Хайде и аз в тази хубава темичка!
Честито Дина, да ти е много здравичко момчето и много да ви радва!
След като прочетох историята ти за раждането си помислих:" е та това му се вика трудно раждане". Бързо оздравяване и дано само хубавите спомени останат.

Да се разпиша за остеопата- ние живеем в германия и тук е доста често разпространено посещението му...ние ходихме 3 пъти, защото бебо имаше блокада на вратлето от дясно и спеше само наляво..това води и до леко сплескване на главичката от едната страна...по този повод детската лекарка ни насочи към остеопат. Като цяло съм доволна, почна да спи на двете страни 

Относно акането....аз се бях шашнала, защото нашият момък акаше на 6-7 дни ...но всичко беше ок...както са ти казали кърмените бебета могат и по 10 дни да не акат. Радвай се сега, че после като почнат няма спиране 

Успех с паспорта и дано се приберете на лято към Варна.

мила Дина,толкова добре те разбирам,особено в първите дни след раждането майка ми ужасно ми липсваше,даже съ увах кошмари всяка нощ и в съня ми отново беше болна и умираше. Винаги съм смятала че тя ще ми помага и ще гледа с мен децата ми и затова и не слушах какво ми говори и не обръщах внимание как гледа децата на сестра ми. На мен свекърва ми ми помага,но не е същото. И аз като теб си мисля че те с баща ми са ми пратили най хубавото и послушно дете.

Аз без майка ми не мога.Голяма ми е опора и помощ.И сега е до мен.Жалко че е далече и не може да я виждам постоянно.И аз след като родих разбрах колко е трудно да си майка и колко саможертви ще се искат и как си готов на всичко за едно дете.

Ей какви хубави работи сте писали за майките и свекървите

Руми убедена съм, че се грижат за нас от горе  никой не може да ме убеди в обратното

Ние малко изчезнахме, че пак имахме гости ама пак сме на линия.

Вчера ходих на консултация, че Симеон се  е изприщил по краченцата и корема и много се притесних. Казаха ми, че е от претопляне и да не се шашкам, но ме предупредиха да внимавам, че имало много варицела в момента.

Измериха го и сме станали 59см и 5.530кг, това определено са гените на баща му аз съм била много по финна на неговата възраст като сравнявам здравните картони. Много се смее и почва да ни разпознава с баща му и се разтапям, когато ми се усмихне особенно прсред нощ, когато ми се спи и искам бързо бързо да си лягаме, а той няма желание и ми се радва с малката си беззъба устичка

Да попитам кърмилите майки за съвет, от няколко дена, когато се храни почва да плаче и се дърпа от гърда, пробвах да го оригна понякога, става понякога не. Предполагам е период, но ще се радвам на съвети.

Нямам време да пиша подробно, но може да е кьрмаческа стачка, която продьлжава ден, няколко до седмица. Може да си яла нещо, което е проноикнало и не му харесва вкуса - случвало ми се е с голямо количество джиджифил.

При Михаил ми се е случвало да прави така през различните периоди по три различни причини. Като много малък някъде на 2 месеца имаше млечница и вероятно го болеше устичката. Около 3-4 месец много зачестиха тези резки дръпвания от гърда и установих, че струята на млякото ми беше много силна, бързо се засищаше, а у него оставаше желание да си посуче без да му пуска толкова много мляко. Давах му биберон и той се успокояваше, наддаваше ми добре и спрях да се притеснявам, че суче толкова кратко. Третият случай вече беше доста по-голям може ни към 7-8 месеца и тогава ми направи кърмаческа стачка. Не беше от храна, а от рязка забележка към него, която явно го разстрои. Иначе за храната аз много съм се съобразявала, защото четох за доста продукти, които могат да подлютят или направят млякото с неприятен за бебето вкус.
Иначе оригването е доста честа причина, така че постъпваш правилно. Успех и дано бързо отмине този период.

Да дам отчет Оказаха се череши Аз нали съм свикнала от едно време като беряхме череши на лозе да ям в индустриални количества и тук бях направо абонирана в плод зеленчука. Ама се оказа, че разстройват стомахчето на Симеон така, че спрях и сме по-добре.

От няколко дена не ми спи и много спокойно вечер и се надявам да е само от постоянно сменящата се температура навън и комбинацията с черешите да е влияла и сега да се успокоят нещата.

Иначе в сряда сме пак на педиатър и ще ни бият първата ваксина, дано да е от децата, които я понасят лесно ама ще видим. При вашите деца как бяха следващите няколко дена след това?

Днес най-накрая подадохме и документи за паспорт и казаха, че ще стане за 3 седмици Май ще мога да успея и до Варна да си дойда макар и да е през септември, че август вече сме планирали отпуската тук,а и баща ми ще дойде да на гости нрая на юли и намам търпение. Чакам го да ми направи миш маш, че като неговия няма никъде

А и още се борим да въведем малко режим, ама един път става друг път, не особенно дано след още един месец да сме по наясно с графика

Утре ще ви кача и нови снимки, защото ставаме на 2 месеца и даже отидох да му купя нов тоалет по случая. Ще го докарам с него и ще ви се покажем

О,при вас нещата се нареждат.Супер!Чакам снимки с нетърпение

Ето ме пак и мен. Незнам как е при вас, но в къщи е нон стоп върволик от хора, които идват да видят Симеон. Моят мъж има много голяма рода, и всички докато минат по един път, ще дойде ноември

Да си дам отчета за Симеон на 2 месеца.
Станал е 5.600 кг и 59см. Голямо момче с мекички краченца и ръчички.

Сравнен с неговите връстници е много голям, ама на мен си ми е най-хубавият

Много обича да му говориш и да си комуникират сутрин рано с баща си докато си пием кафето. Много се стряска ако кихнем до него и плаче все едно го колим. Не обича да го оставям сам в стаята дори и за 2 мин иска да ни вижда и чува. Не е задължително да го нося на ръце просто обича хора около него.

Стоенето по корем не му е любимо, въпреки че аз настоявам по препоръка на педиатъра.

Много обича музикалните си плюшени играчки и искренно им се радва, както и класическа музика. Разходките навън са ни традиция и когато е хубаво времето гледам да сме поне 3ч някъде навън в квартала.

Не го оставям да плаче въпреки, че ми е даван подобен съвет 100 пъти, аз игнорирам и си гушкам моченцето Според моята педиатърка правя правилно. Тя смята че децата на тази възраст имат нужда от физическа близост и ако плаче, когато е нахранен и сменен просто има нужда от нас. Голям съм фен на тази педиатърка

Храним се на всеки 3 часа през деня. Започваме в 6ч сутринта после 9.00-12.00-15.00-18.00 и следващото хранене е в 20ч. Заспива между 20.15 -20.30 и спи до 02.00-04.00 сутринта. Опитвам да видя когато се събуди дали има нужда само от гушкане или е гладен, но засега се кърмим. Смятам, че когато е готов сам ще си откаже това хранене.

Отказвам да се поддам на натиска около мен да не му давам да яде през нощтта, защото вече трябвало да спи по цяла нощ. Във Франция това е много важно и масово децата спели до тази възраст през нощта, само да уточня, че това е за деца на изкуствено хранене. така че когато ми дават съвет да не го храня защото е голям и да го оставям да плаче казвам да си гледат работата по тактичен начин. Моят мъж стои много до мен и ако чуе подобен съвет, знае колко се дразня и винаги застава на моя страна и казва, че аз съм майка на Симеон, аз го гледам денонощно и знам най-добре от какво има нужда Много съм му благодарна.

Биха ни първата ваксина и много плака, макар че според мен е защото го събудихме и се стресна отколкото, защото го боля. Беше ми притеснено да не вдигне температура, но единствения страничен ефект беше леко зачервено на мястото на инжекцията. Спа си спокойно след това и нямаше промяна в графика му. Следващата ваксина е през септември.

Въпреки нежеланието ми да му давам биберон се предадох, защото има много силен сукателен рефлекс и често просто ми дъвче гърдите. Затова сего му давам биберона и пак според моята педиатърка правя правилно. Въобще аз имам нужда от окуражаване и тази жена ми действа супер

Чакам с нетърпение първата ни ваканция заедно и до момента Симеончо е навсякъде с нас и не ни е създвала проблеми така, че се надявам и за в бъдеще да е така. Обича когато е в колата и няма проблеми да спи или да гледа през прозореца.

Иначе моето възстановяване също върви сурпер. За първи път от седмица насам се чувствам добре. Отидох и на шопинг терапия, че нямах толкова много блузки с копчета отпред и ми се отрази добре.

Ето и малко снимки и на двама ни https://picasaweb.google.com/106205331222027449294/Bebe?authkey=Gv1sRgCOWhsJW9haX_8wE#5898906008696446946

Много сте хубави !!! Симеон прилича на Мартен. Ти направо светиш  Като те погледне човек и вьздьхва: "Ох, колко е хубаво да си майка!" 

Няма по- хубаво нещо от това "да сте на една вълна" с педиатъра .
Много сте красиви на снимките Хехе, като гледам до къде ти стига и какви му са големи лапичките, ясно е, че върви доста едричък.   Радвам се, че и ти вече си добре, наслаждавай се на възможността да го гушкаш, дори и да не плаче!

Къде ти е корема бе Динна? Ти все едно не си раждала! А Симеончо е супер и хич не е голям! Ние на два месеца бяхме 5300, а сме дами. Той като кавалер трябва да е по голям!

Мерси много

Ина ще кажа на Мартен, той така ще се изкефи. Беше му криво, че всички казваха, че на мен прилича

Свекърва, Симеончо е нон стоп целуван и прегръщан. Моята майка така правеше с нас и аз така сега. Искам и той да има същото чувство за топлина и сигурност, което аз имах с моята майка. А и предполагам, че после той няма да ми дава много да го прегръщам и целувам, нали е момченце

Пънки, двете най-големи изненади от раждането за мен бяха, че контракциите се търпят и че смъкнах всички килограми още в болницата, а корема ми се прибра преди Симеон да стане на месец. Това са позитивите на раждането с усложнения Събирам се във всички дрехи от преди да родя с изключение на рокли, които са тесни в бюста Гърдите ми са толкова големи сравнение с преди, че чак ми стоят неестествени. Ама няма да е за много дълго

Хйде ние пак на разходка със Симеон, че навън е пекнало едно слънце да използвам докато не се е скрило

Дина много сте хубави с малкия Симеон и подкрепям мнението на Ина, че като те гледа човек и си казва "Колко е лесно и прекрасно да си мама"