Била си много красива булка! И букета, и обуките... всичко е супер! 
А разказа ти е невероятен През компютъра усетих емоциите ви. 

Свързвайки разказа със снимките и картината става пълна, мноооого красиво!!!!букета е хубав, голяма работа за липсващите божури, всичко е 
И грима е много нежен! Страхотна си!

изчетох всичко на един дъх,от разказа ти човек може да усети тръпката,вълнението, еуфорията 

Ох, благодаря ви, милички!!! Трогвам се от комплиментите ви и с всеки следващ се връщам отново към онзи вълшебен, незабравим ден 

Ще продължа разказа си... сега като гледам съм изпуснала много детайли, но няма как да ги опиша всичките, защото наистина докато пиша преживявам всичко отново и много се вълнувам...

Баща ми наистина също беше много развълнуван като разбра, че ще ме води до олтара и че ще отговаря на този въпрос - беше много трогателно, много хора плакаха по време на церемонията, аз на няколко пъти се просълзих и беше много трудно да се сдържа да не се разплача, поне бях зад булото (през по-голямата част от церемонията) и мигах максимално много, за да не се разплача  След като излязохме от залата, застанахме пред нея заедно с кумовете и родителите, за да получаваме поздравления и да почерпим с бонбони. Гостите бяха донесли толкова красиви и различни букети, направо ми беше жал, че нямаше да мога да им се насладя, тъй като в понеделник сутринта отпътувахме на нашето пътешествие и ги раздадох на шаферките и на който още искаше да си вземе за вкъщи да се наслаждава, тъй като вкъщи щяха да урмат докато ни нямаше...

След като свършихме с поздравленията в църквата се натоварихме на колата - аз, мъжа ми, фотографката и баща ми, който шофираше и отпрашихме към сладкарничката... беше много смешно, защото там е изключително трудно да намериш място за паркиране и трябваше ад повървя пеша по централните улички няколкостотин метра и с тези стърчащи плочки тук там беше доста трудно да вървя и с огромната рокля, която добре поне, че майка ми измисли начин да я прикачи отзад, иначе не знам какво щях да правя (на края на вечерта се счупи закопчалката от тежестта, но свърши безценна работа). Криво-ляво стигнахме сладкарничката - беше пълно с хора и имаше две запазени масички за нас на двора под едно цъфнало дърво... толкова беше приказно, всички разбира се ни гледаха и си шушукаха и ни се радваха  Фотографката ни направи няколко снимки отвън, след което влязохме вътре, където беше празно, тъй като беше много топъл ден и всички бяха седнали в градината... вътре е разкошно, много красив декор - ще видите по-късно като получа снимките. Поръчахме си разни сладки изкушения, чай и сок от бъз и изчакахме фотографката да нареди композиция за снимките. След което седнахме да хапнем и тя ни снимаше през това време, след това правихме още много различни и динаимчни и страхотни снимки, няма да навлизам в подробности. Като приключихме с фотосесията и хапването потеглихме към една овощна градина, от която са и трите снимки, които ви пратих. Тя (фотографката) беше ангажирала човек, който живее наблизо да ходи редовно да проверява дали дръвчетата са цъфнали за нашия ден и за огромно щастие точно в деня ни бяха прекрасни - стотици овощни дръвчета подредени и между тях тревички - перфектната локация за пролетна сватбена фотосесия  По роклята ми взеха да скачат разни скакалчета и други малки буболечици, добре, че не съм гнуслива и просто като излязохме от градината ги отстранихме и продължихме към ресторанта, където кипеше подготовка на залата - шаферките, заедно с майка ми и декораторката се занимаваха активно с украсата.

Ах, мила такива прекрасни разказчета, че направо  , все едно си гледам любимия сериал и с нетърпение чакам следващият ти разказ /епизод/!

На път за ресторанта аз звъннах на шаферките да се подготвят и да ме чакат в градината за фотосесия заедно с тях. Те бяха на линия - направихме много хубави снимки, след което и младоженеца с шаферите - не съм видяла какви снимки са правили те, защото отидох да поседна малко пред ресторанта да почина, че много се бях изморила и нямах никаква почивка до този момент. Беше вече близо 7, аз влязох в ресторанта да видя как са се получили нещата... всичко беше точно както си го бях представила и има бях обяснила, та дори по-хубаво, защото всеки от помощниците беше вложил малък елемент от себе си и се беше получил един голям разкош и толкова изтънчен както аз обичам...

Започнаха да прииждат гости и се снимахме с тях пред фонтана в градината на ресторанта, докато по едно време не стана 7 и нещо (а тържеството беше обявено с начало 19:00) и ние с мъжа ми решихме да се качим в младоженския апартамент и да изчакаме докато се съберат всички гости и бях казала на една от шаферките да ми се обади да ни извика като дойдат към 80% от гостите. Отдъхнахме си малко и се освежихме за 15-20мин, след което звъннаха да слизаме и се запътихме към официалния вход на ресторанта, където ни чакаха кумовете. Затвориха вратите, за да не ни виждат гостите и изчакахме официалната покана от DJ-я и влязохме отново под звуците на Менделсон. Всички се бяха изправили и ни пляскаха, беше изключително тържествено. Спряхме се на бялото платно, където кума ни предизвика с горчивото шампанско, което пихме до дъно и това постави началото на една незабравима вечер на танци, любов и вълнения.

Все едно бях там, как хубаво разказваш Било е наистина много вълнуващо изживяване

Аз да питам, сигурно си казвала, но откъде е роклята?

каква тръпка,какъв трепет,пожелавам на всяка от нас да го усети,по начина,по-който го е изживяла нашата булка, а именно силно и незабравимо

bbride, роклята е от milanoo.com  Изключително съм доволна от нея!!!   

Благодаря ви, мили момичета! Има още много какво да се разказва, но не мисля да навлизам в чак такива подробности, за да ви отегча. Набързо само ще разкажа за тържеството...

Речта на кума беше много трогателна и забавна същевременно и всички бяха впечатлени от нея. След това беше първият ни танц - не бяхме репетирали нито веднъж и аз малко се притеснявах, че ще е скучен и еднообразен, но факт е че като чухме нашата си песен и така още повече се развълнувахме и направихме чудесен импровизиран танц... казвам чудесен не по мое мнение, а поради факта, че после идваха най-различни хора да ни питат колко време сме репетирали, а дори и една от шаферките ми, която е бивша балерина (модерен балет) каза, че одобрява танца 

По-нататък DJ Стоян избираше само прекрасна музика, имаше много настроение, аз почти не спрях да танцувам, въпреки, че ми беше доста топличко и с тези токчета не особено удобно, обаче адреналинът замазваше всичко това и бях в страхотно настроение... на следващата сутрин имах мускулна треска на лицевите мускули от усмивки и смях 

Като част от програмата имаше участие на групата на моя мъж... това беше голяма кулминация, те свириха на два сета и гостите бяха изумени как младоженецът хвана бас китарата и засвири рок и блус на сватбата си, а аз танцувах отпред заедно с други гости, беше голяма емоция 

След като поздравихме гостите и им раздадохме подаръчетата (отбелязки за книги с нашите имена и датата и с много финно изрязано дърво, което можеше да се отделя от самата отбелязка и да става и за декоративна фигурка - всички бяха очаровани от него) изтичах да се преоблека, защото вече ми дойде малко в повече от обяд до почти полунощ на токчета и с тази многопластова рокля. Облякох си късата рокличка от подписването и пантофките и слязох отново в ресторанта и се засилих на дансинга лека като перце... имах чувството, че мога да литна всеки момент 

След много танци и забавление дойде и моментът да разрежем тортата. Аз не бях я виждала наживо докато не я изведоха от ресторанта на количка - беше прекрасна, точно както си я представях. Мина ритуалът, участваха и две двойки, на които им предстои (надявам се) да се оженят скоро. Беше много хубаво. След това (или може и преди това да е малко ми се губи тук хронологията) хвърлих букета. Преди да го хвърля обаче DJ-ят накара всички кандидатки да ми изтанцуват макарена - цялата песен. Беше сууупер весело  Хвърлих букета и го хвана една от малките шаферки, но малко по-късно същата вечер тя осъзнала, че е твърде "млада" все още и си избрала една от големите шаферки и отишла да ѝ подари букета (мнооооооого мило) 

Тържеството приключи някъде около 01:30 изпратихме последните гости и се качихме в апартамента си приятно изтощени... На следващия (същия) ден се събудихме и седнахме на терасата да се полюбуваме на първото си утро заедно като младоженци... беше един слънчев прекрасен ден с изглед към Витоша, споделен с любимия - какво повече му трябва на човек? 

По-късно следобеда си събрахме багажа и на следващата сутрин отпътувахме на пътешествието - едно незабравимо пътешествие (както съм си кръстила и албума във фейсбук) 

Ех, scilla, пак ме просълзи, докато съм на работа, ей!!!!  Пожелавам ти винаги да живеете във вашата приказка 

Чакаме разказ и за пътешествието

Всичко е било прекрасно Много се радвам за вас и за всичко, което сет преживели в този ден! Приказка, истинска приказка!

Ох, благодаря, благодаря, благодаря!!!

Мариелка, ще поразкажа - само не знам дали ще успея днес, че нали е и изборен ден и неделен ден, може би в понеделник! 

като прочетох сватбата каква е била, просто си представям пътешествието като черешката на емоцията